Решение по Гражданско дело 140/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

гр.Добрич 06.06.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На десети май 2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА Ж.

Секретар:СТЕЛА ДИМОВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА Ж.

въззивно гражданско дело №140 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община-Д. срещу решение №43/13.01.2017 г. по гр.д.№3935/2015 г. на Добричкия районен съд,с което е допусната делба на недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 3 670 кв.м,по документи за собственост–3 750 кв.м,съставляващо парцел *,пл.№*,кв.*по регулационния план на с.Ж.,общ.Д.,между съделители с квоти:С.Ж.Т. с ЕГН ********** ***/6 ид.ч.;В.Ж.Е. с ЕГН ********** ***/6 ид.ч.;Д.Т.Д. с ЕГН ********** *** ид.ч.;Т.Д.Д. с ЕГН ********** *** ид.ч.;К.Д.Д. с ЕГН ********** *** ид.ч.,като е отхвърлен искът за делба по отношение на Община-Д..Сочи се,че атакуваното решение е постановено в нарушение на процесуални правила и в противоречие на материалния закон.Районният съд не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства и в частност заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза,според което в площта на процесния имот била включена улица.Улиците били публична общинска собственост.По отношение на имоти-общинска собственост давност не течала с оглед нормативно установената забрана за това,което лишавало останалите съделители от възможността да придобият собствеността върху частта-общинска собственост по давност.Неправилен бил изводът на районния съд,че щом преписката по съставяне на АДС от 30.05.1956 г. не се съхранява,то не било доказано проведено отчуждително производство по отношение на част от процесния имот с площ от 1 200 кв.м,отнета за данъци от П. Т. Г..Горната част от имота,описана в цитирания АДС,била държавна собственост,преминала в собственост на Общината на основание §7 т.3 от ПЗР на ЗМСМА.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за допускане делба на процесния имот между всички съделители,вкл. Община-Д..

Отговор на въззивната жалба не е подаден от въззиваемите В.Ж.Е. и С.Ж.Т..В хода на въззивното производство същите изразяват становище чрез процесуалния си представител за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение.

Отговор е подаден от въззиваемите Д.Т.Д.,Т.Д.Д. и К.Д.Д.,които изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на атакуваното решение.Правилен бил според тях изводът на районния съд,че липсват доказателства за извършено принудително изпълнение върху имота по нормативно установения ред,като освен това индивидуализацията на отнетата част от дворно място в АДС не позволявала да се изведат изводи дали отчуждаването касае процесните 3 750 кв.м или е извън техния обем.Горната позиция се поддържа от посочените въззиваеми и в хода на въззивното производство /така писмено становище вх.№2877 от 09.05.2017 г./.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 20.01.2017 г.,а жалбата е подадена чрез куриерска служба на 03.02.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 03.02.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е основателна,като съображенията за този извод са следните:

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове за делба.По същество обаче атакуваното решение е неправилно и подлежи на отмяна.

Гр.д.№3935/2015 г. по описа на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени субективно съединени искове на основание чл.34 от ЗС от С.Ж.Т. *** и В.Ж. *** срещу Д.Т.Д. ***,Т. ***,К.Д. *** /последните двама конституирани като съделители с определение от 05.01.2016 г. на ДРС/ и Община-Д. /конституирана като съделител с определение на ДРС от открито съдебно заседание на 14.06.2016 г./ за делба на съсобствено дворно място с площ от 3 670 кв.м,по документи за собственост-3 750 кв.м,съставляващо УПИ *-* в кв.* по плана на с.Ж.,общ.Д..Производството е във фазата по допускане на делбата.

В исковата молба е изложено,че като наследници на починалите си родители Ж. С. Ж.и И. Д. В.двете ищци С. Ж.Т. и В. Ж.Е. се легитимират като собственици на недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 1250 кв.м,съставляващо част от парцел *,пл.№*,кв.*по плана на с.Ж.,общ.Д.,ведно с построената в него жилищна сграда.Собствеността върху имота била обективирана в нотариален акт за собственост по давностно владение №*,том *,н.д.№*/*** г.Жилищната сграда,построена в имота,била собственост на ищците,придобита по наследство от техния баща.В режим на съсобственост било единствено дворното място,като ответникът Д.Т.Д. бил придобил собствеността върху дворно място с площ от 2 500 кв.м,съставляващо част от парцел *,пл.№*,кв.*по плана на с.Ж.,ведно с построена в него жилищна сграда.Ищците настояват да бъде допусната делба на процесното дворно място при квоти от по 1/6 ид.ч. за всяка от ищците и 2/3 ид.ч. за първоначалния единствен ответник Д. Т.Д..

Ответниците Д.Т.Д.,Т.Д.Д., и К.Д.Д. са подали писмен отговор на исковата молба,в който изразяват становище за допустимост и основателност на исковете за делба,като считат,че делбата следва да се допусне между тях и ищците.

Ответната Община-Д. също е подала писмен отговор на исковата молба,в който заявява,че действително е налице съсобственост върху процесното дворно място между гореизброените съделители и Общината.Сочи,че последната се легитимира като съсобственик на дворното място с участие от 1 200 кв.м в ид.ч.,за която площ бил съставен Акт за държавна собственост №5855/231 от 30.05.1956 г. след проведена процедура по отнемане за неплатени данъци.На основание §7 т.3 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминавали държавни имоти,придобити чрез отчуждително производство.Представените по делото констативни нотариални актове придавали привидна собственическа легитимация на съделителите,които заявявали права въз основа на същите.Имоти държавна и/или общинска собственост не можело да се придобиват по давност,за което имало нормативно установена забрана.

Съгласно удостоверенията за наследници на листи 11 и 12 от делото на ДРС ищците С. Ж.Т. и В. Ж.Е. са наследници по закон /низходящи/ на Ж. С. Ж.,поч. на 06.12.2014 г.,и И. Д. В.,поч. на 19.01.1999 г.С нотариален акт №*,т.*,н.д.№*/****г. на нотариуса при ДРС наследодателят на ищците Ж. С. Ж.се легитимира като собственик по давност на дворно място с площ от 1 250 кв.м,съставляващо част от парцел *,пл.№*,кв.*по регулационния план на с.Ж.,общ.Д.,ведно с построените в него къща и стопански постройки.По силата на наследяване от Ж. Сл.Ж. /а също и от съпругата му И. Д.В.,доколкото не е спорно,че давността е изтекла по време на брака им и имотът е придобит в режим на СИО/ ищците С.Т. и В.Е. се легитимират понастоящем като собственици на построени в процесното дворно място жилищна сграда и стопански постройки и на 1 250 кв.м в ид.части от УПИ *-*,кв.*по плана на с.Ж..

Съгласно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане,обективиран в нотариален акт №*,т.*,д.№*/*** г. на ДРС,Т. Д.Т. и Я. Г.Т. прехвърлят на съделителя Д.Т.Д. по време на брака му с А. П. Д. /виж удостоверение за гр.брак на лист 32 от делото на ДРС,препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на А. П.Д. на листи 33 и 34 от делото на ДРС/ дворно място от 2 500 кв.м,представляващо част от парцел *,пл.№*,кв.*по регулационния план на с.Ж.,общ.Д.,ведно с построените в него къща и стопанска сграда.Правото на собственост е придобито от съпрузите в режим на СИО.След смъртта на А. П.Д. на 12.04.2012 г. СИО е прекратена и правото на собственост върху имота преминава в патримониума на Д.Т.Д. /същият с право на половината от имота по силата на прекратената СИО и с дял в другата половина като наследник на починалата си съпруга/ и на низходящите на А. П.Д.-Т.Д.Д. и К.Д.Д..Прехвърлителите по договора за издръжка и гледане Т. Д.Т. и Я. Г.Т. са се легитимирали като собственици на прехвърления имот в режим на СИО по давност,изтекла по време на брака им /виж нотариален акт №*,т.*,д.№*/***г. на ДРС/.

От описаните по-горе нотариални актове,с които страните-физически лица се легитимират като собственици,се оказва,че правата им се разпростират върху дворното място,урегулирано в УПИ *-*,кв.*по плана на с.Ж.,от общо 3 750 кв.м,респ. ищците С. Ж.Т. и В. Ж.Е. притежават по наследяване от своите родители 1 250 кв.м в идеални части от дворното място,а ответниците Д. Т.Д.,Т. Д.Д. и К. Д.Д. по силата на прекратената СИО и по наследяване от А. П.Д.-2 500 кв.м в идеални части от дворното място.Но от заключението на вещото лице К. Б.по допуснатата от ДРС съдебно-техническа експертиза се установява,че процесното дворно място,съставляващо УПИ *-*,кв.*,е с площ от 3 670 кв.м.Според цитираното заключение действащият към настоящия момент регулационен план на с.Ж. е приет и одобрен със заповед №599/15.02.1950 г.По този план процесният имот с пл.№* е урегулиран в парцел *,кв.*с площ от 3670 кв.м,в която площ освен пл.№* е включена площ от стара улица,част от дере,част от пл.№* и пл.№*.Съответно са изключени площи от пл.№*-част от него за улица и друга част за урегулиране на съседния парцел *-*.Вещото лице констатира,че от одобряването на плана през 1950 г. до настоящия момент не е извършвана промяна в границите и площта на парцел *-*,кв.*,т.е. и към настоящия момент същият е с площ от 3 670 кв.м.Към настоящия момент не е приложена уличната регулация за част от обслужващата улица и не е реализирана на място.В регулационния план на с.Ж. не са отразени построените след 1950 г. сгради в парцел *-*,кв.*,а отбелязаната в плана жилищна сграда е с неправилно очертание.В разписния лист към регулационния план на с.Ж. за имот с пл.№*,урегулиран в парцел *,кв.*,е извършено следното вписване:собственик П. Т. Г.-„отнето” 1200 кв.м,собственик Д.Т.Д.-н.а.№*,т.*,д.№*/***г. 3670-2500 кв.м,собственик Ж. С. Ж.-н.а.№*,т.*, д.№*/***г.-1/2 ид.част.От извършеното геодезическо измерване и заснемане на място е установена общо заградена и ползвана на място площ от 4 049 кв.м,както следва:от Д.Т.Д. 2 259 кв.м. и от наследниците на Ж. С. Ж.-1 790 кв.м.Следователно физическите лица-съделители са завзели и ползват на място по-голяма площ от площта на урегулирания поземлен имот.

На практика регулационният план от 1950 г. е първи и единствен такъв за населеното място и в случая се касае за първоначално урегулиране на процесния имот с пл.№*,което впоследствие не е променяно през годините.Характерно за дворищнорегулационния план при действието на ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./ е непосредственото му отчуждително действие,при което с одобряване на плана и влизането му в сила собственикът на кадастралната основа-предмет на урегулирането става собственик на целия парцел ведно с всички придадени към имота му части от съседни имоти.Правото на собственост върху кадастралната основа се трансформира в право на собственост върху парцела.Парцел * в кв.*е с предназначение да урегулира именно имот пл.№*,при което за упълномеряването му са включени части от съседни имоти пл.№* и *,площ от стара улица и част от дере.С оглед вещноправния ефект на плана собственикът/собствениците/ на пл.№* става собственик на целия парцел *-*,кв.*,вкл. на частите от съседни кадастрални имоти,улица и дере,придадени към площта на парцела.Следователно собствениците на тези части от имоти са загубили правото си на собственост върху тях по силата на дворищната регулация.В този смисъл позоваването на Община-Д. на факта на включване на част от стара улица в процесния парцел е необосновано.С включването й в парцела тази част от улица е загубила статута си на улица-държавна собственост и е трансформирана в част от дворното място-собственост на собственика на парцел *.В този смисъл Община-Д. към настоящия момент не може да аргументира свои права върху процесния имот,произтичащи от факта,че част от улица е урегулирана в процесния парцел по ДРП от 1950 г.Ако Общината има някакви права върху имота,то те произтичат от твърдяното проведено отчуждително производство за част от парцел *-*,кв.*с площ от 1 200 кв.м.

Представен е Акт за държавна собственост №231/30.05.1956 г. /зачеркнати предходни номера на акта 910 и 5855/ на лист 154 от делото на ДРС,с който като държавна собственост е актувано дворно място-бивша собственост на П. Т. Г.,отнето за неплатени данъци на 26.05.1953 г.Дворното място е описано като разположено в чертите на с.Ж. при граници от трите страни път и П. Т. Г. с площ от 1 200 кв.м,съставляващо парцел * в кв.*.АДС има декларативно действие,т.е. той само констатира,но не създава права на държавата,поради което верността му подлежи на оспорване и оборване от заинтересованите лица.Възраженията срещу горния АДС на съделителите В.Е. и С.Т. в открито съдебно заседание на 20.10.2016 г. пред ДРС,което е първото по делото с участието на Община-Д. като съделител,са формални и основно в насока,че актът не бил годен официален документ,тъй като му липсвали реквизити,и е наблегнато основно на това,че има зачеркване в номера на акта,липсвал печат на кмета на града,в бланка от 70-те години на миналия век било вписано съставяне на акта през 1956 г.Тези възражения са необосновани и без съществено значение за годността на акта,доколкото са въведени по повод препис от АДС от 1956 г. /лист 127 от делото на ДРС/,който действително е изготвен върху бланка от 70-те години.Релевантен е оригиналът на акта,заверено копие от който е приложено на лист 154 от делото на ДРС.Това че е налице промяна в номера на акта и липсва печат,не е от съществено значение за установяване действителните права на държавата,доколкото АДС няма конститутивно,а само декларативно действие.Същественото е отразяването в него,че именно от парцел *,пл.№*,кв.*по плана на с.Ж. е отчуждена в полза на държавата част с площ от 1 200 кв.м-бивша собственост на П. Т. Г. и че това отчуждаване е за неплатени данъци през 1953 г.Това отразяване в акта не е надлежно оспорено от съделителите-физически лица като невярно-липсва ясно изявление в насока,че производство по отнемане на част от процесния имот за данъци не е било проведено през 1953 г.Най-общо е заявено,че „имотът не е правомерно отчуждаван”,но какво се разбира под това изявление не е ясно.Детайлни доводи в тази връзка не са изложени.В този смисъл и фактът,че не са събрани преки доказателства по провеждане на процедурата по самото отчуждаване,е ирелевантен за спора.Събирането на такива не е и било нужно при липса на ясно и конкретно оспорване в тази насока.Отразеното в АДС се потвърждава и от отбелязванията в друг документ.Освен в процесния АДС фактът на извършеното отчуждаване през 1953 г. на част от имота в полза на държавата е отбелязан надлежно и в разписния лист към плана на селото /приложение №3 към заключението по СТЕ-лист 95 от делото на ДРС/,където е записано,че от парцел *,пл.№*,кв.*се отнемат 1 200 кв.м от П. Т. Г..Отбелязването в разписния лист не е оспорено от страните по делото и кореспондира напълно със съдържанието на АДС.При това положение въз основа на посочените еднопосочни писмени доказателства следва да се приеме,че действително през 1953 г. от процесния имот са били отчуждени в полза на държавата 1 200 кв.м.Въпреки че в АДС на лист 154 от делото на ДРС е изписано ръкописно в една от графите на акта,че мястото е „продадено”,липсват доказателства отчуждената част от имота да е придобита от трети лица по силата на сделка с държавата.В този смисъл следва да се приеме,че държавата се е легитимирала като собственик на 1 200 кв.м от процесното дворно място от 1953 г. нататък.Като придобита вследствие отчуждително производство територия в рамките на населено място,предназначена за жилищно строителство,горната площ от процесното дворно място е преминала от държавата в патримониума на Община-Д. по силата на §7 ал.1 т.3 от ПЗР на ЗМСМА.Така понастоящем Община-Д. се легитимира по силата на закона като съсобственик в УПИ *-*,кв.*с участие от 1 200 кв.м в идеални части от него.

След като след 1953 г. 1 200 кв.м в ид.ч. от процесния парцел са собственост на държавата и при положение,че урегулираният през 1950 г. парцел * след одобряване на ДРП от 1950 г. никога не е променял конфигурацията и площта си,т.е. и преди и след горното отчуждаване е имал площ от 3 670 кв.м,то след отчуждаването остава площ от 2 470 кв.м в ид.ч.,която праводателите на останалите съделители-физически лица са могли да придобият по давност.Давност спрямо частта от 1 200 кв.м-държавна,а впоследствие общинска собственост,не е текла предвид законовата забрана за това.По силата на чл.86 от ЗС в редакцията му от 1951 г. и в редакция ДВ,бр.31/1990 г. в периода 1951-1990 г. не може да се придобие по давност вещ,която е социалистическа собственост /държавна или кооперативна/,а в периода 1990-1996 г. вещ-държавна или общинска собственост.От 01.06.1996 г. /редакция на чл.86 от ЗС,ДВ,бр.33/1996 г./ имоти частна държавна или общинска собственост вече могат да се придобиват по давност,тъй като ограничението е редуцирано само до имоти публична държавна или общинска собственост.С разпоредбата на §1 от ЗД на ЗС /ДВ,бр.46/2006 г.,в сила от 01.06.2006 г./ обаче е спряна давността за придобиване на държавни и общински имоти за срок от 7 месеца,считано от 31.05.2006 г.,т.е.до 31.12.2006 г.С последващи редакции на горната разпоредба е спряна давността за придобиване на частни държавни и общински имоти до 31.12.2017 г.Периодът от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г.,когато давността не е била спряна и е могла да тече,е по-кратък от 10 години /не достига един ден/ и следователно недостатъчен за придобиване на общински имот по давност.

В рамките на оставащите 2 470 кв.м от процесния парцел *,кв.11 праводателите на съделителите-физически лица са придобили правото на собственост по давност в редуциран размер при съблюдаване на съотношението в правата им,констатирани с нотариални актове №***/***г. и №***/***г. на листи 9 и 10 от делото на ДРС.Така наследодателите на съделителите С. Ж.Т. и В. Ж.Е.-Ж. С. Ж.и И. Д. В.са станали собственици по давност на 823 кв.м в ид.части от парцела или 823/3 670 ид.ч. /редуцирани при съотношение 1 250 кв.м/3 750 кв.м=Х кв.м/2 470 кв.м/.Горните две съделителки Т. и Е. като наследници по закон /низходящи/ на своите наследодатели се легитимират като участници в съсобствеността върху дворното място с квоти от по 1/2 от 823/3 670 ид.ч. /по 823/7 340 ид.ч. за всяка от двете/.

Правата на праводателите на съделителите Д. Т.Д.,Т. Д.Д. и К. Д.Д.-Тоню Д.Т. и Я. Г.Т. се редуцират до 1 647 кв.м в ид.части от парцела /редуцирани при съотношение 2 500 кв.м/3 750 кв.м=Х кв.м/2 470 кв.м/.Така по силата на договора за издръжка и гледане от 21.11.1990 г. съделителят Д.Т.Д. и съпругата му А. П. Д. придобиват при режим на СИО 1 647 кв.м в ид.ч. от парцела /1 647/3 670 ид.ч./.След смъртта на А. П.Д. съпругът й Д. Т.Д. става собственик на 1/2 ид.ч. от горната квота по силата на прекратената СИО /1 647/7 340 ид.ч./ и на 1/3 ид.ч. от останалата 1/2 по наследяване от съпругата си /1 647/22 020 ид.ч./.Съответно по 1/3 ид.ч. от останалата 1/2 по наследяване от А. придобиват и низходящите й Т. и К.-всеки по 1 647/22 020 ид.ч.

Община-Д. участва в съсобствеността върху дворното място с квота от 1 200/3 670 ид.ч.

При подвеждане на квотите към общ знаменател се установява следното участие на всички съделители по делото в съсобствеността върху дворното място:

Община-Д.-2 400/7 340 ид.ч.;

С.Ж.Т.-823/7 340 ид.ч.;

В.Ж.Е.-823/7 340 ид.ч.;

Д.Т.Д.-2 196/7 340 ид.ч.;

Т.Д.Д.-549/7 340 ид.ч.;

К.Д.Д.-549/7 340 ид.ч.

Делбата на процесното дворно място,урегулирано в УПИ *-*,кв.*по плана на с.Ж.,следва да бъде допусната между горните съделители при посочените квоти.

Поставя се и въпросът при наличие на две отделни жилищни сгради и стопански постройки в процесното дворно място,за които не е спорно,че са собствени едните на съделителките С. Ж.Т. и В. Ж.Е. по наследяване от техните родители,а другите на Д. Т.Д.,Т. Д.Д. и К. Д.Д. по силата на прекратена СИО и наследяване от Анка П.Д.,дали дворното място подлежи на делба с оглед постановката на т.1 б.„д” от Постановление №2/04.05.1982 г. на Пленума на ВС.Според последната не може да се допусне делба на съсобствен парцел,в който има две или повече самостоятелни сгради,които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността,респ. принадлежат на отделни съсобственици на парцела.Има се предвид хипотеза,при която парцелът е съсобствен,а построените върху него сгради принадлежат на отделни собственици,които са и съсобственици на парцела,т.нар хоризонтална етажна собственост,при която се приема,че дворното място има характер на обща част на етажната собственост,а по правилото на чл.38 ал.3 от ЗС общи части не подлежат на делба.

В случая част от съсобствениците на парцела имат самостоятелно притежавани от тях сгради върху него.Съсобственикът Община-Д. няма своя сграда върху парцела.Задължителната съдебна практика на ВКС при действието на ЗУТ е в насока,че дворното място се явява обща част по смисъла на чл.38 ал.3 от ЗС само в случаи,когато има пълно съвпадение между ”етажните” собственици и собствениците на дворното място.Участието в съсобствеността на дворното място на трето лице,което няма самостоятелна сграда или обект в сграда върху него,обуславя обикновена съсобственост върху мястото,подлежаща на делба /така решение №481 от 25.05.2011 г. по гр.д.№979/2009 г.,І г.о.,ГК на ВКС/.Не на последно място в контекста на ЗУТ следва да се приеме,че дворното място подлежи на делба предвид възможността то да бъде разделено на няколко УПИ при спазване на изискванията за площ и лице на всеки от тях съгласно чл.200 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.19 от ЗУТ,като се има предвид площта на процесния УПИ от 3 670 кв.м и обемът на правата на съсобствениците-ФЛ и на Общината.Дворното място по правило е обща част,когато е невъзможно разделянето му на толкова УПИ,колкото са съсобствениците и съответните притежавани от тях сгради,като се спазят изискванията за лице и площ на всеки новообразуван УПИ.Ако такова разделяне е възможно,то тогава земята е в обикновена съсобственост и подлежи на делба.В случая дворното място е с достатъчно голяма площ,респ. притежаваните от съсобствениците-ФЛ и Общината части от него по площ са достатъчни да се обособят отделни УПИ за съделителите чрез групиране на последните.За Общината ще може да се отдели незастроена площ предвид съсредоточаването на наличните сгради в северозападната част на парцела и излаза на имота на две улици.В обратната насока,че имотът не подлежи на делба,не са изложени доводи от страните,които принципно желаят да се допусне делбата.

От изложеното следва извод,че процесното дворно място подлежи на делба.Исковете за делбата му са основателни и следва да се уважат,като делбата следва да се допусне между всички съделители при посочените по-горе в изложението квоти.Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора за допускане на делбата между всички съделители,вкл.Община-Д..

В първата фаза на делбата отговорност за разноски не се разпределя,поради което и разноски в полза на страните не следва да се присъждат /чл.355 от ГПК/.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №43/13.01.2017 г. по гр.д.№3935/2015 г. на Добричкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА делба на недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 3 670 кв.м,съставляващо УПИ *-*,кв.* по ПУП на с.Ж.,община Д.,между съделители с квоти:

С.Ж.Т. с ЕГН ********** *** - 823/7 340 ид.ч.;

В.Ж.Е. с ЕГН ********** *** - 823/7 340 ид.ч.;

Д.Т.Д. с ЕГН ********** *** – 2 196/7 340 ид.ч.;

Т.Д.Д. с ЕГН ********** *** – 549/7 340 ид.ч.;

К.Д.Д. с ЕГН ********** *** -549/7 340 ид.ч.;

Община-Д. – 2 400/7 340 ид.ч.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.