Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№ 163                                         14.06.2017 год.                                гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На тридесет  първи май                                                                      2017 год.

В открито заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ДИАНА ДЯКОВА         

                                                            ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА                

                                                                                         МАРИНА ГЕОРГИЕВА                                                                                          

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело         № 176           по    описа    за  2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 764/24.02.2017 год. ,подадена от М.З.А., ЕГН**********,*** срещу решение №7 /20.01.2017 год. по гр.д.№ 178/2016 год. на  Районен съд гр.Балчик ,с което е отхвърлена претенцията й за издръжка на  детето С. А. А.,ЕГН ********** от А.Г.А.,ЕГН **********,*** за минал период от време –от  20.04.2015 год. до 20.04.2016 год., както и е постановено,че след влизане на  решението в сила  се възстановява  предбрачното  й фамилно име – К..С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания отчасти съдебен акт по брачното дело на страните, се настоява за отмяната му,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за цялостно уважаване  на претенцията за присъждане на издръжка за детето,както и да бъде постановено,че съпругата ще продължи да носи и след развода брачната си фамилия А..Посочено е,че ответникът не е оспорил датата,на която между страните е настъпила фактическа раздяла,а от гласните доказателства се установявало единствено ,че е извършвал плащания за погасяване на текущи разходи за ток,вода и пр.,които не могат да бъдат приравнени на изпълнение на задължението за издръжка на непълнолетното си дете.Въззивникът бил направил искане да запази брачното си фамилно име,отразено след корекция в доклада на съда в съдебното заседание от дата 24.10.2016 год.,поради което възстановяването на предбрачното фамилно име било в отклонение от чл. 53 от СК и даденото от ВКС задължително тълкуване на разпоредбата.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 10.02.2017 год., жалба рег.№ 764/24.02.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна А.Г.А.,ЕГН **********,*** счита жалбата за частично  неоснователна, което свое становище е изразила в подаден по реда на чл. 263 от ГПК отговор рег.№1478/21.04.2017 год.Не възразява  ,въззивникът да запази  след развода брачната си фамилия,в каквато насока са били  заявеното    искане и изразено съгласие на страните в първоинстанционното производство. За периода от 20.04.2015 год. до 20.04.2016 год. нуждата на детето от издръжка била изцяло задоволена от неговия баща,предоставил   в натура и заплатил разходите за ежедневните потребности от дом, храна,облекло,медикаменти  ,образование и развлечения.След като издръжката била предоставяна своевременно и в адекватен размер,жалбата в тази  й част не следвало да бъде уважавана.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е постановено по брачни искове за развод и  искове за упражняване на родителски права,лични отношения и издръжка на малолетно дете,ползването на семейното жилище–чл.49 ал.1 от СК,чл.56 от СК,чл. 59 от СК и чл.149 от СК,предявени от страните като първоначални и насрещни и съединени за общо разглеждане по реда на чл. 322 ал.2  и ал.3 от ГПК,както и се е произнесъл по въпроса за фамилното име на съпругата съобразно изискването на чл.326 от ГПК.С решението  е прекратен сключения между страните на дата 22.09.2012 год. граждански брак, упражняването на родителските права върху роденото от брака на дата 26.07.2013 год. дете С. е предоставено на майката,на бащата определен разширен режим на лични отношения и същият осъден да заплаща месечна издръжка в размер от 180 лв.,считано от 20.04.2016 год.,а ползването  на семейното жилище ,собственост на родителите на бащата е предоставено на майката  за срок от една година от влизане в сила на решението.

Първоинстанционният съд е постановил,че възстановява предбрачното фамилно име на съпругата-К.. Същата не е заявила  искане  да възстанови  фамилното си име преди този брак по чл. 53 от СК, като в съдебното заседание от дата 24.10.2016 год. е направила искане за запазване на брачната си фамилия,а още с исковата молба,както и в съдебно заседание от дата 24.10.2016 год.,съпругът й е изразил нарочно съгласие за горното.

Съгласно разпоредбата на чл. 326 от ГПК с решението,с което се допуска разводът,съдът разрешава и въпроса за фамилното име,което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще по правилото на чл. 53 от СК (2009 г.), съобразно което след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.Посочената норма от СК е ясна и следва да се тълкува в смисъл,че ако съпругът приел името на другия съпруг при сключване на брака,не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,той запазва брачното си фамилно име. Проблемите при прилагането й произтичат от това,че е нова по съдържание и за разлика от отменените разпоредби на чл. 103 от СК от 1985 год. и чл. 26 от СК от 1968 год.,съгласието на единия съпруг за запазване на фамилното му име от другия е заменено при прекратяване на брака изключително от волята на съпруга,приел името на първия -така постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 245 / 17.05.2012 год.  по гр. д. № 1058/2011 год. на ВКС,  IV г. о.

Горното води до извод,че при липса на заявено искане от съпругата по чл. 53 от СК ,съдът не е  следвало да  възстановява предбрачната й фамилия .На основание чл. 271 ал.1 от ГПК,въззивният съд следва да отмени  решението на БРС в тази му част ,като служебно  и по реда на чл. 326 от ГПК постанови,че съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.149 от СК  на майката срещу бащата за  издръжка на  детето  им С. А. А.,ЕГН ********** за периода от  20.04.2015 год. до 20.04.2016 год.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно,като се вземат пред вид и непосредствено полаганите грижи –от родителя,при когото се отглеждат  или от двамата. В случай на невъзможност за непосредствено полагане на грижи и даване на издръжка в натура, независимо от причините за това, задължението на родителя не отпада, а се трансформира в задължение за заплащане на определена парична сума-така така постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 109/05.05.2016 год. по гр.д.№ 2162/2015 год. на ІІІ г.о. на ВКС.

По иск за издръжка за минало време в тежест на ищеца е да докаже съответната степен на родство и нуждата си от издръжка, а ответникът - предоставянето на издръжка в натура или в пари, ако основава възражението си на факта, че е предоставял необходимата издръжка. Доказателствената тежест се разпределя по този начин, тъй като ищецът основава правото си на издръжка на съответната степен на родство и на своите нужди, а ответникът основава възражението си за погасяване на задължението чрез изпълнение-така  постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 571/22.11.2010 год. по гр.д.№ 221/2009 год. на ІV г.о. на ВКС.

Няма спор, че страните по делото, родители на детето С., са живели в дома на родителите на ищеца до м.04.2015 год., откогато са се разделили. Оттогава и до настоящият момент детето живее при майка си, която се грижи за възпитанието, отглеждането и издръжката му, подпомагана в това и от бащата, като поддържат отношения и контакти.Не се спори,че семейното жилище,собственост на близки на бащата, се ползва  след фактическата раздяла от  майката и детето ,като бащата заплаща всички консумативи за жилището-ток,вода и пр.В заключителната част на изготвения от АСП-ДСП-Б.социален доклад рег.№ 3942/17.10.2016 год. е посочено,че и двамата родители изпълняват родителските си задължения и са носители на необходимия родителски капацитет.Посочено е също така в частта относно основните грижи за детето,че непосредствените грижи  се полагат от майката с пряко участие на бащата,което се изразява в купуване на дрехи,лекарства,плащане на сметки,водене до детската градина и пр.Представени са писмени доказателства ,че бащата заплаща таксите за детската градина,                                                                                                                                                                                                                                                                                                      закупува дрехи , играчки ,храна и лакомства за детето, както и посещенията във вериги за хранене,предпочитани от децата-Макдоналдс , посещения в молове  и други  забавления –куклен театър, хиполенд и пр. вкл. в други населени места. В тази насока са и показанията на св.Г. А.А.  и св.В. М. Т.-родители на страните по делото ,първия на мъжа, а втората на жената.

Горното води  до извод,че по време на фактическата раздяла на страните,съвпадащ с периода за който се претендира издръжката,бащата  пряко и непосредствено е участвал в грижите и издръжката на детето си,като е задоволявал всичките му нужди-осигурил му е дом,като е предоставил за живеене  апартамент,притежаван от родителите му и за който е заплащал всички консумативни разходи;поел е разходите за образование и възпитание в институция-на този етап детска градина;закупувал е храната и дрехите на детето,както и е организирал и заплащал забавленията и игрите.Изпълнявал е родителските си задължения,като е участвал непосредствено в дейностите  и грижите-посещения в детската градина, забавления,екскурзии,обучаване (четене на книжки,учене на песнички и пр.).Непосредствено полаганите грижи,заплащането на разходите и даването на издръжка в натура сочи,че  задължението за издръжка е изпълнено,т.е. претенцията е неоснователна.

Решението на БРС в тази му част е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

Относно отговорността за разноски:На въззивникът не се следват разноски-жалбата  относно иска по чл.149 от СК е неоснователна;иск по чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното фамилно име въззивникът не е предявил ; въззиваемата страна както в първата,така  и във втората инстанция с поведението си не е препятствала желанието на въззивника да продължи да носи фамилното му име;не е изявявала претенции,носеното на фамилното име да бъде прекратено, нещо повече давала е съгласие за запазването му; въпроса за фамилното име се разрешава служебно и от двете съдебни инстанции,т.е. не следва да бъде ангажирана отговорността на насрещната страна.На въззиваемата страна се следват   съдебно-деловодни разноски –адвокатско възнаграждение  ,сторени за защита срещу неоснователната жалба по иска по иска по чл. 149 от СК.Тъй като в договора за правна помощ възнаграждението е посочено общо в размер на 500 лв.  по въпросите за фамилното име и издръжката,следва са се присъди сума в размера по чл. 7 ал.1 т.6 от

НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,  а именно 300 лв.

Към датата на обявяването на въззивното решение,детето не е навършило пълнолетие,поради което въпросът за неговата издръжка   по чл. 59 ал.2 от СК е  посочен като изключение от необжалваемостта   на исковете  чл. 322 ал.2 от ГПК ,т.е. страните разполагат с правото на касационно обжалване.

По изложените съображения,съдът

Р  Е  Ш И :

ОТМЕНЯ  решение №7 /20.01.2017 год. по гр.д.№ 178/2016 год. на  Районен съд гр.Балчик ,с което е  възстановено   предбрачното фамилно име на съпругата-К.  ,като  вместо това п о с т а н о в я в а :След влизане на решението за развод в сила М.З.А., ЕГН**********,***  ще продължи да носи брачното си фамилно име А..

Решението е окончателно.

ПОТВЪРЖДАВА решение №7 /20.01.2017 год. по гр.д.№ 178/2016 год. на  Районен съд гр.Балчик,с което е отхвърлен предявения от М.З.А., ЕГН**********,***  срещу А.Г.А.,ЕГН **********,*** иск по чл.149 от СК за  издръжка на  детето С. А. А.,ЕГН ********** за периода от  20.04.2015 год. до 20.04.2016 год.

ОСЪЖДА М.З.А., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  А.Г.А.,ЕГН **********,*** сумата от 300 лв.-сторени разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1,във връзка с чл. 280 ал.2 т.2 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                                       2.