Р Е Ш Е Н И Е

№ 160

гр. Добрич, 14.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и втори май година 2017

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Секретар Билсер Юсуф

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

гражданско дело номер 92 по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.Ж.А. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу „О. б. б.“АД – гр.С. и Т.Т.А. ***.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижими имоти - апартамент №9 в ЖК“Д.“ бл.* вх.* ет.*и гараж №* в ЖК“Д.“ бл.* вх.*. С договор, сключен на 21.06.2007г. с нотариален акт №* т.* рег.№* н.д.№*/***г. на помощник нотариус при нотариус с рег.№* и район на действие ДРС, продал имотите си на ответника Т.Т.А..

На 20.06.2007г. между ответната „О. б. б.“АД и ответника Т.Т.А. бил сключен договор, с който банката предоставила на втория ответник кредит за закупуване на горните два имота, върху които за обезпечение на кредита била вписана законна ипотека - с вх.рег.№***/****г. акт №* т* на СВп.

С влязло в сила решение №255/21.05.2010г. по в.гр.д.№295/2010г. на ДОС договорът, с който ищецът продал на ответника Т.Т.А. двата имота, бил обявен за нищожен, като привидно сключен. Поради нищожността си този договор не произвел правно действие и въз основа на него ответникът Т.Т.А. не придобил собствеността върху двата имота, които останали в собственост на ищеца.

С оглед изложеното, ищецът счита, учредената върху непринадлежащите на ответника Т.Т.А. имоти ипотека за недействителна и иска това да бъде установено със съдебен акт.

Ответната „О. б. б.“АД е възразила, че процесната законна ипотека е действително учредена, защото не страда от недостатъците по чл.170 от ЗЗД и, защото е учредена върху имоти, принадлежащи на длъжника Т.Т.А.. Не следвало друго от посоченото от ищеца съдебно решение, с което придобивното основание на длъжника Т.Т.А. било обявено за нищожно - законната ипотека била вписана преди вписване на исковата молба, по която е постановено това решение, банката била добросъвестна и не знаела каквито и да било вътрешни уговорки между страните по договора, не участвала в производството по гр.д.№295/2010г. на ДРС и решението й било непротивопоставимо.

Ответникът Т.Т.А. не е представил отговор по исковата молба. В съдебно заседание е посочил, че договорът за покупко-продажба между него и ищеца не е привиден, ищецът получил средствата от предоставения на този ответник кредит, а сега искал да измами и него, и банката, като освен с усвоените средства остане и с имотите, освободени от ипотеката.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Съгласно нотариален акт №22 т.35с н.д.№8901/1995г. на ДРС, издаден на 09.10.1995г. ищецът Д.Ж.А. придобил по реда на ЗЖСК правото на собственост върху недвижими имоти в гр.Добрич, ЖК“***“ бл.32, а именно - апартамент №9 на петия етаж във вх.В, ведно с избено помещение №2 и таванско помещенеие №9 и 2.998% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, както и гараж №1, ведно с 0.610% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

Видно от представените схеми, по действащата кадастрална карта на гр.Добрич двата имота съставляват съответно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, двете в ЖК“Д.“ /преди „***“/.

С договор, сключен на 21.06.2007г. с нотариален акт №* т.* рег.№* н.д.№*/***г. на помощник нотариус при нотариус с рег.№* и район на действие ДРС, ищецът Д.Ж.А. продал двата обекта на ответника Т.Т.А. за цена от 46 600 евро. Уговорено било задължението за цената да се погаси със средства от предоставен за целта на купувача кредит от „О. б. б.“АД, чрез превеждането им по сметка на продавача.

На 20.06.2007г. е сключен договор, с който „О. б. б.“АД предоставила на ответника Т.Т.А. кредит в размер на 46 600 евро, предназначен за закупуване от А. на гореописаните два имота - апартамент и гараж.

По молба на „О. б. б.“АД за обезпечение на предоставения от нея кредит на ответника Т.Т.А. върху двата обекта била вписана законна ипотека - вх.рег.№***/****г. акт №* т* на СВп.

С решение №70/28.01.2010г. по гр.д.№2678/2008г. на ДРС договорът за покупко – продажба на апартамента и гаража /описани по-горе/, сключен между Д.Ж.А. като продавач и Т.Т.А. като купувач на 21.06.2007г. с нотариален акт №* т.* рег.№* н.д.№*/***г. на помощник нотариус при нотариус с рег.№* и район на действие ДРС, е обявен за нищожен като привиден. Решението е постановено по предявен от Д.Ж.А. срещу Т.Т.А. иск. Решението е потвърдено с решение №255/21.05.2010г. по в.гр.д.№295/2010г. на ДОС. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила на 28.07.2010г.

Исковете са по чл.170 от ЗЗД във вр. с чл.60 ал.4 от ЗКИ във вр. с чл.167 ал.3 от ЗЗД – за установяване недействителността на законната ипотека, вписана с вх.рег.№***/****г. акт №* т* на СВп, поради учредяването й върху имоти, непринадлежащи на лицето, в чиято тежест тя е учредена и чийто дълг тя обезпечава.

Исковете са допустими, но неоснователени. Ищецът Д.Ж.А. има правен интерес да отрече действителността на законната ипотека, вписана върху недвижимите имоти и така да ги защити от евентуално принудително изпълнение за събиране на обезпеченото вземане на ответната банка, като правният му интерес е обусловен от претендираното от него вещно право върху имотите. Последното той обосновава с твърдяната нищожност поради привидното му сключване на договора от 21.06.2007г., с който ищецът продал на ответника Т.Т.А. имотите, която нищожност възпрепятствала преминаването на собствеността от ищеца към ответника – ипотекарен длъжник.

В подкрепа на твърдяната от него нищожност на договора за покупко – продажба от 21.06.2007г. ищецът се позовава единствено на решение №70/28.01.2010г. по гр.д.№2678/2008г. на ДРС. Прогласената с него нищожност на договора обаче обвързва със сила на присъдено нещо само двете насрещни страни по онова дело – Д.Ж.А. и Т.Т.А.. „О. б. б.“АД не е конституирана в производството по гр.д.№2678/2008г. на ДРС. Силата на присъдено нещо важи само между противопоставените страни по конкретното дело и това ограничение цели да защити правата на трети неучаствали в производството лица, които не са имали възможност да въздействат с процесуалните си усилия върху съдържанието на решението /чл.298 ал.1 от ГПК/. Силата на присъдено нещо се разпростира върху трети лица по изключение при правоприемството в хода на процеса /чл.226 ал.3 от ГПК/ или след приключването му с влязло в сила решение при вече възникнала сила на присъдено нещо /чл.298 ал.2 от ГПК/. Ответната банка нито е страна по гр.д.№2678/2008г. на ДРС, нито е правоприемник в хода на процеса или след приключването му на някоя от страните, поради което не е обвързана със силата на присъдено нещо на решението.

Следва де се отбележи, че съдебното решение може да бъде зачетено и по отношение на трети лица, които не са били страна в преюдициалното производство и не са обвързани от силата на присъдено нещо, ако те не заявяват собствени права спрямо предмета на спора /решение №281/14.07.2011г. по гр.д.№87/2011г. на І ГО на ВКС/. Когато обаче третите лица претендират самостоятелни права върху предмета на спора, влязлото в сила решение не може да им се противопостави. В случая ответната банка претендира самостоятелно ипотечно право върху имотите, предмет на покупко-продажбата от 21.06.2007г., чиято нищожност е обявена с влязлото в сила решение по гр.д.№2678/2008г. на ДРС, респ. черпи ипотечното си право опосредено именно от горната сделка, по силата на която ипотекарният длъжник Т.Т.А. се е легитимирал като собственик на имотите към датата на учредяване на законната ипотека. Отричането валидността на договора за покупко – продажба имплицитно съдържа в себе си и отричане ипотечното право на банката върху продадените имоти, поради което на нея не може да се противопостави решението по гр.д.№2678/2008г. на ДРС, в което тя не е участвала.

Изложеното означава, че, за да наложи извод за нищожност поради привидност на договора за покупко – продажба от 21.06.2007г. в настоящото производство, за ищеца Д.Ж.А. не е достатъчно да се позове на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№2678/2008г. на ДРС, а е необходимо на общо основание при условията на пълно и главно доказване да установи нищожността на договора на наведеното основание. Това не е осъществено и по отношение на „О. б. б.“АД следва да се приеме, че договорът за покупко – продажба от 21.06.2007г. не е привидно сключен и е произвел действие. Към датата на учредяване на законната ипотека чрез вписването й ответникът Т.Т.А., в чиято тежест е учредена ипотеката, се е легитимирал като собственик на имотите, върху които тя е учредена и учредяването й не е недействително по чл.167 ал.3 от ЗЗД. Исковете за установяване на противното са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Съобразно този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на ответника „О. б. б.“АД следва да се присъди платеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 2 018 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Ж.А. с ЕГН ********** ***, срещу „О. б. б.“АД – гр.С., район „***“ ул.“Света С.“№5 и Т.Т.А. с ЕГН ********** ***, искове да бъде обявена за недействителна законната ипотека, вписана с вх.рег.№***/****г. акт №* т* на СВп, поради учредяването й върху недвижими имоти, непринадлежащи на ипотекарния длъжник Т.Т.А..

ОСЪЖДА Д.Ж.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на „О. б. б.“АД – гр.С., район „***“ ул.“Света С.“№5, сумата 2 018 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: