Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

Гр.Д. 29.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ МАЙ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.АНГЕЛОВА

ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 94/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от Г.Т.Г.,ЕГН:**********,в качеството му на представляващ ЕТ „ Д.Г.Г.Г.“,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,ул.“ Р.“ № ***,ап.*,чрез процесуалния му представител - юрисконсулт М.Г.,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 964/2016г.по описа на ДРС Решение № 1193/29.11.2016г.Като твърди,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,въззивникът претендира за отмяната му,за отхвърляне на предявените претенции като неоснователни и недоказани и за присъждане на сторените от него пред двете инстанции съдебни разноски.

Оплакванията в жалбата се свеждат до това,че ДРС се е произнесъл с обжалвания акт,без да вземе предвид всички доказателства по делото.

Така,съдът не е кредитирал две протоколни решения на ЕТ,съответно от 03.09.2015г. и 05.12.2015г.,в които той е определил,че от допълнително рентно възнаграждение ще се ползват само собствениците на земеделски земи,които продължават договорите си.Единствено ответникът е този,който определя каква допълнителна рента да изплати,като тя е съобразена със счетоводните резултати от дейността на фирмата му за съответното землище през съответната стопанска година,в случая за 2014/2015г.

Първоинстанционният съд не е взел предвид също така отговора на направеното запитване до О.Д.„З.“,гр.Д.,съгласно който средното годишно рентно плащане за стопанската 2014/2015г.за землището на с.П.,община Б.,възлиза на сумата от 45.00 лв.,поради което на толкова следва да се равнява и дължимата на ищците рента.Неправилно ДРС е приел,че това са само статистически данни.

В депозиран по делото писмен отговор на въззивната жалба въззиваемата страна,чрез пълномощника си-адв.Д.К.,по подробно изложени аргументи изразява становище за неоснователност на жалбата,като моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.От своя страна претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК,въззивният съд констатира,че атакуваното решение е валидно и допустимо.В тази насока няма и оплаквания на страните.

По въпроса за правилността на обжалваното решение,като взе предвид постъпилата въззивна жалба,изразените становища на страните по нея и прецени събраните по делото доказателства,Д.кият окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна,а атакувания съдебен акт за законосъобразен,постановен при спазване на материалния и процесуалния закони и с оглед събрания по делото доказателствен материал.

Ищците по гр.д.№ 964/2016г.по описа на ДРС са предявили осъдителни искове срещу ответника с правно основание чл.8,ал.1 от Закона за арендата в З.то,за осъждането му да заплати на всяка от тях сумите от по 2040.00 лв.,представляваща дължими съобразно техните дялове арендни плащания за ползваните от ответника през стопанската 2014/2015г. и конкретизирани в исковата молба земи в землището на с.П.,община Б..

Установено е по делото,че на 21.06.2005г.между страните е бил сключен писмен договор за аренда,за срок от 10 стопански години,като не се спори,че земите,предмет на договора,са ползвани от ответника,като арендатор,през стопанската 2014/2015г.

Спорен е въпроса относно дължимото възнаграждение за ползване.

В хода на производството по гр.д.№ 964/2016г.на ДРС ответникът е превел по сметка на ищците сумите от по 1275.00 лв.,представляващи арендно възнаграждение в размер на 50.00 лв.на дка за процесните имоти за стопанската 2014/2015г.,което според ЕТ „ Д.Г.Г.Г.“,гр.Д. е дължимият размер на арендното възнаграждение.

С обжалваното решение,като е съобразил извършените от ответника в полза на ищците парични плащания в хода на процеса,първоинстанционният съд е осъдил ответната страна да заплати на всяка от ищците сумата от 765.00 лв.,представляваща дължимия остатък от арендното плащане до пълния му размер от 2040.00 лв.За да стигне до този правен резултат,ДРС се е позовал на неоспореното от страните и прието като доказателство по делото заключение на ССЕ,съгласно което обичайното арендно плащане за стопанската 2014/2015г.в землището на с.П.,община Б.,е не по-малко от 80.00 лв.на дка.

Този извод на решаващия съд е обоснован с оглед доказателствата по делото и е правилен.

Неоснователно е възражението на въззивника,че процесната рента не била правилно определена,тъй като същата се явявала допълнителна и като такава била дължима само по волята на арендатора.

Съгласно чл.3 от процесния договор за аренда,след приключване на стопанската година и реализацията на продукцията в пари,за обработваната земя,предмет на договора,арендаторът дължи арендно плащане в размер на обичайното арендно плащане за съответното землище,категория и масив.Под „обичайно“ следва да се има предвид общоприетото,общоустановеното арендно плащане.Безспорно установено с оглед заключението на приетата ССЕ е ,че за стопанската 2014/2015г.за землището на с.П. не е заплащана рента в по-малък размер от 80.00 лв./дка размер,като при различните арендатори плащанията са в размери от 80.00 лв. до 100.00 лв.При наличие на писмен договор,разпоредбите на който уреждат дължимото арендно плащане,е недопустимо то да бъде едностранно променяно по волята на арендатора.В този смисъл ирелевантни за спора са решенията на ЕТ от 03.09.2015г. и от 05.12.2015г.,на които се позовава въззивника,и в които размерът на дължимата рента е обвързан от други условности,като направени от него разходи,респ.реализирани печалби от фирмата му,както и от обстоятелството дали арендодателите ще подновят или не договорите си за аренда с ЕТ „ Д.Г.Г.Г.“,гр.Д..В процесния договор липсват клаузи,които да създават зависимост между разходи-печалба-арендно плащане,или такива,които да обвързват размера на арендното плащане от това дали арендодателите ще подновят или не договорите си за аренда с ЕТ „ Д.Г.Г.Г.“,гр.Д..В този смисъл,наведените във въззивната жалба възраженията в тази насока противоречат на волята на страните,обективирана в договора за аренда.Съгласно чл.20а,ал.2 от ЗЗД,договорите могат да бъдат изменени само по взаимно съгласие на страните или на основания,предвидени в закона.Законът за арендата в З.то изрично сочи в чл.16,ал.1,изр.3,че увеличаването или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие стопанисването му не е основание за изменение на арендното плащане.След като това е така и процесния договор не е изменен по взаимно съгласие на страните,то дължимото на ищците арендно възнаграждение правилно е определено от ДРС на 80.00 лв./дка.

Несъстоятелни са и оплакванията в жалбата,че дължимата на ищците рента следва да бъде в размер на 45.00 лв.,на колкото по данни на ОД „З.“ Д. възлиза средното годишно арендно плащане за стопанската 2014/2015г. за землището на с.П.,общ.Б..Ако това е така,остава неясно защо в хода на производството по делото ответникът доброволно е превел по сметка на ищците сумите от по 1275.00 лв.,представляващи арендно възнаграждение в размер на 50.00 лв.на дка за процесните имоти за стопанската 2014/2015г.От друга страна,категорично установено с оглед заключението на експертизата е и обстоятелството,че

рентата,платена от ответника за стопанската 2014/2015г.на негови арендодатели за земеделски земи,находящи се в землището на с.П.,община Б.,е по 90.00 лв./дка.При това положение,правилен е извода на първоинстанционния съд,че тези данни на ОД „З.“ Д. не биха могли да се ползват в случая.Същите съгласно експертизата и на основание пар.2е от ДР на ЗСПЗЗ са определени на основание действалите през предходната 2013/2014г.стопанска година договори.Що се отнася до разбирането на въззивника,че рента в размер на 45.00 лв./дка плащали всички ползватели на земеделски земи при получаването на т.н. „бели петна“,т.е при комасация,какъвто бил случая и с процесните имоти,защото те не се обработвали в реални граници,а комасирани,следва да се отбележи,че в конкретния случай не става дума за „бели петна“,тъй като ползването на конкретните земеделски площи е уредено от сключения от страните договор за аренда.Върху постигната между страните договореност да се заплаща обичайната за землището рента не се отразява факта,че площите са комасирани,нито дали те се обработват в реални граници.

По гореизложените мотиви,обжалваното решение следва да се потвърди.Съобразно този изход на спора въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемите сторените по настоящото дело разноски,в размер на общата сума от 500.00 лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение,т.е по 250.00 лв.за всяка от тях.

Воден от горното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1193/29.11.2016г.по гр.д.№ 964/2016г.по описа на Д.ки районен съд.

ОСЪЖДА ЕТ „ Д.Г.Г.Г.“,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,ул.“ Р.“ № ***,ап.*,представляван от Г.Т.Г.,ЕГН:**********,да заплати на М.Д.К.,ЕГН:**********,***,сумата от 250.00 лв./двеста и петдесет лева/- сторени по настоящото дело съдебни разноски.

ОСЪЖДА ЕТ „ Д.Г.Г.Г.“,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,ул.“ Р.“ № ***,ап.*,представляван от Г.Т.Г.,ЕГН:**********,да заплати на И.Д.С.,ЕГН:*********,***,сумата от 250.00 лв./двеста и петдесет лева/- сторени по настоящото дело съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.