Р Е Ш Е Н И Е
№ 152/06.06.2017 г.
гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД, град Добрич, в публичното заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
мл.с. МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря СТЕЛА ДИМОВА разгледа докладваното от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА в.гр. д. № 130 по описа за 2017 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 34/11.01.2017 г. по в.гр.д. № 1670/2016 г. състав на Районен съд, град Добрич признава за установено, че С. М. С. с ЕГН ********** *** дължи на „В. и К.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „*-* *” № *следните суми, за които е издадена Заповед № 459 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.04.2016г. по ч. гр. д. № 955 по описа на ДРС за 2016г.: - 749,05 лева – незаплатени използвани ***услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води), предоставени за периода от 19.02.2015г. до 21.03.2016г. за обект в град Д., ул. „О.” № *, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 05.04.2016г. до изплащане на задължението; - 35,18 лева – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ***услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ***услуга през посочения по-горе период, до подаване на заявлението, като началната дата е 21.11.2014г.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от страна С. М. С., ЕГН **********, адрес: ***. В нея излага съображения, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на закона. Моли настоящата инстанция да отмени решение № 34/11.01.2017 г. по гр.д. № 1670/2016 г. по описа на Районен съд, град Добрич като постанови друго, с което отхвърли исковите претенции като недоказани. Претендира присъждане и на сторените съдебно деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна депозира отговор, в който излага подробни съображение относно неоснователността на въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено с оглед обстоятелството, че същото е правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане и на сторените съдебни разноски.
Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност и недопустимост на съдебното решение, на основание чл.269 изр.1 ГПК. Сезиран е надлежно родово компетентен съд. Заповедта е била оспорена с възражение, което съответно е породило несъмнен интерес от съдебно установяване по специалния ред. Исковете по чл. 422 ГПК са предявени в указания от съда срок като е налице идентичност между претенциите /главна и акцесорна/, изложени в исковата молба и заявлението в заповедното производство – по посочения размер, период на дължимост и основание на което се претендират. Поради изложеното неоснователни се явяват възраженията, изтъкнати във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима искова молба.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея.
Окръжен съд, град Добрич като разгледа делото, прецени правните доводи на страните, събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира, че фактическата обстановка се установява такава каквато е изложена от първоинстанционния съд. В тази връзка не следва, в мотивите на настоящата инстанция, установената фактическа обстановка да се преповтаря. С оглед гореизложеното, правните изводи на настоящата инстанция са следните:
Предмет на исковата претенция са парични вземания от: главница в размер на 749,05 лева – неплатена цена на предоставени за периода 19.02.2015 г. до 21.03.2016 г. ***услуги във водоснабден имот в град Д., ул. „О.” № *с клиентски номер *** ведно със законни лихви от 05.04.2016 г. /дата на подаване на заявлението/ и обезщетение за забава в размер 49,20 лева мораторна лихва върху главницата за периода 21.11.2014 г. до 05.04.2016 г. /дата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК/. По отношение претендираната сума в размер на 49,20 лева, с изрична молба е направен частичен отказ за горницата над 35,18 лева до пълно предявения размер от 49,20 лева като с протоколно определение от 21.11.2016 г. състав на Районен съд, град Добрич е прекратил производството по делото по този иск с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 410 във връзка с чл. 86 ЗЗД и на основание т.13 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 955/2016 г. по описа на Районен съд, град Добрич в частта, с която исковото производство е прекратено поради частичен отказ от акцесорния иск.
В изпълнение на разпоредбата на чл.146 ГПК първоинсанционният съд е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти като е указал на „***АД, ЕИК ******, че върху него пада тежестта да докаже, че С. М. С., ЕГН ********** е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, а във връзка с акцесорния иск следва да докаже претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че безспорно е доказана съществуваща облигационна връзка между „***“ АД, ЕИК ****** и С. М. С., ЕГН ********** както и че същия се явява потребител на предоставените от първия услуги. Досежно предоставяне на водоснабдителните и канализационни услуги, настоящият състав намира следното: За доказване на реално потребената вода, начислена с процесните фактури, ищецът е представил карнет за извършени отчети на водомера на ответника, включващ процесния период. С. в първото по делото съдебно заседание общо е оспорил документа, но при конкретизиране на оспорването е заявил, че не може да оспори това, което е записано в карнета като показания както и не прави искане за доказване дали подписите са негови или не. В този смисъл липсва изрично оспорване на документа като такъв и съдът приема, че същият носи подпис за абонат и като удостоверяващ неизгодни за него факти в процеса, може да му бъде противопоставен. С оглед гореизложеното неоснователни се явяват възраженията, изложени във въззивната жалба, че не се доказва доставеното количество вода в размер на 231 куб.м., отразено в карнета с дата 16.09.2015 г. Правилно първоинстанционния съд цени представения карнет като доказателство, поради ненадлежното оспорване на същия като документ. При съвкупния анализ на същия ведно с представените писмени доказателства, а именно фактурите за процесния период, се доказва и фактът, че дружеството е изправна страна по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер. С оглед приетата по делото ССчЕ се доказва и размера на главната претенция. С. М. С. не е провел главно доказване на фактите и обстоятелствата, че със заплащаните суми през процесния период /2015 г. и 2016 г./ е покривал текущите си задължения, а не съществуващите предходни такива. Поради изложеното неоснователно се явява посоченото в тази връзка възражение във въззивната жалба.
Съгласно общите условия, валидни към процесния период 19.02.2015 г. до 21.03.2016 г., приети с решение № ОУ – 09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ***оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора, аргумент от чл. 44 от Общите условия. В настоящия случай правилно първоинстанционния съд е достигнал до извода, че не е налице заплащане на сумите относно потребеното количество вода за процесния период в определения 30 дневен срок от датата на фактуриране, до който извод е достигнал след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – писмените такива, допуснатата и приета ССчЕ и гласните такива, събрани чрез разпита на свидетеля Д. С. Д..
С оглед приетата по делото ССчЕ, която настоящата инстанция цени като компетентно изготвена, следва изводът, че е налице доказване и на забавата от страна на потребителя С.С. по отношение заплащане на фактурираните суми относно ползваните услуги като не е заплащал същите в 30 дневния срок от датата на фактуриране, поради което следва че и акцесорната претенция е доказана по основание и размер.
Поради доказаване на всички факти, разпределени в доказателствена тежест на „*** АД, ЕИК ******, следва изводът, че установителните искови претенциите са доказани, поради което подлежат на уважаване. С оглед неоснователността на въззивната жалба, същата следва да бъде оставена без уважение, а при съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на състав на Районен съд, град Добрич, на основание чл. 271 ГПК, обжалваното решение подлежи на потвърждаване.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са направили искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, но с оглед изхода на спора, такива се следват само на въззиваемата страна. Същата претендира сумата от 300 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред въззивната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.03.2017 г. С оглед представянето на доказателства за нейното заплащане искането за присъждане на сторените разноски следва да бъде уважено като същите се възложат в тежест на С. М. С., ЕГН ********** на основание чл. 78 ГПК.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/11.01.2017 г. по в.гр.д. № 1670/2016 г. по описа на Районен съд, град Добрич
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „В. и К.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Т. м.” № *сумата от 300 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство във въззивното производство
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК
2. мл.с.