Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 154
гр.Добрич
12.06.2017 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд гражданско
отделение
На
десети май
2017 год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
МАРИНА ГЕОРГИЕВА
Секретар:НЕЛИ
БЪЧВАРОВА
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №674 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от
ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община-гр.Добрич срещу решение
№1138/14.11.2016 г. по гр.д.№579/2016 г. на Добричкия районен съд,с което е
признато за установено по отношение на Община-гр.Добрич,че А.Т.Т. с ЕГН **********
*** е собственик по силата на наследствено правоприемство и придобивна давност
на 585 кв.м в идеални части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР,находящ се в
гр.Добрич,кв. „***”,ул. „***” №33,целият с площ от 2 585 кв.м,трайно
предназначение–урбанизация,начин на трайно ползване–незастроен имот за жилищни
нужди,като Общината е осъдена да заплати на А.Т.Т. разноски в размер на 1 125
лв.Настоява се за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо
поради произнасяне на районния съд по непредявен иск за установяване правото на
собственост на ищцата А.Т.,придобито по силата на наследствено правоприемство.Атакуваното
решение било и неправилно в частта,с която е признато право на собственост по
силата на изтекла придобивна давност.Районният съд не съобразил
доказателствата,че по силата на договор за доброволна делба Т. е станала
собственик на дворно място с площ от 2 000 кв.м,като не съобразил и
липсата на доказателства същата да е владяла повече от горната площ.Неприложими
били ЗСГ /отм./ и ЗПИНМ /отм./,на които ДРС се позовал,тъй като не било
установено ищцата да е владяла площ от 2 585 кв.м по време на действието
на тези закони.Съдът не обсъдил в цялост заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ,според което границите на имота през периода от 1945 г. до
одобряване на новия ПУП били едни и същи и не били променяни през годините.Не
било съобразено,че според свидетелските показания владението на ищцата от 1970
г. било ограничено в рамките на изградената ограда,която никога през годините
не била местена и при това положение нямало как в едни и същи граници да се
владее имот с площ от 2 000 кв.м и имот от 2 585 кв.м.С оглед липсата
на промяна в оградата нямало данни след ПУП от 2004 г. спорните 585 кв.м да са
били заградени и завзети от ищцата след 2004 г. и да са били владяни от нея в
продължение на 10 години.Не било съобразено,че ищцата Т. не е декларирала имота
по реда на чл.14 от ЗМДТ в пълния му обем и не е представила договор за наем
или аренда за процесния имот,според който да го е отдала за възмездно ползване
в обем от 2 585 кв.м.Същата в исковата молба заявила,че дори не знаела,че
имотът й е с площ повече от 2 000 кв.м,а незнанието не означавало
намерение за своене.Не било установено по делото от имот чия собственост са
придадени процесните 585 кв.м към имота на ищцата с ПУП от 2004 г.Следвало да
се приеме,че,след като процесните ид.части нямали друг собственик,били държавна
собственост към 1991 и 1997 г.,а впоследствие станали общинска собственост с
влизане в сила на ЗОС.В тежест на ищцата било да докаже,че спорните ид.части
били собственост на частни правни субекти,а не на общината.Неправилно не били зачетени
доводите на въззивника,че при произнасянето си съдът е следвало да проследи
хронологично нормативната уредба относно давността и относно държавната и
общинската собственост,както и да съобрази,че спрямо имот-общинска собственост
давност през процесния период след 2005 г. не е могла да тече.Настоява се за
отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска.Претендират се сторените от
въззивника разноски в двете инстанции.
Отговор на жалбата е подаден от въззиваемата А.Т. ***.Същата
изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
обжалваното решение,респ. за присъждане в нейна полза на разноски,сторени във
въззивната инстанция.Навежда доводи,че първоинстанционното решение е допустимо
и правилно като съобразено със закона и събраните доказателства.Поддържа
горното си становище и в хода на въззивното производство.
Като постави на разглеждане депозираната въззивна
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по
чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение
на 15.11.2016 г.,а жалбата е подадена на 25.11.2016 г. при изтекъл за страната
срок за въззивно обжалване на 29.11.2016 г./.Жалбата е процесуално допустима
предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено
от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и
разбираемо.В частта,с която районният съд се е произнесъл по иск за
установяване правото на собственост на ищцата по делото А. Т.Т.,придобито по
силата на наследствено правоприемство,първоинстанционното решение е недопустимо
и следва да бъде обезсилено като постановено по непредявен иск,доколкото единственото
придобивно основание,на което Т. се позовава,е изтекла в нейна полза придобивна
давност.В останалата част същото е допустимо като постановено по предявения
допустим иск,правен интерес от който е налице предвид оспорването от страна на
Община-гр.Добрич на правата на ищцата върху процесния имот на наведеното от нея
придобивно основание.
Гр.д.№579/2016 г. на ДРС е образувано по повод искова
молба,с която е предявен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от А.Т.
***,с който се настоява да се признае за установено по отношение на Общината,че
Т. е собственик по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност на 585
кв.м в идеални части от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на
гр.Добрич,целият с площ от 2 585 кв.м /т.е. на 585/2 585 ид.ч. от горния
ПИ/,находящ се в гр.Добрич,кв. „***”,ул. „***” №33.
Изложено е в исковата молба,че ищцата се легитимира
като собственик на целия ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на
гр.Добрич,като 2 000/2 585 ид.ч. била придобила по силата на
дарение,наследство и делба,а останалите 585/2 585 ид.ч. придобила по
давност.При започване на процедура по снабдяване на ищцата с констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка върху процесните
585/2 585 ид.ч. от ПИ върху молбата-декларация Дирекция „Общинска собственост”
при Община-гр.Добрич удостоверила,че горните идеални части са общинска
собственост.Последното обусловило правния интерес от настоящите искове.Имотът
бил ограден още през 1960 г. с ограда от колове и мрежа от бащата на ищцата
Тоньо Демирев Тонев,като до настоящия момент оградата не била местена.Всички в
семейството смятали,че оградената площ е от 2 000 кв.м,но при снабдяването
на ищцата със скица по повод доброволна делба между нея и брат й същите разбрали,че
ограденият имот е с площ от 2 585 кв.м.В този обем имотът бил владян
първоначално от 1960 г. до сключване на договора за доброволна делба през 2005
г. от бащата,брата на ищцата и самата ищца,а след това до настоящия момент
ищцата самостоятелно упражнявала владение върху имота в посочения обем.
Отговор на исковата молба не е подаден от ответната
Община-гр.Добрич в срока по чл.131 ал.1 от ГПК.В хода на делото последната
оспорва основателността на исковете и настоява за тяхното отхвърляне.Излага доводи,че
процесните 585/2 585 ид.ч. от визирания ПИ са общинска собственост по силата на
закона-§7 от ПЗР на ЗМСМА и §42 от ЗОС,респ. че давност спрямо имоти-държавна и
общинска собственост не е могла да тече в полза на ищцата.
Според удостоверението за наследници на лист 15 от
делото на ДРС ***/***по представените писмени доказателства/,починал на
03.06.2004 г.,е баща на ищцата А.Т.Т..Освен нея той е оставил още един
наследник по закон-низходящ ***/брат на ищцата/.Съгласно Акт за поземлена
собственост №25729/10.02.1947 г. наследодателят на ищцата ***е оземлен по реда
на ЗТПС със земи от ДПФ,вкл. с дворно място от 2 дка в землището на с.*** /сега
кв.”***” на гр.Добрич/,разположено в парцел 25,кв.28 при описани съседи.Вещото
лице М.Х. в заключението си по допуснатата от районния съд съдебно-техническа
експертиза /листи 65 и сл. от делото на ДРС/ сочи,че има запазен кадастрален и
регулационен план на с.*** от 1945 г. /скица №1 към заключението/,по който
имотът на ***е заснет и нанесен с пл.№**.Съседите на пл.№**,визирани в
запазения разписен лист /листи 74 и 75 от делото на ДРС/,съвпадат със
съседите,посочени в Акта за поземлена собственост от 1947 г.,поради което явно
има несъответствие между описанието на имота по последния Акт като разположен в
парцел 25,кв.28 и действителното заснемане на дворното място по запазения план
от 1945 г.,предхождащ Акта.Това несъответствие се обяснява с факта,че вероятно оземляването
е осъществено по предходен план,който не е запазен,а Актът за поземлена
собственост е издаден по-късно след изплащане от оземления стойността на
земята.По плана от 1945 г. имот пл.№***и съседните на него са извън
регулация.На североизточната си граница имотът граничи с мера /виж описанието в
АПС от 1947 г./,а на останалите граници с физически лица-собственици на имоти
пл.№216,217,220,221 и 219.
Следващите одобрени кадастрален и регулационен план на
с.*** са от 1975 г.,като одобряването им е при действието на ЗТСУ /отм./.По
плана от 1975 г. бившият пл.№***извън регулация вече е урегулиран,заснет е като
имот пл.№**,за който са отредени самостоятелен парцел **,кв.** и съсобствен ****
/скица №2 към заключението на вещото лице по СТЕ в първата инстанция/.При
действието на ЗТСУ /отм./ дворищната регулация има непосредствено отчуждително
действие и обемът на правото на собственост се определя от регулационните
линии.В този смисъл правото на собственост на *** върху получения при
оземляването имот се заключва между дворищно-регулационните линии по
регулационния план от 1975 г.Налице е съществено разминаване между
кадастралното заснемане на имота и неговото регулационно отреждане.На
18.04.1975 г. ***се разпорежда с идеални части от горните парцели в полза на
двете си деца.Съгласно нотариален акт *** г. /лист 10 от делото на ДРС/ същият
дарява на дъщеря си А.Т.Т. дворно място в с.*** от 640 кв.м-част от парцел ***,а
според нотариален акт **** г. дарява на сина си ***дворно място от 420
кв.м-част от парцел ***.Следва да се отбележи,че преди плана от 1975 г. е имало
одобрен кадастрален и регулационен план от 1973 г.,в разписния лист към който
имот пл.№*** е записан на името на ***,но частта от този план,в която е заснет
процесният имот,липсва /скъсана е според констатациите на вещото лице М.Х./,поради
което не е известно какво е отреждането за имота по този план.
След плановете от 1975 г. следват кадастрален и
регулационен план,изработени през 1979 г.,по които процесният имот е също с
пл.№**/скица №3 към заключението по делото на ДРС/ и за него не е отреден
самостоятелен парцел,а същият попада в парцели **** „за групов строеж” и в
улица.Тези планове обаче не са одобрени и са ирелевантни.
Следващият одобрен кадастрален и ЗРП е от 1989 г.,по
който процесният имот изобщо не е нанесен /скица №4/.Липсата на нанасяне се
обяснява с факта,че през 1983 г. процесният имот с пл.№*** по плана от 1975 г.
е отчужден по реда на чл.63 и сл. от ЗТСУ /отм./ за мероприятие на държавата-за
обект „ЖК на МНО”.В заповед №1231/20.12.1983 г. на председателя на ИК на
ОНС-гр.Толбухин /листи 83-88 от делото на ДРС/ е посочено,че от ***се
отчуждават 940 кв.м-част от пл.№*** по плана на кв.***,тогава гр.Толбухин /сега
гр.Добрич/;от А.Т.Т.-640 кв.м-част от пл.№*** и от ***-420 кв.м-част от пл.№**.Отчуждаването
е срещу изплащане на парично обезщетение.
Не е спорно по делото,че през 1992 г. горните части от
имот бивш пл.№*** по плановете от 1973 и 1975 г. са реституирани на ***и децата
му А. Т.Т. и ***/виж 2 бр.решения от 08.05.1992 г. на кмета на Община-гр.Добрич
на листи 13 и 14 от делото на ДРС за възстановяване правото на собственост на А.Т.
върху 640 кв.м в ид.ч. от пл.№*** и на ***върху 940 кв.м в ид.ч. от пл.№***,като
не е спорно,че такова решение има издадено и в полза на ***за реституция на 420
кв.м в ид.ч. от пл.№***/.
Заснемането на бившия имот пл.№*** е възстановено едва
по ПУП-ПРЗ на жк „***”-гр.Добрич,одобрен с решение №14-6/26.05.2004 г. на
Общински съвет-гр.Добрич,като същият е урегулиран в ***с площ от 890 кв.м,***с
площ от 1 459 кв.м и в улица-265 кв.м /скица №5 към заключението по СТЕ по
делото на ДРС/.За основа при изработването на горния ПУП е послужил кадастрален
план на гр.Добрич,изработен по програма „ФАР” през периода 1998-2000
г.Кадастралната карта е одобрена със заповед от 12.05.2005 г.,т.е. след
одобряване на ПУП през 2004 г.По к.к. процесният имот е заснет с идентификатор ***
с площ от 2 585 кв.м,който е идентичен с имот пл.№117 по кадастралната основа
на ПУП от 2004 г.
На 29.06.2005 г. след смъртта на ***между наследниците
му А.Т.Т. и ***е сключен договор за доброволна делба,по силата на който ищцата
по делото А.Т. получава в дял процесното дворно място с площ от 2 000 кв.м
по титули за собственост,урегулирано в ***с площ от 890 кв.м и ***с площ от
1 459 кв.м.Ищцата твърди,че се легитимира като собственик на 2 000
кв.м от дворното място по силата на реституцията в нейна полза на 640 кв.м в ид.ч.
от него,наследяване от ***на реституираната в негова полза ид.ч. от 940 кв.м и
делба между нея и другия наследник по закон и реституиран собственик с
възстановени 420 кв.м в ид.ч. ****.Тъй като ПИ с идентификатор *** по
кадастралната карта бил с площ от 2 585 кв.м,то разликата от 585 кв.м в
ид.ч. била придобита от А.Т. по силата на изтекла в нейна полза придобивна
давност.
От заключението на вещото лице К.Б. по допуснатата от
ДОС съдебно-техническа експертиза се установява,че на място експертът е
установил остатъци от ограда,обграждаща владяния от наследодателя на ищата Тоню
Д. Тонев,а впоследствие и от самата ищца имот,чиято конфигурация е отразена на
приложение №15 към експертизата.Заключената в рамките на оградата площ е в
размер на 2 544 кв.м.За тази ограда се твърди от ищцата Т.,че е поставена
на място от нейния баща ** още през 1960 г. и конфигурацията й не е променяна
до настоящия момент.В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели ***
и ***,първата съседка на процесния имот,а вторият първи братовчед на ищцата по
бащина линия.Показанията на горните свидетели са еднопосочни досежно факта,че
бащата на ищцата ***е оградил процесното дворно място /според *** още през 1960
г.,а според *** мястото е оградено,откакто го помни/ и оградата до настоящия
момент не е местена и местоположението й е непроменено.
Горните показания и твърденията на ищцата Т. сочат на
извод,че праводателят на А.Т.-нейният баща,а впоследствие и самата ищца са
осъществявали фактическа власт върху имота в обем и площ,заключени в рамките на
наличната ограда,поставена на място през 1960 г.
Според скиците-приложения №16-18 към заключението на
вещото лице К.Б. оградата не е поставена по кадастралните граници на процесното
дворно място,заснети по одобрените кадастрални планове от 1945 г. и 1975
г.,т.е. оградата не съвпада с очертанията на бивши имоти пл.№***по плана от
1945 г. и пл.№*** по плана от 1975 г.Оградата не включва част от процесния имот
в западната му част,но включва части от съседни имоти в северната,южната и
източната част.Най-голяма част е завзета от съседен имот,разположен на
източната /североизточната граница на процесното дворно място,която съобразно
описанието в Акта за поземлена собственост от 1947 г. представлява селската
мера /в тази насока и обясненията на вещото лице М.Х. в съдебно заседание на
11.07.2016 г. пред ДРС-лист 101 от делото на ДРС долу/.Мерата не е била заснета
като самостоятелен имот с пл.№ по кадастралните планове от 1945 и 1975 г.,доколкото
не става въпрос за имот-собственост на конкретно физическо лице.По сега
действащата кадастрална карта,одобрена през 2005 г.,този имот е заснет като
имот с идентификатор ***и е записан като собственост на Община-гр.Добрич /в
тази насока скица-приложение №21 към заключението на К.Б. и отговор по т.4 от заключението
в първата инстанция на листи 71 и 72 от делото на ДРС/.
С поставяне на оградата от бащата на ищцата се
осъществява фактическо завземане на части от съседни имоти,като най-голяма част
е завзета от селската мера на изток.Материализираните граници на процесното
дворно място са довели до изместване на изток/североизток на имота,върху който ****,а
след 1975 г. след извършените две дарения и децата му А. и **,са упражнявали
фактическа власт през периода 1947-1983 г.Начинът на осъществяване на владение
върху процесния имот през периода 1947 г.-1983 г. е без значение за настоящия
спор,като се има предвид извършеното одържавяване на процесния имот пл.№*** по
плана от 1975 г. заедно със съседните нему имоти пл.№** /изцяло/ и пл.№**
/частично/-в тази насока заповед №1231/20.12.1983 г..Това е така,защото не може
да се осъществи присъединяване на срока на владението,осъществено от
праводателя на ищцата Т. и от самата ищца до одържавяването през 1983 г. към
срока на владението след реституцията през 1992 г.Независимо от данните в
свидетелските показания,че въпреки отчуждаването владението върху имота от
Тоневи не е прекъснато,тъй като е безспорно установено по делото,че
мероприятието,за което е отчужден имотът,не е било осъществено,в случая не е
налице правна възможност за такова присъединяване на срокове на владение.При
присъединяване на владение основно изискване е да е налице непрекъснатост между
владението на праводателя и владението на правоприемника,респ. и непрекъснатост
на давностните срокове.При присъединяването на владение по правило се
осъществява сумиране на непрекъснатите срокове на владение и сборуваният срок
се използва от последния владелец.Трябва обаче да е налице непрекъснатост на
течене на давностните срокове.През периода 1983 г.-1992 г. давност спрямо
реални части от съседни на процесния имот,включени в рамките на изградената
ограда,не е могла да тече,тъй като тези имоти /пл.*** по плана от 1975 г.-бивша
собственост на физически лица/ също са били одържавени,а спрямо имоти-държавна
собственост давност не тече.Давност през горния период не е текла и спрямо
частта от мерата на изток,включена в рамките на оградата,която също е държавна
собственост.По силата на чл.86 от ЗС в редакцията му от
През 1992 г. с цитираните по-горе решения на кмета на
Община-гр.Добрич от 08.05.1992 г. е извършена реституция на целия бивш пл.№***
по кад.и рег. план от 1975 г. в полза на ***/940 кв.м в ид.ч/,А.Т.Т. /640 кв.м
в ид.ч./ и ***/420 кв.м в ид.ч./,т.е. са реституирани 2 000 кв.м,с колкото
първоначално през 1947 г. е оземлен Тоню Д.Тонев.От 1992 г. нататък владението
се осъществява също в рамките на посочената ограда,като през периода от 1992 г.
до смъртта на ***през 2004 г. действа кадастрален и регулационен план на кв.***,одобрен
през 1989 г.,по който процесният реституиран имот-бивш пл.№*** по предходния
план от 1975 г. не е заснет.Ограденият имот е разположен и обхваща части от
парцели за жилищно строителство и две улици /приложение 19 към заключението на
вещото лице К.Б.-лист 101 от делото на ДОС/.Регулационният план от 1989 г. не е
приложен-не са изградени улиците,нито е налице фактическо завземане на имоти по
регулационните граници на обособените парцели,мероприятията по плана за групово
жилищно строителство не са изпълнени.При неприложен регулационен план от 1989
г. следва да се премине към отреждането за процесния имот по предходния
регулационен план от 1975 г.,който е и първият запазен регулационен план за
процесния имот.По него пл.№*** е урегулиран частично в парцел ХІ-***,кв.20 и
частично в парцел ХІІ-***,152 в кв.21,като част от него попада в улица.Това е
първоначалното урегулиране за пл.№***,при което правото на собственост върху
кадастралната основа се е трансформирало в право на собственост върху двата
посочени парцела.По този план през периода 1992-2004 г. **,А. и ** владеят в
рамките на построената ограда част от парцел ХІ-***,част от парцел ХІІ-152,част
от парцел ХІІ-***,152,част от парцел ХІ-152,част от предвидените улици и от
територия извън регулация-част от т.нар.мера.Горното владение се осъществява
през периода 1992 -2001 г. при действието на ЗТСУ /отм./,а след 31.03.2001 г.
при действието на ЗУТ.При действието на ЗТСУ /отм./ до 01.01.2001 г. реални
части от парцели не могат да се придобиват по давност /чл.59 от ЗТСУ/.От
01.01.2001 г. с оглед променена редакция на чл.59 ал.1 от ЗТСУ реални части от
парцели могат вече да се придобиват по давност,но само ако отговарят на
изискванията откъм площ и лице за самостоятелно урегулиране.
Доколкото владението през периода 1992-2004 г. е
обхващало в този случай и част от терен извън регулация,то за тази част давност
до ноември 1997 г. не е могла да тече предвид забраната на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ
относно имоти,подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ.Доколкото няма данни по
делото тази част извън регулация,попадаща в рамките на процесната ограда,да е
била реституирана на частни лица,по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ е станала
общинска собственост.През периода от ноември 1997 г. до 2004 г. давност спрямо
имоти-частна общинска собственост може да тече.От 01.06.1996 г. /редакция на
чл.86 от ЗС,ДВ,бр.33/1996 г./ имоти частна държавна или общинска собственост
вече могат да се придобиват по давност,тъй като ограничението е редуцирано само
до имоти публична държавна или общинска собственост.
Предвид горното с оглед посочените забрани давност
спрямо завзетите от **,А. и ** реални части от парцели не е текла със сигурност
до 01.01.2001 г.,като такава не е текла до ноември 1997 г. и спрямо частта от
земеделски имот-общинска собственост.
След смъртта на ***през юни 2004 г. и сключване на
договора за доброволна делба между А.Т. и ** на 29.06.2005 г. владението на А.Т.
върху процесния имот в границите,заключени между процесната ограда,е
продължило.При действието на ЗУТ обемът на правото на собственост се определя
от заснетите по кадастрална карта граници на имота,които служат като основа при
заснемането по ПУП.При действието на ЗУТ ПУП няма отчуждително действие и не
засяга правото на собственост.Кадастралната карта обаче няма конститутивно
действие,а само удостоверително действие.Тя не създава,не изменя и не
прекратява права на собственост,поради което съществува законова възможност
същата да бъде изменяна и поправяна при грешно заснемане или липса на заснемане
на имоти.Съдът намира,че в кадастралната карта на кв.***,одобрена през 2005
г.,а също и в кадастралния план,изработен по програма „ФАР” през периода
1998-2000 г.,е била допусната грешка при заснемане на процесния имот.Не са били
отчетени действителните права на реституираните собственици върху бившия пл.№***,а
е заснет имот с пл.117,респ. с идентификатор ***,който не съвпада с бившия пл.№***,а
е изнесен на изток в посока към т.нар.мера-терен тогава извън регулация.Този
имот не отговаря на действителните права на собствениците на бивш пл.№***.
През периода 31.03.2001 г. /датата на
влизане в сила на ЗУТ/-29.02.2016 г. /датата на предявяване на иска/ давност
спрямо реални части от съседни поземлени имоти е могла да тече при условията на
чл.200 от ЗУТ.Не е изтекла давността спрямо частта от процесния имот,включваща
част от бившата мера /земеделска земя извън регулация/,разположена в източната
/североизточната част на процесния ПИ,доколкото същата има статут на общинска
собственост и през периода 31.05.2006 г. до настоящия момент давност спрямо нея
не тече предвид спирането й по силата на закона,а периодът до 31.05.2006 г. не
е достатъчен за придобиване по давност.С разпоредбата на §1 от ЗД на ЗС
/ДВ,бр.46/2006 г.,в сила от 01.06.2006 г./ е спряна давността за придобиване на
държавни и общински имоти за срок от 7 месеца,считано от 31.05.2006 г.,т.е.до
31.12.2006 г.С последващи редакции на горната разпоредба е спряна давността за
придобиване на частни държавни и общински имоти до 31.12.2017 г.Периодът от
01.06.1996 г. /датата,от която законът позволява придобиване на частни общински
имоти по давност/ до 31.05.2006 г.,когато давността не е била спряна и е могла
да тече,е по-кратък от 10 години /не достига един ден/ и следователно
недостатъчен за придобиване на общински имот по давност.
Не на последно място следва да се
посочи,че ищцата се позовава на придобиване на собственост по давност върху
идеални части от процесния поземлен имот чрез осъществяване на владение върху
реални части от съседни поземлени имоти,присъединени към нейния имот при
погрешното му заснемане по кадастралната карта.Владението върху реални части не
води до придобиване право на собственост върху идеални части както при
действието на ЗТСУ /отм./,така и при действието на ЗУТ.В този смисъл ищцата А.Т.
не се легитимира като собственик по силата на изтекла придобивна давност върху
процесните 585/2 585 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на
кв.***,гр.Добрич.Предявеният иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.Първоинстанционното решение в частта,с която същият е уважен,следва
да бъде отменено.Същото следва да се отмени и в частта за разноските,като се
извърши ново разпределение на отговорността за разноски съобразно изхода от
спора.
Ответникът по делото Община-гр.Добрич
претендира разноски и в двете инстанции и такива следва да й се присъдят на
основание чл.78 ал.3 от ГПК.За първата инстанция следва да се присъди на
основание чл.78 ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв
предвид правната и фактическа сложност на делото съобразно размерите по чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,към която препраща чл.37 от
ЗПП.За въззивната инстанция следва да се присъдят разноски в размер на 27,50 лв
държавна такса по обжалването и 300 лв юрисконсултско възнаграждение.При този
изход от спора ищцата и въззиваема А.Т. няма право на разноски и такива не
следва да й се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение №1138/14.11.2016 г. по
гр.д.№579/2016 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е признато за
установено по отношение на Община-гр.Добрич,че А.Т.Т. с ЕГН ********** *** е
собственик по силата на наследствено правоприемство на 585 кв.м в идеални части
от ПИ с идентификатор *** по КК и КР,находящ се в гр.Добрич,кв. „***”,ул. „***”
№33,целият с площ от 2 585 кв.м.
ОТМЕНЯ решение №1138/14.11.2016 г. по
гр.д.№579/2016 г. на Добричкия районен съд в останалата му част,като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от А.Т.Т. с ЕГН **********
***-гр.Добрич,с който се настоява да се признае за установено,че А.Т.Т. е
собственик по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност на 585 кв.м в
идеални части /585/2585 ид.ч./ от поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта на кв.***,гр.Добрич,находящ се в гр.Добрич,кв.„***”,ул.„***”
№33,целият с площ от 2 585 кв.м.
ОСЪЖДА А.Т.Т. с ЕГН ********** *** да
заплати на Община-гр.Добрич сторени в първата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 300 лв /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Т.Т. с ЕГН ********** *** да
заплати на Община-гр.Добрич сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 327,50 лв /триста двадесет и седем лева и 50 стотинки/
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.