Р Е Ш Е Н И Е

№ 173 ,26.06.2017 година, град ***

В ИМЕТО НА НАРОДА

***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На седми юни две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Секретар Билсер Мехмедова – Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова

гражданско дело номер 102 по описа за 2017 година, намира следното :

Предявеният с искова молба с вх.№ 1599/10.03.2017 г. ( по регистратурата на ДОС ) от Община град *** срещу ПК „ ***”, град *** иск е по член 59,ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер от 97 100 лева за осъществено в периода 1.05.2014 г. – 28.02.2017 г. ползване без основание на общински терен на площ от 1 116 кв.м. , включен в ***и в улица по плана на град ***, чрез заемането му от негова постройка от сглобяема метална конструкция , ведно със законни лихви от подаване на исковата молба .

В исковата молба се твърди, че заетият от постройката терен на площ от 1 116 кв.м. е част от заварени при влизане в сила на 17.09.1991 г. обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за тър-говско обслужване по § 7,ал.1,т.6 от ПЗР на ЗМСМА , актувани с актове № 1657 и 1658/ 23.11.2001 г. като публична общинска собственост . Ответни-кът държи постройката в общинския терен без основание , лишава ищеца от ползването му в исковия период от общо 34 месеца и спестява разходи за наем, а вместо това събира приходи от отдаването на построеното под наем .

Ответникът ПК „ ***”, град *** оспорва иска с доводи, че като собственик на постройката, изградена законно като вре-менна по член 120,ал.4 от ППЗСТУ ( отм.), е приравнен на суперфициар : има право да я държи и да ползва застроеното и частта от незастроеното, имаща обслужващо предназначение, до премахването или преместването й по законовия ред , без до тогава да дължи обезщетение ,в алтернатива, че обогатяването , обедняването се съизмерват с неполучения от собственика наем ,чийто размер се определя според отреждането на терена по действалия в исковия период ПРЗ - ПУП и според правилата на Наредбата по член 8,ал.2 от ЗОбС ,приета от Общинския съвет.

Въз основа на събраните по делото доказателства окръжният съд приема следното от фактическа страна : с влязлото в сила 30.06.2009 г. Решение № 65 от 4.07.2007 г. на ***кия районен съд по гр.д.№ 187/2006г. е формирана сила на присъдено нещо относно правото на собственост на Община град ***, възникнало на основание § 7,ал.1,т.6 от ПЗР на ЗМСМА, върху реални части на площ от 244 кв.м. и 700 кв.м. от предвид-ните по ЧИЗРП на ЦГЧ на град *** от 1994 година за „ делови търговски център ” парцел ІІ в кв.15 и парцел І в кв. 48 и върху реална част от 172 кв.м. ,попадаща в улица, заети от изградена от праводател на ответната ПК „ ***”, постройка ( „ търговски комплекс ” ) с Г – образна форма от сглобяема метална конструкция. Установено е, че постройката е извършена законно, въз основа на разрешение за строеж № 122 от дата 20.04.1983 г. като временен обект по член 120,ал.4 от ППЗСТУ ( отм.) , по естеството си е движима вещ и не е получила траен градоустройствен статут при режима по отменения ЗТСУ ( § 50а,ал.3 от ПЗР на ЗТСУ изм. Дв, бр. 124 от 1998 г.) и по действащия ЗУТ ( § 17 от ПЗР на закона от изм. Дв. бр. 41 от 2001 г. ). Ответната кооперация е осъдена да предаде на Община град *** владението върху участъците от улицата и поземлените имоти, заети от преместваемата й постройка.

Съгласно заключението на вещото лице М.Х. с решение № 38-3/31.01.2006 г. на Общинския съвет е одобрен настоящият ПУП – ПРЗ на града . Временният обект ( заснет в КК като сграда с идентификатор ***) попада от части, чиито площи са съответно 870 кв.м. и 26 кв.м. , в УПИ ІІ в кв.48, отреден за „ обществено обслужва-не ” и в УПИ І в кв.48, отреден за „ озеленяване и обществено обслужване” и с частта си на площ от 220 кв.м. ( 162 кв.м. + 58 кв.м. ) в улица .

Признатото ( със съдебното решение по гр.д.№ 187/2006 г. по описа на ДРС ) в полза на Община град *** срещу кооперацията притезание за предаване на заетия от постройката терен не е удовлетворено добровол-но или по реда на принудителното изпълнение. Не се спори, че в исковия период 1.05.2014г.- 28.02.2017 г. ответникът продължава да държи в об-щинските имоти временния си обект ( съставен от няколко магазина ). При изслушването си в съдебното заседание от 7.06.2017 г. вещото лице е по-сочило ( съдебен протокол на л.83 от делото ) ,че в общинската админи-страция не е постъпил инвестиционен проект за реализиране на предвиж-данията на ПУП .

Правните доводи за наличие на право на строеж ( или правна възможност по § 17,ал.1 от ПЗР на ЗУТ и в случай на законен временен строеж без градоустройствен статут ) на ответника като основание да държи временния си обект в общинския имот са неоснователни . То е така, защото фактите, с които са обосновани ( изграждането на временната постройка и издадено за нея през 1983 г. разрешение за строеж ) са се осъществили преди висящността на спора за собственост ( предмет на гр.д.№ 187/2006 г. по описа на ДРС) и въз основа на тях не може да се иска съгласно член 299, ал.1 от ГПК съдебно установяване, различно от това по ревандикацията . А то е, че ответникът държи общинския терен ( и към 12.11.2007 г. – датата на приключване на устните състезания в производството по в.гр.д.№ 769/ 2007 г. по описа на ДОС ) без основание. Силата на присъдено нещо на ре-шението по ревандикацията не зависи от прилагането на неговата изпълнителната сила .

Ответната кооперация е собственик на „ търговския комплекс ” , но няма противопоставимо на ищеца основание да го държи в неговите имоти . Щом е продължила да държи съответните части от тях чрез владение на застроеното в тях и в периода 1.05.2014 г. – 28.02.2017 г., тя го е лишила без основание от ползването им и поради това се е обогатила, а ищецът е обеднял. По задължителен начин, с решение № 293 от 30.09.2015 г. по гр. д. № 119/2015 г. на ІV г.о. и решение № 96 от 11.05.2016 г. по гр.д.№ 5405/ 2015 г. на ІІІ г.о. на ГК на ВКС, е разрешен въпросът за значението на не-прилагането на изпълнителната сила на решението по ревандикацията и приложението на член 83,ал.2 от ЗЗД при претенция на собственика след получена защита по член 108 от ЗС срещу същия ответник за вземане от неоснователно обогатяване за следващ период. Бездействието на собственика да упражни правото си на принудителното изпълнение на притезанието за владението не освобождава лицето, което ползва имота, от задължението му от неоснователно обогатяване.

Вещото лице М.Х. е основало заключението си за размера на обезщетението на метода на пазарните аналози – чрез сравнява-не на наемните цени за отдадени под наем други търговски обекти и корекция на получената осреднена стойност с коефициент 25% ,отчитащ правно-то положение земя – сграда ( като притежание на различни субекти и обичайното при строеж в чужд терен придобиване от неговия собственика на между 20 % - 30% от застроената площ на обекта ) и с коефициенти, отразяващи отклоненията от сравнявания обект ( за местоположение, конструкция, статут , година на построяване , общо състояние на обекта ) и коефициенти, отразяващи спада на пазарните наеми ( като в случая за 2015 г. и 2016 г. и за двата месеца на 2017 г. е приложен коефициент от 90% ; 80% и 70% ) . При изслушването си експертът е аргументирал приложимостта на този метод с това , че отчита пазарните отношения и съществуващо фактическо положение на обектите, за които се определя обезщетението (наема ) за минал период. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно , обосновано на точен оценителен метод . Прилагането вместо не-го на други методи,в т.ч. на установените размери на наемните цени в приетата от Общинския съвет Наредба по член 8,ал.2 от ЗОбС ,в приложното поле на която са правоотношения от договори на общинско имущество, е незаконосъбразно .

Според посоченото в заключението по т. 1 – 4 на отговора по задача пазарният наем за обекта се равнява на 18 257,76 лева за осемте месеца на 2014 ; на 24 647,98 лева за цялата 2015 г. ; на 21 909,31 лева за цялата 2016 г. и на 3 195,11 лева за двата месеца на 2017 година или на общо 68 010,16 лева за целия исков период . Окръжният съд приема, че дължимото от ответника обезщетение по член 59,ал.1 от ЗЗД се равнява на тази сума и уважава исковата претенция до размера от 68 010,16 лева като я отхвърля за горницата до 97 100 лева. Присъжда на ищеца върху сумата законни лихви от предявяване на иска , разноски от 3 000 лева съразмерно с уважената част на основание член 78,ал.1 от ГПК и възнаграждение за представителството от юрисконсулт в размер от 450 лева ( определен съобразно член 25, ал.2 от Наредбата за изплащането на правната помощ ) на основание член 78, ал.8 от ГПК . Присъжда на ответника разноски в размер от 1 855 лева

( част от заплатеното адвокатско възнаграждение ) съразмерно с отхвърлената част от иска на основание член 78,ал.3 от ГПК .

Воден от горните съображения, ***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Потребителна кооперация „ ***”, град *** , ул. „ ***” № 3 , ЕИК *** да заплати на Община град ***, пл. „ ***” № 12 сумата от 68 010,16 ( шест-десет и осем хиляди и десет лева и шестнадесет стотинки ) лева, обезщетение за осъществено в периода 1.05.2014 г. – 28.02.2017 г. ползване без основание на общински терен на площ от 1 116 кв.м. , включен в *** и в улица по ПУП – ПРЗ на града *** от 2006 година чрез заемането му от временен обект по член 120,ал.4 от ППЗТСУ (отм.) от сглобяема метална конструкция, ведно със законни лихви от датата на предявяването на иска 10.03.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Община град *** срещу Потребителна кооперация „ ***”, град *** за обезщетение за осъщественото без основание ползване на посочените имоти за посочения период в размера на горницата над 68 010,16 лева до 97 100 лева .

ОСЪЖДА Потребителна кооперация „ ***”, град *** да заплати на Община град *** сумата от 3000 ( три хиляди ) лева - разноски съразмерно с уважената част от иска и 450 ( четиристотин и петдесет ) лева - възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК .

ОСЪЖДА Община град *** да заплати на Потребителна кооперация „ ***”, град *** сумата от 1 855 ( хиляда осем-стотин петдесет и пет ) лева - адвокатско възнаграждение съразмерно с от-хвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :