Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 153/07.06.2017 г.

град Добрич

 

            ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ, в публично заседание от седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                                                              мл.с.   МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

            при участието на секретаря СТЕЛА ДИМОВА разгледа, докладваното от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА, в.гр.д. № 84/2017 г.

            Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 136/15.12.2016 г. по гр.д. № 38/2016 г. по описа на Районен съд, град Тервел състав на съда прогласил на основание чл. 26, ал.2, пред.5 ЗЗД нищожността на договор за доброволна делба от ***** г. с акт №*, т.*, н.д. №*/***г., на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд гр.Тервел, вписан при службата по вписванията гр. Тервел под № * , том * , вх. Рег. №  * от ****** година; на договор за покупко-продажба от 28.09.2011 г., обективиран  в нотариален акт № *, т. *, рег.№ *, дело №*/*** год. по описа на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд, град Тервел и на договор за покупко-продажба от 28.09.2011 г., обективиран в нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, д.№ */*** год. по описа на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд, град Тервел; на основание чл. 17, ал.1 ЗЗД признал, че действителната воля на страните по горепосочените сделки е дарение и на основание чл. 22 СК признава за установено по отношение на Г.С.М., ЕГН ********** ***, че придобитите по време на брака й с Д.И.М. недвижими имоти по договор да доброволна делба от ******* г. № *, т.*, н.д. №*/***г., на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд гр.Тервел, по договор за покупко-продажба от 28.09.2011 г., обективиран  в нотариален акт №*, т. * ,рег.№ *, д.№ */*** год. по описа на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд, град Тервел и по договор за покупко-продажба от 28.09.2011 г., обективиран в нотариален акт № *, т. * ,рег.№ *, д.№ */*** год.  по описа на нотариус с рег. № * и район на действие са лична собственост на ищеца Д.И.М., ЕГН ********** ***.

Постановеното решение на първоинстанционния съд се обжалва изцяло от страна на Г.С.М.. Счита, че същото е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и със събраните в хода на процеса доказателства. Моли настоящата инстанция да го отмени като постанови друго, с което отхвърли предявените искове. Претендира присъждане и на сторените съдебни разноски по делото.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна депозира отговор, в който излага подробни съображение относно неоснователността на въззивната жалба. Счита, че оплакванията за неправилността на обжалваното решение са неоснователни. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане и на сторените съдебни разноски.

Пред Районен съд, град Тервел са предявени искови претенция от страна на Д.И.М., ЕГН **********; Ст. Д.М., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН ********** срещу Г.С.М., ЕГН ********** с правна квалификация чл. 26, ал.2, пред. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договорът да доброволна делба от **** г. с акт № *, т.*, н.д. №*/*** г., на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд гр.Тервел, вписан при службата по вписванията гр. Тервел под № *, том *, вх. рег. №  * от ***** година; на договорът за покупко-продажба на недвижим имот – земеделска земя, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от ***** г. на нотариус с рег. № *, с район на действие Районен съд, град Тервел; на договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от *****г. поради тяхната относителна симулация; както и искове по чл. 17 ЗЗД във връзка с чл. 225 ЗЗД и чл. 77, ал.2 ЗН за установяване прикритите договори за дарения; предявен е също и обусловени искове от Д.И.М., ЕГН ********** срещу Г.С.М., ЕГН ********** с правна квалификация чл. 22, ал.1 СК за установяване, че процесните недвижими имоти са лична собственост на Д.М., независимо че са придобити по време на брака му с Г.М..

В срока по чл. 131 ГПК Г.С.М., ЕГН ********** депозира отговор, в който оспорва изцяло исковите претенции, както и твърдението, че не са заплатени продажните цени по атакуваните сделки и че същите уреждат вътрешно семейни имуществени отношения.

Състав на Районен съд, град Тервел уважава в цялост предявените искове.

Въззивният съд констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност, поради което същото се явява валидно. При съобразяване на поправящата молба с рег. № 1972/24.03.2017 г. за изправяне на нередовностите на исковата молба, следва изводът, че постановеното първоинстанционно решение се явява допустимо. Налице е правен интерес от предявяване на исковите претенции срещу Г.С.М. за прогласяване нищожността на процесните договори и за разкриване на действителните отношения между страните по отношение на процесните имоти. Безспорен факт е, че недвижимите имоти по атакуваните сделки са придобити по време на брака между Г.С.М. и Д.И.М., с оглед на което по силата на закона същата черпи правата по тях на основание установената в чл. 21 СК презумция. С разкриване на симулацията се цели да се отрекат правата на М. по отношение на  процесните недвижимите имоти и доколкото се излагат твърдения, че чрез атакуваните сделки страните уреждат правата си по отношение на наследствени имоти, то безспорно е налице правен интерес от предявяване на исковите претенции. С оглед гореизложеното неоснователни се явяват заявените от  въззивницата възражения относно липсата на правен интерес.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на решението на Районен съд, град Тервел, поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея.  Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка по главната искова претенция:

Безспорен факт между страните е, че атакуваните сделки са сключени по време на брака между Г.С.М. и Д.И.М. като последния е прекратен с влязло в сила решение № 33/25.03.2013 г. по гр.д. № 297/2012 г. по описа на Районен съд, град Тервел.

От договор за доброволна делба № *, том *, рег. № *, дело № *от **** г. и приобщеното по делото нотариално дело № *на нотариус с рег. № *, с район на действие Районен съд, град Тервел се установява, че между лицата Ст. Д.М., М.И.М. и Д.И.М. е извършена доброволна делба на останалите след смъртта на И. М.М. /съпруг и баща на горепосочените лица/ недвижими имоти като съобразно същият Д.И.М. получава в дял: НИВА с площ 3.000 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ. Т., представляваща имот № *****, трета категория  на земята при неполивни условия; ЛОЗЕ с площ от 1.000 дка, четвърта категория на земята, представляващо имот №***** по земеразделителния план на землището на село  Н.К., общ. Т. и ЛОЗЕ  с площ от 0.500 дка , представляващо имот №*****, четвърта категория на земята при неполивни условия, по земеразделителния план на землището на село Н.К.,общ. Т.. Посочено е, че Ст. Д.М., М.И.М. не получават дял, тъй като са получили парично уравнение за припадащия им се дял от Д.И.М. в размер на 457,50 лева. От приобщеното нотариално дело се установява, че И. М.М. е придобил недвижимите имоти чрез извършената доброволна делба на наследствените имоти, останали в наследство от М. С. М., видно от договор за доброволна делба от 16.03.1999 г.

По делото като писмено доказателство е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *, том *, рег. № *, дело № * от *****г. на нотариус с рег. № * и с район на действие Районен съд, град Тервел, от който се установява, че Ст. Д.М. продава на Д.И.М. три недвижими имота НИВА с площ от 11.001 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ. Т., представляваща имот № *****, пета категория  на земята при неполивни условия; НИВА с площ от 9.100 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ.Т., трета категория на земята при неполивни условия, имот № ***** и НИВА с площ от 5.900 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ. Т., представляваща имот № ***** трета категория  на земята при неполивни условия за сумата от 2960 лева. От приобщеното нотариално дело № * на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд, град Тервел се установява, че горепосочените недвижими имоти са придобити от Ст. Д.М. чрез извършени доброволни делби между нея и наследниците на Д. Н. Д.и Л. Н. Д., видно от договор за доброволна делба от 30.03.1998 г. и договор за доброволна делба от 24.04.1998 г.

Приет по делото е и нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от *****г. на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд, град Тервел, от който се установява, че Ст. Д.М. и М.И.М. продават на Д.И.М. притежаваните от тях идеални части съответно 4/6 и 1/6 от ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 288 кв.м., съставляващо УПИ *общ., от които 723 кв.м. актувани като общински, попадащ в кв.17, ведно с построените в него жилище от 79 к.м., лятна кухня от 21 кв.м., гараж от 16.50 кв.м. и стопански постройки  по ПУП на с.Н.К., общ.Т.. От приобщеното по делото нотариално дело № * на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд, град Тервел се установява, че с предходен нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от ***** г. Д.И.М., Ст. Д.М. и М.И.М. са признати за собственици по давностно владение и наследство на гореописания недвижим имот.

Като писмено доказателство по делото е приет и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от *****г. на нотариус с рег. № * с район на действие Районен съд, град Тервел, от който се установява, че Ст. Д.М., М.И.М. и Д.И.М. продават на И.М.М. нива с площ 22,501 дка, трета категория, представляваща имот № ***** в землището на с. Н.К..

Приет е и нотариален акт за дарение от ****** г. № *, том *, дело № ******* г., с който М. С. М. дарява на М.И.М. собствен недвижим имот, находящ се в с. Н.К..

Представени и приети по делото са две декларации с нотариална заверка на подписите на 16.10.2012 г. и 25.03.2014 г. В първата, изхождаща от Ст. Д.М., се заявява, че продажбата на собствените й недвижими имоти, находящи се в с. Н.К., обективирана в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от *****г., вписан под № *, том *, дело № */***** г. е безвъзмездна и няма уговорена и платена продажна цена като действителната й воля била дарение. Втората декларация е от Ст. Д.М. и М.И.М. и в нея те посочват, че договор за доброволна делба, сключен на ****** г. с акт № *, н.д. */****г. на нотариус с район на действие Районен съд, град Тервел и договорът за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в с. Н.К., община Т., обективиран в нотариален акт № *, том *, н.д. № */****г. на нотариус с район на действие Районен съд, град Тервел са безвъзмездни, тъй като по тях няма уговаряне и плащане на цена за уравнение на дяловете, нито за закупуване на имота като се посочва, че действителната договореност и воля на деклараторите е за сключване на договор за дарение.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. П., нотариус с район на действие Районен съд, град Тервел – изповядал атакуваните сделки, Д. М. Д. – племенник на С. М. и И.М.М. – син на М.И.М..

Първият от тях посочва, че е запознат с процесните сделки, тъй като именно той е изповядал същите. Заявява, че волята на страните е тази, която е вътре в текста на нотариалните актове, но посочва, че парите не са изплатени пред него. Страните уреждали собствеността върху недвижимите имоти, останали след смъртта на баща им като към момента на сделките са осъществявали делба на същите. Станало му ясно, че страните уреждат наследствените си отношения. Свидетелят обяснява и как е изчислил уравнението на дяловете.

От разпита на свидетеля Д. М. Д. се установява, че от леля му С. знае, че нивите от дядо М. и наследствената къща са дали на М., а земите и къщата на С. и И. – на М.. Леля му приживе е твърдяла, че „докато сме живи … да ги поделим на единия по равно и на другия по равно“. Заявява, че пари за имотите не са давани, тъй като са им поделени по равно.

От разпита на свидетеля И.М. се установява, че на 28.09.2011 г. баща му, чичо му и баба му са си разделили наследствените земи и къщата като самият И.е получил частта, която се е падала в дял на баща му. Заявява, че не е имало уговаряне на цени и пари не са заплащани. Посочва, че къщата е получена от чичо му, тъй като по-рано баща му е получил къща, останала в наследство от прадядо му М. и по този начин са уредила подялбата на имуществото. В показанията си заявява, че за пари във връзка с извършените сделки не е чул да се говори, нито пък някой да е получавал пари. Спомня си, че в нотариалния акт за придобиването на тези имоти е пишело, че са с покупко-продажба, но реално такава покупко-продажба не се е извършвала.

По делото като писмени доказателства са приети предварителен договор за покупко-продажба от 10.09.2011 г., по който като капаро е заплатена сумата от 2265 лева и нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от ***** г.  и двата отнасящи се до недвижим имот – нива с площ 25.210 дка, имот № ****, в землището на с. Ч., който е продаден от Г.С.М. и Д.И.М. на ЕТ „С. – Г. С.“ за сумата от 4265 лева, както и договор за кредит за текущо потребление от 18.10.2010 г., сключен между „********“ ЕАД и Г.С.М., а също така и писмо от „********“ ЕАД ведно с кредитните извлечения, в което се посочва, че Г. М. С. по договор за текущо потребление от 29.07.2010 е погасила задължението си на 18.10.2010 г., а договор за текущо потребление от 18.10.2010 г. – на 03.10.2012 г.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, настоящата инстанция възприема следното от правна страна:

Предявените искови претенции от Д.И.М., Ст. Д.М. /починала в хода на производството и на основание чл. 227 ГПК заместена от правоприемниците – Д.И.М. и М.И.М./ и М.И.М. са с правна квалификация чл. 26, ал.2, пред.5 и чл. 17 ЗЗД във връзка с чл. 225 ЗЗД и чл. 77, ал.2 ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, пред. 5 ЗЗД нищожни са привидните договори като при тях страните не желаят да бъдат обвързани от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде привидността. Действителното намерение може да е страните да не се обвържат въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение (относителна симулация). И в двата случая привидното съглашение е нищожно (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), а ако някоя от страните твърди, че има прикрито съглашение, тя може да поиска разкриването му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД), какъвто е настоящия случай.

За да е налице привидност на договора, следва да се установи по несъмнен начин, че към датата на сключването му страните не са желали да постигнат последиците му. При относителната симулация са налице две отделни съглашения - явно и прикрито, което следва пряко от разпоредбата на  чл. 17, ал.1 ЗЗД. Явното - за пред външния свят съглашение е привидното като привидността се изразява в това, че страните се съгласяват да сключат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин и зад привидно изразената воля се крие воля за друга сделка. В случай, че страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност, аргумент от чл. 17, ал.1 ЗЗД. В този смисъл решение № 79/26.06.2012 г. по гр.д. № 791/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително за съдилищата при постановяване на съдебните актове.

В тежест на страната, която претендира разкриване на симулацията е да установи по пътя на прякото и пълно доказване, че действителната воля на страните по сделката към момента на сключването й не е такава, каквато е отразена в нея. Следва да устави каква точно е била действителната воля на страните, като в случая следва да докаже, че страните са постигнали съгласие да не настъпят правните последици, произтичащи от атакуваните сделки, като се е целяло извършването на дарения.

Разкриването на симулацията и установяване на действителните отношения между страните става чрез т.нар. обратно писмо /контр летр/. Обратният документ се създава нарочно за случая и по съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка. Той се подписва от същите страни, които участват в явната сделка. В настоящия случай не се представят обратни писма по отношение на атакуваните сделки, а се представят декларации, с нотариална заверка на подписите от 16.10.2012 г. и от 25.03.2014 г., изхождащи от една от страните по договорите - от Ст. Д.М. /едната/, а другата от Ст. Д.М. и М.И.М., поради което същите правилно са приети от състав на Районен съд, град Тервел като „начало на писмено доказателство“, въз основа на което законосъобразно е допуснат разпита на свидетелите в първоинстанционното производство, тъй като симулацията може да бъде разкрита и чрез свидетелски показания, по аргумент от чл. 165, ал.2 ГПК. „Началото на писменото доказателство“ е документ, който има едностранен характер и не я установява пряко, но пък съставлява предпоставка за нейното разкриване посредством свидетелски показания като така се преодолява и забраната по чл. 164, ал.1, т.2 ГПК за опровергаване съдържанието на нотариалния акт като официален документ, разполагащ с материална доказателствена сила относно обстоятелството каква е била волята на страните, изразена при нотариалното изповядване на сделката.  

 

 

 

 

 

 

С оглед гореизложеното неоснователни се явяват възраженията изложени във въззивната жалба във връзка с обратното писмо, тъй като такова по делото не се представя, а са допуснати и приети като писмени доказателства двете декларации, които представляват „начало на писмено доказателство“. Не са налице и твърдените процесуални нарушения във връзка с допуснатите до разпит свидетели.

От съвкупния анализ на приетите декларации и от разпита на свидетелите  Д. М. Д. и И.М.М. се установява по безспорен начин, че действително не е заплащана продажна цена по извършените прехвърлителни сделки, а страните по тях безвъзмездно са уреждали правата си по отношение на недвижимите имоти, останали в наследство от праводателя им И. М.М. и тези, които ще останат след смъртта на Ст. Д.М.. Показанията на свидетелите Д. Д. и И.М. са непротиворечиви относно начина на разпределянето на наследствените недвижими имоти във връзка с това кой брат от кое имущество получава, както и във връзка с това, че по сделките не са уговаряни цени и пари не са давани. Съдът кредитира тези показания като непротиворечиви и съответстващи на събраните писмени доказателства. Изводът, че страните действително са уреждали правата си по отношение на наследствени имоти се потвърждава и от приетия като писмено доказателство нотариален акт за дарение от ****** г. № *, том *, дело № ******* г., с който М. С. М. дарява на М.И.М. собствен недвижим имот, находящ се в с. Н.К., както и от приложените нотариални дела № *, *, *на нотариус с район на действие Районен съд, град Тервел, с рег. № *, а също така и от разпита на свидетеля П., нотариус изповядал атакуваните сделки, които в тази част се кредитират от съда, поради това че съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал. Настоящата инстанция не кредитира показанията на последния в частта относно това, че волята на страните е такава каквато е отразена в съставените от него актове. В тази част показанията му не съответстват на събрания доказателствен материал, образуван от приетите писмени и гласни доказателства. Допълнителен аргумент, че страните по атакуваните сделки бъзвъзмездно са уреждали правата си по отношение на наследствени недвижими имоти се установява и от фактът, че всички сделки са извършени в едни ден – 28.09.2011 г.

Неоснователни са въведините във въззивната жалба възражения, че показанията на свидетелите И.М. и Д. Д. са противоречиви и не следва да се кредитират. Напротив същите са взаимно допълващи се и установяват, че страните чрез извършените сделки са уреждали безвъзмездно правата си по отношение на наследствени имоти като и двамата посочват начина, по който е станало поделянето на имотите между братята – Д. и М.. Изцяло неоснователни са възраженията във въззивната жалба по отношение на сделката, обективирана в нотариален акт № *, том *, рег. № *, д. № */****г., тъй като същата не е предмет на настоящия процес, а ценена като писмено доказателство допълнително аргументира тезата, че е извършвано разпределението на наследствените имоти, което е станало безвъзмездно, без да е уговаряна и заплащана цена.

Недоказано остава твърдението на Г.М., че е осъществено плащане по атакуваните сделки, тъй като от представените и приети писмени доказателства - предварителен договор за покупко-продажба от 10.09.2011 г. и нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от ***** г. отнасящи се до продажбата на недвижим имот – нива с площ 25.210 дка, имот № ****, както и от писмото от „********“ ЕАД, посочващо, че М. към 03.10.2012 г. е погасила задълженията си по договорите за текущо потребление не се установява този факт. Некореспондиращо със събраните по делото доказателства е това твърдение, изложено във въззивната жалба. Не са ангарижирани доказателства от страна на М., че съпрузите са имали семейни спестявания чрез които са извършили заплащане на договорените цени по атакуваните сделки.

Водим от гореизложеното следва изводът, че по реда на пълно и главно доказване се установява, че е налице симулация, която по своето естество е относителна такава по отношение на всяка една от атакуваните сделки, обективирани в договор за доброволна делба от ******* г. № *, т.*, н.д. №*/***г. на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд гр.Тервел; договор за покупко-продажба на недвижим имот – земеделска земя, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от ***** г. на нотариус с рег. № *, с район на действие Районен съд, град Тервел; и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от *****г. Привидните сделки /доброволната делба и двете покупко-продажби/ следва да бъдат обявени за недействителни такива под формата на нищожност на основание чл. 26, ал.2, пред.5 ЗЗД.

 Отношенията между страните подлежат на  уреждане според прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност, аргумент от чл. 17, ал.1 ЗЗД. В настоящия случай прикритите съглашения са договори за дарения на недвижимите имоти, тъй като прехвърлянето на правата по отношение на имотите е извършено безвъзмездно, който извод се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Както правилно е изложил първоинстанционният съд прикритите съглашения за дарение, обективирани в нотариален акт № №*, том *, рег. № *, д. № * от ****г. на нотариус с рег. № *, с район на действие Районен съд, град Тервел и нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от *****г. са действителни, тъй като са сключени в предвидената от закона форма, аргумент от чл. 18 от ЗЗД, поради което отношенията между страните по тях ще се уреждат съобразно прикритите съглашения.

По отношение съглашението за дарение, обективирано в договор за доброволна делба от ******* г. № *, т.*, н.д. №*/***г., на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд гр.Тервел не е налице изискуемата форма, съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗЗД, поради което на основание чл. 17, ал.1 ЗЗД не следва да се прилагат правилата относно прикритото, тъй като не са налице изискванията за неговата действителност. При договор за доброволна делба, всеки от съделителите получава съответно своя дял в натура или в парично уравнение равностойността му. В този смисъл решение № 267/28.11.11 г. по гр.д. № 225/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 40/04.03.2014 г. по гр.д. № 5600/2013 г. на І г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В настоящия случай се доказва, че договорът за доброволна делба е нищожен поради неговата привидност, а Ст. Д.М. и М.И.М. прехвърлят безвъзмездно правата, които притежават по отношение на наследствените земи НИВА с площ от 3.000 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ. Т., представляваща имот № *****, трета категория  на земята при неполивни условия; ЛОЗЕ с площ от 1.000 дка, четвърта категория на земята, представляващо имот №***** по земеразделителния план на землището на село  Н.К., общ. Т. и ЛОЗЕ  с площ от 0.500 дка, представляващо имот №*****, четвърта категория на земята при неполивни условия, по земеразделителния план на землището на село Н.К.,общ. Т. без да получават парично уравнение на дела си или реален дял, поради което волята на страните е за надаряване на Д.М., поради което сделката следва да е във формата на нотариален акт, за да е действителна. С оглед на гореизложеното, исковете по чл. 17, ал.1 ЗЗД за признаване, че действителната воля на страните по отношение на разпорежданията с притежаваните права в трите недвижими имота -- НИВА с площ от 3.000 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ. Т., представляваща имот № *****, трета категория  на земята при неполивни условия; ЛОЗЕ с площ от 1.000 дка, четвърта категория на земята, представляващо имот №***** по земеразделителния план на землището на село  Н.К., общ. Т. и ЛОЗЕ  с площ от 0.500 дка, представляващо имот №*****, четвърта категория на земята при неполивни условия, по земеразделителния план на землището на село Н.К.,общ. Т., обективирано в договор за доброволна делба от ******* г. № *, т.*, н.д. №*/***г., на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд гр.Тервел е дарение, подлежат на отхвърляне.

Относно обусловените исковете с правна квалификация чл. 22 СК, предявени от Д.И.М., ЕГН ********** срещу Г.С.М., ЕГН ********** за признаване за установено, че първият е едноличен собственик на имотите, придобити по време на брака му с М., настоящата инстанция възприема следното становище:

Разпоредбата на чл. 22, ал.1, изр.1 СК посочва, че вещните права придобити преди брака, както и по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

По изложените по-горе мотиви се установява, че сключените договор за доброволна делба и два договора за покупко-продажба са нищожни на основание чл. 26, ал.2, пред. 5 ЗЗД, поради доказването, че същите са привидни и прикриват, извършени дарения. Искането по чл.17, ал.1 ЗЗД да се приложат правилата на прикритото се явява основателно само по отношение на прикритите договори за дарения, обективирани в нотариален акт № №*, том *, рег.№ *, дело № * от ***** г. на нотариус с рег. № *, с район на действие Районен съд, град Тервел и нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от *****г. Не е спорно, че тези дарения са извършени по време на брака на между Д. и Г. М.. Целта на даренията, обективирани в нотариален акт № №*, том *, рег.№ *, дело № * от ***** г. на нотариус с рег. № *, с район на действие Районен съд, град Тервел и нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от *****г. е била да се уредят правата върху наследствените имоти, останали в наследство от И. М.М. / баща на Д.М./ и тези, които ще които ще останат след смъртта на Ст. Д.М. /негова майка/, а не да се надарят съпрузите.

С оглед гореизложеното следва изводът, че придобитите на 28.09.2011 г. от Д.М. вещни права върху недвижимите имоти - НИВА с площ от 11.001 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ. Т., представляваща имот № 021068, пета категория  на земята при неполивни условия; НИВА с площ от 9.100 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ.Т., трета категория на земята при неполивни условия, имот № *****; НИВА с площ от 5.900 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ. Т., представляваща имот № ***** трета категория  на земята при неполивни условия; и 5/6 идеални части от ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 288 кв.м., съставляващо УПИ *общ., от които 723 кв.м. актувани като общински, попадащ в кв.17, ведно с построените в него жилище от 79 к.м., лятна кухня от 21 кв.м., гараж от 16.50 кв.м. и стопански постройки  по ПУП на с.Н.К., общ.Т., чрез извършените дарения макар и по време на брака му с Г.М. са негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност.

Поради изложените по-горе съображения относно това, че е налице доказване нищожността на договора за доброволна делба на основание чл. 26, ал.2, пред.5 ЗЗД и установяването, че същия прикрива договор за дарение, но с оглед неприложимостта на правилата на прикритото съглашение, обективирано в договор за доброволна делба от ***** г. № *, т.*, н.д. № */*** г., на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд гр.Тервел, поради липсата на изискванията за неговата действителност, а именно спазване на изискуемата форма, следва изводът, че вещно прехвърлителният ефект по отношение на недвижимите имоти, посочени в горецитирания договор не е настъпил.

При съобразяване на приетите писмени доказателства по н.д. № 362/2011 г. по описа на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд, град Тервел, сред които е и удостоверение за наследници на И. М.М. и договор за доброволна делба от 1.03.1999 г., следва изводът, че е  Д.М. е придобил права върху недвижимите имоти НИВА с площ от 3.000 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ. Т., представляваща имот № *****, трета категория  на земята при неполивни условия; ЛОЗЕ с площ от 1.000 дка, четвърта категория на земята, представляващо имот №***** по земеразделителния план на землището на село  Н.К., общ. Т. и ЛОЗЕ  с площ от 0.500 дка, представляващо имот №*****, четвърта категория на земята при неполивни условия, по земеразделителния план на землището на село Н.К.,общ. Т. по време на брака му с Г.М., но те са в размер на 1/3 идеална част като същите са лична собственост на Д.М., тъй като са придобити по наследяване. Договорът за доброволна делба е нищожен на основание чл. 26, ал.2, пред.5 ЗЗД, а правилата по отношение на прикрития договор за дарение не следва да се приложат, поради липса на изискванията за неговата действителност, с оглед на което следва, че съсобствеността върху тези три имота не е прекратена и С. М., М.М. и Д.М. притежават по 1/3 идеална част. След настъпилата смърт на С. М., което е станало в хода на настоящото съдебно производство, но след прекратяване на брака между Г. и Д. М., права върху тези три недвижими имота имат само М.М. и Д.М.. Г.М. не притежава право на собственост върху тези имоти.

На основание гореизложеното исковите претенции за признаване за установено по отношение на Г.М., че вещните права върху следните недвижимите имоти НИВА с площ от 3.000 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ. Т., представляваща имот № *****, трета категория  на земята при неполивни условия; ЛОЗЕ с площ от 1.000 дка, четвърта категория на земята, представляващо имот №***** по земеразделителния план на землището на село  Н.К., общ. Т. и ЛОЗЕ  с площ от 0.500 дка, представляващо имот №*****, четвърта категория на земята при неполивни условия, по земеразделителния план на землището на село Н.К.,общ. Т., придобити от Д.М. по време на брака му с Г.М. са лична негова собственост е основателно само в размер на 1/3 идеална част като за останалите 2/3 идеални части исковете подлежат на отхвърляне.

С оглед частично несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд на основание чл. 271 постановеното решение подлежи на частична отмяна по отношение на произнасянето на състав на Районен съд, град Тервел, с което се признава за установено на основание чл. 17, ал.1 ЗЗД, че действителната воля на страните, обективирано в договор за доброволна делба от ******* г. № *, т.*, н.д. №*/***г., на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд гр.Тервел, вписан при службата по вписванията гр. Тервел под № *, том *, вх. рег. №  * от ***** година по отношение на разпореждането с притежаваните права върху трите недвижими имота -- НИВА с площ от 3.000 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ. Т., представляваща имот № *****, трета категория  на земята при неполивни условия; ЛОЗЕ с площ от 1.000 дка, четвърта категория на земята, представляващо имот № ***** по земеразделителния план на землището на село  Н.К., общ. Т. и ЛОЗЕ  с площ от 0.500 дка, представляващо имот №*****, четвърта категория на земята при неполивни условия, по земеразделителния план на землището на село Н.К.,общ. Т. е дарение; както и по отношение на произнасянето на състав на Районен съд, град Тервел, с което се признава за установено на основание чл. 22, ал.1 СК по отношение на Г.М., че Д.И.М. е едноличен собственик на НИВА с площ от 3.000 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ. Т., представляваща имот № *****, трета категория  на земята при неполивни условия; ЛОЗЕ с площ от 1.000 дка, четвърта категория на земята, представляващо имот №***** по земеразделителния план на землището на село  Н.К., общ. Т. и ЛОЗЕ  с площ от 0.500 дка, представляващо имот №*****, четвърта категория на земята при неполивни условия, по земеразделителния план на землището на село Н.К.,общ. Т. за размера над 1/3 идеална част.

В останалата част първоинстанционното решение се явява правилно и подлежи на потвърждаване на основание чл. 271 ГПК.

По отношение на разноските:

Двете страни в производството са поискали присъждане на сторените съдебно деловодни разноски като представят съответните доказателства за заплащането на същите в претендирания размер. С оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение и частичното отхвърляне на исковите претенции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта относно разноските като същите се преразпределят между страните, съобразно достигнатия изгоден резултат за всяка от тях по отношение на предявените искови претенции за двете съдебни инстанции. Разноските, които се претендират от въззиваемите са заплатени само от Д.И.М.. Същите при съобразяване и на тези направени по гр.д. № 103/2014 и тези извършени по в.гр.д. № 654/2015, с чието решение е обезсилено решението на Районен съд, град Тервел и делото е върнато за ново гледане от друг състав на съда като последното е предмет на настоящия контрол, са в размер на 3713 лева /918,40 лева по гр.д. 103/2014; 845 лева по в.гр.д. № 654/2015; 924,40 лева по гр.д. № 38/2016; 1025 лева по в.гр.д. № 84/2017 г./. Г.С.М. е сторила разноски в размер на 5300 лева /1200 лева по гр.д. 103/2014 г.; 1275 лева по в.гр.д. № 654/15 г.; 1400 лева по гр.д. № 38/2016 г. и 1425 лева по в.гр.д. № 84/2017 г./. Съобразно изхода на делото и достигнатия изгоден резултат за всяка от страните дължимите разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на Г.С.М. са в размер на 3429,12 лева, а тези които следва да се възложат в тежест на Д.И.М. са в размер на 405,22 лева.

Водим от горното, съдът

Р   Е  Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 136/15.12.2016 г. по гр.д. № 38/2016 г. по описа на Районен съд, град Тервел В ЧАСТТА, с която ОБЯВЯВА в отношенията между Д.И.М. с ЕГН ********** ***, Ст. Д.М. с ЕГН-********** *** /починала в хода на делото/, М. И.М. с ЕГН-********** *** и Г.С.М. с ЕГН-********** ***, ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН, КАТО ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ, сключеният договор да доброволна делба от ***** г. с акт №*, т.*, н.д. №*/***г., на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд гр.Тервел, вписан при службата по вписванията гр. Тервел под № *, том *, вх. рег. №  * от ***** година, сключен между Д.И.М. с ЕГН- ********** ***, Ст. Д.М. с ЕГН-********** *** /починала в хода на делото/ и М. И.М. с ЕГН-********** *** при който ДДД ищеца Д.И.М.  с ЕГН- ********** ***, по време на брака си с ответницата Г.С.М. с ЕГН-********** *** получил  в дял следните недвижими имоти: - НИВА с площ от 3.000 дка, находяща се в землището на село Н.К. , общ. Т., представляваща имот № *****, трета категория  на земята при неполивни условия ; ЛОЗЕ с площ от 1.000 дка, четвърта категория на земята,представляващо имот №***** по земеразделителния план на землището на село  Н.К., общ. Т.  и ЛОЗЕ  с площ от 0.500 дка, представляващо имот №*****, четвърта категория на земята при неполивни условия, по земеразделителния план на землището на село Н.К., общ. Т., на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, КАКТО И В ЧАСТТА, С КОЯТО УВАЖАВА предявения иск от Д.И.М., ЕГН ********** ***  по  чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.22, ал.1 СК и признава, че по отношение на ответницата Г.С.М., ЕГН ********** адрес ***, че придобитите по време на брака им недвижими имоти, обективирани в договор да доброволна делба от ***** г. с акт №*, т.*, н.д. №*/***г., на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд гр.Тервел, вписан при службата по вписванията гр. Тервел под № *, том * , вх. Рег. №  * от *** година  на следните недвижими имоти  - НИВА с площ от 3.000 дка, находяща се в землището на село Н.К. , общ. Т., представляваща имот № *****, трета категория  на земята при неполивни условия;  ЛОЗЕ с площ от 1.000 дка, четвърта категория на земята,представляващо имот №***** по земеразделителния план на землището на село  Н.К., общ. Т. и - ЛОЗЕ  с площ от 0.500 дка , представляващо имот №*****, четвърта категория на земята при неполивни условия, по земеразделителния план на землището на село Н.К.,общ. Т. са  лична собственост на ищеца Д.И.М. с ЕГН- ********** *** в размера над 1/3 идеална част, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация чл. 17, ал.1 ЗЗД, предявени от Д.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, Ст. Д.М., ЕГН **********, адрес: *** /починала в хода на делото и заместена на основание чл. 227 ГПК от Д.И.М. и М. И.М./ и М. И.М., ЕГН **********, адрес: *** срещу Г.С.М., ЕГН **********, адрес ***, с които се иска да се признае, че действителната воля на страните по отношение разпореждането с притежаваните права в трите недвижими имота -- НИВА с площ от 3.000 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ. Т., представляваща имот № *****, трета категория  на земята при неполивни условия; ЛОЗЕ с площ от 1.000 дка, четвърта категория на земята, представляващо имот № ***** по земеразделителния план на землището на село Н.К., общ. Т. и ЛОЗЕ  с площ от 0.500 дка, представляващо имот №*****, четвърта категория на земята при неполивни условия, по земеразделителния план на землището на село Н.К.,общ. Т., обективирано в договор за доброволна делба от **** г. № *, т.*, рег. № *, н.д. №*/*** г., на нотариус с рег. № * и район на действие Районен съд гр.Тервел, е дарение

ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация чл. 22, ал.1 СК, предявени от Д.И.М., ЕГН **********, адрес: *** срещу Г.С.М., ЕГН **********, адрес ***, за признаване за установено по отношение на Г.С.М., ЕГН **********, че вещните права върху НИВА с площ от 3.000 дка, находяща се в землището на село Н.К., общ. Т., представляваща имот № *****, трета категория  на земята при неполивни условия; ЛОЗЕ с площ от 1.000 дка, четвърта категория на земята, представляващо имот №***** по земеразделителния план на землището на село  Н.К., общ. Т. и ЛОЗЕ с площ от 0.500 дка, представляващо имот № *****, четвърта категория на земята при неполивни условия, по земеразделителния план на землището на село Н.К., общ. Т., придобити по време на брака им са лична собственост на Д.И.М., ЕГН ********** в размера над 1/3 идеална част до пълно предявения такъв

В останалата част потвърждава решение № 136/15.12.2016 г. по гр.д. № 38/2016 г. по описа на Районен съд, град Тервел

ОТМЕНЯ решение № 136/15.12.2016 г. по гр.д. № 38/2016 г. по описа на Районен съд, град Тервел В ЧАСТТА ОТНОСНО присъдените разноски, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г.С.М., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.М., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 3429,11 лева, представляващи съразмерна част на изгодния за него резултат от сторени по делото разноски за двете съдебни инстанции

ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Г.С.М., ЕГН **********, адрес *** сумата от 405,22 лева, представляващи съразмерна част на изгодния за нея резултат от платените разноски за първата и въззивната инстанция

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, град София в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл. 280 ГПК

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                               2. мл.с.