Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 100/30.05.2017 г.

град Д.

 

            ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД Д., в публично заседание от седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:   ГЕОРГИ ПАВЛОВ

                                                                                              мл.с.   МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

            при участието на секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА - ЮСУФ разгледа, докладваното от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА, в.т.д. № 87/2017 г.

            Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

            С решение № 122/10.11.2016 г. по гр.д. № 87/2016 г. по описа на Районен съд, град Т. състав на съда осъжда „Е.К.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище град Т. и адрес на управление: ул. „З. З.“ № *, представлявано от М. К., А. Б. и Г. А. Л. да заплати на В.М., ЛНЧ **********, адрес: *** със съдебен адрес:*** сумата от 3200 лева, явяваща се неплатени възнаграждения по договор за управление, сключен между ищеца и ответното дружество, съответно 1600 лева за месец юли 2015 г. и 1600 лева за месец август 2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 18.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

            Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 2778/01.12.2016 г., подадена от „Е. К.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище град Т. и адрес на управление: ул. „З. З.“ № *, представлявано поотделно от М. К., А. Б. и Г. А. Л. Изложени са съображения, че постановеното решението по отношение на главната искова претенция, така и по отношение на въведеното в условията на евентуалност възражение за прихващане, което е отхвърлено като неоснователно е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Моли постановеното решение да бъде отменено като се постанови друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени. Претендира присъждането и на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна не депозира отговор на подадената въззивна жалба.

            Пред Районен съд, град Т. е предявена искова претенция от страна на В.М., ЛНЧ ********** срещу „Е. К.“ ЕООД, ЕИК ** с правна квалификация чл. 141, ал.7 във връзка с чл. 286 във връзка с чл. 79 ЗЗД. В исковата молба се излагат твърдения, че от 1996 г. до 2015 г. М. е имал качеството на управител на ответното дружество и е получавал месечно възнаграждение в размер на 1600 лева. На 27.07.2015 г. е отправил до ответника искане да бъде освободен от заеманата длъжност, което станало със заличаването му от 27.08.2015 г. По взаимна уговорка между страните М. продължил да изпълнява задълженията си до 01.09.2015 г., поради което претендира заплащане на възнаграждение за месеците юли и август 2015 г. в общ размер на 3200 лева. Отправил нотариална покана до ответника за заплащане на дължимата сума, но до настоящия момент същата не е заплатена. В първото по делото заседание на 29.06.2016 г. по реда на чл. 143 ГПК М. чрез процесуалния си представител уточнява, че за периода от 1996 г. въз основа на решение на общото събрание на дружеството и сключен договор за управление между него и тогавашния собственик на дружеството, е изпълнявал длъжността и е ходил на работа до 01.11.2015 г. като за месеците юли и август не е получавал възнаграждение, което е в размер на по 1600 лева месечно.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна депозира отговор, в който не се оспорва, че М. е бил управител  на „Е. К.“ ЕООД, ЕИК ** и е получавал възнаграждение в размер на 1600 лева. Счита, че е освободен от заеманата длъжност на 27.07.2015 г. Оспорва се обаче изцяло твърдението, че е продължил да изпълнява задълженията си с нормално работно време до 01.09.2015 г. В случай, че се приеме за основателна исковата претенция предявява в условията на евентуалност възражение за прихващане с вземането, което „Е. К.“ ЕООД, ЕИК ** има срещу В.М., ЛНЧ **********, произтичащо от договор за цесия между „Л.Р.Е.Р.“, ЕИК *** и „Е. К.“ ЕООД, ЕИК **, с който първото дружество прехвърля на второто вземането си спрямо М., основаващо се на неположена грижа от него като управител на „Л.Р.Е.Р.“, ЕИК *** в размер надхвърлящ 3200 лева.

Състав на Районен съд, град Т. с крайния си съдебен акт уважава изцяло исковата претенция и отхвърля въведеното възражение за прихващане.

Въззивният съд констатира, че обжалваното решение не стР. от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Решението на Районен съд, град Т., съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Сезиран е надлежно родово компетентен съд. Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея.  Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка по главната искова претенция:

            В.М., ЛНЧ ********** е бил управител на дружеството „Е. К.“ ЕООД, ЕИК ** за периода от 1996 г. до прекратяване на длъжността му и е получавал месечно възнаграждение в размер на 1600 лева като за месеците юли и август 2015 г. „Е. К.“ ЕООД, ЕИК ** не са извършвали плащане по договора за управление. Гореизложените факти са отделени като безспорни между страните в първото по делото съдебно заседание.

Като писмено доказателство по делото е приет документ, изготвен от В.М. на 27.07.2015 г., от който се установява, че същият в качеството си на управител на процесното дружество подава оставката си от горепосочената длъжност. В този документ се съдържа изявление, че оставката има незабавно действие, но въпреки това последния остава на разположение за всички изпълнения, необходими за предаването на длъжността на новия управител.

            Приета е и нотариална покана от В.М., адресирана до един от управителите на „Е. К.“ ЕООД, ЕИК **, връчена на 11.06.2016 г., видно от удостоверяването извършено от нотариус с рег. № ***, с район на действие Районен съд, град Т.. В нея се посочва, че по взаимна уговорка М. е останал на работа до 01.09.2015 г., но не е получил полагащото му се възнаграждение за месец юли и август 2015 г., поради което приканва дружеството да му изплати дължимата сума в размер на 3200 лева в седмодневен срок от получаването на поканата.

            Представен по делото е и отговор на нотариална покана, връчена на 26.01.2016 г., видно от удостоверяването на нотариус с рег. № *** и район на действие Районен съд, град В., от който се установява, че „Е. К.“ ЕООД, ЕИК ** оспорва дължимостта на претендираните възнаграждения за месец юли и август 2015 г. в общ размер на 3200 лева, тъй като М. не е изпълнявал задълженията си като управител на дружеството и че същият няма сключен договор за управление. Посочва се още, че все още тече проверка за дейността на М. като управител на процесното дружество.

            Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.С.Г.и Я.П.С.относно факта на упражняване на дейността за процесния период. Първият от тях заявява, че през 2015 г. е работил във фирма „Д.“ като шофьор на господин М.. Заявява, че фирма „Р.“ и „Е.К.“ се помещават в Д., а фирма „Д.“ – в град Т.. Работил на длъжността от 2001 г. до 2015 г. и задълженията му включвали пътуване от В. до Т., за да може г-н М. да си изпълнява задълженията като управител. Посочва, че последния посещавал офисите в Т. и Д. до края на месец октомври с пълно работно време. Заявява, че не знае каква точно работа е вършел г-н М., както и не знае дали когато работниците са отпуск и управлението е в отпуск. Твърди, че пред юли и август той и господин М. били на работа.

            От разпита на свидетелката Я.П.С., касиер във фирма „Д.“ се установява, че В.М. е бил управител на дружеството „Е.К.“, но последното няма дейност, има само обекти, няма щат и персонал. Не знае кога са прекратени отношенията му като управител, но мисли, че през месец юли и август не е изпълнявал длъжността управител в това дружество. Заплатите се изплащат от главната счетоводителка, а свидетелката не е изплащала такава. 

            Във въззивното производство е приет като писмено доказателство протокол от общо събрание на съдружниците от 27.07.2015 г.  на „Е. К.“ ЕООД, ЕИК **, от който се установява, че се приема оставката на управителя В.М. и се назначава за неопределен срок до подаване на оставка за едноличен управител на горецитираното дружество г-н М. К..

            С оглед гореизложената фактическа обстановка, настоящата инстанция възприема следното от правна страна по отношение на главната искова претенция, при съобразяване на нормата на чл. 269 изр. второ ГПК:

            По заявеното във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционния съд неправилно е обосновал изводите си с показанията на свидетеля Г., тъй като същите са вътрешно противоречиви и не доказват твърдените обстоятелства от страна на В.М., настоящата инстанция счита същото за основателно.

Безспорен факт по делото е, че В.М. е бил управител на - „Е. К.“ ЕООД, ЕИК ** от 1996 г. Правоотношението, което се създава между управителя и управляваното дружество има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. В този смисъл решение № 306/25.06.2012 г. по гр.д. № 1387/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително за съдилищата при постановяване на съдебните актове. Релевантни в настоящия случай са разпоредбите на чл. 141 ТЗ и чл.280 и сл. ЗЗД.

Поради обстоятелството, че правоотношението има мандатен характер следва да бъде установено по реда на пълно и главно доказване изпълнението на възложената поръчка, аргумент от чл. 280 ЗЗД. Ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.С.Г.не установяват по безспорен начин, че е налице изпълнение на възложената работа за месеците юли и август 2015 от страна на М.. Самият свидетел посочва, че не знае какво точно е вършел г-н М., тъй като задълженията на Г. включвали превозването на М. ***. Извършваните превози на лицето претендиращо заплащане на възнаграждение за месеците юли и август обаче не доказват изпълнение на възложената работа. Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля Г. и поради фактът, че същият е служител на друга фирма, а не на процесната - „Е. К.“ ЕООД, ЕИК **. Липсата на доказване на гореизложения факт води до извод, че депозираната въззивна жалба се явява основателна, а исковата претенция на М. е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Отделените като безспорни факти в първоинстанционното производството, че М. е бил управител на дружеството, че е получавал възнаграждение в размер на 1600 лева и че за месец юли и август 2015 г. процесното дружество не е извършило плащане, не водят до извода, че по реда на пълно и главно доказване претенцията се явява основателна и доказана, поради което да подлежи на уважаване. Напротив за уважаването й е следвало да се установи изпълнение на възложената работа за процесния период. Ангажираните гласни доказателства не доказват горепосочения релевантен факт.  За пълнота на изложението следва да се посочи, че въпреки изложените твърдения на М. за наличието на сключен договор за управление между него и тогавашния собственик на дружеството, липсва доказване на този факт, макар че е ангажирано събирането на доказателства от М. в тази насока, а именно допуснато е издаването на съдебно удостоверение по силата на което да се снабди с друго такова от Търговския регистър при Окръжен съд, град Д. относно обстоятелствата кога, как и въз основа на какви документи и на какво основание е бил назначен и вписан като управител на „Е. К.“ ЕООД, ЕИК ** В.М., ЛНЧ **********. Гореизложеното представлява още едно основание установяващо недоказаността на исковата претенция.

Поради гореизложените изводи ирелевантно се явява обсъждането на обстоятелството от коя дата се смята прекратено мандатното правоотношение между страните, както и на приетото във въззивната инстанция писмено доказателство – протокол от Общо събрание на съдружниците от 27.07.2015 г. и заявеното пред състав на Окръжен съд, град Д. в съдебно заседание възражение относно достоверността на датата на съставянето му.

С оглед гореизложеното следва, че исковата претенция се явява неоснователна и недоказана, поради което подлежи на отхвърляне. Въз основа несъвпадащите изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд постановеното решение на състав на Районен съд, град Т. следва да бъде отменено като вместо това се постанови друго, с което исковата претенция се отхвърли изцяло, аргумент от чл. 271, ал.1 ГПК.

            Поради отхвърлянето на главната претенция не е налице вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуалното възражение за прихващане, въведено с отговора на исковата молба от страна на „Е. К.“ ЕООД, ЕИК **, поради което първоинстанционното решение в тази част се явява недопустимо. При въведено в условията на евентуалност възражение за прихващане по почин на ответника, съдът се произнася по него само ако уважи главния иск. Следователно постигнатата в случая правна защита по главната искова претенция, а именно отхвърляне на същата, изключва разглеждането на въведеното в условията на евентуалност възражение за прихващане.

            По отношение на разноските:

            Двете страните в производството са поискали присъждане на сторените от тях разноски. Тези претендирани от „Е. К.“ ЕООД, ЕИК ** са в размер на 64 лева, представляващи заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 892 лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по в.т.д. № 87/2017 г. по описа на Окръжен съд, град Д.. Разноските, сторени от В.М. пред въззивната инстанция възлизат на 1000 лева, представляващи заплатен адвокатско хонорар за процесуално представителство и съдействие. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, такива се следват само на въззивника „Е. К.“ ЕООД, ЕИК ** като следва да му бъдат присъдени и тези сторени за първоинстанционното производство в размер на 891,20 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. № 87/2016 г. по описа на Районен съд, град Т.. Общият размер на извършените разноски е 1847,20 лева, които трябва да бъдат възложени в тежест на В.М., ЛНЧ **********, аргумент от чл. 78 ГПК.

            На въззивната инстанция е служебно известен фактът, че с определение № 186/13.04.2017 г. по в.ч.т.д. № 86/2016 г. по описа на Окръжен съд, град Д. е изменено първоинстанционното решение № 122/10.11.2016г., постановено от Районен съд, гр.Т. по гр.д. № 87/2016г., обект на настоящата въззивна проверка, в частта относно присъдените разноски. С оглед изхода на въззивното производство на основание чл. 78 ГПК разноски се следват само на „Е. К.“ ЕООД, ЕИК **, съобразно гореизложените мотиви.         

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТМЕНЯ изцяло решение № 122/10.11.2016г по гр.д. № 87/2016г. по описа на Районен съд, гр.Т. като вместо това постановява:

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.М., ЛНЧ **********, адрес: *** със съдебен адрес:*** срещу „Е.К.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище град Т. и адрес на управление: град Т., ул. „З. З.“ № *, представлявано от М. К., А. Б. и Г. А. Л. за заплащане на сумата от 3200 лева, явяваща се неплатени възнаграждения по договор за управление, сключен между ищеца и ответното дружество, съответно 1600 лева за месец юли 2015 г. и 1600 лева за месец август 2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 18.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата

            ОСЪЖДА В.М., ЛНЧ **********, адрес: *** със съдебен адрес:*** да заплати на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище град Т. и адрес на управление: град Т., ул. „З. З.“ № *, представлявано от М. К., А. Б. и Г. А. Л. сумата от 1847,20 лева, представляващи сторени разноски за първата и въззивната инстанция

            Решението е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол, аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

                                                                                                                      2. мл.с.