Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                        № 176

  

                                    гр.Добрич     29.06.2017 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На четиринадесети юни                                    2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                    ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №120 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба,уточнена с молба /писмено становище/ вх.№2091/30.03.2017 г.,от Е.Л.М. *** срещу решение №10,т.І,стр.16/31.01.2017 г. по гр.д.№304/2014 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево в частта,с която е отхвърлен предявен във втората фаза на делбата от въззивницата срещу М.М.М. *** иск по сметки за осъждане на втория да й заплати сума от   10 886,80 лв,представляваща получена от ответника и неплатена на съсобственика Л. М. М.,респ. на законния му наследник Е.Л.М.,рента за 27,167 дка земеделска земя за стопанските 2010/2011,2011/2012,2012/2013,2014/ 2015 години,ведно със законната лихва върху горната сума от депозиране на исковата молба до окончателното плащане,като Е.Л.М. е осъдена да заплати по сметка на съда сумата от 491,61 лв държавна такса по иска по сметки.Изложени са в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната му част.Районният съд необосновано приел,че липсват доказателства в подкрепа на исковите претенции на въззивницата по сметки,като не зачел представените от другата страна ведомости за изплатени от земеделска кооперация ренти.Мотивите за отхвърляне на исковете били нелогични,противоречиви и несъответстващи на закона и съдебната практика,като неясно защо съдът не успял да разчете ведомостите,които обаче му послужили да постанови първото си решение по делото по допускане на делбата.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната му част и за уважаване на исковете по сметки.Претендират се сторените от въззивницата разноски във въззивната инстанция.

Отговор на въззивната жалба не е подаден от въззиваемата страна М.М.М. ***.В хода на въззивното производство въззиваемият и ответник по горните искове М.М.М. е починал и е заместен на основание чл.227 от ГПК от своята наследница по закон М.М.М. ***,конституирана като страна с определение №291/27.04.2017 г. на ДОС.Последната също не изразява становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 06.02.2017 г.,а жалбата е подадена на 13.02.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 20.02.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д.№304/2014 г. на ГТРС е за делба.Във втората фаза на делбата съделителката Е.Л. *** е предявила срещу съделителя М.М.М. ***,починал в хода на въззивното производство и заместен от наследницата си по закон М.М.М. ***,множество обективно кумулативно съединени искове на основание чл.30 ал.3 от ЗС,с които се настоява за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума от по 2 173,36 лв,представляваща полагаща се на ищцата съобразно наследствения й дял в съсобствеността част от граждански плодове /ренти/ от делбените земеделски имоти,за всяка от стопанските години 2010/2011,2011/2012,2012/2013,2013/2014,2014/2015 г.Изложено е в исковата молба на лист 224 от делото на ГТРС,че дължимите суми за всяка от изброените стопански години са формирани от размера на наследствения дял на ищцата,равняващ се на 27,167 дка земеделски земи,при получена от първоначалния ответник и съсобственик на земите М.М.М. рента в размер на по 80 лв на декар през всяка една от изброените стопански години.

В отговор на горната искова молба /лист 260 от делото на ГТРС/ ответникът М.М.М. е оспорил основателността на исковете и е настоял за отхвърлянето им.Същият се е позовал на извършен от праводателя на ищцата Л. М. М. отказ от наследството,който бил действал до отмяната му с влязлото в сила решение по допускане на делбата.Поради горното поне до края на 2015 г. Л. М.М.,респ. неговата наследница Е. Л.М.,нямали право на част от дължимите за делбените имоти ренти.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната му част като постановено по предявените допустими искове.Решението е и правилно по същество,като съображенията за този извод са следните:

С влязло в сила решение в първата фаза на делбата е обявен за нищожен отказът от наследство,извършен от Л. М. М.,вписан  в особената книга за отказите от наследство при РС-Добрич под №15/16.08.1999 год.,в частта му,в която същият се е отказал от  наследството на майка си ***М.,б.ж. на гр. Добрич;допусната е делба между множество съделители на две ниви-нива с площ 147,004 дка-имот №***по плана на землището на с.***,общ.Ген. Тошево и нива с площ 179,011 дка-имот №*** по плана на землището на с.***,общ.Ген. Тошево,като участието на Е.Л.М. в качеството й на наследник по закон на Л. М. М.,който от своя страна е наследник на ***М.,е определено на 1/12 ид.ч. от съсобствеността.С квота от 1/12 ид.ч. участва в съсобствеността и М.М.М..Не е спорно по делото,а това е видно и от представеното в първа фаза удостоверение за наследници,че М.М.М. и Л. М. М. са братя-низходящи на ***М..Ищцата по исковете по сметки Е.Л.М. е дъщеря-низходяща на починалия на 06.01.2013 г. Л. М. М..

Установено е по делото,че Л. М. М. е извършил отказ от наследството на своята майка ** Д.М.,вписан в особената книга на ДРС под №15/16.08.1999 г. /виж удостоверението на лист 72 от делото на ГТРС/.Този отказ е обявен с влязлото в сила решение по допускане на делбата за нищожен,което означава,че същият изобщо не е породил правно действие и е без никакви правни последици.Извършеното позоваване от първоначалния ответник по исковете по сметки М.М.М. на нищожния отказ от наследство е ирелевантно за спора по сметките.След като отказът от наследство изобщо,изначално не е породил правно действие,то извършилият го сънаследник Л. М. М. не е губил никога и през никакъв период правата си в съсобствеността.Като съсобственик същият,респ. наследилата неговия дял в съсобствеността Е. Л.М.,има право на основание чл.30 ал.3 от ЗС на участие в ползите от общата вещ съобразно квотата си в съсобствеността.Такава полза от процесните делбени земеделски имоти е получавана през годините рента от тях.

За да са основателни предявените от Е. Л.М. искове,същата следва да докаже,1./че съсобственикът М.М.М. е получавал през процесните стопански години единствен от двамата братя полагащата им се рента от делбените имоти,т.е. вкл. частта от рентата,полагащата се за дела на неговия брат Л. М.М.;2./че през всяка от изброените стопански години М. М.М. е получавал по 80 лв рента на дка,а именно обща сума от 4 346,72 лв годишно,от които половината полагаща се рента за дела на брат му Л. от 2 173,36 лв.Налице са доказателства по т.1 от изложението,но липсват такива в подкрепа на твърденията по т.2 относно размера на дължимите суми по стопански години.

В първата фаза на делбата е разпитан свидетелят ***,бивш председател на ЗКПУ-с.*** през периода 1997-2013 г.,който потвърждава,че действително през целия период именно М.М.М. е получавал от горната кооперация цялата рента както за своя дял,така и за дела на брат си Л. от процесните ниви.Какъв е бил размерът на изплащаната рента на дка или какви суми е получавал М.М. през процесните стопански години свидетелят не сочи.По делото са били събрани като писмено доказателство единствено ведомости за изплащане на рента,приложени на листи 142 и сл. от делото на ГТРС,които касаят обаче един далечен предходен период извън процесните стопански години,а именно периода 1995-1999 г.Същите не касаят процесните стопански години.Липсват каквито и да било доказателства какъв по размер рента е получил през процесните стопански години съсобственикът М.М.М.,за да се приеме за доказано,че същият дължи на ищцата Е. Л.М. като наследник на Л. М.М. именно сума от по 2 173,36 лв за всяка една от стопанските години.В този смисъл исковете по сметки са неоснователни и подлежат на отхвърляне.Първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на присъдената по исковете по сметки държавна такса.Поради отхвърляне на исковете ищцата Ем.М. няма право на разноски по повод исковете по сметки за първата инстанция и такива правилно не са й присъдени от районния съд.

Ищцата по исковете по сметки и въззивник Е. Л.М. е претендирала сторените от нея в настоящата инстанция разноски.Същата няма право на такива предвид отхвърляне на исковете й,респ. поради оставянето без уважение на въззивната й жалба.Въззиваемата страна има право на разноски,но не е претендирала такива и не следва да й се присъждат.

Решението на въззивния съд е необжалваемо по смисъла на чл.280 ал.2 т.1 от ГПК,тъй като всеки от обективно съединените искове е с цена под 5 000 лв.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                                 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №10,т.І,стр.16/31.01.2017 г. по гр.д.№304/2014 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево в частта,с която са отхвърлени предявените от Е.Л.М. с ЕГН ********** *** срещу М.М.М. с ЕГН ********** ***,починал в хода на делото и заместен от своята наследница по закон М.М.М. с ЕГН ********** ***,искове по сметки за осъждане на ответника да заплати на ищцата суми от по 2 173,36 лв,представляващи полагаща се на ищцата съобразно наследствения й дял в съсобствеността част от граждански плодове /ренти/ от делбените земеделски имоти-нива с площ 147,004 дка-имот №*** по плана на землището на с.***,общ.Ген. Тошево и нива с площ 179,011 дка-имот №*** по плана на землището на с.***,общ.Ген. Тошево,за всяка от стопанските години 2010/2011,2011/2012,2012/2013,2013/2014 и 2014/2015,т.е. обща сума от   10 886,80 лв,ведно със законната лихва върху горните суми от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане,респ. в частта на присъдената в тежест на Е.Л.М. държавна такса върху отхвърлените искове.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

  

                                                                                        2.