О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№240

ГР.ДОБРИЧ 16.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ МАЙ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.т.д.№ 124/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.В.,“,представлявано заедно от членовете на УС К.И. и Р.Л.,чрез адв.Н.Б.,***,частна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 396/2017г.по описа на ДРС Определение № 568/27.03.2017г.,с което е оставено без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на делото.

В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение.Излагат се доводи,че ищецът не е потребител по чл.113 ГПК,тъй като е юридическо лице,а легалната дефиниция на това понятие е дадена в разпоредбата на § 13,т.1 от ДР от Закона за защита на потребителите и тя ограничава кръга на лицата до физическите лица.Възприетото от първоинстанционния съд понятие потребител в „широк смисъл“ също не обхваща юридически лица.Ищецът няма качеството на потребител на енергийни услуги и по смисъла на § 1,т.41Б от ДР на Закона за енергетиката,тъй като ползваната от него ел.енергия е за „стопански,небитови нужди“,т.е за извършване на търговска или професионална дейност,което е несъвместимо със съдържанието на §13,т.1 ДР на ЗЗП.

С оглед изложените съображения,жалбоподателят моли въззивния съд да приеме,че в случая следва да се приложи нормата на чл.108 ГПК,да отмени определението като незаконосъобразно и изпрати делото за разглеждане на РС,гр.Варна,където е седалището на ответното дружество.

Прави се искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.

В депозиран писмен отговор насрещната по жалбата страна - ищецът по гр.д.№ 396/2017г.по описа на ДРС ООД „ ***“,ЕИК ***,с.П.,общ.Добричка,чрез адв.М.Пенчев,оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Добричкият окръжен съд,въз основа на изложените в жалбата съображения и като се запозна с материалите по делото,приема за установено следното:

Производството по гр.д.№ 396/2017г.е образувано въз основа на искова молба от ООД „ ***“,ЕИК ***,с.П.,общ.Добричка,против АД „ ***“,ЕИК ***,гр.Варна,с искане да се признае за установено,че ищецът не дължи на ответника суми за периода м.май 2015г.-м.септември 2015г.,в размер на 7 411.78 лв.,представляваща такса „ пренос ниско напрежение“ и в размер на 2 291.20 лв.,представляваща такса „ достъп ниско напрежение“.В исковата молба е налице изрично упражнено от ищеца право на избор с позоваване на разпоредбата на чл.113 ГПК.

В срока за отговор ответникът е направил възражение за неподсъдност на иска на РС-гр.Добрич,като е приел,че в конкретния случай ищецът е ЮЛ,поради което спрямо него е неприложима разпоредбата на чл.113 ГПК.

ДРС не е уважил направеното възражение,като е приел,че ищецът има качеството на потребител в широк смисъл,а именно-потребител на енергийни услуги по смисъла на §1,т.41б от ДР на Закона за енергетиката.

Въз основа на така установената фактическа обстановка,съдът достига до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1,вр. с чл.62,ал.2,изр.1 ГПК,от надлежна страна,против подлежащ на съдебен контрол акт,поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

В специалния за дейността на ответника закон - ЗЕ в §1,т.41б/ДВ,бр.54/2012г.,в сила от 17.07.2012г./ е дадена легална дефиниция на понятието „ Потребител на енергийни услуги“:а/Краен клиент,който купува енергия или природен газ от доставчик,предоставящ услуги от обществен интерес,и/или б/Ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Според посочената дефиниция ищецът се явява потребител на енергийни услуги,а ответник е електроразпределителното дружество,което е монополист на пазара на енергетиката в този район.

Спорният по делото въпрос е могат ли потребителите на енергийни услуги,вкл.ЮЛ такива,да се ползват от изборната подсъдност по чл.113 ГПК.

В обхвата на понятието „ потребител“ по чл.113 ГПК изброяването не е лимитативно и не е предвидена обусловеност на изборната подсъдност от вида на потребителите.По този въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС,според която изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима и към искове във връзка с потреблението на ел.енергия,предявени от потребителите на енергия,поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК,общата местна подсъдност по чл.108,ал.1 ГПК се дерогира.В този смисъл са:Определение № 359/13.05.2011г.по ч.т.д.№ 335/2011г.на ВКС,ТК,I т.о.;Определение № 268/09.04.2010г.на ВКС по ч.т.д.№ 148/2010г.,ТК,II т.о.;Определение № 507/05.07.2011г.на ВКС по ч.т.д.№ 83/2011г.,ТК, II т.о.Приложимостта на чл.113 ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове произтича от разпоредбата на §1,чл.41б,б.“а“ от ДР на ЗЕ,съгласно която разпоредба,потребител на енергийни услуги е всеки краен клиент,като понятието включва не само ФЛ,но също така и ЮЛ и ЕТ.Ето защо и изборната подсъдност по чл.113 ГПК се отнася не само за ищците-физически лица,но и за ищците-юридически лица.

По гореизложените съображения обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 568/27.03.2017г.,постановено по гр.д.№ 396/2017г.по описа на Добрички районен съд,с което е оставено без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.