Р Е Ш Е Н И Е

№175 27.06.2017 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тридесет и първи май 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДИАНА ДЯКОВА Секретар:Билсер Мехмедова Юсуф

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 17 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба рег.№ 19932/28.11.2016 год.,изпратена по подсъдност за разглеждане от окръжния съд с определение № 2250/15.12.2016 год. по гр.д.№ 3432/2016 год. на ДРС.

С исковата молба са заявени осъдителни претенции на Л.Г.Л.,ЕГН ********** срещу А.Е.С.,ЕГН ********** за сумите от 35 000 лв.,като част от 50 000 лв. и 393.88 лв.

Изложени са твърдения,че на дата 15.03.2015 год.,ищецът бил назначен за главен съдия на футболната среща между ФК “Л.“ с.К. и ФК“Д. С.“ с.С. К.,проведена на стадиона в с.К.. За извършено нарушение в играта показал жълт на картон на футболиста А.Е.С..Ответникът останал недоволен от отсъждането му и го напсувал,за което поведение получил и червен картон.Този път реакцията на футболиста била нанасяне на силен удар с ритник в левия крак (над глезена) на съдията.До края на полувремето оставали 15 минути и въпреки силната болка ,ищецът решил да продължи участието си във футболната среща.На почивката потърсил медицинска помощ,като дежурния лекар приложил техниката “замразяване на крака“.Това помогнало на ищеца да довърши мача,като веднага след прибирането си в гр.Добрич и поради продължаващата силна болка посетил Спешен медицински кабинет.Направена му била рентгенова снимка и се установило,че е счупен малкия пищял на ляв долен крайник.Образувано било н.о.х.д.№ 785/2016 год. и за извършеното престъпление по чл.131 ал.1 т.1,във връзка с чл.129 ал.1 от НК на ответника било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,чието изтърпяване било отложено за срок от три години.От престъплението ищецът претърпял болки и страдания: крака му бил гипсиран,дълго време се предвижвал с патерица,а след това и с бастун.Срещал трудности при вървене,изкачване на стъпала,качване в превозни средства . Създадените за ищеца неудобства били значителни и наложили промени в начина на живот,присъщ на човек на неговата възраст.Наложило се да ползва отпуск по болест,като получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност било по-ниско от трудовото му възнаграждение.

С оглед на горното се настоява да му бъдат заплатени сумите: 1./35 000 лв., част от 50 000 лв. ,като обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания,ведно със законната лихва ,считано от датата на увреждането 15.03.2015 год. до окончателното изплащане и 2./ 393.88 лв.,като обезщетение за имуществени вреди-разлика между трудово възнаграждение и обезщетение за отпуск по болест за месеците март,април и май 2015 год. Претендират се и направените по делото разноски,вкл.адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер.

Твърденията в исковата молба не отговаряли на истината, представените доказателства не били годни да установят фактите,за които се представят,а за част от твърденията въобще не били представени доказателства.Настоява за отхвърляне на исковата претенция в цялост и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност настоява при уважаване на претенцията,обезщетението да бъде съобразено с критерия по чл. 52 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение № 111/26.07.2016 год. по н.о.х.д.№ 785/2016 год. на Добричкия районен съд е одобрено постигнатото споразумение между Районна прокуратура гр.Добрич и подсъдимия по делото ,по силата на което А.Е.С. се е признал за виновен в това,че на 15.03.2015 год. в с.К.,общ.Добричка причинил на Л.Г.Л.-главен съдия на футболна срещу между отборите на ФК “Л.“ с.К. и ФК“Д. С.“ с.С. К.-длъжностно лице при изпълнение на службата му ,средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на малкия пищял на ляв долен крайник,което довело до трайно затруднение на ляв долен крайник за период от около два месеца,поради което и на основание чл. 131 ал.1т.1 пр.първо ,във връзка с чл. 129 ал.1 от НК,съдът му е наложил наказание“лишаване от свобода“ за срок от три месеца.На основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от три години.

Вещото лице д-р Р.Б.М.,изготвило назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е посочило в заключението си рег.№ 2595/25.04.2017 год. и е дал допълнителни пояснения в с.з. от 16.05.2017 год. ,че полученото от ищеца увреждане е счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица. Вида на счупването на костта с трети пеперудовиден фрагмент ,показано на рентгенографията било характерно за механизъм на причиняване от директен удар ,на около 13 см. от глезенната става. Този вид счупване не засягало съществено носещата функция на крайника и неговата стабилност,т.е. той можело да се употребява-да се ходи или бяга.В момента на счупване ,ищецът е изпитвал силни болки,но приложеното му от лекар на отбор замразяване е блокирало нервните импулси за известно време и му е позволило да продължи участието си в мача.Горното е било възможно,тъй като целостта на крайника били запазена,страдала малко стабилността на глезената става.Основно стабилността на глезената става зависела от връзките на глезена,които в случай не били увредени,както и от мускулатурата и с напрежение в тях и при приложено обезболяване,нестабилността се преодолявала.В период от около 2 до 4 часа ,след замразяването,болка се връщала и то по-силна.След поставяне на гипсовата имобилизация ,болката постепенно ставала поносима,като бавно намалявала и до към десетия ден и след това била нищожна на мястото на счупването.Тогава обаче се появявало неудобството,причинено от обездвижената стави на глезена и стъпалото.Ставите имали предназначението да се движат и обездвижването повишавало вътрешното налягане в тях,водещо до неприятно усещане,възприемано от някои хора като болка.След свалянето на гипса и започване на раздвижването ,болка в областта на счупването няма,но има болка в ставите,тъй като връзките следва да се разтегнат,което е свързано с болки,страдания и дискомфорт.Нормално е да има хипотрофия на мускулатурата от обездвижването,което се възприема като нестабилност на ставите на долния крайник и се преодолява с рехабилитация,обичайно в период от около 2 месеца.Тъй като липсвала медицинска документация за проведена физиотерапия и рехабилитация в конкретия случай,периодите за възстановяване били определени от вещото лице съобразно обичайното за лицето с оглед данните за възрастта и извършваната от него дейност.

Увреждането е обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни и временна нетрудоспособност за срок от 70 дни.На ищеца е било проведено лечение с гипсова имобилизация за 30 дни,а той сам провеждал рехабилитация на крайника,в резултат на което е настъпило пълното му възстановяване.

От увреждането и лечението на ищеца били причинени неудобства в ежедневието и работата:затруднено движение на левия долен крайник с продължителност повече от 30 дни,болки и страдания по –силни в първите десетина дни след травмата и около 10-15 дни след сваляне на имобилизацията в процеса на възстановяване движенията в обездвижените стави на стъпалото и глезена.До сваляването на гипса следвало да се предвижва с две патерици,тъй като гипса не е пригоден за стъпване върху него.Патериците следвало да се ползват и до 10-15 дни след свалянето на гипса,постепенно се преминавало на една патерица,а след 40 ден те били излишни.Гипса не следвало да се мокри,не можело да се стои на един крак и прав.

Налице била причинно –следствена връзка между уврежданията и търпените от ищеца болки и страдания .

Понастоящем счупването е зараснало,пораженията са заличени и няма пречка да осъществява дейност като футболен съдия.

В тази насока са и дадените показания от свидетелите А. Д. Д.и И. И. И.,колеги на ищеца и футболни съдии.Непосредствено след инцидента ищецът не можел да се предвижва сам,да стъпва на крака си,те го водели за болничните прегледи с кола и го придружавали,докато те траели.Придружавали го и при освидетелстването за получаване на болнични листи.Ищецът бил силно затруднен,ползвал две патерици. Ищецът нямал кола и книжка.Бил разведен и живеел сам.Живеел в жилище на петия етаж без асансьор,качал се по стълбите с една патерица и подкрепян от другата страна от свидетелите.Помагали му в домакинството и му пазарували продукти от първа необходимост (хляб,мляко) в период от около 2 месеца.Страхувал се как ще се възстанови ,дали няма да се наложи провеждане на оперативно лечение. Един път посетили заедно с ищеца лекар в гр.Варна и един път били заедно на раздвижване. Минимум 10 пъти до болница бил воден от втория свидетел-таксиметров шофьор по занятие.Психически бил отчаян,че не може да работи,че го боли.И след свалянето на гипса,известно време ползвал патерици.След инцидента и до края на футболния сезон пропуснал всички мачове ,като сезона траел в периода месец март-месец май. Започнал отново да е футболен съдия през есенния сезон след възстановяването си.

Съобразно заключение рег.№ 2859/05.05.2017 год. на вещото лице Е.Й.,изготвила назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,удостоверение изх.№ 191/03.08.2016 год. на „Р. Ш.“ООД и удостоверение № 24-00042175/10.10.2016 год. на НОС-ТП –Добрич,на ищеца е било изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност въз основа на болнични листи за периода от 16.03.2015 год. до 24.05.2015 год. в размер на общо 695.44 лв.Към датата на възникване на временната нетрудоспособност,получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение е възлизало месечно на сумата от 482.88 лв. Вещото лице е изчислило,че е налице разлика между получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди инцидента и полученото обезщетение за отпуск по болест (временна нетрудоспособност) в размер на общо 393.88 лв.,съответно по месеци: март 2015 год.-92.59 лв. ;април 2015 год.-166.77 лв. и май 2015 год.-134.52 лв.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Предявените от Л.Г.Л.,ЕГН **********,*** срещу А.Е.С.,ЕГН **********,*** искове при условията на обективно кумулативно съединение са осъдителни за суми ,съставляващи обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди. Исковете черпят правното си основание в разпоредбата на чл.45,във връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД,във връзка с чл. 84 ал.3 от ЗЗД.

Ищецът е установил несъмнено , пълно пряко обективните елементи от общия деликтен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД:деяние,противоправност на деянието,механизъм на причиняването на увреждането,неимуществени и имуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания и отрицателна разлика в полученото обезщетение по болест и полагащото му се трудово възнаграждение,причинна връзка между поведението на ответника и увреждането.Субективния елемент-вината се предполага от закона -чл.45 ал.2 от ЗЗД и не е опровергана от ответника.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост ,съдът определя въз основа на фактите и обстоятелствата за вида и тежестта на причинените телесни увреждания, търпяните физически болки и остатъчни явления ,страдания и душевни притеснения ,неудобства в ежедневието,тяхната продължителността и интензит.Вида на увреждането не засяга особено съществено носещата функция на крайника и неговата стабилност и е напълно преодолима.Съобразява също така,че установените затруднения в ежедневието и последиците на увреждането не са били с голяма продължителност и са напълно отзвучали .Ищецът се е възстановил в сравнително кратък период след увреждането през месец май ,като през есента е подновил спортните си занимания и кариера на футболен съдия .Наложената принудително промяна в начина на живот и търпените лишения безспорно причинява негативни изживявания,но не е продължителна и драматична,поради което ищецът ще бъде овъзмезден напълно със заплащане на сумата от 7 000 лв. -така и съдебната практика във връзка с размерите на присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в случаите на причинено сходно телесно увреждане и период на възстановяване:решение № 32/19.02.2015 год. по гр.д.№ 2269/2014 год. на ВКС,ІV г.о.;решение № 32/19.02.2016 год. по гр.д.№3335/2015 год. на ВКС, ІІІ г.о.;решение № 122/25.05.2011 год. по гр.д.№12032/2010 год. на ВКС,ІІІ г.о.;решение № 762/09.12.2008 год. по гр.д.№ 746/2008 год. на ОС гр.София,2-ри състав;решение № 9/06.01.2016 год. по в.т.д.№ 663/2015 год. на ВнАС.

С оглед на горното,съдът уважава иска за имуществени вреди в пълен размер,а за неимуществени в размера от 7 000 лв.,като за разликата претенцията се отхвърля.

На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,ответника следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ищеца адвокатсако възнаграждение в минималните размери по чл. 7 ал.2 т.1 и т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част на претенцията в общ размер от 880 лв. (300 лв.+ 580 лв.).

На основание чл.78 ал.6 от ГПК,ответникът дължи заплащане на дължимите разноски-изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещи лица в размерите от по 50 лв. и 200 лв.,както и дължимите държавни такси по чл.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК ,съответно в размер от 50 лв. и 280 лв.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.Е.С.,ЕГН ********** ***,об.Добричка ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.Л.,ЕГН **********,***,със съдебен адрес :адв.Н.С.В.,*** офис 13 сумата от 393.88 лв.,съставляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на причинена на дата 15.03.2015 год. средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица,изчислено по размер на разликата между трудовото му възнаграждение и изплатено обезщетение за отпуск по болест за месеците март,април и май 2015 год. ,ведно със законната лихва, считано от 15.03.2015 год.и до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А.Е.С.,ЕГН ********** ***,об.Добричка ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.Л.,ЕГН **********,***,със съдебен адрес :адв.Н.С.В.,*** офис 13 сумата от 7 000 лв.,съставляваща обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания в резултат на причинена на дата 15.03.2015 год. средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица ,ведно със законната лихва, считано от 15.03.2015 год.и до окончателното изплащане,като отхвърля иска до размера на 35 000 лв.,заявен като част от 50 000 лв.

ОСЪЖДА А.Е.С.,ЕГН ********** ***,об.Добричка ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.С.В.,ЕГН ********** *** офис 13 сумата от 880 лв.,съставляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ-процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА А.Е.С.,ЕГН ********** ***,об.Добричка ДА ЗАПЛАТИ на Окръжен съд гр.Добрич сумата от 250 лв.,изплатено от бюджета възнаграждение на вещи лица,както и ДТ в размер от 330 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.Варна.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: