Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

гр. Добрич, 04.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ

МАРИНА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретар Н.Б. разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 84/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 84/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на М.И.Д. с пост. адрес *** срещу Решение № 21/08.02.2017 г. на Генерал-Тошевския районен съд по гр. д. № 122/2016 г.

С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е признал за установено, че М.И.Д. дължи заплащане на „А. за с. на в.“ АД гр. С., по ч. гр. д. № 243/2015 г. по описа на ГТРС сумата от 443.01 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит CrediGo № ***-*****/***** г., сключен между „К.“ АД гр. С. и М.И.Д., ведно със законната лихва от 31.07.2015 г. до окончателното издължаване, ведно с разноски 215.0 0лв. по заповедното производство, като отхвърлил исковете за признаване съществуването на вземания за следните суми: 41.39 лв. неплатена договорна лихва и 234.93 лв. – лихви за забава за периода 25.08.2010 г. – 31.07.2015 г., осъдил е М.И.Д. да заплати на „А. за с. на в.“ АД гр. С. разноски по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът го обжалва в осъдителната му част с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила; претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да отхвърли исковата претенция.

Въззиваемата страна изразява становище по правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като моли същият да бъде потвърден от въззивната инстанция.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Страните не са заявили в подадените от тях въззивна жалба, респ. отговор оспорване на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства, не са изтъкнати конкретни нарушения на процесуалния закон, както и липсва позоваване на неправилно приложение на норми от материалния закон.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/08.02.2017 г. на Генерал -Тошевския районен съд по гр. д. № 122/2016 г.

ОСЪЖДА М.И.Д. с пост. адрес *** да заплати на „А. за с. на в.“ ЕАД гр. С., бул. „Д- Р П. Д.“ № *, офис сграда Л., ет. *, офис № *, сумата от 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.