Р Е Ш Е Н И Е

№ 178 , гр. Добрич, 29. 06. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПЕЕВА

ЕЛИЦА С.

В присъствието на секретаря Стела Димова, разгледа докладваното от съдия Елица С. в. гр. д. № 151 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, № 3880/ 07.03.2017 г., подадена от ищцата Й.С.М. ***, ж. к. „***“ бл. 6 вх. А ет. 2 ап. 4, с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител, против решение № 171/ 23.03.2017 г., постановено по гр. д. № 1453/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е била отхвърлена претенцията и против С.Г.М. за разваляне на сключения с н. а. ***на нотариус с рег. № *** на НК гр. София с район на действие ДРС договор за дарение на недвижим имоти: 1/ 2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***по кад. карта на гр. Добрич, целия с площ от 339 кв. м., находящ е в гр. Добрич, ул. „***“ № 38, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с построената в еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 151 кв. м.с идентификатор ***, поради отказ на надарения да дава издръжка, от която се нуждае. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, неправилни били изводите на първоинстанционния съд за липса на висока укорима непризнателност от страна на надарения ответник. Не било отчетено, че ответникът преустановил плащането на издръжка на дарителката, считано от м.12.2016 г., която сума допълвала нуждите и от закупуване на лекарства, санаториално лечение, домашно медицинско лечение и обслужване. Въззивницата била принудена да закупи собствено жилище с оглед недопускането и в имота от ответника, в тази връзка било и задължението и за кредит. Първоинстанционния съд не съобразил правилно податните възможности на ответника, факта, че притежава в СИО жилище, три превозни средства, които били ползвани от фирмата, чийто собственик била съпругата му, но по този начин той реализирал доходи. Синът на ответника бил пълнолетен, студент, при това платено обучение, и издръжка му се дължала според възможностите на родителите. При отказ на надарения да окаже помощ на поискалия я дарител, той изпадал в непризнателност. Липсата на парични средства не го освобождавало от задължението за издръжка. В процесния случай не била налице хипотезата надареният да изпадне в лошо финансово състояние, ако плаща издръжка на дарителя. Настоява се за отмяна на решението и уважаване на иска. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна С.Г.М., чрез процесуалния му представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на възведените в жалбата оплаквания и настоява решението като валидно, допустимо и правилно, да бъде потвърдено.

Препис от обжалваното решение е връчено на ищцата чрез пълномощника и на 01.03.2017 г. Въззивната жалба, подадена на 07.03.2017 г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване неизгоден за въззивника съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявена от Й.С.М. против С.Г.М. претенция за отмяна на дарението, обективирано в н. а. ***на нотариус с рег. № ***на НК гр. София с район на действие ДРС, по силата на който договор ищцата прехвърлила на ответника безвъзмездно правото на собственост върху 1/ 2 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***по кад. карта на гр. Добрич, целия с площ от 339 кв. м., находящ е в гр. Добрич, ул. „***“ № 38, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с построената в еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 151 кв. м.с идентификатор ***, поради непризнателност. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, считано от около година преди предявяване на иска /26.05.2016 г./ здравословното състояние на ищцата се влошило: страдала от хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, провеждала непрекъснато медикаментозно лечение. Страдала и от заболявания на костната система и други, свързани с възрастта и. Необходимостта от медикаментозно лечение водело на необходимост от допълнителни парични средства към месечната и пенсия в размер на 215. 11 лв., която допълвала с доходи от рента. Необходими са и били допълнителни средства във връзка с разходите за консумативи, а също така и да саниториално лечение. Не притежавала собствено жилище, живеела в имот, собственост на дъщеря и. Неколкократно молела сина си – ответник за финансова помощ, но той и отказвал такава. Тъй като не предоставял средства за съществуването и, ищцата настоява дарението, което е извършила в полза на сина си, да бъде отменено. Претендира разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът С.Г.М. депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявената претенция. Ищцата живеела в спорния имот, правото на собственост върху който дарила по 1/ 2 ид. част на ответника и на неговата сестра и била подпомагана именно от сина си. Не е отправяла надлежна покана за заплащане на издръжка, от който момент моралното му задължение се превръщало в правно такова. Действително здравословното състояние на ищцата било влошено, но имотното и състояние и позволявало да се издържа от имуществото си. Притежавала право на собственост върху два земеделски имота, с площ от 25. 721 дка и 4. 641 дка, по отношение на които имало сключени договори за аренда. С втория от имотите ищцата се разпоредила на неразумно ниска или симулативна цена, под обичайната за района. До предявяване на иска се занимавала с търговска дейност и реализирала доходи от нея. Ответникът бил трудово ангажиран, с годишен доход от 3 025 лв. Дължал издръжка на свой низходящ пълнолетен, редовен студент във висше учебно заведение. Поради тази причина, ако заплаща издръжка на ищцата, ответникът - надарен би се поставил в по – лошо положение от това на дарителката. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за дарение, сключен на 24.09.2008 г., обективиран в нотариален акт ****, дело № 242/ 2008г. на нотариус с рег. № ***на НК гр. София, Й.С.М. е дарила на сина си С.Г.М. 1/ 2 ид. част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр.Добрич, целия с площ от 339 кв.м, находящ се в гр.Добрич, ул.„***” №38 с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с построената еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 151 кв.м. с идентификатор ***.

От представеното от ищцата удостоверение от личния и лекар се установява, че страда от хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести, както и стенозиращ хроничен теносиновит на палеца на дясната ръка и увреждания на междупрешленните дискове. Лечението и е провеждано посредством медикаменти, реимбурсирани от НЗОК, както и двукратно е посещавала Специализирана болница за рехабилитация – национален комплекс ЕАД, филиал Нареченски бани, за провеждане на саниториално лечение.

Съгласно удостоверение изх. № 2150-24-247/ 22.04.2016 г., издадено от ТП на НОИ град Добрич, ищцата е пенсионер с определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с включена добавка за инвалидност в общ размер на 215. 11 лв.

Преди образуване на настоящото производство Й.С.М. е притежавала следните недвижими имоти: нива с площ от 4. 640 дка, трета категория, имот № *** и нива с площ от 25. 721 дка, четвърта категория, имот № ***, и двата находящи се в землището на с. ***, община Добричка. И двата имота са били предмет на договор за аренда. Й.С.М. се е разпоредила възмездно и с двата имота, видно от н. а. № *** на нотариус с рег. № **на НК – гр. София /изповядан 14 дни преди подаване на исковата молба в съда/ и н. а. № № *** г. на нотариус с рег. № ** на НК – гр. София /изповядан в рамките на образуваното първоинстанционно производство/.

Ищцата е била регистрирана като едноличен търговец с фирма „*** – Й.М.”, като до 2015 г. е развивала търговска дейност при облагаем доход от 251. 04 лв. С декларация от 05.05.2016 г. е декларирала прекъсване на дейността на едноличния търговец, считано от 01.05.2016 г.

В хода на процеса ищцата е поддържала твърденията, че поради влошени отношения с ответника той я е изгонил от жилището, което е обитавала /предмет на договора за дарение/, което я принудило да закупи собствен недвижим имот, като в тази връзка представя договор за покупко - продажба от 26.09.2016 г., обективиран в н. а. № ***

В тази връзка е била изискана преписка от Първо РУП на МВР гр. Добрич, образувана по повод подаден от ищцата сигнал. Видно от приложената доклада записка от служител на МВР, извършил проверката, при посещение на адрес ищцата обяснила, че някой бил сменил патрона на вратата и тя не можела да си влезе вкъщи. Полицейските служители разговаряли със сина и, който отрекъл патрона да е бил сменян и представил всички налични свои ключове, нито един от които не паснал на вратата. Други сигнали в полицията не са постъпвали от ищцата.

Ответникът С.Г.М. притежава право на собственост върху нива с площ от 5. 333 дка в землището на с. ***, община Добричка, както и следните МПС: л. а. „Нисан Джук“, т. а. „Нисан Примастар“, л. а. „Опел Комбо“ и мотоциклет „Хонда Шедоу“. Ишцата признава, че част от автомобилите се използват от дружеството, в което работи синът и и което е собственост на съпругата му, с предмет – бутилиране и разнос на минерална вода. ***М. - съпруга на ответника притежава право на собственост върху 5/ 6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ жилище със застроена площ от 84 кв. м., ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху 265 кв. м. от общински поземлен имот, находящ се в гр.Добрич, ул. „***” № 9, ет. 1. Видно от справката от Търговския регистър, управител и едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД е ***М. – съпруга на ответника С.М.. От представените годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и отчет за приходите и разходите на „***” ЕООД се установява, че за 2015г. печалбата на дружеството е в размер на 15 570 лв. Представени са доказателства, че *** М. в качеството на управител на „***” ЕООД за периода 01.01.2016 г. – 31.10.2016 г. се осигурява като самоосигуряващо се лице върху осигурителен доход от 420 лв. Реализираните от С.Г.М. доходи са от трудово правоотношение и възлизат за периода м.06.2015 г. – м.05.2016 г. в средномесечен брутен размер от 252. 09 лв.

*** М., син на ответника, роден на *** г., през учебната 2016/ 2017 г. е записан студент в първи курс в редовна, платена форма на обучение в „Нов български университет“.

След образуване на първоинстанционното производство С.М. е предоставил на ищцата Й.М. средства за издръжка за периода м.06. – м. 11.2016 г. в размер на по 200 лв. месечно.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

От показанията на св. **, познат на страните, се установява, че разбрал за конфликтите им наскоро, до този момент такива имало между ищцата и съпругата на ответника. Твърдяла, че се чувства зле в следствие влошените междуличностни отношения, лекувала се в санаториум. Знаел, че Й.М. имала заведение /барче/, което от около година – две не работело, а синът и сам развил бизнес – бутилиране на минерална вода, която продавал с камионче.

Св. *** е посочила, че като медицинска сестра и по молба на ищцата М. й е поставяла системи с лекарства през 2014 г. и 2015 г. в продължение на седем дни, за което и заплащала средства за поставянето и за такси от и до жилището и. Свидетелката твърди да е била очевидец на конфликт, при който ответникът грозно обиждал майка си и я обвинил, че е психично болна. Знаела, че в имота ищцата притежавала барче.

В показанията си св. ***, познат на страните, е посочил, че в двора на имота имало барче, което се работело от ищцата до м.05.2016 г. Отношенията между страните и между ищцата и снаха и били обтегнати. Съседи споменавали, че ищцата се е преместила да живее при свой нов приятел в жилище н кв. „***“.

В рамките на първоинстанционното производство е била назначена ССЕ, от приетото като обективно и компетентно изготвено заключение по която се установява, че начисленото и неизплатено на ищцата арендно възнаграждение за стопанската 2015/ 2016 г. по договор за аренда на 25. 842 дка земеделска земя в землището на с. ***, възлиза на 1 808. 94 лв.

По отношение продажбата на двата земеделски имота и посочената в нотариалните актове продажна цена вещото лице по назначената СТЕ е дало заключение, че пазарната стойност на недвижим имот – нива с площ от 4. 640 дка, имот № *** в землището на с. *** към датата на сключване на договора за покупко-продажба на същия е 6 380 лв. при посочена в нотариалния акт цена от 1 000 лв., а пазарната стойност на недвижим имот – нива с площ от 25. 721 дка, имот № *** в землището на с. *** към датата на сключване на договора за покупко - продажба е 39 353 лв., при посочена продажна цена в договора от 6 500 лв.

От заключението по назначената основна и допълнителна СИЕ се установява, че стойността на необходимите парични средства за живот на ищцата средно на месец, изчислено на база бюджетни на домакинствата на пенсионери за 2015 г., публикувани от НСИ, са в размер на 342 лв., в това число за лекарства от позитивния списък на НЗОК в размер на 21.01 лв., 12 лв. потребителска такса за посещения при личния лекар по повод изписването на тези лекарства, както и 15. 25 лв. месечно за саниториално лечение. Размерът на необходимите парични средства месечно за осигуряване средства за живот на работоспособно лице, което живее в домакинство от две лица, е в размер на 442 лв., а необходимите парични средства месечно за осигуряване средства за живот на пълнолетно лице – редовен студент, живеещ в различно населено място от родителите си, е в размер на 384 лв.

В допълнително заключение по СИЕ е била изчислена стойността на паричния разход за 9 месеца на 2016 г., в общ размер на 343 лв., за лице – не пенсионер. Причината за неточността на това твърдение, според вещото лице, е необходимостта НСИ да публикува данните за разходите за отделните лица по групи.

При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявената от Й.С.М. против С.Г.М. претенция, черпеща правното си основание от нормата на чл. 227 ал. 1 б. В от ЗЗД е процесуално допустима и страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно основателността му, Окръжният съд приема следното:

За да отхвърли ищцовата претенция, първостепенният съд е приел, че ищцата е била в състояние да задоволява ежедневните си потребности и да се самообслужва, тъй като е разполагала със средства ежемесечно в размер на 365. 86 лв., от които 215. 11 лв. – пенсия и арендно възнаграждение в размер на 1 808. 94 лв. /150. 75 лв. месечно/, при определен от Държавата размер на линия на бедност за 2016г. - 300 лева, а за 2017г. – 314 лв. В тази връзка и съгласно заключението по СИЕ необходимите на ищцата средства за живот и поддържане и подобряване на здравословното й състояние за 2015г. са били в размер на 342 лв., а за първите девет месеца на 2016г. – 343 лв. Освен това Районният съд е съобразил, че в разполагаемия от ищцата доход от 365. 86 лв. не са включени доходите и, реализирани от търговска дейност като едноличен търговец.

Тези изводи се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, като Окръжният съд намира за необходимо да добави следното:

Към момента на образуване на исковото производство ищцата не е притежавала жилищна нужда, тъй като е живеела в имота, предмет на договора за дарение, който, от свидетелските показания става ясно, е представлявал двуфамилна къща. Твърденията и, че такава нужда е била налице, тъй като ответникът я е изгонил от имота, са неоснователни. В тази връзка са и данните по образуваната единствена преписка в Първо РУП на МВР гр. Добрич, от която обаче не може да се извод за противоправни действия от страна на ответника. Доказателствата по делото сочат, че напускането на жилището от страна на ищцата е било провокирано от личните и отношения с трето лице, с което живеела понастоящем /според показанията на св. Райчев/. Следователно твърденията и, че била принудена да закупи собствено жилище, тъй като нямало къде да живее, са неоснователни.

Тук следва да се отбележи, че непосредствено преди иницииране на настоящото съдебно производство ищцата е предприела действия както по прехвърляне на собствеността си и то на цени, значително по – ниски от пазарните, но лишавайки се и от допълнителни доходи от рента, които са попълвали месечния и доход. Прекъснала е и дейността си като едноличен търговец около 20 дни преди предявяване на исковата молба в съда. Действията на ищцата изглеждат последователни в лишаването и от допълнителни доходи, за които ответникът не би могъл да бъде държан отговорен.

Действително, няма данни ищцата да е канила преди предявяване на иска да и заплаща издръжка. Такава покана представлява исковата молба, на която ответникът е отговорил позитивно, превеждайки по сметка на майка си сумата от 200 лв. месечно издръжка. Твърденията на Й.М., че след приключване на първоинстанционното производство синът и е преустановил плащането на тази издръжка, е останало недоказано. Независимо, че се касае за нововъзникнал факт, въззивницата не е претендирала въззиваемият да представи доказателства за плащане, поради което твърдението и е останало недоказано.

Договорът за дарение представлява двустранен безвъзмезден договор, по силата на който задължение да престира възниква в патримониума на дарителя. В патримониума на надарения обаче не възниква реципрочно задължение. Извършената размяна на блага е валидна и допустима при наличието на призната от закона причина, която да я оправдава. При договора за дарение основанието на сделката не е свързано с получаване на насрещна материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя - да прояви щедрост, алтруизъм. По този начин материалната безвъзмездност на договора поражда морално задължение за благодарност, изпълнение на което не може да бъде наложено по пътя на държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе си би могло да обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената договорна връзка. Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за благодарност е установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на дарения, при които за дарителя се поражда правото материалното право на собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, посредством отмяна на дарението. Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с оглед неморалното поведение на дарения, е правно нетърпимо и поражда правната възможност дарителят с едностранно волеизявление да прекрати възникналата правна връзка. Едно от основанието за отмяна на дарението е предвидено в разпоредбата на чл. 227 ал. 1 б. В от ЗЗД, а именно, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Смисълът на тази норма се извежда от принципа за правната симетрия и равнопоставеност на субектите на облигационната връзка съпоставени с целта на договора за дарение - да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, като не допуска дарителя да изпадне в материално затруднение, след като последният би могъл да удовлетвори своите нужди от имуществото, което е дал в дар. Именно за това ако е налице отказ, то възниква правото на дарителя да иска отмяна на дарението.

В процесния случай, както и първоинстанционният съд е възприел в своите мотиви, споделени напълно от настоящата съдебна инстанция, ищцата не е изпаднала в такава трайна нужда, което обстоятелство да предпоставя необходимостта от връщане на дареното имущество в нейния патримониум. Претенцията и е неоснователна и правилно е била отхвърлена от първостепенния съд. Решението му е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.

В първоинстанционното производство ответникът не е претендирал разноски. С оглед изхода на настоящия процес му се следват такива единствено за въззивното производство – 800 лв. адвокатски хонорар съобразно представения списък.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 171/ 23.03.2017 г., постановено по гр. д. № 1453/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич.

ОСЪЖДА Й.С.М., с ЕГН **********,*** да заплати на С.Г.М., с ЕГН ********** ***, сторени от него разноски във въззивното производство в размер на осемстотин лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.