Р Е Ш Е Н И Е
№ 150/06.06.2017 г. ,
град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ в публично заседание от петнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ПЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА СТОЯНОВА мл.с. МАРИНА Г.
при участието на секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА разгледа, докладваното от младши съдия МАРИНА Г., в.гр.д. № 108/2017 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 72/20.01.2017 г. по гр.д. № 3978/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич състав на съда допуска съдебна делба между Р.Е., роден на *** г. и Н.И.Е., ЕГН ********** на следния недвижим имот: къща, състояща се от две стаи и кухня със застроена площ 75кв. м., изба с площ от 9 кв.м, ведно с отстъпено право на строеж върху държавно дворно място с площ от 130 кв.м. в идеални части от имот с пл. № *, целият с площ от 151 кв.м., включен в парцел * с пл. № * и *в кв. * на град Добрич с административен адрес град Добрич, улица „Л. Б.“ № *при квоти 1/2 идеална част за Р.Е., роден на *** г. и 1/2 идеална част за Н.И.Е., ЕГН **********; допуска съдебна делба между Р.Е., роден на *** г. и Т.Е., ЕГН ********** на следните недвижими имоти: дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. – имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта на село Д. с построената в него къща от три стаи, кухня и салон със застроена площ от 90 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 70 кв.м. – имот с кадастрален № *******и апартамент № *, находящ се в град Б., област Д., ЖК „Б.“ бл. *, вх. *, ет. *, имот с идентификатор ************ по кадастралната карта на град Б., с площ от 67.12 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба, ведно с припадащите се 2.147 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж -при квоти 1 / 2 идеална част за Р.Е., роден на *** г. и 1/2 идеална част за Т.Е., ЕГН **********.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Н.И.Е., ЕГН ********** и Т.Е., ЕГН **********, в която се изразява становище, че същото е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правни норми, материалния закон и необосновано. Молят настоящата инстанция да го отмени като постанови друго, с което отхвърли исковите претенции за делба на процесните имоти. Излагат възражения, че първоинстанционният съд не обсъжда и не изследва всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до приложимото право. Посочват, че ищецът не доказва да е придобил имотите в режим на СИО, а освен това се твърди, че не е придобил изобщо право на собственост поради неосъществяване на изискванията на чл. 29 ЗС по отношение на дворното място, находящо се в с. Д..
Пред Районен съд, град Добрич е предявен иск за делба от страна на Р.Е., роден на *** г. срещу Н.И.Е., ЕГН ********** и Т. Е., ЕГН ********** на следните недвижими имоти: 1/ къща, състояща се от две стаи и кухня със застроена площ 75 кв. м., изба с площ от 9 кв.м, ведно с отстъпено право на строеж върху държавно дворно място с площ от 130 кв.м. в идеални части от имот с пл. № *, целият с площ от 151 кв.м., включен в парцел * с пл. № * и *в кв. * на град Добрич с административен адрес град Добрич, улица „Л. Б.“ № *; 2/ дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. – имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта на село Д. с построената в него къща от три стаи, кухня и салон със застроена площ от 90 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 70 кв.м. – имот с кадастрален № *******и 3/ апартамент № *, находящ се в град Б., област Д., ЖК „Б.“ бл. *, вх. *, ет. *, имот с идентификатор ************ по кадастралната карта на град Б., с площ от 67.12 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба, ведно с припадащите се 2.147 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. В исковата молба посочва, че имотите са придобити по време на брака му с Н.И.Е.. След прекратяването му Н.Е. извършила две разпоредителни сделки, с които прехвърлила два от придобитите имота – 1/ апартамент № *, находящ се в град Б., ж.к. „Б.“, бл.*, вх. „*“, ет. *, с идентификатор ************ по кадастралната карта на град Б., с площ от 67.12 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба, ведно с припадащите се 2.147 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж; 2/ дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. – имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта на село Д. с построената в него къща от три стаи, кухня и салон със застроена площ от 90 кв.м. по нотариален акт, на дъщеря им Т.Е.. Счита, че тези сделки не са прехвърлили собствеността по отношение на притежаваната от него ½ идеална част, тъй като са извършени без негово знание и съгласие. В срока по чл. 131 ГПК Н.Е. и Т.Е. депозират отговори на исковите молби, в които не оспорват исковите претенции. Състав на първоинстанционния съд допуска делба на горепосочените имоти като определя квотите и лицата между които следва същата да бъде извършена.
Въззивният съд констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност, поради което същото се явява валидно и допустимо. Искът е предявен пред съответния компетентен да разгледа настоящия случай съд с оглед наличието на международен елемент в него, аргумент от чл. 12, ал. 1 КМЧП. Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на решението на Районен съд, град Добрич, поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея. Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка:
От приетите като писмени доказателства: 1/ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, вх. рег. * г., дело № * от ***** г. на нотариус с рег. № *и район на действие Районен съд, град Б.; 2/ нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от *** г. на нотариус с рег. № *и район на действие Районен съд, град Б.; 3/ Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от ****г. на нотариус с рег. № *и район на действие Районен съд, град Добрич се установява, че Н.И. Е. закупува следните три недвижими имота – 1/ апартамент № *, находящ се в град Б., ж.к. „Б.“, бл.*, вх. „*“, ет. *, с идентификатор ************ по кадастралната карта на град Б., с площ от 67.12 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба, ведно с припадащите се 2.147 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж за сумата от 3900 лева; 2/ дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. – имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта на село Д. с построената в него къща от три стаи, кухня и салон със застроена площ от 90 кв.м. по нотариален акт за сумата от 950 лева и 3/ къща, състояща се от две стаи и кухня със застроена площ 75кв. м., изба с площ от 9 кв.м, ведно с отстъпено право на строеж върху държавно дворно място с площ от 130 кв.м. в идеални части от имот с пл. № *, целият с площ от 151 кв.м., включен в парцел * с пл. № * и *в кв. * на град Добрич с административен адрес град Добрич, улица „Л. Б.“ № *за сумата от 7500 лева.
Безспорен факт между страните е това, че имотите са придобити от Н.И.Е. по време на брака й с Р. Е., сключен на 18.11.1993 г. и прекратен с развод на 21.10.2009 г., видно представения легален превод на съдебния акт от Районен съд, град М., Г., с номер на преписката 524 F 10408/08.
През 2014 г. Н.И. Е. дарява на Т. Е., ЕГН ********** следните недвижими имота: 1/ апартамент № *, находящ се в град Б., ж.к. „Б.“, бл.*, вх. „*“, ет. *, с идентификатор ************ по кадастралната карта на град Б., с площ от 67.12 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба, ведно с припадащите се 2.147 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж и 2/ дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. – имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта на село Д. ведно с построената в него къща от три стаи, кухня и салон със застроена площ от 90 кв.м. по нотариален акт, който факт се установява от приетите писмени доказателства - нотариален акт № *, том *, вх. рег. № *, дело № * от **** г. и нотариален акт № *, том *, вх. рег. № *, дело № * от *** г. и двата на нотариус с рег. № *и район на действие Районен съд, град Б..
Представени и приети по делото са и писмени доказателства – заверен препис № от регистър ****/*****г. на нотариуси М. и Щ., град М., установяващи, че Т. Г. се осиновява от нейния пастрок г-н Р. Е. като общо дете на съпрузите Р. и Н.Е. и детето получава рожденото име Е.. Останалите събрани доказателства пред първата инстанция са относими към искането с правна квалификация чл. 344, ал.2 ГПК, което не е предмет на въззивното производство.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, настоящия състав на въззивната инстанция възприема следното от правна страна:
Предявените от Р. Е. искове за делба на горепосочените недвижими имоти срещу Н.И.Е. и Т.Е. са с правна квалификация чл. 34 ЗС. Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК с решението по допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Самото производство е особено исково производство, чрез което се установява и принудително се осъществява потестативното право за прекратяване на съсобствеността.
С оглед особения характер на производството и въпросите, които се разрешават в първата фаза, следва да се приеме, че релевантно между страните по делото е дали между тях е налице съсобственост върху процесните недвижими имоти. В доказателствена тежест на Р. Е. е да установи, че е налице съсобственост между него и Н.И.Е. по отношение на къща, състояща се от две стаи и кухня със застроена площ 75кв. м., изба с площ от 9 кв.м, ведно с отстъпено право на строеж върху държавно дворно място с площ от 130 кв.м. в идеални части от имот с пл. № *, целият с площ от 151 кв.м., включен в парцел * с пл. № * и *в кв. * на град Добрич с административен адрес град Добрич, улица „Л. Б.“ № *и между него и Т.Е. по отношение на дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. – имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта на село Д. с построената в него къща от три стаи, кухня и салон със застроена площ от 90 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 70 кв.м. – имот с кадастрален № *******и апартамент № *, находящ се в град Б., област Д., ЖК „Б.“ бл. *, вх. *, ет. *, имот с идентификатор ************ по кадастралната карта на град Б., с площ от 67.12 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба, ведно с припадащите се 2.147 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.
Не е спорно по делото, а и се установява от доказателствата по същото, че към датата на извършване на покупко-продажбите, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, вх. рег. * г., дело № * от ***** г.; нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от ***г. и нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от ****г., Н.И.Е., посочена в същите като купувач, е била женена за немския гражданин Р. Е., с който е сключила граждански брак на 18.11.1993 г. като последния е прекратен с развод на 21.10.2009 г.
Приложимото право в настоящия случай е българското, който извод следва от нормата на чл. 65, ал.1 КМЧП, съгласно, която придобиването и прекратяването на вещни права се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията изложени във въззивната жалба относно приложимото право. В настоящия случай, главният въпрос е относно придобиването на право на собственост на територията на Република България от ищеца по време на брака му със съпругата му, при решаването на който е приложим закона на държавата по местонахождението на имота.
С оглед датите на извършване на покупко-продажбите на процесните имоти – 01.04.2004 г., 26.03.2003 г. и 20.03.2003 г. следва изводът, че приложим е Семейния кодекс /в сила от 1.07.1985 г./. При съобразяване на разпоредбите на чл. 133 СК /отм./ и чл. 19, ал.1 СК /отм./ се установява, че следните недвижими имоти: 1/ апартамент № *, находящ се в град Б., ж.к. „Б.“, бл.*, вх. „*“, ет. *, с идентификатор ************ по кадастралната карта на град Б., с площ от 67.12 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба, ведно с припадащите се 2.147 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж за сумата от 3900 лева; 2/ построената къща от три стаи, кухня и салон със застроена площ от 90 кв.м. по нотариален акт в дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. – имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта на село Д. и 3/ къща, състояща се от две стаи и кухня със застроена площ 75кв. м., изба с площ от 9 кв.м, ведно с отстъпено право на строеж върху държавно дворно място с площ от 130 кв.м. в идеални части от имот с пл. № *, целият с площ от 151 кв.м., включен в парцел * с пл. № * и *в кв. * на град Добрич с административен адрес град Добрич, улица „Л. Б.“ № *са придобити от Н.Е. и Р. Е. по време на брака им в режим на СИО, независимо, че като приобретател е посочена само съпругата. С оглед гореизложеното неоснователни се явяват възраженията, изложени във въззивната жалба, че не е доказано от страна на Р. Е., че горепосочените имоти са придобити в режим на СИО. След прекратяване на съществуващия между тях брак бездяловата съпружеска имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост като всеки от съпрузите притежава по ½ идеална част от горепосочените недвижими имота.
Придобитото дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. – имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта на село Д. обаче е станало лична собственост на Н.Е., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 ЗС /в редакцията, действаща към момента на сключване на сделката – 26.03.2003 г./ е налице забрана за придобиване право на собственост върху земя от чужденци, какъвто се явява Р. Е., поради което по отношение на него не е настъпило рефлексорното действие на чл. 19, ал.1 СК /отм./. В този смисъл решение № 791/20.07.2011 г. по гр.д. № 1347/2009 г. по описа на ВКС, първо г.о. и решение № 1/29.04.2013 г. по гр.д. № 765/2012 г. по описа на ВКС, второ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, които са задължителни за съда при постановяване на съдебните актове. Нормата на чл. 29, ал.1 ЗС /в редакцията, действаща към момента на сключване на сделката/ се явява императивна, поради което отклонение от нея е недопустимо и съдът /дори и въззивната инстанция, действаща при ограничен въззив/ следи служебно за нейното приложение. В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС, т.2.
Извършените разпоредителни сделки, обективирани в нотариален акт № *, том *, вх. рег. № *, дело № * от **** г. и нотариален акт № *, том *, вх. рег. № *, дело № * от *** г., при които Н.Е. дарява на Т.Е. изцяло 1/ апартамент № *, находящ се в град Б., ж.к. „Б.“, бл.*, вх. „*“, ет. *, с идентификатор ************ по кадастралната карта на град Б., с площ от 67.12 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба, ведно с припадащите се 2.147 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж и 2/ построената къща от три стаи, кухня и салон със застроена площ от 90 кв.м. по нотариален акт в дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. – имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта на село Д., са породили вещно транслативния си ефект само по отношение на ½ идеална част от всеки от горепосочените недвижими имоти, тъй като притежаваното право на собственост от Н.Е., след прекратяване на брака й с Р. Е., е в този размер с оглед гореизложените мотиви. По отношение правото на собственост върху дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. – имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта на село Д. същото е изцяло прехвърлено на Т.Е., тъй като към момента на придобиването му то не е станало съпружеска имуществена общност, а лична собственост на Н.Е., поради съществуваща забрана за придобиване на земя от чужденци, съгласно нормата на чл.29 от ЗС /действала към момента на сключване на сделката/, която се явява специална по отношение на правилото на чл.19 СК /отм./.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че е налице доказване наличието съсобственост между Р. Е. и Н.Е. по отношение на къща, състояща се от две стаи и кухня със застроена площ 75кв. м., изба с площ от 9 кв.м, ведно с отстъпено право на строеж върху държавно дворно място с площ от 130 кв.м. в идеални части от имот с пл. № *, целият с площ от 151 кв.м., включен в парцел * с пл. № * и *в кв. * на град Добрич с административен адрес град Добрич, улица „Л. Б.“ № *като всеки притежава ½ идеална част от нея и между Р. Е. и Т.Е. по отношение на 1/ апартамент № *, находящ се в град Б., ж.к. „Б.“, бл.*, вх. „*“, ет. *, с идентификатор ************ по кадастралната карта на град Б., с площ от 67.12 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба, ведно с припадащите се 2.147 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж и 2/ построената къща от три стаи, кухня и салон със застроена площ от 90 кв.м. по нотариален акт в дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. като всеки от тях притежава по ½ идеална част.
По изложените по-горе мотиви, следва че не е налице съсобственост между Р. Е. и Т.Е. по отношение на дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. – имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта на село Д., тъй като същото е лична собственост на Т.Е..
С оглед гореизложеното във връзка с дворното място и допускането му до делба от страна на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява основателна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено като се постанови друго, с което искът за делба в тази част се отхвърли, аргумент от чл. 271 ГПК. В останалата част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на настоящото производство, с което се отхвърля на искът за делба на недвижим имот дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. – имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта на село Д. на Т.Е. се следват разноски съразмерно на изгодния за нея резултат. Своевременно искане за присъждане на същите е направил процесуалния представител на въззивниците като е представил доказателства за извършването на същите в размер на по 300 лева за всяка от инстанциите, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. При съобразяване изгодния за нея резултат и размера на извършените от нея разноски, следва изводът, че същите възлизат на по 50 лева за всяка инстанция като същите следва да бъдат възложени в тежест на Р.Е..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 72/20.01.2017 г. по гр.д. № 3978/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич В ЧАСТТА, С КОЯТО е допусната съдебна делба между Р.Е., роден на *** г. и Т.Е. с ЕГН ********** на дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. –имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта на село Д. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВЯ:
ОТХВЪРЛЯ искът с правна квалификация чл. 34 ЗС, предявен от Р.Е., роден на *** г., с адрес: Република Г., гр. Ш., Б. срещу Т.Е. с ЕГН **********, адрес: *** за делба на дворно място с площ от 850 кв.м., включено в парцел * с пл. № * в кв. *по регулационния план на с. Д., община Б. – имот с кадастрален № ******* с площ по скица 1 232 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Д., община Б., област Добрич
ОСЪЖДА Р.Е., роден на *** г., с адрес: Република Г., гр. Ш., Б. да заплати на Т.Е. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 100 лева, представляващи съразмерна част на изгодния за нея резултат по иска с правна квалификация чл. 34 ЗС от платените разноски по него за първата и въззивната инстанция
В останалата част потвърждава решение № 72/20.01.2017 г. по гр.д. № 3978/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.