Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр.Добрич 14.06.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На седемнадесети май 2017 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МАРИНА ГЕОРГИЕВА
Секретар:СТЕЛА ДИМОВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело №623 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и е образувано след частична отмяна на решението по в.гр.д.№771/2015 г. на ДОС,осъществена с решение №158/25.11.2016 г. по гр.д.№2233/2016 г. на ВКС на РБ.Предмет на същото са въззивна жалба вх.№20130/09.11.2015 г. на А.И. *** и въззивна жалба вх.№19858/04.11.2015 г. на Н.М.И.,Ф.М.И.,Н.М.Н. и А.М.Н.,починала в хода на делото и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Н.М.Н. и Д.Б.,в частта им срещу решение №95,т.ІХ,стр.100/19.10.2015 г. по гр.д.№4113/2012 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е извършена делба чрез изнасяне на публична продан на апартамент с административен адрес гр.Добрич,ул.”Ив. П.“ №*,вх. *,ет.*,ап.*,с площ от 77,51 кв.м,състоящ се от две стаи,столова,кухненски бокс,сервизни помещения,представляващ имот с идентификатор ***************** по КК на гр.Добрич,ведно с прилежащо избено помещение №8 с площ от 6,99 кв.м и 4,119% ид.части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.В жалбите се изразява недоволство от атакуваното решение в частта по извършване на делбата.Според въззивницата А.И.М. районният съд не събрал доказателства по отношение на релевантните за възлагането обстоятелства.Имало основание за възлагане имота на тази въззивница,тъй като разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК не следвало да се тълкува стеснително и да се взема предвид само моментът на откриване на наследството на първия общ наследодател.Районният съд не съобразил,че въззивницата А.М. е живяла в делбения имот към момента на откриване на наследството на нейния пряк наследодател и че нямала друг жилищен имот,както и че останалите съделители,претендиращи възлагане,не пребивават постоянно в страната.В жалбата на съделителите Н.М.И.,Ф.М.И.,Н.М.Н. и Д.Б. се сочи,че същите отговарят на изискванията на закона за възлагане на имота в техен общ дял.Настоява се с двете жалби за отмяна на първоинстанционното решение в частта по извършване на делбата и за възлагане на делбения имот.
В писмени отговори на жалбата на Н.М.И.,Ф.М.И.,А.М.Н.,починала и заместена от наследниците си по закон,и Н.М.Н. съделителките А.М. и З.И. намират тази жалба за неоснователна,тъй като горните жалбоподатели имали трайно пребиваване извън страната и не са живели в делбения имот.Последните поддържат горното си становище и в хода на въззивното производство.
На жалбата на А.И.М. не е подаден отговор от въззиваемите-останалите съделители по делото.В хода на въззивното производство въззиваемата З.И.И. заема позиция по основателност на жалбата на нейната дъщеря А.М..Останалите въззиваеми Н.М.И.,Ф.М.И.,Н.М.Н. и Д.Б. намират тази жалба за неоснователна.
Като постави на разглеждане депозираните въззивни жалби в частта им срещу първоинстанционното решение в частта по извършване на делбата,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК,подадени са от активно легитимирани лица с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в неизгодната за тях част и са процесуално допустими.Разгледана по същество в указаната част,жалбата на А.И.М. е основателна,а тази на Н.М.И.,Ф.М.И.,Н.М.Н. и Д.Б. е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.В обжалваната част решението на ДРС е допустимо като постановено по предявения допустим иск за делба.Същото в тази част обаче е неправилно и следва да бъде отменено,като съображенията за този извод са следните:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено във втората фаза на делба по извършването й.Със същото районният съд е оставил без уважение възлагателните претенции на съделителите по чл.349 ал.2 от ГПК и е извършил делбата по реда на чл.348 от ГПК чрез изнасяне на публична продан на делбения имот,представляващ апартамент с административен адрес гр.Добрич,ул.”Ив. П.” №*,вх.*,ет.*,ап.*,с площ от 77,51 кв.м,състоящ се от две стаи,столова,кухненски бокс,сервизни помещения,представляващ имот с идентификатор ***************** по кадастралната карта на гр.Добрич,ведно с прилежащо избено помещение №8 с площ от 6,99 кв.м и 4,119 % ид.части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.В първата фаза на делбата горният имот е допуснат до делба между съделители с квоти:Н.М.И. с ЕГН **********-4990,75/19963 ид.части,Ф.М.И. с ЕГН **********-4990,75/19963 ид.части,А.М.Н. с ЕГН **********-2664,73/19963 ид.части на лично основание и 2326,02/19963 ид.части в съпружеска общност с Н.М.Н. с ЕГН **********,З.И.И. с ЕГН **********-3076,88/19963 ид.части и А.И.М. с ЕГН **********-1913,87/19963 ид.части.
Своевременно в срока по чл.349 ал.4 от ГПК искания за възлагане на делбения имот са заявени от всички съделители по делото:1./от Н.М.И.,Ф.М.И. и А.М.Н. за поставянето му в техен общ дял;2./от З.И.И. и 3./ от А.И.М..
По делото безспорно е установено с влязлото в сила решение по допускане на делбата и предвид изявленията на пълномощниците на страните в открито съдебно заседание на 17.05.2017 г. пред ДОС,че съсобствеността върху делбения имот е възникнала по следния начин:
Бил е отчужден недвижим имот,находящ се на същия административен адрес,на който е и делбеният имот,от общ на съделителите и още лица извън кръга на съделителите по това дело наследодател М.И..Сънаследственият характер на отчуждения имот не е спорен.За отчуждения имот наследници на М.И. получават имуществено обезщетение,като една част от тях получават един апартамент в жк „Д.” /ап.*,ет.*,бл.”*”/,а друга част-И.М.И. /съпруг на съделителката З.И.И. и баща на съделителката А.И.М./,съделителите Н.М.И.,Ф.М.И. и А. М.И. /починалата в хода на делото А.М.Н./ получават друг апартамент-процесния делбен имот.Обезщетяването става по силата на издадена на основание чл.100 от ЗТСУ /отм./ заповед /така заповед №1021/14.10.1992 г. и заповед №991/06.10.1992 г./.Процесният апартамент,възлизащ на стойност от 19 963 лв,е бил отстъпен общо в обезщетение на посочените лица при положение,че доплатят разликата в цените между отчуждения и предоставения в обезщетение имот.С вносна бележка от 24.10.1994 г. възлизащата на сума от 9 304,09 лв разлика в стойностите е била изплатена.При определяне квотите на съделителите в съсобствеността е взето предвид от съда с влязлото в сила решение по допускане на делбата,че доплащането на горната сума е извършено по време на брака на съделителката А.М.Н. с Н.М.Н. и по време на брака на починалия И.М.И. и съделителката З.И.И.,т.е. дяловете на двойките съпрузи в доплащането се считат за придобити в режим на СИО.
Налице е един сложен фактически състав на възникване на съсобствеността-отчуждаване на общ сънаследствен имот,обезщетяване по административен ред с друг имот в полза на наследниците на същия общ наследодател,доплащане на разликите в цените на отчуждения и дадения в обезщетение имот по време на брака на двама от сънаследниците,при което за част от делбения имот възниква СИО и в съсобствеността по силата на закона /чл.19 ал.1 от СК от 1985 г.-отм./ се включват и трети на наследството лица /съпрузи на сънаследници/.
Съгласно заключението от 03.10.2014 г. на вещото лице инж.К. Д. Г.по допуснатата от районния съд комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза процесният имот е жилище,което не е реално поделяемо на два и повече дяла,които да съответстват на изискванията на чл.40 ал.1 от ЗУТ и чл.110 от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
При неподеляемост на единствения делбен имот способите за извършване на делбата се изчерпват с два-този по чл.348 от ГПК чрез изнасяне на имота на публична продан или този по чл.349 ал.1 и ал.2 от ГПК-чрез възлагане на съделител,ако спрямо последния са налице предпоставките на цитираните разпоредби.
На разглеждане в настоящото въззивно производство подлежат възлагателните претенции по чл.349 ал.2 от ГПК на съделителите Н.М.И.,Ф.М.И. и А.М.Н. /последната починала и заместена от наследниците си по закон Н.М.Н. и Д.Б./,които претендират възлагане в техен общ дял,респ. претенцията на съделителката А.И.М..Съделителката З.И.И. също е имала възлагателна претенция,но същата не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта по извършване на делбата,не е изразила недоволство от възприетия от районния съд способ за извършване на делбата,поради което и нейната възлагателна претенция не е въведена като предмет на настоящото въззивно производство.
Приложимостта на способа за делба по чл.349 ал.2 от ГПК е обусловена от кумулативната даденост на следните предпоставки:1./предмет на делбата да е жилище;2./същото да е неподеляемо;3./съсобствеността върху неподеляемото жилище да е възникнала в резултат на наследяване;4./съделителят,поискал възлагането,да е живял в жилището при откриване на наследство;5./съделителят,поискал възлагането,да не притежава друго жилище.
Първите две предпоставки безспорно са налице-делбеният имот е неподеляемо жилище.Следва да се приеме,че и третата предпоставка е налице,защото наследственият характер на делбения имот следва от по-широкото тълкуване на понятието в задължителната практика на ВКС след даденото тълкуване в т.7 и 8 на Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС.Така в редица решения е прието,че не е налице смесена /комбинирана/ съсобственост,когато между отделни сънаследници са извършени разпоредителни сделки с наследствения имот,вкл. и в хипотеза на сделки,сключени по време на брака на сънаследниците,при които и техни съпрузи /чужди на наследството трети лица/ придобиват права върху имота в режим на СИО.Последното е възприето поради факта,че съпрузите не придобиват права като страни по сделките,а по силата на закона.В тази насока са решение №144/11.07.2014 г. по гр.д.№7209/2013 г. на І г.о.,ГК на ВКС,решение №18/27.02.2013 г. по гр.д.№572/2012 г.,І г.о.,ГК на ВКС и решение №86/09.03.2012 г. по гр.д.№1100/2011,ІІ г.о.,ГК на ВКС.Смисълът на горното разбиране е,че хипотезите,при които се стига до смесена съсобственост,са тези,при които лице извън кръга на наследниците е придобило част от собствеността в наследствен имот чрез правна сделка.При настоящата хипотеза отчуждаването на имот е извършено от наследниците на един общ наследодател,т.е. е отчужден наследствен по своя характер имот,като вследствие обезщетяването по административен ред полученият в обезщетение имот запазва сънаследствения си характер,доколкото заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм./,по силата на която възниква съсобствеността,създава такава съсобственост отново в лицето на наследници на същия общ наследодател.Обезщетяването не създава права за трети лица извън кръга на наследниците на общия наследодател М.И..Доплащането на разликите в цените на двата имота /отчужден и по обезщетяването/,въвеждащо елементи на продажбени сделки по време на брака на двама от сънаследниците А. М.Н. и И. М.И.,води до придобиване на права върху имота от съпрузите на последните,но тези съпрузи придобиват права не като участници в сделките,а по силата на закона.Вследствие на горния фактически състав на възникване на съсобствеността върху делбения имот в кръга на съсобствениците са останали само сънаследници.Това определя запазване наследствения характер на процесния делбен имот,чиято делба може да бъде извършена по реда на чл.349 ал.2 от ГПК чрез възлагане.
Не е спорно по делото,че претендиращите възлагане съделители Н.М.И.,Ф.М.И. и А.М.Н. /последната починала и заместена от наследниците си по закон Н.М.Н. и Д.Б./ никога не са живели в процесния делбен имот,поради което спрямо тях не е налице предпоставката по т.4 от настоящото изложение.Така в съдебно заседание на 17.05.2017 г. пред ДОС пълномощникът им адв.Д.Д. заявява,че неговите доверители от момента на отчуждаването на имота на общия наследодател до настоящия момент живеят в общински жилфондови жилища.Същият не оспорва твърдението на въззивницата А. Ив.М. и на въззиваемата З. Ив.И.,че от изграждане и въвеждане в експлоатация на процесния делбен имот през 1996-1997 г. до настоящия момент в имота са живели без прекъсване единствено сънаследникът И.М.И.,неговата съпруга З.И.И. и дъщеря му А.И.М.,като след смъртта на И. през 2009 г. в имота са останали съделителките З. и А..Никой от останалите съделители не е живял в делбения имот.В тази насока са събрани и гласни доказателства в първата фаза на делбата.След като съделителите Н.М.И.,Ф.М.И. и А.М.Н. никога не са живели в процесния имот,то липсата само на тази предпоставка е достатъчна да обоснове невъзможност за възлагане на имота в общ дял на тези съделители /респ. на наследниците на починалата А. М.Н./.
По смисъла на т.9 от Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС когато съсобствеността е възникнала в резултат на две или повече открити наследства,то за претендиращия възлагане съделител е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на наследството,от което черпи права.Съделителката А.И.М. черпи права от наследството на своя пряк наследодател И.М.И.,починал на 09.04.2009 г.Безспорно е установено,че същата е живяла в делбения имот към датата на смъртта на своя пряк наследодател И. М.И.,което е достатъчно да обоснове наличие на предпоставката по т.4 от изложението спрямо нея.Не е спорно също така,че А. не притежава друг жилищен имот-в тази насока и удостоверение от СВ-гр.Добрич на лист 28 от делото на ДОС,което не е оспорено от останалите съделители.Така и предпоставката по т.5 от настоящото изложение е налице спрямо нея.
Предвид изложеното съдът намира претенцията на съделителката А.И.М. за възлагане на делбения имот в неин дял за основателна.Делбата следва да се извърши чрез възлагане на имота в неин дял,като същата следва да бъде осъдена да заплати на останалите съделители дължимите суми за уравнение на дяловете им в пари.Според разпоредбата на чл.349 ал.5 от ГПК паричното уравнение следва да се присъди ведно със законната лихва,като същото трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизане на решението за възлагане в сила.
Според заключението на вещото лице К. Д. Г./листи 180 и сл. от делото на ДРС/ пазарната цена на делбения имот възлиза на сума от 69 000 лв.На тази база и предвид дяловете на съделителите в съсобствеността дължимите суми за уравнение на дяловете са,както следва:за Н.М.И.-17 250 лв;за Ф.М.И.-17 250 лв;за наследници на А.М.Н.-за Н.М.Н. /същият като наследник и на самостоятелно основание с дял от прекратената СИО след смъртта на съпругата му/ обща сума в размер на 10 634,91 лв и за Д.Б.-6 615,09 лв,т.е. общо за двамата 17 250 лв;за З.И.И.-10 634,91 лв.
Разноски по делото са претендирани от всички въззивници,респ. въззиваеми по жалбата на другата страна.При този изход от производството по възлагателните претенции в полза на въззивницата А.И.М. се дължат сторените от нея разноски по повод на тази претенция при предходното разглеждане на делото във въззивната инстанция /в.гр.д.№771/2015 г. на ДОС/,в настоящата въззивна инстанция,а също и в касационната инстанция.Останалите въззивници нямат право на разноски поради отхвърляне на жалбата им,респ. на възлагателните им претенции.
В полза на А. Ив.М. следва да се присъдят разноски,както следва:132,30 лв платена по предходното в.гр.д.№771/2015 г. на ДОС държавна такса по въззивното обжалване на първоинстанционното решение в частта по извършване на делбата;30 лв ДТ по допускане на касационно обжалване,132,20 лв-ДТ за разглеждане касационната жалба на А.М. и 350 лв адвокатско възнаграждение,платено по делото на ВКС /половината от сумата по договора за правна защита и съдействие на лист 47 от делото на ВКС,подписан от З. и А./.Общо дължимата сума е в размер на 644,50 лв.В рамките на настоящото въззивно производство А.М. не е сторила разноски.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №95,т.ІХ,стр.100/19.10.2015 г. по гр.д.№4113/2012 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е извършена делба чрез изнасяне на публична продан на апартамент с административен адрес гр.Добрич,ул.”Ив. П.“ №*,вх. *,ет.*,ап.*,с площ от 77,51 кв.м,състоящ се от две стаи,столова,кухненски бокс,сервизни помещения,представляващ имот с идентификатор ***************** по КК на гр.Добрич,ведно с прилежащо избено помещение №8 с площ от 6,99 кв.м и 4,119 % ид.части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху поземления имот,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл.349 ал.2 от ГПК на А.И.М. с ЕГН ********** *** административен адрес гр.Добрич,ул.”Ив. П.“ №*,вх.*,ет.*,ап.*,с площ от 77,51 кв.м,състоящ се от две стаи,столова,кухненски бокс,сервизни помещения,представляващ имот с идентификатор ***************** по кадастралната карта на гр.Добрич,ведно с прилежащо избено помещение №8 с площ от 6,99 кв.м и 4,119 % ид.части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.
ОСЪЖДА А.И.М. с ЕГН ********** *** да заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане за уравнение дяловете на останалите съделители в горния недвижим имот следните суми:
-на Н.М.И. с ЕГН ********** сума в размер на 17 250 лв /седемнадесет хиляди двеста и петдесет лева/ ведно със законната лихва върху нея;
-на Ф.М.И. с ЕГН ********** сума в размер на 17 250 лв /седемнадесет хиляди двеста и петдесет лева/ ведно със законната лихва върху нея;
-на Н.М.Н. с ЕГН ********** сума в размер на 10 634,91 лв /десет хиляди шестстотин тридесет и четири лева и 91 стотинки/ ведно със законната лихва върху нея;
-на Д.Б.,родена на *** г.,от Р.Т. сума в размер на 6 615,09 лв /шест хиляди шестстотин и петнадесет лева и 9 стотинки/ ведно със законната лихва върху нея;
-на З.И.И. с ЕГН ********** сума в размер на 10 634,91 лв /десет хиляди шестстотин тридесет и четири лева и 91 стотинки/ ведно със законната лихва върху нея.
ОСЪЖДА Н.М.И. с ЕГН **********,Ф.М.И. с ЕГН **********,Н.М.Н. с ЕГН ********** и Д.Б.,родена на *** г.,от Р.Т. да заплатят на А.И.М. с ЕГН ********** *** сторени съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция и в касационната инстанция в размер на 644,50 лв /шестстотин четиридесет и четири лева и 50 стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.