Р Е Ш Е Н И Е

№ 151/06.06.2017 г. ,

град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ в публично заседание от десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   АЛБЕНА ПЕЕВА                                                                                                  мл.с.   МАРИНА Г.

 

            при участието на секретаря СТЕЛА ДИМОВА разгледа, докладваното от младши съдия МАРИНА Г., в.гр.д. № 134/2017 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и по реда на чл. 248, ал.3, изр.2 ГПК.

С решение № 18/09.01.2017 г. по гр.д. № 1637/2016 г. по описа на Районен съд, град Добрич състав на съда отхвърля предявените от К.И.К., ЕГН ********** срещу Я.Н.Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл.240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми : -500.00 лева - предоставена в заем през месец януари  2012 г. с краен срок  за  връщане в края на 2012 година, ведно със законната лихва от 07.06.2016 г. до окончателното изплащане; - 150.00 лева -  предоставена в заем на ответника  през месец февруари 2012 г. с краен срок за връщане в края на 2012 година, ведно със законната лихва от 07.06.2016 г. до окончателното изплащане; - 350.00 лева – предоставена в заем на ответника през месец  юли-август 2012 г. с краен срок за връщане  в края на 2012 година, ведно със законната лихва от 07.06.2016 г. до окончателното изплащане; - 300.00 лева - предоставена в заем на ответника през месец февруари 2013 г. с краен срок за връщане в края на 2013 година, ведно със законната лихва от 07.06.2016 г. до окончателното изплащане.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от К.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, в която излага съображения,        че същото е недопустимо, незаконосъобразно, неправилно и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли настоящата инстанция да отмени решението на Районен съд, град Добрич по гр.д. № 1637/2016 г. като вместо това постанови друго, с което уважи предявените искови претенции в цялост. Претендира присъждане и на сторените съдебни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на Я.Н.Д..*** са предявени четири обективно съединени искови претенции от К.И.К., ЕГН ********** срещу Я.Н.Д., ЕГН ********** с правно основание чл.240, ал. 1 ЗЗД за заплащане: на сумата от 500.00 лева, представляваща предоставен заем на ответника през месец януари  2012 г. с краен срок  за  връщане в края на 2012 година, ведно със законната лихва от 07.06.2016 г. до окончателното изплащане; на сумата от 150.00 лева, представляваща предоставен заем на ответника през месец февруари 2012 г. с краен срок за връщане в края на 2012 година, ведно със законната лихва от 07.06.2016 г. до окончателното изплащане; на сумата от 350.00 лева, представляваща предоставен заем на ответника през месец  юли-август 2012 г. с краен срок за връщане в края на 2012 година, ведно със законната лихва от 07.06.2016 г. до окончателното изплащане; и на сумата от 300.00 лева, представляваща предоставен заем на ответника през месец февруари 2013 г. с краен срок за връщане в края на 2013 година, ведно със законната лихва от 07.06.2016 г. до окончателното изплащане. В срока по чл. 131 ГПК Я.Н.Д., ЕГН ********** депозира отговор, с който оспорва изцяло твърденията, че е получавал в заем претендираните от ищеца суми. В условията на евентуалност се позовава на давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Състав на Районен съд, град Добрич отхвърля изцяло предявените искове. 

 Въззивният съд констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност, поради което същото се явява валидно и допустимо. Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на решението на Районен съд, град Добрич, поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея.  Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства от фактическа и правна страна следното:

Предявените четири обективно съединени искове са с правна квалификация чл. 240 ЗЗД. Неоснователни са въведените във въззивната жалба оплаквания относно това, че първоинстанционния съд не е определил вида на търсената защита, напротив такова определяне е налице като са разпределени правилно и релевантните факти, подлежащи на доказване.

Правилно състав на Районен съд, град Добрич на основание чл. 146 ГПК, е указал на К.И.К., че следва по всяка от претенциите да докаже, че е налице сключен договор за заем, съответно през месец януари 2012, месец февруари 2012 г.; месец юли август 2012 г. и през месец февруари 2013 г., предаване на договорената сума по всеки от договорите, съответно 500 лева, 150 лева, 350 лева и 300 лева, както и постигната уговорка за връщане на същата. В тежест на Я.Н.Д. е да установи, че е върнал предоставените му в заем парични средствата. Неоснователни са възраженията, че след като Я.Д. оспорва, че сумите не са предадени, както и че е поел задължение да върне същите, то тези факти са в негова доказателствена тежест, поради което не следвало от страна на К.К. да се доказва предаване на сумите и поемане на задължение от страна на Д. за връщането им.

По отношение на твърденията, че са налице сключени договори за заем през месец януари 2012 г.; през месец февруари 2012 г.; през месец юли - август 2012 г. и през месец февруари 2013 г. като са предоставени в заем съответно сумите 500 лева, 150 лева, 350 лева и 300 лева с краен срок за връщане на първите три до края на 2012 г. и на последната до края на 2013 г. е допуснат разпита на шестима свидетели като се формират две групи показания. Първата се образува от разпита на свидетеля Т. /приятел с К.К. от 20 години; И.н К. – баща на К. и В. В., също в приятелски отношения с К.К. от 10 години/. Втората група е образувана от разпита на свидетелите М. Г. /семеен приятел с Я./; Т. В. /съсед на Я./ и С. С./приятел от детските година на Я./ като и тримата еднозначно сочат, че не им е известно Я. да е изпадал във финансови затруднения.

От разпита на първата група свидетели се установява, че К. е предоставял парични суми в заем на Я.Д. като за горепосочения факт знаят от самия К.. По отношение на сумите в размер на 150 лева, 350 лева и 300 лева и тримата свидетели не са присъствали на предаване на паричните суми, а пресъздават това, което им е казано от К.К., с оглед на което следва изводът, че не е доказано сключването на валидни договори за заем през месец февруари 2012 г.; през месец юли - август 2012 г. и през месец февруари 2013 г. за предоставянето в заем на сумите 150 лева, 350 лева и 300 лева, тъй като за валидността на същите е необходимо доказване на предаването на паричните суми, а от свидетелските показания това не се установява по реда на пълно и главно доказване, тъй като тези свидетели пресъздават думи на К.К., който пък от своя страна е заинтересован от изхода на производството. Същите не са преки свидетели на предоставянето на претендираните суми. Единствено по отношение на сумата от 500 лева свидетеля Т. посочва, че е присъствал на предаването й пред банката, но през кой месец е станало това не се сочи, с оглед на което не може да се приеме за доказан фактът, че е налице сключен договор за заем през месец януари 2012 г. за сумата от 500 лева. След като се твърди сключването на договор за заем през месец януари 2012 г. следва по реда на пълно и главно доказване този факт да бъде установен. С оглед гореизложеното неоснователни се явяват въведените във въззивната жалба възражения затова че от показанията на Т., И.н К. и В. се установяват и доказват фактите, релевантни за спора.

За уважаване на претенциите с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: валидни договори за заем, т.е постигане на съгласие за сключването на същия, предаване на заетата сума и неизпълнение на същия от ответната страна, падеж на задължението. Като реален и консенсуален договор, договорът за заем не е необходимо да е сключен в писмена форма, като същата представлява единствено форма за доказване, но не и за действителност. За валидността на договора наред с постигане на съгласието за сключването му е необходимо реално да е предадена сумата по договора. Не се доказва да има сключени договори за заем през месец януари 2012, месец февруари 2012 г.; месец юли август 2012 г. и през месец февруари 2013 г. между К.К. и Я.Д., тъй като от събраните гласни доказателства не се установи наличието на горепосочените елементи в съвкупност, с оглед на което да се приеме, че исковите претенции са доказани по основание и размер. 

Поради съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд и с оглед неоснователността на въззивната жалба, на основание чл. 271 ГПК постановеното решение от състав на Районен съд, град Добрич следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

Двете страни в производството са поискали присъждане на сторените от тях разноски, но въз основа на изхода на делото в настоящата инстанция такива се следват само на Я.Д. като същите възлизат в размер на 300 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и съдействие, за което се представя договор за правна защита и съдействие установяващ заплащането на същата. С оглед наличието на доказателства доказващи извършването на разноски в настоящото производство, искането за присъждане на същите подлежи на уважаване, поради което на основание чл. 78 ГПК същите следва да бъдат възложени в тежест на К.К..

По депозираната частна жалба, производството е по реда на чл. 274 във връзка с чл. 248 ГПК. Съгласно чл. 248 ал.3 изр.2 от ГПК, определението за допълване или изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Няма съображения, налагащи отделното разглеждане на въззивната и частната жалби. В този смисъл и задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 321/27.05.2013 год. по ч.гр.д.№ 3287/2013 год. на ІV г.о., поради което както въззивната жалба, така и частната жалба са разгледани в настоящото производство по в.гр.д. № 134/2017 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич.

Подадена е частна жалба от Я.Н.Д. срещу определение № 254/10.02.2017 г. по гр.д. № 1637/2016 г. по описа на Районен съд, град Добрич, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, установите следното от фактическа и правна страна:

Пред първоинстанционния съд, в първото по делото заседание процесуалния представител на Я.Д. представя договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е договорено възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 1637/2016 г. по описа на Районен съд, град Добрич в размер на 350 лева. От този договор не се установява сумата да е заплатена от Я.Д., тъй като в графата внесена сума е изписано само „в брой“, но не е посочен размера на сумата, която се внася в брой. Поради това в съдебното решение първоинстанционния съд е посочил, че не са представени доказателства за заплащането на претендираната сума и не я възлага в тежест на К. на основание чл.78 ГПК. В определението си по реда на чл. 248 ГПК отказва да уважи молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските като обосновава, че в договора на л. 32 от гр.д. № 1637/2016 г. не е налице отбелязване на внесената в брой сума като до приключване на устните състезания по делото не са представени доказателства за изплащане на уговореното възнаграждение.

Тези изводи се споделят изцяло от настоящия състав на възивната инстанция като неоснователни са твърденията, че с отбелязването в графата внесена сума „в брой“ се доказвало заплащането на договореното възнаграждение в размер на 350 лева. Допълнителната разписка е представена несвоевременно, а именно след приключване на устните състезания, поради което и не следва да се цени.

С оглед съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК подлежи на потвърждаване, а депозираната срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/09.01.2017 г. по гр.д. № 1637/2016 г. по описа на Районен съд, град Добрич

            ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Я.Н.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 300 лева, представляващи заплатен хонорар за процесуално представителство пред въззивната инстанция

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 254/10.02.2017 г. по гр.д. № 1637/2016 г. по описа на Районен съд, град Добрич, постановено по реда на чл. 248 ГПК

            Решението е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол, на основание чл. 280, ал.2 ГПК и на основание чл. 274, ал.4 ГПК

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

ЧЛЕНОВЕ:  1.        

                                              

2. мл.с.