Решение по Гражданско дело 67/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 144, гр. Добрич, 02. 06. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на трети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА ДЯКОВА

ЕЛИЦА С.

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица С. в. гр. д. № 67 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 22196/ 28.12.2016 г., подадена от процесуалния представител на ответника Г. д. „И. на н.“ , против решение № 1190/ 28.11.2016 г. по гр. д. № 3971/ 2015 г. по описа на РС гр. Добрич, в частта му, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати на В.Г.В. ***, с ЕГН **********, следните парични суми: 783. 30 лв., представляваща част от сумата от 1 526. 05 лв., представляваща допълнително възнаграждение с 50/ 100 увеличение за положен извънреден труд от 130часа, положен по време на официални празници, представляващи част от общо положен извънреден труд в общ размер на 216 часа, за периода от 16.11.2012 г. до 16.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.11.2015 г. до окончателното и изплащане; сумата от 146. 75 лв., съставляваща част от 249. 76 лв. и представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 130 часа, положен по време на официални празници, изчислено от края на месеца, следващ тримесечието, за което не е заплащан положеният извънреден труд до подаване на исковата молба – 16.11.2015г. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, неправилно съдът е уважил ищцовата претенция, тъй като ищецът е работил по график, който е съвпадал с официални празнични дни, но не представлява полагане на труд в такива дни. Освен това, до законодателната промяна от 01.07.2014 г. и приемането на разпоредбата на чл. 179 ал. 1 от ЗМВР /обн. ДВ бр. 53/ 27.06.2014 г./, която предвижда заплащането на труда по време на официални празници, липсва законова регламентация на заплащането на този труд. В тази връзка се настоява за отмяна на решението в обжалваната като незаконосъобразно и неправилно, като въззивният съд, по съществото на спора, отхвърли претенцията като неоснователна.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна В.Г.В. не е депозирал писмен отговор.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ответника чрез процесуалния му представител на 13. 12. 2016г. Въззивната жалба е подадена на 23.12.2016г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, с който е изпратена, попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от В.Г.В. против ГД „ИН“ множество претенции при условията на обективно кумулативно съединяване, за осъждането му да заплати парични суми, включително иск за заплащане на извънреден труд, положен по време на официални празници, в размер на 130 часа за периода от 16.11.2012 г. до 16.11.2015 г., претендирана е и законна лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда. Предявена е и претенция за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главното парично задължение за периода на забавата, изчислен от края на всеки месец, следващ тримесечието, за което не е заплащан положеният извънреден труд до 16.11.2015 г., когато е подадена исковата молба в съда. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищецът е изпълнявал длъжността „Надзирател – дежурен по арест“ в Арест гр. Д.при ОС „ИН“ гр. Д.за периода от 01.06.1995 г. до 04.12.2015 г., когато служебното му правоотношение е било прекратено поради пенсиониране. Тъй като постовият режим в звената на ОС „ИН“ се носел на 24 – часови непрекъснати денонощни дежурства, при непрекъснат сменен режим, на ищеца се налагало да изпълнява задълженията си и в рамките на официални празници. Ищецът счита, че за полагания труд в рамките на официалните празнични дни следва да му бъде заплатено възнаграждение съобразно уговореното, но не по – малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, без значение, дали трудът е извънреден или не. За процесния период ищецът отработил 130 часа труд в официални празнични дни, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение, определено съобразно заключението на вещото лице по назначената СИЕ в размер на 783. 30 лв., която сума е включена в глобална такава за положен извънреден труд. Ищецът твърди, че извънредният труд бил изчисляван сумарно на тримесечие, поради което претендира и обеезщетение за забавеното плащане на главницата, считано от месеца, следващ тримесечието, за което е изчислен извънредния труд по време на официални празници. Настоява за уважаване на иска, претендира разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответната ГД „ИН“, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който е изразил становище за допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Ищецът бил държавен служител при ответника, служебното му правоотношение било уредено от ЗИНЗС, при субсидиарно приложение, на основание чл. 19 ал. 2 от с. з., на ЗМВР. Едва от 01.07.2014 г. разпоредбата на чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, обн. ДВ, бл. 53/27.06.2014 г. е предвидила заплащане на труда по време на официални празници на служителите по предвидения в ал. 2 от с. чл. ред – със заповед на съответния министър. Министърът на правосъдието е издал заповед № ЧР – 05 – 11/ 30.01.2015 г., в която е съобразил разпоредбата на чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и положеният труд по време на официални празници е бил изплатен на ищеца. При тези съображения настоява за отхвърляне на ищцовата претенция за заплащане на труд по време на официални празници, претендирани са разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, че между ищеца и ответника е съществувало служебно правоотношение, прекратено на 04.12.2015 г. поради придобиване право на пенсия поради достигане на осигурителен стаж и възраст. Ищецът е работил в Арест гр. Д.към ОС „ИН“ гр. Д.като „Надзирател – дежурен по арест“, следователно е бил държавен служител по смисъла на чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС. Разпоредбата на чл. 19 ал. 2 от с. з. предвижда изрично, че доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго, за държаните служители по ал. 1 т. 1 на чл. 19 се прилагат разпоредбите за държавната служба в ЗМВР.

От заключението на вещото лице по назначената СИЕ, прието като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период В.Г.В. е полагал 187 бр. 24 – часови дежурства и 56 бр. 12 – часови дежурства, от които 130 часа са положени през официални и празнични дни. От представената в заключението таблица е видно, че за цялата 2015 г. са положени 24 часа през официални и празнични дни, включени единствено във II – то тримесечие. През I – то, III – то и IV- то тримесечие на 2015 г. са положени 0 часа. Вещото лице е дало заключение, че паричната равностойност на положения и незаплатен извънреден труд през празнични дни за целия период от 16.11.2012 г. до 16.11.2015 г. е в размер на 106 часа, след като 24 часа са били заплатени. Стойността на 106 часа, изчислена съобразно ОТВ и предвиденото завишение от 100 % за положен труд през дните на официални празници възлиза на 783. 30 лв.

При така изложената фактическа обстановка Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявената от В.Г.В. против Г. д. „И. на н.“ претенция за заплащане на труд по време на официални празници черпи правното си основание от нормата на чл. 19 ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР. Съдът не споделя изразеното от ищеца – сега въззиваем становище, че основанието на претенцията е нормата на чл. 264 от КТ, тъй като ищецът е служител от надзорно – охранителния състав на Арест гр. Д., следователно е държавен служител, който пряко осъществява дейности по изпълнение на наказанията и по задържането под стража по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗИНЗС. Страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав, в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Относно правилността му Окръжният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е уважил ищцовата претенция за заплащането на труд през дните на официални празници, настоящият състав, намирайки я за основателна за сумата от 783. 30 лв. за неизплатени 106 часа. Мотиви за основателността и не са изложени, съответно не са обсъдени възраженията на ответника, сега въззивник, че за процесния период не е съществувало законово основание за изплащането на възнаграждение за положен труд по време на официални празници. В този смисъл са и оплакванията на въззивника, които следва да бъдат обсъдени и на основание чл. 269 от ГПК по правилността на първоинстанционното решение.

Както беше посочено по – горе, ищецът е бил държавен служител по смисъла на чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС и за въпросите на държавната служба се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗМВР. За периода от 16.11.2012 г. до 01.07.2014 г. това е ЗМВР, обн. ДВ, бр. 17/ 24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм. бр. 53/ 27.06.2014 г. За следващия период от 01.07.2014 г. до 16.11.2015 г. действа нов ЗМВР, обн. ДВ, бр. 53/ 27.06.2014 г., в сила от 01.07.2014 г.

За периода 16.11.2012 г. – 01.07.2014 г. в действащия към онзи момент ЗМВР липсва разпоредба, която да предвижда заплащането на допълнително възнаграждение за труд по време на официални празници. За първи път такова възнаграждение е предвидено с разпоредбата на чл. 179 ал. 1 от новия ЗМВР, в сила от 01.07.2014 г. Ал. 2 на с. чл. сочи, че размерът на това възнаграждение, условията и редът за неговото изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, а за служителите на ГД „ИН“ – със заповед на министъра на правосъдието. Следователно за тази част от процесния период, обхваната от действието на ЗМВР /отм./, а именно за периода от 16.11.2012 г. до 01.07.2014 г. ищцовата претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Периодът от 01.07.2014 г. до края на процесния – 16.12.2015 г. попада в обхвата на новия ЗМВР, чиято норма на чл. 179 ал. 1 предвижда заплащане на положен труд по време на официални празнични дни. Размерът на това възнаграждение, редът и условията на неговото изплащане са уредени със Заповед № ЧР – 05 – 11/ 30.01.2015 г. и Заповед № Л - 26/ 27.02.2015 г., и двете издадени от министъра на правосъдието. В т. 30.1 на първата заповед и в т. 32 на втората заповед е предвидено, че заплащането на допълнителното възнаграждение за труд, без значение извънреден или не, по време на официални празници е размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение.

От заключението на вещото лице по назначената СИЕ се установява, че за периода, в който със заповед на министъра на правосъдието, издадена в изпълнение на чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, е определено заплащането на възнаграждение за труд по време на официални празнични дни, т. е. от 30. 01. 2015 г. до край на претендирания период 16.11.2015 г., ищецът е положил 24 часа труд, които са му заплатени в двоен размер на основното му месечно възнаграждение. За периода от 01.07.2014 г. до 30.01.2015 г. не е съществувал подзаконов нормативен акт – заповед на министъра на правосъдието, който да предвижда увеличено в двоен размер заплащане на труда по време на официални празници, поради което за този период такова не се дължи.

При така изложените съображения се налага извода, че ищцовата претенция за осъждането на ответника да му заплати допълнително възнаграждение за 106 часа труд, положен по време на официални празнични дни за периода 16.11.2012 г. – 16.12.2015 г., изчислено в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение, ведно със следваща се законна лихва върху тази главното парично задължение, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Като последица от отхвърлянето на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв за обезщетението за забавеното плащане на главното парично задължение. Решението на първоинстанционния съд, с което процесните искове са уважени, е неправилно и следва да бъде отменено.

По отношение развитите във въззивното производство твърдения за противоречие на националното законодателство с разпоредби на Конвенция на МОТ и на вторичното общностно право, доколкото било налице неравно третиране между служителите на ГД „ИН“ и тези на МВР касателно завишеното заплащане на труда по време на официални празници, то Окръжният съд намира, че не следва да ги разглежда на няколко основания:

Още в отговора на исковата молба ответната Главна дирекция се е позовала на субсидиарното прилагане на чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 19 ал. 2 от ЗИНЗС. В първото по делото заседание ищцовата страна не е изложила твърдения, че е налице неравно третиране на служителите на МВР и на МП, по отношение на които държавната служба се урежда по ЗМВР. Подобен въпрос изобщо не е стоял на разглеждане в рамките на първоинстанционното производство. Дори да се приеме, че се касае за императивна законова разпоредба, която съдът е длъжен да съблюдава служебно, по делото липсват доказателства за неравно третиране на различните категории служители на МВР и на МП, чиито служебни правоотношения се уреждат по ЗМВР. Напротив разпоредбата на чл. 179 ал. 1 от ЗМВР е в сила едва от 01.07.2014 г. и то за всички държавни служители по този закон. В този смисъл твърденията са неоснователни.

Като резултат от изхода на спора в рамките на въззивното производство на въззивника – ответник следва да бъдат присъдени претендирани разноски в размер на 50 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 23 т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1190/ 28.11.2016 г. по гр. д. № 3971/ 2015 г. по описа на РС гр. Добрич, в обжалваната му част, с която Г. д. „И. на н.“ към М. на п. – град С., бул. „Ген. Н. С.” № *е била осъдена да заплати на В.Г.В. ***, с ЕГН **********, следните парични суми: 783. 30 лв., представляваща част от сумата от 1 526. 05 лв., представляваща допълнително възнаграждение с 50/ 100 увеличение за положен извънреден труд от 130 часа, положен по време на официални празници, представляващи част от общо положен извънреден труд в общ размер на 216 часа, за периода от 16.11.2012 г. до 16.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.11.2015 г. до окончателното и изплащане; сумата от 146. 75 лв., съставляваща част от 249. 76 лв. и представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 130 часа, положен по време на официални празници, изчислено от края на месеца, следващ тримесечието, за което не е заплащан положеният извънреден труд до подаване на исковата молба – 16.11.2015г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Г.В. ***, с ЕГН **********, против Г. д. „И. на н.“ към М. на п. – град С., бул. „Ген. Н. Ст.” № *, за осъждането и да заплати сума в размер на 783. 30 лв. /седемстотин осемдесет и три лева и тридесет стотинки/, представляваща част от сумата от 1 526. 05 лв., представляваща допълнително възнаграждение с 50/ 100 увеличение за положен извънреден труд от 130 часа, положен по време на официални празници, част от общо положен извънреден труд в общ размер на 216 часа, за периода от 16.11.2012 г. до 16.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.11.2015 г. до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на В.Г.В. ***, с ЕГН **********, против Г. д. „И. на н.“ към М. на п. – град С., бул. „Ген. Н. Ст.” № *, за осъждането и да заплати сума в размер на 146. 75 лв. /сто четиридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, съставляваща част от 249. 76 лв. и представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 130 часа, положен по време на официални празници, изчислено от края на месеца, следващ тримесечието, за което не е заплащан положеният извънреден труд до подаване на исковата молба – 16.11.2015г.

ОСЪЖДА В.Г.В. ***, с ЕГН **********, да заплати на Г. д. „И. на н.“ към М. на п. – град С., бул. „Ген. Н. Ст.” № *, сторени от нея разноски във въззивното производство в общ размер на двеста лева.

На основание чл. 280 т. 3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.