Р Е Ш Е Н И Е
№ 167/19.06.2017 г.,
град Д.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД Д. в публично
съдебно заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА Н.
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛИЦА СТОЯНОВА мл.с. МАРИНА Г.
при участието на секретаря СТЕЛА
ДИМОВА разгледа, докладваното от младши съдия МАРИНА Г., в.гр.д. № 178/2017 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
ГПК.
С решение № 186/01.03.2017 г. по гр.д. № 746/2016 г. по описа на Районен
съд, град Д. състав на съда отменя нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение - акт № ***
от 26.03.2009 г., том **, рег. № ****, н.д. ***/2009
г. на нотариус с рег. № *** в регистъра на НК в частта, с която Д. Т.Б. ЕГН **********
е признат за собственик по давностно владение върху недвижим имот, находящ се в
землището на село с.к., произхождащ от
нива с площ от 38.497 дка – имот № ******, именно нива с площ от 18.497
дка, представляваща имот № ****** в землището на село с.к.; допуска делба на нива с площ от 38.497
дка, представляваща имот № ****** в землището на село с.к. между съделителите К.Г.К.
с ЕГН **********, П.Д.Т., ЕГН **********, Ж.Д.Т., ЕГН **********, Т.Д.Б., ЕГН **********
и П.Г.Н., ЕГН ********** при квоти 5/16 идеални части за К.Г.К., ЕГН **********,
2/16 идеални части за П.Д.Т., ЕГН **********, 2/16 идеални части Ж.Д.Т., ЕГН **********,
2/16 идеални части за Т.Д.Б., ЕГН ********** и 5/16 идеални части за П.Г.Н., ЕГН
********** и отхвърля предявените от
К.Г.К., ЕГН ********** срещу П.Д.Т., ЕГН **********, Ж.Д.Т., ЕГН **********, Т.Д.Б.,
ЕГН ********** и П.Г.Н., ЕГН ********** искове за делба на недвижими имоти,
както следва : - лозе с площ от 0.500 дка/ по документ за собственост , а по
скица с площ от 0.499 дка – имот № ****** в землището на село с.к., община Д.; лозе
с площ от 1.000 дка – имот № ****** в землището на село с.к., община Д..
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Т.Д.Б., ЕГН
********** и П.Д.Т., ЕГН ********** като обжалват същото в частта, с която се отменя
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение - акт № *** от 26.03.2009 г., том **, рег. № ****, н.д. ***/2009 г. на
нотариус с рег. №*** в регистъра на НК в частта, с която Д. Т.Б. с ЕГН **********
е признат за собственик по давностно владение върху недвижим имот, находящ се в
землището на село с.к., произхождащ от нива с площ от 38.497 дка – имот № ******,
именно нива с площ от 18.497 дка, представляваща имот № ****** в землището на
село с.к. и е допусната делба на нива с площ от **.497 дка, представляваща имот
№ ****** в землището на село с.к. между съделителите К.Г.К. ЕГН **********, П.Д.Т.
ЕГН **********, Ж.Д.Т. ЕГН **********, Т.Д.Б. ЕГН ********** и П.Г.Н. ЕГН **********
при квоти 5/16 идеални части за К.Г.К. ЕГН **********, 2/16 идеални части за П.Д.Т. ЕГН **********,
2/16 идеални части Ж.Д.Т. ЕГН **********, 2/16 идеални части за Т.Д.Б. ЕГН **********
и 5/16 идеални части за П.Г.Н. с ЕГН **********. Считат, че в обжалваната част
процесното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие
със закона и събраните по делото доказателства и молят в обжалваната част
първоинстанционното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което претенцията
на К. Г.К. бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендират
присъждането и на сторените съдебно деловодни разноски.
По реда на чл. 265 ГПК в указания
преклузивен срок към въззивната жалба на Т.Д.Б., ЕГН ********** и П.Д.Т., ЕГН ********** се присъединява и Ж.Д.Т. ЕГН **********,
задължителен другар в производството по съдебна делба.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от страна на К.Г.К., в който излага съображения за
неоснователност на въззивната жалба като моли същата да бъде оставена без
уважение, а в обжалваната част първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на сторените разноски.
Пред Районен съд, град Д. е предявен
иск за съдебна делба на 1/ нива с
площ от **.497 дка, представляваща имот № ****** в землището на село с.к.; 2/ лозе с площ от 0.500 дка/ по
документ за собственост, а по скица с площ от 0.499 дка – имот № ****** в
землището на село с.к., община Д.; 3/
лозе с площ от 1.000 дка – имот № ****** в землището на село с.к., община Д.
като се твърди, че по отношение на същите е налице съсобственост между К.Г.К.
ЕГН **********, П.Д.Т. ЕГН **********, Ж.Д.Т. ЕГН **********, Т.Д.Б. ЕГН **********
и П.Г.Н. ЕГН **********, възникнала
в резултат на наследяване с оглед настъпилата смърт на наследодателката им П. И.К.,
починала на **.11.1995 г. Посочва се, че издадения констативен нотариален акт
по отношение на горецитираните имоти в полза само на Д. Т.Б., ЕГН **********
/наследодател на П.Д.Т. ЕГН **********, Ж.Д.Т. ЕГН **********, Т.Д.Б. ЕГН **********/
следва да се отмени и да се допусне делба между съделителите при законовите
квоти. Направено е уточнение, че нива с площ от 18.497 дка, представляваща имот
№ ****** в землището на село с.к. произхожда от поземлен имот /нива/ с площ
38,497 дка, трета категория, обособен като парцел ** в масив **, имот № ****** по
плана за земеразделянето на землището на с. с.к..
В срока по чл. 131 ГПК П.Д.Т. ЕГН **********
и Т.Д.Б. ЕГН ********** депозират отговори на исковата молба като оспорват
изцяло предявения иск за делба като излагат съображения, че заедно с Ж.Т. са
единствени собственици на процесните имоти като приживе наследодателя им Д. Б.
е владеел и стопанисвал единствено и само за себе си земеделската земя и двете
лозя. Твърдят, че К.Г.К. и П.Г.Н. не са заявявали своите претенции за дял в
процесните имоти, нито са оспорвали правото на собственост на Д. Б.. В
условията на евентуалност в случай, че се приеме за основателен искът за делба посочват,
че следва да бъде съобразено споразумение за доброволна подялба на земеделски
земи от 26.06.1995 г. както и обстоятелството, че К.Г.К. и П.Г. К. не са кръвни
брат и сестра на И. Т.Б., а едноутробни, тъй като имат различни бащи. Твърдят,
че този факт следва да бъде съобразен при определяне на квотите.
Отговор на исковата молба депозира и
Ж.Д.Т. ЕГН **********, в който оспорва предявените искови претенции за делба на
процесните имоти, поради фактът, че единствени собственици на същите са тя и
двамата и братя П.Д.Т. ЕГН ********** и Т.Д.Б. ЕГН ********** като наследници
на баща им Д. Т.Б.. Посочва, че последния ги е придобил чрез изтекла в негова
полза придобивна давност.
Състав на Районен съд, град Д. отменя
частично констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение - акт № *** от 26.03.2009 г., том **, рег. № ****,
н.д. ***/2009 г. на нотариус с рег. №*** в регистъра на НК и уважава искът за
делба само по отношение на нива с площ от **.497 дка, представляваща имот № ******
в землището на село с.к. като допуска същата между К.Г.К. ЕГН **********, П.Д.Т.
ЕГН **********, Ж.Д.Т. ЕГН **********, Т.Д.Б. ЕГН ********** и П.Г.Н. ЕГН **********
при квоти 5/16 идеални части за К.Г.К. ЕГН **********, 2/16 идеални части за П.Д.Т.
ЕГН **********, 2/16 идеални части Ж.Д.Т. ЕГН **********, 2/16 идеални части за
Т.Д.Б. ЕГН ********** и 5/16 идеални части за П.Г.Н., а в останалата част
отхвърля исковите претенции за делба на лозе с площ от 0.500 дка/ по документ
за собственост, а по скица с площ от 0.499 дка – имот № ****** в землището на
село с.к., община Д. и лозе с площ от 1.000 дка – имот № ****** в землището на
село с.к., община Д.. Първоинстанционното решение се обжалва от П.Д.Т. ЕГН **********,
Т.Д.Б. и Ж.Д.Т. ЕГН ********** в частта, с която частично е отменен
констативния нотариален акт и в частта, с която е допусната делба на нива с
площ от **.497 дка, представляваща имот № ****** в землището на село с.к.. В
останалата част постановения съдебен акт от състав на Районен съд, град Д. не е
обжалван и същият е влязъл в сила.
Въззивният съд констатира, че
обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Решението на Районен съд, град Д., съдържа реквизитите
по чл. 236 ГПК. Сезиран е надлежно
родово компетентен съд. Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност
на първоинстанционното решение в обжалваната част, поради което съобразно нормата
на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при
постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея. Въззивният съд след
запознаване с материалите по делото и събраните доказателства констатира от
фактическа страна следните обстоятелства:
П. И.К. почива на 13.11.1995 г., видно от приетото като писмено
доказателство удостоверение за наследници с изх. № **/25.02.2016 г., издадено
от Община Д.. От него се установява още, че е оставила като наследници синовете
си Д. Т.Б., И. Т.Б., К.Г.К. и дъщеря си П.Г.Н..
Д. Т.Б., И. Т.Б., К.Г.К. и П.Г.Н. са едноутробни братя и сестра, видно от
приетите като писмени доказателства актове за раждане № ***/1948 г. на К.Г.К., № **/1952 г. на П.Г.Н., №
4/1944 г. на И. Т. Б.и личния регистрационен картон на Д. Т.Б..
И. Т.Б. е починал на 13.04.2005 г. и е оставил като наследници братята си Д.
Т.Б. и К.Г.К., както и сестра си П.Г.Н., които факти са видни от приетото като
писмено доказателство удостоверение за наследници с изх. № **/07.03.2016 г.,
издаден от община Д.. Д. Т.Б. почива на 28.02.20** г. и като негови наследници
са посочени синовете му П.Д.Т. и Т.Д.Б. и дъщеря му Ж.Д.Т., съгласно
удостоверение за наследници с изх. № ****/01.07.2016 г., издадено от община Д..
Прието като писмено доказателство е решение № 59/27 от **.04.1994 г. на
поземлената комисия в община Д., от което се установява, че се възстановява
правото на собственост на П. И.К., ЕГН ********** върху следните имоти: 1/ нива
с площ 38,499 дка, трета категория в местност П.П., имот № ***** по плана за земеразделяне
в землището на с. с.к.; 2/ лозе от 0.500 дка, трета категория, местност Л.,
имот № ***** по плана за земеразделяне в землището на с. с.к. и 3/ лозе, 1.000
дка, трета категория, местност Л., имот № ***** в землището на с. с.к.. По
отношение на тези имоти в полза на П. И.К. е издаден и констативен нотариален
акт за право на собственост върху земеделски земи, възстановено и придобито на
основанията, по реда и при условията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ № **, том ****, дело № ***/10.02.1995
г.
По делото като писмено доказателство е прието споразумение за доброволна
подялба на земеделски земи, съобразно което П. И.К., Д. Т.Б. и И. Т.Б. се
договарят как поделят помежду си горепосочените недвижими имоти. Споразумението
е със заверка на подписите, извършена от кмета на с. с.к. на 26.06.1995 г.
На 26.03.2009 г. е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим
имот по давност № ***, том **, рег. № **** н.д. № ***/2009 г. на нотариус с
рег. № *** и район на действие Районен съд, град Д. в полза на Д. Т.Б. като
същият е признат за собственик по давностно владение върху следните недвижими
имоти, находящи се в землището на с. с.к., община Д.: 1/ нива с площ 38,499
дка, трета категория в местност П.П., имот № ***** по плана за земеразделяне в
землището на с. с.к.; 2/ лозе от 0.499 дка, трета категория, местност Л., имот
№ ***** по плана за земеразделяне в землището на с. с.к. и 3/ лозе, 1.000 дка,
трета категория, местност Л., имот № ***** в землището на с. с.к..
Като писмено доказателство е прието извлечение от регистъра на общинска
служба Земеделие, община Д., от което се установява, че по отношение нива с
площ 38,497 дка, трета категория, номер на имота ******, възстановена по ЗСПЗЗ
като първоначален собственик е вписана П. И.К. на основание решение № 59/27 от **.04.1994,
издадено от Поземлена комисия, община Д.. В последствие е вписан за собственик Д.
Т.Б. на основание нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давност № ***/26.03.2009 г. От този
документ се установява още, че горепосочената нива е разделена на два недвижими
имота – имот № ***с площ 20 дка, собственост на С.Т.Д. на основание
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № ***/13.05.2009 г. и имот № ******
с площ 18.497 дка собственост на Д. Т.Б..
Приети са още следните документи: 1/
договор за съвместна обработка на земя за периода 1999 г. – 2004 г., сключен на
13.12.1999 г. между „Е.С.“ ООД и К.Г. К.по отношение на 4,5 дка земеделска земя
в масив **, парцел ** в землището на с. с.к. за срок от три стопански години; 2/ договор за аренда на земеделска
земя, вписан под № ***, том ******, вх. рег. № ***** от **.10.2001 г., сключен
между „Е.С.“ ООД и Д. Т.Б. и И. Т.Б., с който се предоставя за временно и
възмездно ползване собствената им земеделска земя, находяща се в землището на
с. с.к., нива с площ 38,499 дка, парцел **, масив ** за срок от четири
стопански години до 01.10.2004 г.; 3/ договор за наем на земеделска земя
от 30.01.2003 г., сключен между ПТК „Ц.Ч.“ и К.Г.К. по отношение на нива с площ
4,500 дка, находяща се в землището на с. с.к. за една стопанска година от
01.10.2000 до 01.10.2001; 4/ договор
за отдаване на земеделска земя под аренда от 31.01.2007 г., вписан под № ****/01.02.2007
г., сключен между Д. К. Д. и Д. Т.Б. по отношение на нива с площ 38, 497 дка,
имот № ******, в землището на с. с.к., трета категория за 6 стопански години; 5/ договор за наем на земеделска земя
от 007.2010 г., сключен между „И.Г.“ ЕООД и К.Г.К. по отношение на нива от ******
с площ от 4,500 дка по плана за земеразделяне на с. с.к. за стопанската
2010/2011 г.; 6/ прехвърлителен
протокол от 01.12.2009 г., с който продавача К.Г.К. прехвърля на купувача „И.Г.“
ЕООД 5,250 тона царевица, реколта 2008/2009 г., съхраняваща се в складова база,
находяща се в с. П. И.; 7/ декларация
от 09.11.2008 г. на К.К., с която последния в качеството си на регистриран
земеделски производител декларира, че предлагано количество зърно е четири
тона, с произход от региона на с. с.к..
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.Г.Г., П.П.Р.и
Ц.П.Г.. От показанията на първия от тях се установява, че познава К.К. от 2006
г. Посочва, че през 2007 г. е закупил от него
царевица, която била около 4,5 – 5 тона и след това не е имал контакти с
него като за тази покупко-продажба не е оформял документи. Заявява, че не знае
местонахождението на нивата му, но този тонаж царевица се добива от нива с площ
от 3 до 8 дка. Посочва, че от друго лице научил, че когато К.К. заявил, че ще
продава земята му казали, че му трябва адвокат, но за други спорове не е чувал.
От показанията на П.Р.П.се установява, че познава К.К., тъй като имали
договорни взаимоотношения през стопанската 2010/2011 г. във връзка с обработка
на наследствена земеделска земя, в землището на с. с.к., с площ 4-5 дка.
Посочва, че земята е в идеални части и не е била изградена със собствен
идентификационен номер. Ц.П.Г. в показанията си пред съда посочва, че знае от Д.,
че има ниви и документи за тях, но не е виждал, нито е ходил на тези имоти.
Твърди, че познава К.К. и отношенията между него и Д. били добри.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка, въззивната инстанция възприема от правна страна следното:
Съгласно чл. 344, ал.1
ГПК с решението по
допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Самото производство е
особено исково производство, чрез което се установява и принудително се
осъществява потестативното право за прекратяване на съсобствеността. С оглед
особения характер на производството и въпросите, които се разрешават в първата
фаза, следва да се приеме, че релевантно между страните по делото е дали между
тях е налице съсобственост, възникнала в резултат на наследяване, върху
процесния имот - нива с площ от 18.497 дка, представляваща имот № ****** в
землището на село с.к. произхождаща от поземлен имот /нива/ с площ 38,497 дка,
трета категория, обособен като парцел ** в масив **, имот № ****** по плана за
земеразделянето на землището на с. с.к.,
както и какви са правата им в съсобствеността.
От
приетите писмени доказателства се установява, че на П. И.К. са били
възстановени три недвижими имота - 1/ нива с площ 38,499 дка, трета категория в местност П.П., имот № ***** по
плана за земеразделяне в землището на с. с.к.; 2/ лозе от 0.500 дка, трета
категория, местност Л., имот № ***** по плана за земеразделяне в землището на
с. с.к. и 3/ лозе, 1.000 дка, трета категория, местност Л., имот № ***** в
землището на с. с.к., видно от решение № 59/27 от **.04.1994 г. на поземлената
комисия в община Д.. Същата е починала на 13.11.1995 г., и нейни наследници са синовете
й Д. Т.Б., И. Т.Б., К.Г.К. и дъщеря й П.Г.Н., аргумент от чл. 5, ал.1 ЗН.
Горепосочените лица са едноутробни братя и сестра, видно от приетити актове за
раждане и личния регистрационен картон на Д. Т.Б.. В полза на Д. Б. е издаден нотариален
акт за собственост върху недвижим имот по давност № ***, том **, рег. № ****
н.д. № ***/26.03.2009 г. на нотариус с рег. № *** и район на действие Районен
съд, град Д. като същият е признат за собственик по давностно владение на
горепосочените недвижими имоти.
Налице
е заявено от страна на К.Г.К., ЕГН ********** оспорване на констативен
нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, н.д. № ***/26.03.2009 г. на нотариус
с рег. № *** и район на действие Районен съд, град Д. в частта, с
която Д. Т.Б. ЕГН ********** е признат за собственик по давностно владение
върху нива с площ от 18.497 дка, представляваща имот № ****** в землището на
село с.к. произхождаща от поземлен имот /нива/ с площ 38,497 дка, трета
категория, обособен като парцел ** в масив **, имот № ****** по плана за
земеразделянето на землището на с. с.к., тъй като се твърди, че К. е
стопанисвал полагащата му се част като наследник на П. И.К. още от 1995 г.
В първата
фаза на делбата това оспорване подлежи на разглеждане. Констативният нотариален
акт не се ползва с материална доказателствена сила относно констатациите на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост на молителя – в
настоящия случай Д. Т.Б., ЕГН **********. Доказателствената тежест, че последния
не е станал собственик на процесния недвижим имот по давностно владение е на
този, който оспорва признатите с констативния нотариален акт права. В този
смисъл Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение №
167/24.06.2013 г. по гр.д. № 1889/2013 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда
на чл. 290 ГПК, които са задължителни за съдилищата при постановяване на
съдебните актове. В настоящия случай доказателствената тежест е на К.Г.К..
Представените
от него писмени доказателства, а именно договор за съвместна обработка на земя за периода 1999 г. – 2004 г.,
договор за наем на земеделска земя от 30.01.2003 г. констатират наличието на
възникнали облигационни отношения, но не доказват, че в резултат на тези
договори отдадените от него под наем 4,5 дка земеделска земя /равняващи се
според К.на припадащата му се наследствена част като наследник на П. И.К./ от процесния
имот са реално обработвани за него и същият е
получавал договореното по тях възнаграждение. От договор за наем от 30.01.2003
г. не става ясно от коя земеделска земя са отдадените под наем 4,5 дка
земеделска земя в землището на село с.к.. Още повече, че в този договор за наем
е определен период на наемане от 01.10.2000 г. до 01.10.2001 г., за който
период самият К.представя доказателства, установяващи, че съществуват други
договорни отношения, породени от сключения договор за съвместна обработка. С
оглед гореизложеното основателни се явяват възраженията, посочени във
въззивната жалба, че представените писмени доказателства съдържат противоречия
и от съвкупния им анализ не се установява по реда на пълно и главно доказване,
че К.е упражнявал фактическа власт върху притежаваната от него наследствена
част, поради което да се оборва констатацията на нотариуса, че Д. Б. не е
придобил по давност процесния недвижим имот.
От приетите по делото свидетелски показания на Г.Г. се установява, че същият
е закупил царевица 2008 г. от К.К., която била 4,5 – 5 тона, които можели да се
добият от нива 3 до 8 дка. Фактът, че е закупувана царевица от К. не доказва
обстоятелството, че същата е добита от последния от процесната нива, още
повече, че самият Г. в показанията си посочва, че не знае точното
местонахождение на нивата. От показанията му не следва и изводът, че К.К. е
обработвал реално точно тези 4,5 дка земя, равняващи се според него на
припадащата му се наследствена част като наследник на П. И.К. от недвижим
имот, находящ се в землището на село с.к., произхождащ от нива с площ от 38.497
дка – имот № ******, именно нива с площ от 18.497 дка, представляваща имот № ******, върху които да е сял изкупената царевица от Г.. С
оглед гореизложеното основателни се явяват възраженията, изложени във
въззивната жалба, че от тези гласни доказателства не се доказва извършването на
обработка на наследствената му част от процесната земеделска земя от страна на К.К..
Декларацията от 09.11.2008 г. и
прехвърлителния протокол от 01.12.2009 г. също не доказват, че К. е обработвал
наследствената си част от процесната земя и че земеделските култури са добити в
резултат на тази обработка или че по друг начин е осъществявал фактическа власт
върху същата. Същите установяват, че К.К. предлага 4 тона зърно с произход от
региона на с. с.к. в качеството си на регистриран земеделски производител,
както и че прехвърля на „И.Г.“ ЕООД *,200 царевица, реколта 2008/2009 г.,
съхраняваща се в складовата база, находяща си в с. П. И.. От обработката на коя
земеделска земя са добити предлаганите култури не се доказва, поради което не
следва и изводът, че е извършвал обработка на наследствената си част от
процесната нива каквито са и твърденията му.
Приетите по делото писмени
доказателства договор за наем на недвижим земеделски имот от 2010 г., сключен
между „И.Г.“ ЕООД и К.Г.К. по отношение на нива от ****** с площ от 4,500 дка
по плана за земеразделяне на с. с.к. за стопанската 2010/2011 г., както и
показанията на свидетелката П.П.са ирелеватнти, тъй като се отнасят за период
след издаването на констативния нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, н.д.
№ ***/26.03.2009 г. в полза на Д. Т.Б. ЕГН **********.
С оглед гореизложеното оспорването на констативния нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, н.д. № ***/26.03.2009 г.
на нотариус с рег. № *** и район на действие Районен съд, град Д. в частта, с
която Д. Т.Б. ЕГН ********** е признат за собственик по давностно владение
върху недвижим имот, находящ се в землището на село с.к., произхождащ от нива с площ от 38.497 дка – имот № ******,
именно нива с площ от 18.497 дка, представляваща имот № ******, се явява
неоснователно и недоказано от страна на К.К. по реда на пълно и главно
доказване.
От изложеното следва, че издадения в
полза на Д. Т.Б. констативен нотариален акт го легитимира като собственик на процесният имот, а след неговата
смърт собственици на същия се явяват неговите наследници - П.Д.Т., Т.Д.Б. и Ж.Д.Т.. С оглед
достигнатите изводи не се доказва наличието на съсобственост по отношение на
процесния имот между К.Г.К. ЕГН **********, П.Д.Т. ЕГН **********, Ж.Д.Т. ЕГН **********,
Т.Д.Б. ЕГН ********** и П.Г.Н. ЕГН **********, възникнала в резултат на наследяване, поради настъпилата смърт на наследодателката им П. И.К.,
починала на 14.11.1995 г. В резултат на гореизложеното предявеният иск за делба
на нива с площ от 18.497 дка, представляваща имот № ****** в землището на село с.к.
произхождаща от поземлен имот /нива/ с площ 38,497 дка, трета категория,
обособен като парцел ** в масив **, имот № ****** по плана за земеразделянето
на землището на с. с.к. подлежи на отхвърляне.
Поради различни правни изводи на
състав на Окръжен съд, град Д. и състав на Районен съд, град Д. постановеното
първоинстанционно решение в обжалваната част следва да бъде отменено като
вместо това се постанови друго, с което искът за делба по отношение на недвижим
имот, находящ се в землището на село с.к., произхождащ от нива с площ от 38.497
дка – имот № ******, именно нива с площ от 18.497 дка, представляваща имот № ******
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Първоинстанционното решение следва
да бъде отменено и в частта относно постановената частична отмяна на издадения
в полза на Д. Т.Б. констативен нотариален акт. При отхвърляне на искът за
делба, издаденият в полза на последния нотариален акт не следва да се отменя. В
този смисъл решение №232/04.11.2011 г. по гр.д. № 1354/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително за съдилищата при
постановяване на съдебните актове.
По
отношение на разноските:
Направено е искане за присъждане на
сторените разноски и от двете страни в производството. С оглед отхвърляне на искът
за делба, предявен от страна на К.К., разноски следва да бъдат присъдени само
на въззиваемите страни като същите следва да се възложат в тежест на К., а
сторените от него разноски – остават за него така както са извършени, аргумент
от чл. 78 ГПК. От представените по делото доказателства се установява, че разноски
във връзка с воденото производство е извършил само Т.Д.Б. в размер на 651,50
лева /600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, 50 лева – държавна такса
за въззивно обжалване; 1,50 лева – преводна такса за заплащане на дължимата
държавна такса /, поради което К.К. следва да бъде осъден да му ги заплати.
Последният следва да бъде осъден да
заплати и дължимата държавна такса за първоинстанционното производство, с оглед
отхвърляне на искът за делба. Същата е в размер на 50 лева, аргумент от чл. 9
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 186/01.03.2017 г. по
гр.д. № 746/2016 г. по описа на Районен съд, град Д., В ЧАСТТА С КОЯТО Е отменен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение - акт № ***
от 26.03.2009 г., том **, рег. № ****, н.д. ***/2009
г. на нотариус с рег. № *** в регистъра на НК в частта, с която Д. Т.Б. ЕГН **********
е признат за собственик по давностно владение върху недвижим имот, находящ се в
землището на село с.к., произхождащ от
нива с площ от 38.497 дка – имот № ******, именно нива с площ от **.497
дка, представляваща имот № ****** в землището на село с.к. КАКТО И В ЧАСТТА, С КОЯТО Е допусната
делба на нива с площ от **.497 дка, представляваща имот № ****** в
землището на село с.к. между съделителите К.Г.К. с ЕГН **********, П.Д.Т., ЕГН **********,
Ж.Д.Т., ЕГН **********, Т.Д.Б., ЕГН ********** и П.Г.Н., ЕГН ********** при
квоти 5/16 идеални части за К.Г.К., ЕГН **********, 2/16 идеални части за П.Д.Т.,
ЕГН **********, 2/16 идеални части Ж.Д.Т., ЕГН **********, 2/16 идеални части
за Т.Д.Б., ЕГН ********** и 5/16 идеални части за П.Г.Н., ЕГН ********** КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от К.Г.К., ЕГН **********, адрес: *** против П.Д.Т., ЕГН **********, адрес: ***;
Ж.Д.Т., ЕГН **********, адрес: ***, С.О.№*; Т.Д.Б., ЕГН **********, адрес: *** и
П.Г.Н., ЕГН **********, адрес: *** иск за делба на нива с площ от **.497 дка,
представляваща имот № ****** в землището на село с.к., произхождаща от нива с площ от 38.497 дка – имот № ******,
находяща се в землището на с. с.к.
ОСЪЖДА К.Г.К.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ГПК на Т.Д.Б., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 651, 50 лева, представляващи сторени в производството
разноски
ОСЪЖДА
К.Г.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на Окръжен съд, град Д.,
на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса за
първоинстанционното производство
В
останалата необжалвана част решение № **6/01.03.2017 г. по гр.д. № 746/2016 г.
по описа на Районен съд, град Д. е влязло в
сила
Постановеното решение по в.гр.д. №
178/2017 г. по описа на Окръжен съд, град Д. подлежи на обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд, град София по
реда на чл. 280 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.