О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№234 /16.05.2017 г.

гр. Добрич

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

мл.с. МАРИНА ГЕОРГИЕВА

се запозна с материалите по въззивно частно дело номер 111/2017 г. докладвано от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА.

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Депозирана е частна жалба с рег. № 1127/22.03.2017 г. /пощенско клеймо 20.03.2017 г./ от Б.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** чрез адвокат К.В.С.,*** срещу протоколно определение от 14.03.2017 г. по гр.д. № 428/2016 г. по описа на Районен съд, град Балчик, с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по гр.д. № 428/2016 г. по описа на Районен съд, град Балчик до влизане в сила на съдебен акт по гр.д. № 14779/2016 г. по описа на Районен съд, град Варна. В нея са изложени съображения, че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен, поради което моли настоящата инстанция да го отмени. Твърди, че исковата молба, съобразно която е образувано гр.д. № 14779/2016 г. по описа на Районен съд, град Варна, е подадена след срока за отговор по гр.д. № 428/2016 г. като по този начин се цели опит за заобикаляне на преклузията за представяне на писмени документи или предявяване на инцидентен иск по чл. 212 ГПК с отговора на исковата молба. Позовава се и на ТР 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от страна на ЕТ „М.М.П.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Б., представлявана от М.М.П.. В него се излагат подробни съображения относно неоснователността на частната жалба, поради което се моли същата да бъде оставена без уважение, а атакувания съдебен акт – потвърден.

Постановеното протоколно определение от 14.03.2017 г. по гр.д. № 428/2016 г. по описа на Районен съд, град Балчик е преграждащо по своя характер и попада в предметния обхват на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което същото подлежи на инстанционен контрол. Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок от 14.03.2017 г., от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва издадения съден акт от състав на Районен съд, град Добрич. Заплатена е и дължимата държавна такса в размер на 15 лева, съобразно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и след преценка на изложените правни аргументи от страните, възприема от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд, град Балчик по гр.д. № 428/2016 г. е предявена от Б.Д.К., ЕГН ********** срещу ЕТ „М.М.П.“, ЕИК *** искова претенция с правна квалификация чл.232, ал.2 ЗЗД, с която се иска състав на съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати разликата между дължимата съгласно договора за наем от 12.11.2012 г. цена за стопанската 2013/2014 г. и 2014/2015 г. и платената цена, която разлика е на стойност 7800 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Искът се отнася до отдадените под наем земеделски земи нива с площ 58,330 дка, имот № 17.22 и нива с площ 116.68 дка, имот № 17.23 и двете находящи се в землището на с. Х., община Балчик с договор за наем от 12.11.2012 г., който след изтичането на първаначалния уговорен срок е продължен за още две години, считано от 01.10.2013 г.

В първото по делото заседание процесуалния представител на ответника прави искане на основание чл.229, ал.1, т.4 производството по делото да бъде спряно като представя доказателства за образувано гр.д. 14779/2016 г. по описа на Районен съд, град Варна по предявена от него искова претенция с правно основание чл.124 ГПК, с която се иска да се установи по отношение на Б.Д.К., че между него като наемодател и ЕТ „М.М.П.“, ЕИК *** като наемател е съществувало наемно правоотношение възникнало по сключен между тях договор за наем от 10.05.2014 г. за земеделските земи – нива с площ 58,330 дка, имот № 17.22 и нива с площ 116.68 дка, имот № 17.23 и двете находящи се в землището на с. Х., община Балчик за стопанската 2014/2015 г. Представено като доказателство по гр.д. № 428/2016 г. по описа на Районен съд, град Балчик е и разпореждане № 4825/01.02.2017 г. по гр.д. № 14779/2016 г. по описа на Районен съд, град Варна, с което е разпоредено да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника по делото.

С протоколно определение от 14.03.2017 г. състав на Районен съд, град Балчик спира производството по гр.д. № 428/2016 г. по описа на Районен съд, град Балчик до решаване на преюдициалния спор по гр.д. № 14779/2016 г. на Районен съд, град Варна.

Настоящата инстанция счита, че действително е налице преюдициален спор спрямо образуваното производство с правна квалификация чл.232, ал.2 ЗЗД. Разрешаването на въпроса относно това дали е съществувало наемно правоотношение между страните на основание сключен договор за наем от 10.05.2014 г. е от значение за правилното разрешаване на спора по образуваното пред Районен съд, град Балчик гр.д. № 428/2016 г. Ако бъде постановена отмяна на спирането на съдебното производство и бъде указано продължаване на съдопроизводствените действия би могло да се стигне до неправилно разрешаване на спора относно претендираната от страна на Б.Д.К., ЕГН ********** сума, изразяваща се в разликата между дължимата такава съобразно договорните отношения и заплатената такава за стопанската 2014/2015 г.

Неоснователни се явяват изложените възражения от страна на частния жалбоподател. Предявяването на искова претенция пред Районен съд, град Варна не се явява недопустимо защитно средство, тъй като същото не е забранено от закона. Неоснователно е и позоваването на ТР 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то касае съвсем различна хипотеза от настоящата.

С оглед гореизложеното, депозираната частна жалба срещу постановеното определение от състав на Районен съд, град Балчик, с което производството по гр.д. № 428/2016 г. се спира, се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл.278, ал.4 във връзка с чл.271 ГПК настоящата инстанция следва да потвърди изцяло протокол определение от 14.03.2017 г. по гр.д. № 428/2016 г. по описа на Районен съд, град Балчик. Постановения съдебен акт от въззивната инстанция се явява окончателен и не подлежи на инстанционен контрол, аргумент от чл. 274, ал.4 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.03.2017 г. по гр.д. № 428/2016 г. по описа на Районен съд, град Балчик, с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по гр.д. № 428/2016 г. по описа на Районен съд, град Балчик до влизане в сила на съдебен акт по гр.д. № 14779/2016 г. по описа на Районен съд, град Варна

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, аргумент от чл.274, ал.4 във връзка с чл.280, ал.2, т.2 ГПК

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2. мл.с.