Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                        № 97

                                          Гр.Д.    29 .05.2017г.

 

                                        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Д.кият окръжен съд търговско отделение в публично заседание на двадесет и осми април   през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АНГЕЛОВА

 

При секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф                                    като разгледа докладваното от Т.Ангелова т.д.№ 144/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Д. и за да се произнесе,взе предвид следното:      

          Предявен е установителен иск по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК и чл.86 ал.1 от ЗЗД ,от „***”АД  ЕИК ***  гр.С. чрез адв.С.З.-САК  иск срещу Ж.П.Ж. с ЕГН-********** ***  и М.А.Н. с ЕГН-********** *** .В исковата молба се сочи,че на 21.03.2012г. между „***”АД/сегашно наименование „***”АД като кредитодател и двамата ответници като кредитополучатели/Н.-съдлъжник/ е сключен Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит ***,съгласно чл.1 от който Банката е предоставила на Ж.Ж. и М.Н.-съдлъжник кредит в размер на 94 200 евро.Кредитът е отпуснат за рефинансиране на по-стар жилищно-ипотечен кредит ***,предоставен в швейцарски франкове,за закупуване на жилищен имот. Кредитът е със срок от 336 месеца,като в молбата за отпускането му ответниците изрично са посочили,че същият е за рефинансиране на другия кредит от 111088 швейцарски франка.Съгл. чл.2 от Договора страните са открили заемна сметка на 29.03.2012г.,по която сумите са усвоени.Съгл. чл.6 ал.1 от Договора за кредит на ответниците е предоставен погасителен план от 30.03.2012г. по кредитна сделка № ***,двустранно подписан ,в който са посочени началото на усвояване на кредита,края на издължаване,одобрен размер,броя на дължимите месечни погасителни вноски,техния падеж и размер.Поради настъпила невъзможност на кредитополучателите да погасяват редовно дължимите месечни вноски и подадена от тях молба е подписано Допълнително споразумение от 11.08.2012г. с даден период от 7 месеца на облекчено погасяване,равни месечни вноски и др.изменения в договора,като по време на този период се начислява годишна лихва в размер от действащия БЛП за жилищни кредити в съответната валута,намален с 4.99 пункта.На осн. чл.4 ал.2 от споразумението върху дълга се натрупва начислената,но непогасена за периода на облекчено погасяване лихва,за което ответниците са дали изрично съгласие с подписване на Допълнителното споразумение.На 20.06.2013г. е подписано Допълнително споразумение с нов 6-месечен период на облекчено погасяване на кредита с изменени условия ,като на осн. чл.9 от споразумението кредитополучателите декларират,че са запознати и се съгласяват с всички счетоводни операции,извършени от Банката,свързани с преоформянето на кредита и въведената поредност на погасяването.Въведени са изменения с чл.11 и 12  и по отношение на таксите по кредита.Твърди се,че към Допълнителното споразумение от 20.06.2013г.са представени Общи условия  за отпускане и обслужване на кредити на физически лица в Банката,подписани и приети от ответниците,Методология за определяне на референтния лихвен процент /ПРАЙМ/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити,също подписана и приета от ответниците.Приложен е и погасителен план от 03.12.2013г. по кредитната сделка с подробно описани началото на усвояване на кредита,край на издължаване,размер и пр.  Твърди се,че към 10.07.2013г. е налице забава в плащането на дължими вноски за лихви,а от 10.02.2014г. е налице забава в плащането на дължими вноски за главница.Съгл. чл.18 ал.1 от Договор за рефинансиране на жилищен кредит Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем от 22.04.2015г. като ответниците са уведомени  за това с връчени уведомления от нотариус.Посочени са подробно основанията за дължимост на исковата сума по пера и текстове от сключения договор,като и приложена справка за дълг по чл.366 ГПК.Във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост ищецът е подал заявление по чл.417 във вр. с чл.418 ГПК в ДРС е по ч.гр.д.№ 280/2016г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за дължимите суми,ведно с разноски по делото.С оглед постъпили възражения от длъжниците по чл.414 ГПК на ищеца е указано да предяви установителен иск.Претендира се да се установи със сила на присъдено нещо ,че в полза на Банката съществува вземане  по отношение на ответниците  по договор за банков кредит,за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 03.02.2016г. за сумите 97 270.96 евро-главница по Договор за рефинансиране на жилищен кредит *** от 21.03.2012г.,изм.с Допълнителни споразумения от 11.08.2012г. и 20.06.2013г.,ведно със законна лихва от 02.02.2016г.,договорни лихви в размер на 11 077.66 евро за периода от 10.07.2013г. до 27.01.2016г.,такси за застраховки в размер на 42.72 евро за периода от 26.01.2016г. до 27.01.2016г.,нотариални такси в общ размер от 216 лв.,както и да бъдат заплатени направените съдебно-деловодни разноски.Прави се искане да се изиска и приложи ч.гр.д.№ 280/2016г. на Районен съд гр.Д. с представените писмени доказателства.   Прави се искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за уточняване размера на претендираните суми като на вещото лице се укаже да не взема предвид погасявания на суми по кредита извършени в резултат на принудително изпълнение  срещу ответниците по издадената заповед и изпълнителен лист.

        В подадения в срок писмен отговор ответниците чрез адв.Б.К.-ДАК оспорват изцяло иска като твърдят,че искът е неоснователен и ищецът няма вземания от тях в претендираните размери.В п.1 на отговора се сочат безспорните факти.Твърди се,че ищецът не сочи наличие на погасителен план по второто споразумение от 20.06.2013г.,а приложения погасителен план от 03.12.2013г. не бил подписан от ответниците.Оспорват се

Подписите на ответниците върху погасителния план.Невярно били определени датите на спиране/на забава/ на вноските – за главницата вн.№ ** от 10.02.2014г. и за лихва-вн.№** от 10.07.2013г.Твърди се,че плащанията са спрени поради финансови затруднения,възникнали именно в резултат на условията по договора.Банката ищец също неточно е изпълнявала договора като не е отчитала погашенията и размера на дълга съобразно договра и е прилагала нищожни клаузи.Събирала е такси в размер,зависещ от размера на непогасената главница/чл.4/,а невярно изчисленият размер на последната е рефлектирал пряко върху размера на плащаните такси.В резултат на това банката невярно е изчислила и осчетоводила остатъка на дълга към 27.01.2016г.,който е посочила в извлечението от счетоводните книги.Оспорват се всички счетоводни записвания на банката във връзка с договора.Прави се възражение за нищожност на клаузите в договора,позволяващи на банката едностранно да увеличава размера на годишната лихва по кредита и да променя размера на погасителните вноски,тъй като са неравноправни по см.на чл.143 т.10,т.12,т.18 от ЗЗП-основание за нищожност по чл.146 ал.1 от ЗЗП като се посочват конкретните текстове от договора.Нищожни били и клаузите ,позволяващи на банката да начислява лихва върху лихва,капитализирана в главница,което противоречало на чл.10 ал.3 от ЗЗД-основание за нищожност по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД.Твърди се,че е налице злоупотреба с право по чл.60 ал.2 от ЗКИ,упражнено от банката недобросъвестно и в противоречие с неговото социално предназначение –основание за отказ от защита съгл. чл.3 от ГПК.Оспорва се претенцията за такса за застраховка от 42.72 евро,тъй като в застрахователния сертификат няма подпис на застрахованото лице.Оспорва се претенцията за 216 лв. нотариална такса,като разхода за нея се включвал в начисляваната и плащана такса по чл.4т.2 от договора.

       Прави се възражение за прихващане на вземането на ищеца с насрещно вземане на ответниците в размер на 112 000 евро,включващо 90 000 евро получени от банката без правно основание и при начална липса на основание-неоснователно обогатяване по чл.55 ЗЗД,както и 22000 евро законна лихва за забава от момента на получаване на сумата до датата на прихващането с вземането по иска.Твърди се,че неоснователното обогатяване на банката е в периода от 18.01.2008г. до 29.06.2012г.,в който ответниците са усвоили и погасили жилищен кредит като отново се сочат неверни счетоводни записвания и нищожност на договор за кредит.Прави искане да бъде задължен ищецът да представи заверени копия от документи.Поставя въпроси към съдебно-счетоводна експертиза по иска на банката,като прави искане за поставяне на задачи на съдебно-счетоводна експертиза по възражението за прихващане.

        С писмената си защита процесуалният представител на ответниците въвежда нови правопогасяващи възражения – липса на солидарна отговорност на ответниците,задължението за връщане на сумата по договора за кредит е възникнало само за Ж.Ж.,но не и за М.Н.,нищожност на целия договор за кредит поради противоречие със закона,тъй като липсвала уговорена цена,недължимост на лихви в размер на 9 793.81 евро поради злоупотреба с право-късно обявяване на кредита за предсрочно изискуем,претенцията за законна лихва противоречи на Директива  2011/ЕС.В останалата част поддържа становището си,изразено в писмения отговор.По отношение направеното възражение за прихващане отново се твърди,че задължението за връщане на кредитната сума е възникнало за Ж.Ж.,но не и за М.Н.,не се установявало постигнато от страните съгласие за превалутиране на кредита,налице е реализирана от банката печалба от курсова разлика,клаузите за превалутиране на дълга били нищожни като неравноправни,всички документи по договора за кредит били предложени от служители на банката в офиса в Д. и подписани в него без индивидуално договаряне,поради което са нищожни.Твърди,че остатъкът по кредита е бил 128 925.70 лева,като вместо да се сключи нов договор за тази сума и да се погаси кредита ,страните са сключили договор за кредит за 94 200 евро или за 183 847.98 лева.Твърди,че банката се е обогатила с надвзетите суми при грешно изчислен размер на задължението,както и със сумите ,получени от валутните разлики,позовава се на заключението на вещото лице и претендира прихващане със сумата от 43 499.96 евро.Сочи,че възражението на ищеца,че вземането за неоснователно обогатяване е погасено по давност не следва да се разглежда,тъй като не е направено в законния срок.Претендира в полза на ответниците да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски,както и на адв.К. да се присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 във вр. с ал.1т.3 от Закона за адвокатурата.

        С писмената си защита ищецът поддържа становището ,изразено в исковата молба и предходните съдебни заседания като сочи,че ответниците са дали изрично и неотменимо съгласие с клаузите на Договора и подписаните Допълнителни споразумения към него.Ответниците са подавали искания  за реструктуриране на договора ,поради настъпила невъзможност за погасяване редовно на месечните вноски.Неоснователни били възраженията относно липса на погасителен план по Споразумение от 20.06.2013г.,тъй като същите са задължени за погасяват редовно дължими месечни вноски по предварително уговорени падежи съгл. сключения Договор за рефинансиране на жилищен кредит.Неоснователни били възраженията за неправилно изчислени суми и твърдяно погасяване,тъй като е в противоречие с изразеното от ответниците съгласие със счетоводните операции на Банката в чл.9 от Споразумение от 20.06.2013г.,а от заключението на вещото лице се установявало редовно водено счетоводство.С подписването на Договора за кредит за рефинансиране на задължения по Договор за кредит за покупка и довършване на жилищен имот на Служител/администратор/ в Банката страните безусловно уреждат предходни взаимоотношения по предходния договор и започват да упражняват правата и задълженията по новия договор.Твърди се,че възраженията,направени по предходните правоотношения не са предмет на настоящото производство и са погасени по давност.Възраженията за недължимост и за прихващане по договор за кредит,различен от процесния били неотносими към предмета на делото.Още повече,че се претендира прихващане с валута,която е различна от валутата ,която е различна от отпуснатата по кредита,във вразка с който е извършено рефинансиране.Твърди се,че процесният Договор касае целеви кредит,а не потребителски,тъй като е отпуснат за погасяване на стари задължения по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот на Служители/администратор/ в Банката,в случая е налице привилегировано положение на кредитополучателя,а не качеството на потребител,поради което възраженията по ЗЗП са неоснователни.Твърди се,че всички клаузи на Договора и Допълнителните споразумения  са индивидуално договорени ,не са част от общи условия и са променяни в зависимост от възможностите на кредитополучателите да погасяват вноските.Твърди се,че не са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл.146 ЗЗП като се позовава на приетата Методология и начина на изчисляване и определяне на дължимите лихви.Сочи,че възражението за прихващане е неоснователно и недоказано.Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

        След преценка на събраните писмени доказателства,доводите на страните и заключенията на вещото лице П.Г. съдът установи следното:

        На 21.03.2012г. между ищеца като кредитодател и ответниците като кредитополучатели е сключен договор  за кредит за рефинансиране на жилищен кредит *** за сумата 94200 евро.Въпреки договореностите между страните поради забава в плащането на главници и лихви съгл. чл.18 ал.1 от Договора ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем,подал е заявление по чл.418 във вр. с чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците,въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 280/2016г. на ДРС .Срещу длъжниците в полза на Банката е издадена Заповед за изпълнение,с която са осъдени да заплатят на ищеца по Договора за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от 21.03.2012г. 97 270.96 евро  главница по договора,ведно със законна лихва от 02.02.2016г.,договорни лихви от 11 077.66 евро за периода от 10.07.2013г. до 27.01.2016г.,такси за застраховки в размер на 42.72 евро за периода от 26.01.2016г. до 27.01.2016г.нотариални такси от 216 лева,както и внесената държавна такса от 4 244.22 лв. и адвокатско възнаграждение от 4 455.80 лв.В срока по чл.414 ГПК длъжниците са подали възражение срещу заповедта за изпълнение,на ищеца ДРС е указал срок за предявяване на иск за установяване на вземането.В указания срок по чл.415 ГПК ищецът предявява настоящия установителен иск.

       Между ищеца като кредитодател  и ответниците като кредитополучатели е сключен Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит ***от  21.03.2012г.,съгласно чл.1 от който Банката предоставя на кредитополучателите  сумата от 94 200 евро за рефинансиране  на жилищен кредит ***,произтичащ от сключен между същите страни договор за кредит.Съгл. ал.2 от чл.1 на Договора за връщането на кредита и другите задължения по договора,лицата,подписали същия като кредитополучател отговарят солидарно.Кредитът е отпуснат по искане на кредитополучателите/стр.255/ за погасяване/рефинансиране/ на Договор за покупка и довършване на недвижим имот на Служител/администратор/ в „***”АД ***/14.01.2008г.,предоставен в лева и превалутиран в швейцарски франкове,като е посочена и дължимата сума за погасяване от 111 088.62 шв.фр.Съгл. чл.5 от Договора срокът за погасяване на новия кредит е 336 месеца.С чл.2 от Договора страните са приели договорената сума да се усвоява по блокирана сметка на Ж.Ж. в същата Банка,като средствата се превалутират безкасово от евро в швейцарски франк с цел цялостно издължаване по жилищния кредит.С подписване на Приложение 1 /стр.44/ от двамата ответници страните удостоверяват,че сумата е усвоена по откритата банкова сметка ***.03.2012г.Приложен е погасителен план от 30.03.2012г.съдържащ всички задължителни реквизити-начало и край на издължаване на кредита,брой на дължимите месечни вноски,падеж и размер.С чл.3 от Договора страните са уговорили през първата година от срока за издължаване на кредита заплащане на годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в евро,валиден за съответния период на начисляване на лихвата,намален с 2.95 пункта.За всяка следваща година намалението е с 2.45 пункта.

        По молба на двамата ответници вх.№ ****/10.08.2012г./стр.287/ да бъде реструктуриран кредита на 11.08.2012г. страните са подписали Допълнително споразумение към Договора,с което предоговарят съществуващите към тази дата задължения на кредитополучателите към Банката.Със споразумението е  договорен 7-месечен период на облекчено погасяване на дълга,начисляване на годишна лихва в размер ,равен на действащия БЛП,намален с 4.99 пункта и равни месечни вноски от 272 евро съгл.погасителния план.Съгл. чл.4 ал.2 от същото споразумение върху дълга се натрупва начислената,но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва,с което ответниците са се съгласили изрично.Дължимите такси и комисионни ,уговорени с Договора за кредит остават непроменени и се дължат до окончателното погасяване на дълга.

        На 20.06.2013г. към Договора за кредит страните са сключили Допълнително споразумение ,с което отново предоговарят задълженията на кредитополучателите  като в чл.2 констатират размерите на дълга,съгласяват се Банката служебно да преоформи плащанията чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.Уговаря се 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга като след периода на облекчено погасяване ,върху дълга се начислява годишна лихва в размер,равен към същата дата Референтен лихвен процент ПРАЙМ на Банката за жилищни кредити в съответната валута,намален с 3.02 пункта и месечни вноски от 176 евро.Към датата на споразумението РЛП ПРАЙМ е в размер на 5.2%.Приложена е Методология  на Банката за определяне на референтен лихвен процент,подписана от страните. По силата на чл.7 от Допълнителното споразумение от 20.06.2013г. неполучаването на погасителен план не освобождава  кредитополучателите от задължението за плащане на погасителните вноски по дълга.

       На 22.04.2015г. с уведомления до ответниците,връчени от нотариус Цв.А.с рег.№ *** на НК,с район на действие ДРС/стр.104 и 107/ Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,поради неплащане на 24 месечни погасителни вноски за главница и 31 месечни погасителни вноски за лихва на основание чл.18 ал.1 от Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от 21.03.2012г. На 02.02.2016г. е инициирано заповедно производство и Банката се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за всички падежирали и предсрочно изискуеми вземания по счетоводни данни.Възражение за недължимост на сумите по чл.414 ГПК са подали кредитополучателите .

        Вещото лице сочи в заключението си,неоспорено от страните,че по счетоводни записвания в Банката  при преоформяне на дълга  въз основа на договора и допълнителните споразумения,  към първоначално усвоената главница са прибавени просрочени лихви,капитализирани лихви,просрочени такси и застраховки като окончателния дълг е в размер на 97 270.96 евро главница и 11 062.19 евро неплатени лихви .Начислена като неизплатена е застраховка от 42.72 евро.По Договора за кредит ответниците са изплатили 1 534.68 евро и принудително събрани от ЧСИ 451.01 лв.

        При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:

        Между страните по спора е възникнало валидно правоотношение по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит *** от 21.03.2012г.с Допълнителни споразумения към него от 11.08.2012г. и от 20.06.2013г.По силата на чл.1 ал.2 от Договора ответниците-кредитополучатели отговарят за задълженията по него солидарно,т.е. клаузата съответства на разпоредбата на чл.121 от ЗЗД за уговорена солидарна отговорност.Безспорно е налице твърдяното от ищеца неизпълнение на Договора за кредит като ответниците са изплатили минимална част от дължимите суми.Съгл. пар.13 от Преходните и закл.разпоредби на Закона за защита на потребителите ответниците имат качеството на потребител,независимо от привилегированото сключване на договорите за кредит като служител на Банката.Сключеният между страните договор за кредит обективира ясно и достъпно съществените условия на кредита по смисъла на чл.58 ал.1 и чл.59 ал.2 от ЗКИ ,като задължените по него лица са имали възможност да се запознаят  със същите при проявено желание и грижа към собствените си дела.Нещо повече,клаузите са индивидуално договорени,тъй като с  получаване на средствата по кредита ответниците са целели рефинансирането на друг жилищен кредит /отпуснат привилегировано за служител/администратор/ и не може да се приеме,че кредитополучателите не са запознати  с условията ,при които се отпуска кредита.Единият от ответниците е банков счетоводител,поради което при проява на обичайно дължимата грижа и съобразителност същите са имали възможност да преценят личните си икономически последици от договора.Поради това не може да се приеме за доказано и основателно твърдението на ответниците за нищожност съгл. чл.146  от ЗЗП на клаузите в договора,касаещи начисляването на лихви-чл.3 ал.1 и 2,ал.4 и 6,чл.6 ал.4 и 5,чл.12 ал.1,чл.22 от Договора,както и съответните текстове от Допълнителните споразумения . Банката е приложила подписана от ответниците Методология за изчисляване на лихвите,съдържаща метода за изчисляване и предпоставките за промяна през времетраене на договора,като е информирала клиентите си с поставяне на информацията в офисите,обстоятелство ,което не се оспори от страните.Банката променя размера на лихвения процент въз основа на конкретните промени на пазарните условия,а не въз основа на субективна преценка на органите й на управление.С Допълнителните споразумения страните са предоговаряли задълженията както за главница така и за лихви,като ответниците са получили на два пъти облекчени условия за погасяване с намаляване ,а не увеличаване процента на дължимите лихви.Периодичното  определяне на договорната лихва не представлява само по себе си форма на едностранно изменение на договора на основания,които не са изрично предвидени в него по смисъла на чл.143 т.10 ЗЗП.С чл.58 ЗКИ допуска дължимата лихва по договора за кредит да се определя като променлива величина,подлежаща на актуализация.Не са налице нарушения по чл.143 т.10 от ЗЗП,тъй като всички промени и допълнения са съгласувани с ответниците като са поискани от тях,поради затруднения в плащане на вноските. По изложените съображения неоснователни са и възраженията за нищожност на целия договор за кредит поради неуточнена цена-главница.Съгласно Допълнителните споразумения страните са се уточнили,че към неизплатената  главница се добавят неизплатените за периода лихви,поради което се променя размера,определен от сбора на двете величини.               

       Неоснователни са възраженията на ответниците ,че Банката е следвало да обяви предсрочната изискуемост на кредита в по-ранен период,при което дължимите суми ще бъдат по-малки.Съгл. чл.18 от сключения Договор за кредит обявяването на  изцяло или частично  предсрочна изискуемост на кредита е право ,а не задължение на Банката,при настъпване на предвидените условия на Договора .

       Що се отнася до допълнително направените от ответниците правопогасяващи възражения посочени по-горе,същите не следва да се обсъждат като направени след преклузивния срок по чл.370-373ГПК.

       Основателен е искът и за 42.72 евро дължими съгл. чл.10т.1 във вр. с чл.14 от Договора за кредит,както и за претендираните заплатени нотариални такси от 216 лв.Представени са писмени доказателства,установяващи плащане на сумите от Банката/стр.63,110/.Нотариалните такси,заплатени за изпращане на уведомления за предсрочна изискуемост не са предвидените като такси по Договора,поради което се дължат от ответниците.

     Размерът на задължението на ответниците  по издадената заповед за изпълнение се потвърждава от заключението на вещото лице,поради което искът като основателен следва да се уважи.Ответниците следва да заплатят на ищеца предвид чл.78 от ГПК направените съдебно-деловодни разноски от 13244.24 лв.,от които 4 244.22 лв. заплатена държавна такса,300 лв. възнаграждение на вещо лице,4 244.22 лв. държавна такса в заповедното производство и 4 455.80 лв. адвокатско възнаграждение.

      ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО за прихващане

      Безспорно е установено,че между същите страни на 14.01.2008г. е сключен Договор за кредит  за покупка и довършване на недвижим имот на Служител/Администратор/ в Банката ***,съгласно който Банката предоставя на ответниците като кредитополучатели  кредит в размер на 30 000 лв.за покупка на недвижим имот,67 500 лв. за други разплащания и 37 500 лв. за довършване.Кредитът се предоставя при привилегировани условия,т.е. същият е с индивидуално уточнени условия.Съгл. чл.3 за усвоения кредит кредитополучателите дължат годишна лихва на база БЛП за жилищни кредити в лева ,намален с 1.75 пункта,съгл. чл.4 кредитополучателите заплащат такси и комисионни в размер на ½ от таксите и комисионните,обявени от Банката за прилагане по жилищни кредити на граждани.С ал.3 на чл.5 ответниците са дали неотменяемо и безусловно съгласие  при промяна по време на действието на договора/336 месеца/на БЛП ,да се променя автоматично и размерът на погасителните вноски.Не се спори,че кредитът е усвоен на три транша,като за обезпечение на изпълнението на договора ответниците са учредили договорна ипотека с нот.акт № * том *,н.д.№ **/2008г.С нот.акт № ***/14.05.2008г.,н.д.№ ***/2008г.страните договорят превалутиране на жилищния кредит в швейцарски франкове със съответния лихвен процент за валутата и разплащане на дълга в съответната валута.Към Договора за кредит са сключвани Допълнителни споразумения с „Б.Р.С.”,в които се уточняват дължимите суми като главница и лихви,променя се лихвен процент и пр.Задължението си за плащане по договора за кредит ответниците са продължили да изпълняват към Банката.От заключението на вещото лице е видно,че по договора за жилищен кредит в лева ответниците са изплатили до 18.05.2008г. общо 2 958.38 лв.**4.50 лв. главница и 2 343.88 лв. лихва.По превалутирания кредит в швейцарски франк по разплащателната сметка на Ж. са постъпили 111 200.25 шв.фр. и са извършени погашения общо на 24 740.09 шв.фр.,от които 4 623.19 шв.фр. главница,20 045.04 шв.фр.редовна лихва,лихва по просрочена главница 3.65 фр. и автоматична такса от 68.21 шв.фр.Безспорно е също,че по искане на кредитополучателите,които очевидно са затруднени при изплащане на кредита,е сключен новия Договор за кредит за рефинансиране на жилищния кредит,с който ответниците са погасили изцяло задължението по предходния жилищен кредит.Не са налице неравноправни клаузи на договора за жилищен кредит по смисъла на чл.143 т.10 от ЗЗП,чието действие не се прилага в случая предвид чл.144 ал.3 от ЗЗП.Не е налице неравноправност съгл. чл.146  от ЗЗП- видно от изложените по-горе данни Договорът за жилищен кредит е сключен индивидуално с оглед качеството на кредитополучател като служител в Банката ,с привилегировани клаузи.Нещо повече,превалутирането на кредита в швейцарски франкове не е извършено служебно от Банката,а видно от нотариалния акт,изменящ акта за учредяване на договорна ипотека е извършено със съгласието на ответниците с оглед по-ниския лихвен процент на този вид валута към 2008г.Промяната в курса на швейцарския франк в следващите периоди,която се е отразила на размера на дълга, е извън контрола на доставчика на финансови услуги .Систематическото,логическото и граматическото тълкуване на договорните клаузи по отношение на лихвите обуславя извода,че същите не са нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 ЗЗП и като действителни са породили целените правни последици.Не е налице и фактическия състав на чл.55 ЗЗД-получаване на нещо без основание или твърдяното неоснователно обогатяване на Банката от промяната във валутния курс на швейцарския франк и прилагане на нищожни клаузи.Договорът за жилищен кредит е прекратен с изпълнение на задълженията по него без възражения от кредитополучателите.Възражението за прихващане е неоснователно и следва да се остави без уважение.

       Воден от гореизложеното Окръжният съд

                       Р   Е   Ш   И   :

       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че  Ж.П.Ж. с ЕГН-********** с адрес *** и М.А.Н. с ЕГН-********** с адрес *** дължат солидарно на „***”АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.,район В.,ул.”О.П.”№ *** сумите 97 270.96 евро/деветдесет и седем хиляди двеста и седемдесет евро.96цента/-главница по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит *** от 21.03.2012г.,изм.с Допълнително споразумение от 11.08.2012г. и Допълнително споразумение от 20.06.2013г.,ведно със законна лихва от 02.02.2016г.,договорни лихви в размер на 11 077.66 евро/единадесет хиляди седемдесет и седем евро 66 цента/ за периода от 10.07.2013г. до 27.01.2016г.,такси за застраховки в размер на 42.72 евро за периода от 26.01.2016г. до 27.01.2016г. и нотариални такси от 216 лева,за които суми е издадена заповед за изпълнение с изпълнителен лист от 03.02.2016г. по ч.гр.д.№ 280/2016г. на ДРС.

        О С ЪЖ ДА Ж.П.Ж. с ЕГН-********** *** и М.А.Н. с ЕГН-********** ***  да заплатят солидарно на „***”АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С. ,район В.,ул.”О.П.” № *** съдебно-деловодни разноски от 13 244.24 лв./тринадесет хиляди двеста четиридесет и четири лв.24 ст./,от които 4 244.22 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на вещо лице,4 244.22 лв. държавна такса в заповедното производство и 4 455.80 лв. адвокатско възнаграждение.

         ОСТАВЯ без уважение направеното възражение за прихващане с основание чл.55 ЗЗД в размер на 112 000 евро,от които 90 000 евро неоснователно обогатяване ,получени без правно основание и 22 000 евро лихви за забава .

          Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

 

                                                                        Съдия: