Р Е Ш Е Н И Е

№ 98

                                            29.05 2017г., гр. Д.

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение

в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети май две хиляди и седемнадесета година, в следния състав :

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ТАНЯ  АНГЕЛОВА

при участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия Таня Ангелова т.д. № 68 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

         Депозирана е искова молба от „А.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на  управление гр. Д., ул. „Б.“ №*, представлявано от управителя А.М.К.и чрез адв. Д.Ж. *** срещу ЗК „Н.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. О., общ. Т., обл. Д., представлявано от  председателя Р.А. Д. , за заплащане на сумата от 48 348,70лв. /четиридесет и осем хиляди триста четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща неизплатена цена на продадени и доставени семена, торове и препарати за растителна защита. В исковата молба се сочи, че стоките са предадени на ответника по 2бр. приемателно-предавателни протоколи, като се издадени 3бр. фактури - №***/11.05.2015г., №***/96.05.2016г. и № ***/06.05.2016г. на обща стойност 48 348,70лв. Ищецът твърди, че въпреки многократно проведените разговори ответникът не е изплатил цената на получените стоки. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати дължимата сума от 48 348,70лв. /четиридесет и осем хиляди триста четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки/ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски.       

         Съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК делото е подсъдно на окръжен съд.

         С Определение № 141 от 14.03.2017г. съдът е допуснал налагане на обезпечителна мярка  ЗАПОР върху банкова сметка *** „Н.“, с. О. в „УБ“ АД до размера на предявения иск.

         В срока по чл. 367 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.

         Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на ищеца намира за установено следното:

         Договорът за търговска продажба, както и договорът за продажба по гражданско правоотношение, са неформални договори. Законът изисква писмена или друга форма на договора, като условие за неговата действителност, само в случаите, когато това е предвидено по закон или пък страните са уговорили форма на  договора /чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ/. В случая законът не предвижда форма на договора за търговската продажба, като условие за неговата действителност, нито страните са уговорили такава форма. При това положение договорът за търговска продажба се счита за валидно сключен с постигането на съгласие от страните върху основните елементи на продажбата – предмета на договора и неговата цена.

         В правната теория се приема, че фактурата представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Частният свидетелстващ документ няма  обвързваща съда материална доказателствена сила, каквато има официалния документ. Частният свидетелстващ документ има формална доказателствена сила, която обхваща единствено авторството на документа и изявленията, които се съдържат в него.

         При положение, че фактурата не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното съдържание, тя ще материализира договор за търговска продажба, само ако установява съгласие на страните относно предмета и цената на договора. Това съгласие трябва да бъде изразено чрез подписване на фактурата от доставчика и получателя на стоката. Освен това фактурата трябва да съдържа основните елементи на договор за продажба. Ако фактурата не е подписана или не съдържа съществените елементи, характеризиращи договора за продажба, не може да се приеме, че тя материализира договора за продажба и удостоверява получаване на стоката от купувача. Съществува обаче една особеност -  ако фактурата не е подписана от страните по сделката, но е осчетоводена в счетоводството на получателя, включена е в дневника да покупко-продажбите и евентуално е ползван данъчен кредит по сделката, то при това положение следва да се приеме валидното сключване на договор за продажба и изпълнение на задължението за предаване на стоката от страната на продавача. ВКС приема, че гореописаните действия на ответника представляват негово извънсъдебно признание за сключването на договора, изпълнение на задълженията от страна на продавача и признаване на задължението от страна на купувача.  / Решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г., ІІ-ро търговско отделение на ВКС;  Решение № 23/07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г., ІІ-ро търговско отделение на ВКС/

         Фактурите, на които се позовава ищеца и които прилага към исковата молба, не носят подпис на получателя на стоката – ответник в настоящото производство. Съдържанието им обаче установява съществените елементи на договор за търговска продажба. Посочен е вида, количеството и цената на стоките, описани във фактурите.

         От заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури с включен ДДС са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни – както в счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на ответника.

         Към момента на изготвяне на експертното заключение по тези фактури не са извършвани плащания от ЗК „Н.“, с . О..

         На 15.02.2017г. председателят на ЗК „Н.“ е подписал потвърждение на салдо в размер на 48 348, 70лв. – сумата, дължима по посочените фактури.

         Въз основа на гореизложеното съдът прави следните изводи :

         Приложените по делото три броя данъчни фактури, на които ищецът основава вземането си, материализират по съдържанието си валидно сключени договори за търговска продажба. Фактурите съдържат съществените елементи на този вид договори. По отношение валидното сключване на договорите за търговска продажба – съгласно чл. 55, ал. 1 от ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство за установяване на търговски сделки между търговци. Аналогично съдържание има и нормата на чл. 182 от ГПК - вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по счетоводни данни на ответника ЗК „Н.“ процесните три броя фактури са осчетоводени по дебита на сметки 302 – „Материали“ и 4531 - „Начислен данък за покупките“, както и по кредита на сметка 401 – „Доставчици“. Включени са в дневниците за покупки и към подадените справки-декларации за м. юни 2015г. и м. юни 2016г. При това положение следва да се приеме, че счетоводните записвания на ответното дружество  служат като доказателство за сключени между страните валидни търговски сделки по процесните три броя фактури. Ответникът в качеството си на купувач е получил стоките, описани във фактурите. Това се потвърждава и от приложените към делото приемо-предевателни протоколи от 13.04.2015г. и 30.03.2016г. И двата протокола са подписани и от двете страни – „доставчик“ за ищеца и „получател“ за ответника.

         По отношение прехвърлянето на собствеността приложение намира разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. Собствеността се счита за прехвърлена по силата на самия договор. В конкретния казус прехвърлянето на собствеността е извършено с индивидуализацията на вещите при предаването им – същите са описани по видове, марки, количество и стойност. Предаването на вещите пък се доказва с факта на осчетоводяването на фактурите. След като  фактурите са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество и са включени в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, това недвусмислено води до извода за изпълнение на задължението по чл. 187 от ЗЗД от страна на продавача – ищец. Ако стоките, описани във фактурите, не са предадени на купувача, той не би осчетоводил фактурите.

         Ответното дружество като купувач по договорите за търговски продажби с дружеството на ищеца е неизправна страна, тъй като не е изпълнило задължението си на купувач да заплати продажната цена. Според текста на чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаването на вещта или на документите, които му дават право да я получи. С аналогично съдържание е и текста на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. В конкретния казус това означава, че ответното дружество е следвало да заплати продажната цена при получаване на вещите. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи неизпълнение на това договорно задължение – към момента на изготвяне на експертизата по процесните фактури няма извършвани плащания от ЗК „Н.“ ,с. О.. Размерът на задълженията на ЗК „Н.“, с. О. към „А.“ ООД е 48 348, 70лв.

         Неоснователно се явява изявлението на ответника, обективирано в молба с вх. рег. № 2985/11.05.2017г., че не му е бил връчен препис от исковата молба. Видно от приложеното по делото съобщение, такъв препис е бил връчен на ответника на 23.03.2017г.

         Неоснователни се явяват твърденията на ответника, обективирани в молба с вх. рег. № 2985/11.05.2017г., относно липсата на индивидуализация на доставените на ответника стоки. Видно от приложените по делото материали – приемо-предавателни протоколи и фактури, доставените стоки са индивидуализирани по марка, количество и цена.

         Иррелевантни за настоящия съдебен спор се явяват възраженията относно безопасността и разрешението за употреба на доставените стоки.

         Въз основа на изложеното Окръжният съд счита, че следва да осъди ответното дружество ЗК „Н.“, с. О. да заплати на ищеца „А.“ ООД сумата от 48 348,70лв. /четиридесет и осем хиляди триста четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки/ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

         С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Окръжният съд намира, че следва да осъди ответното дружество ЗК „Н.“, с. О. да заплати на ищеца „А.“ ООД сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2 374,00лв. , от които: 1 934,00лв.  държавна такса за образуване на настоящото производство, 200,00лв.  адвокатско възнаграждение, 40,00лв.  държавна такса за обезпечение на бъдещ иск, както и 200,00лв. /двеста лева/  депозит за изготвяне на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

         Въз основа на горното и на основание чл. 235 от ГПК Д.КИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

         ОСЪЖДА търговското дружество ЗК „Н.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. О., общ. Т., обл. Д., представлявано от председателя Р.А. Д., да заплати на търговското дружество „А.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на  управление гр. Д., ул. „Б.“ №*, представлявано от управителя А.М.К., сумата от 48 348,70лв. /четиридесет и осем хиляди триста четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща неплатена продажна цена по                                      фактура № ***/11.05.2015г. на обща стойност 20 999,78лв. с ДДС;          фактура № ***/06.05.2016г. на обща стойност 10 115,00лв. с ДДС;     фактура № ***/06.05.2016г. на обща стойност 17 233,92лв. с ДДС      ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 14.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

         ОСЪЖДА търговското дружество ЗК „Н.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. О., общ. Т., обл. Д., представлявано от председателя Р.А. Д., да заплати на търговското дружество „А.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на  управление гр. Д., ул. „Б.“ №*, представлявано от управителя А.М.К., сумата от 2 374,00лв. /две хиляди триста седемдесет и четири лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

         Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Варна.

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :