Р Е Ш Е Н И Е

№ 89

Гр.ДОБРИЧ 15.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ВТОРИ МАЙ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Б.М.-Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 21/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от ЕООД „ МБАЛ Б.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Б.,община Б.,област Добрич,ул.“ З. П.“ № 1,представлявано от д-р П. С. С.,чрез процесуалния му представител адв.А.А.,ВАК,с адрес ***,срещу ЕООД „Д. К. Ц. Д.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,бул.“ * С.“ № *,представлявано от управителя д-р В. В. Т.,ЕГН:**********,искова молба,с която са предявени осъдителни искове:главен иск,с цена 66 000.00 лв.,с правно основание чл.55,ал.1,предл.3,във вр. с чл.88,ал.1,изр.1 от ЗЗД;акцесорен иск,с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД,с цена 733.39 лв.

Обстоятелствата,на които се основават исковите претенции:

На 07.01.2010г. между страните по делото е подписан договор за възлагане на медицинско обслужване,по силата на който ищецът,като възложител,е възложил,а ответникът,като изпълнител,е приел да осъществява медицинско обслужване на пациентите на възложителя с апаратура,собственост на изпълнителя,както следва:хистобиопсична и цитологична диагностика от Патоморфологична лаборатория,вкл.експресна интраоперативна диагностика-гефрир;2.туморни маркери и хормони,изработвани в Клинична лаборатория на изпълнителя;3.микробиологични и вирусологични изследвания,изработвани в Микробиологична лаборатория на изпълнителя.Съгласно чл.3 от процесния договор,ответникът се е задължил да транспортира и монтира в операционната зала на ищеца апарат Замразяващ микротом/криостат/ ** 620 Е,като разходите по поддръжката и ремонта на апарата са за сметка на изпълнителя.На основание чл.6 от договора,ответното дружество е поело задължение да командирова веднъж седмично лекар специалист-хисто и цитопатолог за извършване на гефрирни изследвания.Според ищеца,считано от сключване на договора липсва изпълнен „гефрир на място“,липсва каквото и да е посещение на лекар специалист за целия срок на договора,още по малко командироване веднъж седмично на лекар специалист за извършване на гефрирни изследвания. По силата на чл.7 от договора,ищецът се е задължил да заплаща на ответника в договорения срок и размер съгласно Приложение №1,неразделна част от договора,възнаграждение за извършените с помощта на негов лекар-специалист изследвания.Договореното възнаграждение е дължимо единствено и само при наличие на предоставена услуга за изпълнени „гефрири на място“,което от своя страна предполага вменени задължения на конкретен служител или външно за организацията на ищеца,наето по граждански договор лице,с определено възнаграждение и вменени задължения,заплатени на същото и разходи за командироването му поне веднъж седмично в болницата на ответника,дейност,водеща съответно и до очаквани амортизации на предоставения апарат.Такова изпълнение от страна на ответника липсва.Липсата на въпросното изпълнение е констатирано и от длъжностни лица на **-Добрич в изготвен от тях Протокол № 2902-04-48/15.09.2016г.Въпреки липсата на изпълнени „гефрири на място“,по издадени в периода от 26.02.2010г.до 31.07.2015г.на основание процесния договор и Приложение № 1 към него фактури,които фактури са подробно конкретизирани и описани в исковата молба,ищецът,при липса на какъвто и да е коментар по отношение на изпълнението,е осъществил плащания в полза на ответната страна,на обща стойност 66 000.00 лв.

С предизвестие от 30.05.2016г.договорът е прекратен от страна на ищеца.

С писмо,изх.№ РД-04-665/14.12.2016г.възложителят е отправил изрична писмена покана до изпълнителя да му заплати доброволно в срок до 21.12.2016г.сумата от 66 000.00лв.,което не е сторено.

Предвид изложеното,ищецът претендира по настоящото дело ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 66 000.00 лв.,ведно със законна лихва върху нея,считано от датата на предявяване на иска-30.01.2017г.,до окончателното й изплащане.Върху главницата се претендира и обезщетение за забавено изпълнение,в размер на законната лихва,или сумата от 733.39 лв.,дължимо за периода от 21.12.2016г.-датата,определена в поканата за доброволно плащане,до предявяването на исковата молба.

В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 970/10.02.2017г.,ответникът изразява становище за допустимост,но неоснователност на предявените искове.

Не спори сключването от страните на 07.01.2010г.на процесния договор.

Оспорва твърдението на ищеца,че е налице неизпълнение по отношение на услугата „ гефрир“.Апаратът е транспортиран и монтиран от ответника в сградата на ЕООД „ МБАЛ Б.“ още с подписване на 16.02.2009г.на предходния идентичен договор между страните,като до прекратяването на договора апаратът е бил на разположение на ищеца.Нещо повече,поради това,че ищецът не е осигурил помещение,където да бъде монтиран апарата,ответникът е участвал в търг за отдаване под наем на имоти,собственост на Община,гр.Б.,като е заплащал наем на общината за помещението,в което е бил разположен апарата.Лекар специалист хисто и цитопатолог не е ходил веднъж седмично,защото ищецът не го е изисквал и не е заявявал необходимостта и дните,в които иска специалиста да го посещава.Не може самоцелно и без предварително заявяване кога ще се извършват оперативни интервенции лекарят специалист да отива на място при ищеца.В чл.7 от договора е записано,че ЕООД „ МБАЛ Б.“ се задължава да заплаща на ЕООД „Д. К. Ц. Д.“ в договорения срок и размер,съгласно Приложение № 1–неразделна част от договора,възнаграждение за извършените с помощта на негов лекар-специалист изследвания.През целия период на договора биопсии на пациенти на ищеца са били изработвани от д-р Л. П.-специалист патолог,работеща на трудов договор при ответника.Взетия материал от пациенти на ищеца е бил своевременно изследван и резултатите са му изпращани.

Не се спори,че ищецът е извършил плащане по описаните в исковата молба фактури,както и че това плащане е получено от ответника.Описаните в исковата молба и приложени към нея фактури са осчетоводени при ответната страна,по тях е платено,като ответникът счита,че фактурите са осчетоводени и при ищеца.С осчетоводяването на фактурите и с плащането им през годините от ищцовото дружество,ищецът по категоричен начин е признал основателността и размера на задълженията си към ответника.Ако е смятал,че не дължи сумите по фактурите,възниква въпроса защо ищецът ги е плащал на ответника доброволно и в срок в продължение на години.

Поради неоснователност на главния иск,неоснователна се явява и акцесорната претенция за забавено плащане и като такава тя също следва да бъде отхвърлена.

Дори да се приеме,че исковата претенция е основателна,според ответника част от нея е погасена по давност.В конкретния случай,според ответника се касае за периодични плащания и е приложима тригодишната давност по чл.111,б.“в“ ЗЗД,поради което исковата претенция би могла да бъде основателна само за периода от м.януари 2014г.,до м.януари 2017г.Ако съдът прецени,че не следва да се приложи кратката тригодишна давност,то ответникът прави възражение за общата петгодишна такава,като в тази връзка счита,че исковата претенция не би могла да бъде основателна за период по-голям от януари 2012г.до януари 2017г.

В депозирана в срока по чл.372,ал.1 от ГПК допълнителна искова молба,вх.рег.№ 1517/07.03.2017г.,ищецът оспорва становището на ответника за неоснователност на предявените претенции.

Ищецът дължи месечно възнаграждение на ответника съгласно Приложение № 1,неразделна част от процесния договор,за обслужване на гефрир на място.Очевидно е,че единствено и само с поставяне на апарата,гефрирни изследвания не могат да се случат,още по-малко това представлява основание за заплащане от ищеца на ежемесечно възнаграждение за обслужване в размер на 1000.00 лв.След като лекар хисто и цитопатолог не е посещавал никога лечебното заведение в гр.Б.,т.е не е осигурил каквото и да е обслужване на място,то ответникът не може да твърди,че е получил основателно сумите,включени в предмета на иска.Напротив,с въпросните суми той се е обогатил без каквото и да е основание за сметка на ищеца.

Ищецът не оспорва факта на доставен от ответника в сградата на ЕООД „МБАЛ Б.“ апарат,но до периода на 2014г.,като твърди,че този апарат никога не е бил ползван по предназначение,още по-малко наличието му е включено сред дължимите за възстановяване разходи по Приложение № 1 на процесия договор.В представения от ответника договор за наем от 2014г.не се визира помещение в сградата на МБАЛ –Б.,поради което според ищцовата страна след 2014г. апаратът е бил в гр.Б.,но не и в сградата на болницата на ищеца.

Не може да бъде споделено и разбирането на ответника,че процесните фактури са достатъчно доказателство за доказване на задължението на ищеца за плащане на отразените в тях суми.За да възникне задължението за плащане,ответникът следва да докаже „изпълнен гефрир на място“,което той не е сторил с приложените към писмения си отговор доказателства.

Неоснователно според ищеца е и възражението на ответника за погасяване на част от исковите претенции по давност.Претенцията не е за дължими,но неизплатени вземания на ищеца,за да се касае за периодични плащания,а за неоснователно обогатяване.Давността на вземането на кредитора за нещо,получено при отпаднало основание,започва да тече от момента на разваляне на договора,в конкретния случай през 2016г.,поради което давността не е изтекла.В случай,че се приеме,че петгодишния давностен срок започва да тече от момента на осъществяване на конкретното плащане,а не от момента на разваляне на договора,в условията на евентуалност ищецът изразява становище,че потестативните права не се погасяват по давност,ако това не е изрично казано в закона.Случаите на погасяване на потестативните права са изключения и настоящия случай не попада сред тях.

В депозиран по делото в срока по чл.373,ал.1 от ГПК допълнителен отговор на допълнителната искова молба,вх.рег.№1950/23.03.2017г.,ответникът поддържа изцяло изложените от него в отговора му аргументи,съответно оспорва изложените в допълнителната искова молба твърдения.

Ответникът е транспортирал и монтирал в сградата на ищеца замразяващ апарат,който през целия период на договора е бил във владение и на разположение на ищеца.Нещо повече,същият се е намирал в Хирургично отделение на ЕООД „ МБАЛ Б.“,в помещение в съседство с операционната зала.Видно е и от процесния договор и от Приложението към него,че освен гефрир на място ответникът се задължава да извършва и хистобиопсична и цитологична диагностика от неговата Патоморфологична лаборатория в гр.Добрич.Такива изследвания са извършвани през целия период на договора от работещата при ответника д-р Л. П.,като сумата от 1 000 лв.включва възнаграждението както за гефрира на място,така и за тези изследвания на Патоморфолога.Лекарят специалист не е ходил веднъж седмично,защото ищецът не е заявявал необходимост и конкретни дати за това,но специалистът е извършвал изследванията в лабораторията на ответника в гр.Б.,за което му се дължи възнаграждение.Вземан е материал от пациенти на ищеца,който е бил изпращан в лабораторията на ответника в гр.Добрич,материалът е своевременно изследван и резултатите са изпращани на ищеца.

Във връзка с предявените претенции и на поставени му от съда на основание чл.145,ал.1 и ал.2,във вр. с чл.377 от ГПК въпроси за изясняване на фактите,от значение по делото,и за конкретизиране твърденията на ищцовата страна,в открито съдебно заседание на 02.05.2017г.пълномощникът на ищеца прави следните уточнения:

Не оспорва факта,че процесните фактури са осчетоводени в счетоводните регистри на ищцовото дружество.

Във връзка с основанието,на което ищецът претендира процесните суми,твърди,че то не е нито едностранното прекратяване на процесния договор с предизвестието от 30.05.2016г.,нито развалянето му по реда на чл.87 ЗЗД от възложителя с писмо,изх.№ РД-04-665/14.12.2016г.Не поддържа наведеното в исковата и допълнителната искови молби твърдение,че през 2016г.процесният договор е развален от страна на ищеца.Уточнява се,че главницата от 66 000.00 лв. се претендира на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД-при начална липса на основание,тъй като е платена при липса на каквото й да било изпълнение от страна на ответника.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид изразените становища на страните и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При определяне правната квалификация на иска,съдът е длъжен да изхожда от твърденията на ищеца в исковата молба.

В случая,в исковата и допълнителната искови молби се съдържат твърдения за наличието на сключен на 07.01.2010г. между страните по делото договор за възлагане на медицинско обслужване,който договор по искане на ищцовата страна и с изрично отправено от нея до ответника писмо,изх.№ РД-04-665/14.12.2016г.,е развален,с покана в срок до 21.12.2016г.ответникът да върне на ищеца сумата от 66 000.00 лв.,което не е сторено.Предвид горното,ищецът претендира по настоящото дело ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 66 000.00 лв.,ведно със законна лихва върху нея,считано от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане,както и обезщетение за забавено изпълнение върху главницата,в размер на законната лихва,или сумата от 733.39 лв.,претендирано за периода от 21.12.2016г.-датата,определена в поканата за доброволно плащане,до предявяването на исковата молба.

При това положение,несъстоятелно е твърдението на пълномощника на ищеца в съдебно заседание на 02.05.2017г.,че при определяне правната квалификация на исковете съдът следва да вземе предвид,че ищецът не поддържа становището си,че е развалил процесния договор,а твърдението му,че сумите се претендират при начална липса на основание-липса на изпълнение на услугата „ гефрир на място“,поради което правилната правна квалификация на претенцията в размер на 66 000.00 лв. е чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.

В чл.55,ал.1 ЗЗД са уредени три фактически състава.Според първия,подлежи на връщане полученото при начална липса на основание,според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание,което не е могло да бъде осъществено,и според третия подлежи на връщане даденото с основание,което е отпаднало с обратна сила.

Съгласно т.1 от ППВС № 1/28.05.1979г. по гр.д.№ 1/79г.,първият фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД изисква предаване,съответно получаване,на нещо при начална липса на основание,т.е когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.Начална липса на основание е налице в случаите,когато е получено нещо въз основа на нищожен акт,а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта.Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

В процесния случай,твърдения от ищеца за приложението на първия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД в исковата и допълнителната му искови молби липсват.Напротив,от изложеното в тях става ясно,че претендираната сума от 66 000.00 лв. представлява извършено плащане от ЕООД „МБАЛ Б.“ в полза на ЕООД „Д. К. Ц. Д.“ по издадени в периода от 26.02.2010г.до 31.07.2015г.на основание процесния договор и Приложение №1,неразделна от него, фактури,подробно конкретизирани и описани в исковата молба.При наличие на валидно сключен и действащ към момента на плащането договор,не са налице визираните в цитираното ППВС № 1/28.05.1979г. предпоставки претенцията да бъде квалифицирана като такава по чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.Твърдяното от ищеца неизпълнение от страна на ответника на фактурираните и заплатени от ЕООД „МБАЛ Б.“ по процесните фактури „гефрири на място“,не представлява начална липса на основание по смисъла на закона и задължителната съдебна практика,поради което не е налице опора за извод за приложимост в случая на хипотезата на чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.

При третия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД,основанието съществува при получаването на престацията,но след това то е отпаднало с обратна сила.Текстът намира приложение при развалянето на договорите,поради неизпълнение,освен при договорите за продължително или периодично изпълнение,при които развалянето няма обратно действие по арг.от чл.88,изр.1 ЗЗД.

С оглед наведените от ищеца фактически твърдения и представените за установяването им доказателства,съдът квалифицира предявения главен осъдителен иск,с цена 66 000.00 лв.,като такъв с правно основание чл.55,ал.1,предл.3,във вр. с чл.88,ал.1,изр.1 и чл.87,ал.1 от ЗЗД.

Така предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне изцяло.

Сключването на 07.01.2010г.между страните на описания в исковата молба и приет като доказателство по делото/стр.31-35/договор за възлагане на медицинско обслужване,извършеното от ищеца в полза на ответника и получено от последния плащане в общ размер от 66 000.00 лв.по издадени въз основа на процесния договор в периода от 26.02.2010г.до 31.07.2015г.фактури/стр.47-112/,на основанието,посочено в тях-„Обслужване на гефрир на място към Договор от 07.01.2010г. и Приложение № 1 към него“ ,както и осчетоводяването на тези фактури в счетоводните регистри и на двете дружества не се оспорва от страните.

Процесният договор съобразно неговия предмет и същност представлява договор за изработка.Ищецът като възложител възлага,а ответникът като изпълнител приема осъществяването на конкретно договорените в чл.1 дейности по медицинско обслужване на пациентите на ЕООД „ МБАЛ Б.“.Дейността,която в случая ищецът твърди,че ответникът не е изпълнил,представлява част – чл.1,т.1 от пълния обем договорени дейности.Съгласно чл.12 от договора,той се сключва като безсрочен,а на основание разпоредбата на чл.11 от него,сумите за извършените от изпълнителя медицински дейности се превеждат от възложителя в срок до 5-то число на месеца,следващ отчетния,по посочената банкова сметка,***.е става дума за договор с периодично изпълнение,при който плащането не е авансово,а следва отчитането и приемането на извършената от изпълнителя дейност.

За да възникне в полза на ищеца преобразуващото право да развали отчасти процесния договор заради твърдяното от него неизпълнение от страна на ответника на договорената услуга „ гефрири на място“,съответно да претендира връщане на платената сума от 66 000.00 лв.на отпаднало основание,първото изискване е договорът да е действащ,защото развалянето на договора е мислимо само когато облигационната връзка е съществуваща.При прекратен договор няма спрямо какво да се упражни това право,тъй като няма какво да се изпълнява и от тук няма как да се породи неизпълнението като основание за упражняване на правото по чл.87 ЗЗД.

В случая,ищецът твърди,че преди да изпрати на ответника писмо,изх.№ РД-04-665/14.12.2016г. е прекратил договора с предизвестие,изх.№ РД-04-315/30.05.2016г.Видно от съдържанието на този документ,приет като доказателство по делото/стр.25/,процесният договор е едностранно прекратен на основание чл.13.2 от него от управителя на ЕООД „ МБАЛ Б.“,а именно-с изтичането на едномесечен срок от получаване на предизвестието от управителя на ЕООД „Д. К. Ц. Д.“.Липсват категорични доказателства кога предизвестието е връчено на представляващия ответното дружество и дали това е станало на 02.06.2016г.,каквато отметка има върху документа,но предвид изявлението в съдебно заседание на 02.05.2017г.на пълномощника на ответната страна,че това предизвестие й е връчено,и най-вече предвид признанието на ищеца,че въз основа на него договорът е бил прекратен,следва извода,че към месец декември 2016г.в полза на ищеца не е възникнало правото да развали процесния договор,тъй като договорът вече е бил прекратен.

Дори да се приеме,че към месец декември 2016г. едномесечният срок на предизвестието от 30.05.2016г. не е изтекъл и договорът е бил действащ,в тежест на ищеца по делото беше да установи при условията на пълно и главно доказване,че е спазил законовите разпоредби,регламентиращи развалянето на договора,поради което то е породило действие,вкл.обратно действие.

Подобно доказване не беше проведено.

С писмо,изх.№ РД-04-665/14.12.2016г./стр. 16-19/,връчено на ответника на 16.12.2016г.,ищецът е поканил ЕООД „Д. К. Ц. Д.“ да му върне доброволно в срок до 21.12.2016г.сумата от 66 000.00 лв.,поради неизпълнение на място на договорената услуга гефрир.

Разпоредбата на чл.87 ЗЗД,намираща се в общата част на ЗЗД,урежда общите правила относно развалянето на двустранните договори,които са приложими,когато в особената част на ЗЗД не са уредени особени правила при различните договори и когато страните не са уговорили друг начин за развалянето.По общо правило двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина,за която длъжникът отговаря,с едностранно изявление на кредитора.Не е необходимо поръчващият да доказва,че е направил изрично изявление за разваляне на договора,счита се,че такова изявление е направено,когато поръчващият заяви претенция за последиците от развалянето-връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението.В този смисъл Решение № 452/16.11.2011г.на ВКС по гр.д.№ 621/2010г.,IV ,ГК,постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Предвид изложеното,въпреки липсата на изрично изявление в писмото от 14.12.2016г. за частично разваляне на процесния договор,след като с него се претендира връщане от изпълнителя на сумата от 60 000 лв. в определен срок,то писмото представлява изявление за разваляне по чл.87,ал.1 ЗЗД.

От друга страна,имайки предвид спецификата на договора като такъв за изработка,развалянето му е подчинено на специалните разпоредби на ЗЗД,тъй като по отношение договорите за изработка само за неуредените случаи са прилагат общите правила на ЗЗД.

Договорът за изработка,уреден с разпоредбите на чл.258-269 ЗЗД,по своята правна същност представлява неформална,консенсуална, комутативна,възмездна двустранна сделка,като при учреденото от нея материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения – да изработи съобразно поръчката в срок,без отклонение от нея и без недостатъци уговорената работа и да я предаде на възложителя,а за ищеца – да приеме/одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя.

Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл.264,ал.1 ЗЗД.Приемането като правно действие представлява:1/фактическо получаване на изработеното и 2/признанието,че то съответства на поръчаното.Следователно,приемане е налице,когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изразено изявление на поръчващия,че счита работата съобразена с договора.Приемане означава одобряване.Именно,за да може да даде на приемането значение на одобряване,законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно,неточно изпълнение- чл.264,ал.2 ЗЗД.И ако не неправи такива възражения,работата се счита за приета,т.е за одобрена,както разпорежда уредената в чл.264,ал.3 ЗЗД необорима презумпция.В този смисъл е и съдебната практика,напр.Решение № 1100/04.07.2003г.по гр.д.№ 1876/2002г.,V г.о. на ВКС,съгласно което при договора за изработка работата се счита приета,ако поръчващият при приемането и не направи всички възражения за неправилно изпълнение.

Ищецът не твърди да е правил възражения за неизпълнение от страна на ответника на договорената услуга „ гефрир на място“,за които да го е уведомил по какъвто и да е начин.Напротив,от изложеното в исковата молба става ясно,че процесните фактури,вкл. в частта им досежно услугата „ гефрир“, са съставени при спазване на договора и Приложение № 1 към него,ищецът ги е осчетоводил в регистрите си,платил ги е,при това не авансово,а след отчитане на извършената работа съгласно чл.11 от договора,при липса на какъвто и да е коментар,в т.ч. и възражения по отношение на изпълнението.При това положение,не кореспондира със закона и задължителната съдебна практика изразеното в допълнителната искова молба разбиране,че фактурите не могат да служат като доказателство за сключен договор,още по-малко за предоставено по него изпълнение,съответно не са достатъчни за доказване на възникнало за възложителя задължение за плащане,а изпълнителят следва да установи в настоящия процес,че е предоставил обслужване на „Гефрирна лаборатория“ на място в ЕООД „ МБАЛ Б.“.Отразяването на процесните фактури в счетоводството на ищцовото дружество-възложител по договора за изработка и последвалото плащане на сумата от 66 000.00 лв.по тях представлява недвусмислено признание на това задължение.В

този смисъл е задължителната съдебна практика,намерила отражение в редица решения на ВКС.Така напр.в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 138/17.10.2011г.по т.д.№ 728/2010г.,II т.о,ТК на ВКС,е налице произнасяне,че след като поръчващият е отразил в счетоводните си регистри данъчната фактура,в която е удостоверено извършването на уговорената работа,се налага извода,че той е извършил приемане на работата,поради което дължи плащането й,въпреки отказа му да подпише двустранен приемо-предавателен протокол.След като по признание на ищеца процесните фактури са осчетоводени в счетоводните регистри на търговското дружество-възложител,нещо повече,те са и заплатени в пълен размер,вкл.месечно дължимата Съгласно Приложение № 1 към процесния договор сума от 1 000.00 лв.за обслужване на гефрир на място в „МБАЛ Б.“ ЕООД,се налага извод,че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи.Нелогично е и житейски,ако ищецът смята,че не дължи сумата от 1 000.00 лв.,поради това,че услугата, за която е договорена,не е извършена,доброволно да я заплаща всеки месец в продължение на години,от м.февруари 2010г.,до юли 2015г.Очевидно е,че с осчетоводяването на фактурите и плащането им през годините „МБАЛ Б.“ ЕООД по категоричен начин е признало основателността на задължението си в общ размер от 66 000.00 лв.към ответника.Пропускът на ищеца своевременно да направи възражения пред ответника относно дейността „ гефрири на място“ преклудира възможността на възложителя близо година и половина след издаване,осчетоводяване и плащане на последната фактура от 31.07.2015г.,а именно-едва през м.12.2016г.да реализира отговорността на изпълнителя по реда на чл.265,ал.2 ЗЗД.

На следващо място,предвидената в чл.265,ал.2 ЗЗД възможност поръчващият да развали договора,изисква отклонението от поръчката или недостатъците на работата да са толкова съществени,че тя да е негодна за нейното договорно или обичайно предназначение.Съдът приема,че в случая не са налице законовите предпоставки по чл.265,ал.2 ЗЗД за частично разваляне на договора,тъй като при приемането на възложената работа,вкл.“гефрир на място“,възражения не са правени,съответно не са констатирани съществени отклонения от нейното договорно или обичайно предназначение,поради което е недопустимо подобни възражения да се правят,съответно да се доказват,едва в настоящия процес.Одобряването на работата от поръчващия само по себе си обуславя невъзможността в последващ момент същият да реализира отговорността на изпълнителя по реда,установен в чл.265 и сл. от ЗЗД,включително и чрез волеизявление за разваляне на договора.В този смисъл е Решение № 240/14.06.2007г. по т.д.№ 1026/2006г.на ВКС,ТК.

Допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда за неоснователност на претенцията за връщане на отпаднало основание на сумата от 60 000.00 лв.,е характера на процесния договор като такъв с периодично изпълнение,тъй като по него са уговорени и ежемесечно са извършвани периодични плащания по смисъла на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г.на ОСГТК на ВКС.Дори в полза на ищеца да е възникнало и валидно да е упражнено правото да развали частично процесния договор досежно дейността „ гефрир на място“,каквото по делото не се установява,съгласно чл.88,ал.1,изр.1 ЗЗД,развалянето на договори с продължително или периодично изпълнение няма обратно действие.Изпълнението до момента на отправяне на предизвестието от месец декември 2016г.за разваляне на договора се запазва,защото то е надлежно и взаимната реституция е невъзможна.Тя се явява и неоснователна,тъй като страните са изпълнили надлежно пропорционална или еквивалентна част от задължението.В този случай развалянето има действие само занапред,като всяка от страните се освобождава от бъдещите си задължения.

Като обусловена от главния иск,на отхвърляне изцяло подлежи и акцесорната претенция, с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД,с цена 733.39 лв.,за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 66 000.00 лв.,определено в размер на законната лихва,претендирано за периода от 21.12.2016г.-датата на разваляне на процесния договор,до предявяването на исковата молба по настоящото дело.

Съобразно този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи и следва да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на сумата от 2531.00 лв.,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕООД „ МБАЛ Б.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Б.,община Б.,област Добрич,ул.“ З. П.“ № 1,представлявано от д-р П. С. С.,чрез процесуалния му представител адв.А.А.,ВАК,с адрес ***,срещу ЕООД „Д. К. Ц. Д.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,бул.“ * С.“ № *,представлявано от управителя д-р В. В. Т.,ЕГН:**********,осъдителни искове:главен иск,с правно основание чл.55,ал.1,предл.3,във вр. с чл.88,ал.1,изр.1 от ЗЗД,за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 66 000.00 лв.,претендирана на отпаднало основание – развален от ищеца по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД с писмо,изх.№ РД-04-665/14.12.2016г., договор за възлагане на медицинско обслужване,сключен между страните на 07.01.2010г,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска - 30.01.2017г.,до окончателното й изплащане;акцесорен иск,с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД,за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забавено изпълнение върху главницата,в размер на законната лихва,или сумата от 733.39 лв.,претендирано за периода от 21.12.2016г.-датата на разваляне на договора от 07.01.2010г.,до предявяването на исковата молба по настоящото дело.

ОСЪЖДА ЕООД „ МБАЛ Б.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Б.,община Б.,област Добрич,ул.“ З. П.“ № 1,представлявано от д-р П. С. С.,чрез процесуалния му представител адв.А.А.,ВАК,с адрес ***,да заплати на ЕООД „Д. К. Ц. Д.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,бул.“ * С.“ № *,представлявано от управителя д-р В. В. Т.,ЕГН:**********,сторените по делото разноски,в размер на сумата от 2531.00 лв./две хиляди петстотин тридесет и един лева/,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им по делото.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: