Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 87/ 12.05.2017 год. ,гр.Добрич

 

                                             В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ  окръжен съд         ТЪРГОВСКО                    отделение

На тринадесети април                                                                  2017 год.

В открито заседание в следния състав:

                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:          АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

 

Секретар:Б.М.-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско    дело       № 84                 по описа  за 2016 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

           Търговско дело № 253/2015 г. по описа на Добрички окръжен съд е образувано въз основа на искова молба  на  К.Д.С. ЕГН-********** ***, срещу   Е.Т.Г. ЕГН-********** , с която е предявен иск с правно основание по чл.534, ал.1 от ТЗ за осъждането му за сумата от 40 000 лв.,като част от дължимите 37 000 евро, с които наследодателят на ответника Т. Г.Г. се е задължил към ищеца по запис на заповед от 13.10.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

   В молбата се излагат следните обстоятелства:

             На 13.10.2009 г. Т. Г.Г.-наследодател на ответника,подписал запис на заповед, платим на 30.04.2010 г., с който се задължил безусловно да заплати ищеца 37 000 евро.В специалния тригодишен давностен срок, който бил изтекъл на 01.12.2014 г. приносителят на записа не бил упражнил прекия менителничен иск по чл.531 от ТЗ срещу издателя, което водело до неговото прескрибиране и единствената възможност да защити правата си бил искът по чл.534 от ТЗ.

             Издаденият запис бил редовен, приносителят не бил предявил иск по чл.531 от ТЗ и търпял вреди от невъзможността да предяви правата си,а за издаделя било налице неоснователно обогятяване. Издателят на записа не бил платил на падежа, с което спестил разходи, които следвало да извърши.Вредата за приносителя на записа била в това, че той не е получил дължимата му по записа сума и не разполагал с друг начин да осъществи имуществените си права.

             С исковата молба се предявява  иск за 40 000 лв., като част от цялото задължение на издателя,в размер на 37 000  евро.

              С отговора си, вх. № 5974/03.10.2016 г. ответникът Е.Т.Г. ЕГН-********** изразява становище за допустимост, но и за неоснователност на иска.Релевира абсолютни възражения  срещу издадения запис на заповед:представеният запис е  неавтентичен;ако се установи, че документът е истински, евентуално твърди, че същият е подправен.               Възразява, че както издателя, така и ремитента по записа не са индивидуализирани, тъй като единните им граждански номера са грешни.

               Прави и относителни /лични възражения/ срещу записа:В случай, че ценната книга е истинска,възразява, че по нея не се дължи плащане, съответно прескрибирането й не е довело до неоснователно обогатяване, тъй като записът на заповед бил безпаричен.

               На второ място,прави предположение, че наследодателят му е издал записа, във връзка с водени преговори за закупуване на имот на ищеца. Във връзка с тази сделка всички отношения били уредени и поради това не се дължало плащане.

              В условията на евентуалност, прави  и възражение за прихващане с насрещно вземане на наследодателя си към ищеца в размер на 100 000евро,произтичащо от строителство на двуетажна жилищна сграда в терен на ответника в с.Ц..

             След получаване отговора на исковата молба ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която изразява становище по повод направените от ответника възражения по основателността за исковата  претенция.

   Оспорва твърдението, че единните граждански номера на издателя и ремитента в записа са грешни. Оспорва твърдението, че между страните е налице каузално правоотношение и навежда довод, че същото не е предмет на изследване при иска по чл.534 от ТЗ. Оспорва също така твърдението, че записът е издаден във връзка с преговори за закупуване на недвижим имот в с.Ц., както и че наследодателят на ответника е имал насрещно, изискуемо и ликвидно вземане от 100 000 евро за строителство на двуетажна сграда в терен на ответника в с.Ц..

  В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът Е.Т.Г. излага становище по изтъкнатите от ищеца правни доводи. Изразява становище, че въпросът за каузалните отношения е релевантен за основателността на предявения иск. Относно предявеното от него възражение за прихващане,сочи,че прихващане може да се извърши и с неликвидни вземания, ако те са установени по основание и размер в съдебното производство.

  Постъпил е и отговор на исковата молба от привлечените трети лица Т.С.Г., лично за себе си и като законен представител на малолетната М.Т.Г., с който намират предявеният иск за неоснователен. Правят възражение, че иска е погасен по давност.порват автентичността на представения запис на заповед,както и подписа върху същия за „положен“ от Т. Г.. Оспорват наличието на  задължения на наследодателя си към ищеца. 

Постъпил е  отговор на исковата молба и от  третото лице Т.Г., с което поддържа становището по иска на ответника Е.Г..

          Добрички окръжен съд,като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

          Не е спорно по делото,че ответникът Е.Г. е син и наследник по закон и завещание на починалия на 16.12.2015 г. Т. Г.Г. ЕГН-**********.

Представен е по делото запис на заповед,издаден на 13.10.2009 г. по силата на който Т. Г.Г. ЕГН-********** се е задължил за плати на ищеца К.Д.С. ЕГН-********** сумата от 37 000 евро на 30.04.2010 г.

Заключението на приетата и неоспорена графологична експертиза  по делото установява,че подписът на издателя е положен от Т. Г.Г. ЕГН-**********,с което  оборва твърдението на ответника,че записът на заповед е неавтентичен.Не се представиха и доказателства в подкрепа на твърдението на ответника Е.Г.,че записът е подправен.Представените по делото писмени доказателства установяват,че единните граждански номера на  издателя и на ремитента по издадения запис на заповед са вярно посочени в него,като индивидуализацията им е пълна.

Изнесените факти от свидетелите на ищеца  Д.Д. и Т.Й.,за дадени в заем парични средства от ищеца К. на починалия Т. Г. не следва да бъдат обсъждани и кредитирани,с оглед твърдението на ищеца,за липсата на каузално правоотношение между страните и безпаричност на записа.

 За доказване  направеното от ответника  възражение за прихващане,по негово искане бе назначена съдебно-техническа експертиза,която установи,че имотът,в който се твърди,че наследодателят на ответника е изградил на ищеца жилищна сграда, е собственост на наследници на Х. А.Т. и в имота е построена сграда на три етажа/приземен,жилищен и използваем тавански /.Вещото лице установява,че незаконното надстрояване с жилищен и тавански етаж е било санкционирано на 12.01.2001 г. с наказателно постановление и че през 2001 година е подготвен проект за узаконяването му.Съгласно заключението на вещото лице, цената на изградената сграда е приблизително 60 000 лв.

Не се представиха доказателства,установяващи вещни права на  ищеца  върху този имот.

От анализът на свидетелските показания не може да се  направи мотивиран извод,че къщата в сочения имот е построена от наследодателя на ответника Т. Г.. Така свидетелката Т. установява,че е виждала работниците на фирмата да работят на къщата на ищеца и че тази работа не е била отчетена във фирмата на Т. Г.,което навежда на отношения по договор за изработка между ищеца и фирмата,в която наследодателят на ответника е бил съдружник,докато изнесените от свидетеля Х. показания/съдружник на наследодателя на ответника/ ,сочат за отношения на ищеца с физическото лице Т. Г. ,както и на  друг вид отношения/дарение,даване вместо плащане и т.н.…/. Св.Д. Д.-съсед на К. сочи,че строителството на къщата е извършено от работници от с.Б.,които били наемани от К.,но не му е известен произходът на средствата,с които е извършен строежът.

          Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

          Претендираната отговорност е основана на правилата на менителничното неоснователно обогатяване – чл.534 ТЗ.  В практиката си Върховният касационен съд последователно е приемал, че правото на приносителя на запис на заповед да предяви специалния менителничен иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ възниква в случаите, когато е погасено правото му на пряк иск по чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Погасяването може да е резултат от прескрибиране на менителничния ефект поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или друго задължено лице или да се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. Независимо от причината за погасяване на правото на пряк иск, неговото изгубване е фактът, от който възниква право за приносителя на ценната книга да предяви специалния иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ срещу издателя, за да се защити срещу последиците на менителничното неоснователно обогатяване. Неоснователното обогатяване по см. на чл. 534 от ТЗ произтича от самата невъзможност да се реализират правата по менителничния ефект, което изключва apriori необходимостта от доказване на други правопораждащи обогатяването факти.

Такъв иск се погасява с тригодишна давност,която започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата,записа на заповед или чека,както предвижда ал.2-ра на чл. 534 от ТЗ.Свързано с ал.1-ва се налага извод,че под "изгубване на преките менителнични искове" разпоредбата на ал.2-ра има предвид изгубването им поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях.Именно в тези случаи приносителят на менителница,запис на заповед или чек има правото на иск по  чл. 534, ал.1 от ТЗ.За предявяването на пряк менителничен иск по процесния запис на заповед е приложим тригодишния давностен срок по чл. 531, ал.1 от ТЗ,който започва да тече от падежа на плащането по записа.

В настоящият казус падежът на записа е на 30.04.2010 г.Не се спори,че не е платено.Давността за прекия менителничен иск по чл. 531, ал.1 от ТЗ е започнала да тече от падежа и съответно  е изтекла на 30.04.2013 г.Няма спор между страните,че до изтичането на този давностен срок ищецът не е предявил пряк менителничен иск по процесния запис на заповед,от което следва,че той е изгубил този иск поради давност,считано от 30.04.2013 г.С оглед на това е реализирана една от алтернативните хипотези за предявяването на иска по  чл. 534, ал.1 от ТЗ-изгубване на прекия иск по записа на заповед поради давност.Оттук се налага и извода,че давностният срок по чл. 534, ал.2 от ТЗ за предявяване на процесния иск е започнал да тече от датата 30.04.2013 г. и съответно е изтекъл на 30.04.2016 г., а искът фактически е предявен пред съда на датата 28.04.2016 г.,на която дата исковата молба е изпратена до ДОС по пощата,както е видно от пощенското клеймо върху плика,с който е изпратена /пощенския плик,съставляващ лист 22-ри от досието на настоящото дело/.Видно е при това фактическо положение,че процесния иск е предявен преди да изтече предвидения в нормата на чл. 534, ал.2 от ТЗ тригодишен давностен срок .

        В производството по иска по  чл.534,ал.1 от ТЗ за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл.55-59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя - че не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права от ползващото се лице. В този смисъл са р.№42/07.04.2009 г. по т.д. 453/2008 на ВКС, ТК-II т. о.; р.№135/20.12.2010 г. по т.д.13/2010 на ВКС, ТК-I т. о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, с които са преодолени евентуални противоречия в съществуващата съдебна практика на съдилищата.

               В  хипотезата на иск по чл.534,ал.1 от ТЗ при възражение на ответника за "безпаричност" на записа на заповед, съществуването на каузално правоотношение между издател и поемател не подлежи на изследване, тъй като издадения редовен запис на заповед е основание и доказателство за съществуването на вземането.В настоящият казус,както ищецът,така и ответникът не сочат за наличието на валидно каузално правоотношение,станало причина за издаване на записа.

          Заключението на приетата и неоспорена графологична експертиза  по делото установява,че подписът на издателя е положен от Т. Г.Г. ЕГН-**********,с което  оборва твърдението на ответника,че записът на заповед е неавтентичен.Не се представиха и доказателства в подкрепа на твърдението на ответника Е.Г.,че записът е подправен.Представените по делото писмени доказателства установяват,че единните граждански номера на  издателя и на ремитента по издадения запис на заповед са вярно посочени в него,като индивидуализацията им е пълна.Не се представиха доказателства в подпрепа на направените абсолютни  и относителни възражения от ответника срещу  записа.

           При това положение следва да се приеме, че представеният по делото редовен запис на заповед като абстрактна сделка, представлява годно основание за присъждане в полза на поемателя на сумата, с която издателят се е обогатил за сметка на поемателя,поради което предявеният иск по чл.534 от ТЗ срещу наследника на издателя,следва да бъде уважен като основателен и доказан.

 Предявеното възражение за прихващане не може да бъде уважено,поради липсата на убедителни доказателства за извършване на твърдяното строителство  и наличето на   насрещно, изискуемо и ликвидно вземане от 100 000 евро за строителство на двуетажна сграда в терен на ответника в с.Ц..

          С оглед изхода от спора,на основание чл.78,ал.1 от ГПК  ответникът дължи на ищеца  разноски в размер на 3 802,10 лв.

   Съгласно чл.78,ал.10 от ГПК на третите лица помагачи не се дължат разноски.

          Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

 

Р       Е      Ш      И  :

 

            ОСЪЖДА  Е.Т.Г. ЕГН-********** като наследник на Т. Г.Г. ЕГН-**********, на основание по чл.534 от ТЗ да заплати на  К.Д.С. ЕГН-********** *** сумата от 40 000 лв.,дължима като част от  сумата от 37 000 евро, с които наследодателят му Т. Г.Г. ЕГН-**********  се е обогатил без основание  и във вреда на К.Д.С. ЕГН-********** ,като издадетел на прескрибиран запис на заповед от  13.10.2009 г.   с падеж на  30.04.2010 г.,ведно със законната лихва считано от завеждането на делото до окончателно изплащане;

            ОСЪЖДА   Е.Т.Г. ЕГН-********** да заплати на на  К.Д.С. ЕГН-********** *** сумата съдебно деловодни разноски в размер на 3 802,10 лв.

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.                              

 

 

 

                                                                            Окръжен съдия: