Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 145 ,5.06.2017 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
Членове : АЛБЕНА ПЕЕВА
младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Павлина Пенева
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 188 по описа за 2017 година намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 5341/28.03.2017 ( по регистратурата на ДРС) на СОУ „К. О.”, град Д. срещу Решение № 239 от дата 14.03.2017 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 4160/2016 г. , уважаващо предявени срещу него искове по член 344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
В жалбата се съдържат оплаквания ( подробно посочени в доклада на въззивния съд ), свеждащи се до необоснованост на извода на съда, че няма съкращаване на длъжността „ техник компютърни системи ” при създадена нова длъжност „ администратор компютърни системи ”, защото сравнение-то в трудовите функции на двете длъжности показвало възлагане на „ ад-министратора ” на нови , съществено различни ( посочени в б. „ а до м ” от точка 1 на жалбата, в т.ч. свързани с хардуера и неговото отчитане по сми-съла на член 207, ал.1 от КТ ) функции , както и защото длъжностите се различавали по код НКПД , изисквания за образование и минимален осигу-рителен праг. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете, в ал-тернатива частично отхвърляне на иска по член 344,ал.1,т.3 от КТ за стой-ност, равна на полученото обезщетение за безработица и частична отмяна по разноските.
В отговор на Н. Р. А. *** жалбата се оспорва с доводи за неизвършено съкращаване на щата при липса на ново щатно разписание , което е съставено, както е твърдял работодателят, на дата 30.09.2016 г., при липса на съществена разлика между трудовите функции на двете длъжности - на новата те били само по – подробно и с различни думи описани , а тези по раздел 3,точка 5 и 2 от ДХ съвпадали с основната функция на „ техника” . В отговора се акцентира на факта , че при уволне-нието въззиваемият е бил назначен към 17.10.2016 г. при условията на член 119 от КТ на длъжност „ администратор компютърни системи ” и следова-телно незаконосъобразно е уволнен от длъжност „ техник компютърни системи ” , каквато не е заемал . Оспорват се доводите срещу уважаването на иска за обезщетението по член 225 от КТ предвид различието на основа-нията, при които то и обезщетението по КСО се дължат и срещу произна-сянето по разноските като съобразено с това, че възнаграждението се раз-пределя между три иска. Настоява се решението да се потвърди и разнос-ките за това производство да се присъдят.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Предмет на обжалваното решение са исковете на Н.А. за установяване незаконосъобразността на уволнението му на основание член 328,ал.1,т.2, пр.2 от КТ и отмяната на заповед № РД – 05.25/ 28.10.2016 г. на директора на СУ „ Св. К. О.” ; за възстановяване на пре-дишната работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа по-ради уволнението в размера от 2 700 лева за следващия го шестмесечен пе-риод ,ведно със законни лихви. Ищецът оспорил уволнението въз основа на твърдения, че то е от длъжност, различна от заеманата от него считано от 15.09.2016 г. ( датата на споразумението по член 119 от КТ за преназна-чаването му ) и няма реално съкращаване на щата, тъй като трудовите фун-кции, които ищецът е изпълнявал до уволнението, са възложени на друго лице, което „ се води на друга длъжност ”, със сменено наименование.
Трудовото правоотношение между страните е възникнало от трудов договор № **г., сключен като срочен ( до 31.08.2010 г. ) и превърнат в безсрочен при условията на член 69,ал.1 от КТ. Въззиваеми-ят А. е работил на длъжност ( с наименование по трудов договор ) „ тех-ник компютърни системи”. В утвърденото от директора на дата 1.01.2016г. поименно разписание на длъжностите в училището ( на л.30 -32 ) , заемана-та от него длъжност е посочена като „ техник информационни системи ” в структурно звено „ специалисти ” ( като част от непедагогическия персо-нал ). Част от това звено е една щатна бройка за длъжността „ финансов контрольор” . В новото щатно разписание в сила от 15.09.2016 г. ( на л.36 – 38) в същото звено са създадени ( при запазване на бройката за длъжността „ финансов контольор ” ) по една щатна бройка за длъжностите : „ консул-тант, поддръжка на инф.тех.” и „ администратор компютърни системи ”. Въззиваемият е изразил писмено несъгласие с предложеното му от работо-дателя преназначаване считано от 15.09.2016 г. на длъжност „ администра-тор компютърни системи ” . Правилно е прието от районния съд, че и към 28.10.2016 г. ,когато му е връчена заповед № **г. за уволнението, действително заеманата от него длъжност е „техник компю-търни системи”.
По новото щатно разписание работодателят е създал две нови длъжности - „ консултант, поддръжка на инф.тех.” и „ администратор ком-пютърни системи ”. Доводът на въззивника, че част - „ някои от трудовите функции ” на съкратената длъжност „ техник компютърни системи ” са прехвърлени на новосъздадената длъжност „ администратор компютърни системи ” е основателен . Съпоставката между длъжностните характерис-тики за двете длъжности сочи, че трудовите функции на „ администратора” обхващат освен поддържката на софтуерни продукти и разработка на база данни ( каквото е същественото съдържание на трудовата дейност на „ тех-ника” ) ,но и технологичното осигуряване на компютърната техника, ин-сталирането на периферни устройства и нов хардуер , техническата под-дръжка на наличния, отчитането на компютърната техника . Заради тези възложени на „ администратора ” дейности по обезпечаването и поддръж-ката на хардуерните устройства, следва да се приеме, че тази длъжност е със съществено различаващи се трудови функции . Но въззивникът – рабо-тодател не е установил по същия начин , че другата новосъздадена длъж-ност „ консултант , поддръжка на информационна техника ” има съществе-но различаващи се трудови функции също. В исковата молба ищецът е по-сочил доказателствен факт за липсата на реално съкращаване на щата : след 15.09.2016 г. функциите на „ техника ” са възложени на друго лице , което се води формално на друга длъжност със сменено наименование .
В съгласие със задължителната съдебна практика, част от която е ре-шение № 404 от 6.01.2014 г. по гр.д.№ 1968/2013 г. на ІV г.о. на ВКС, реал-но съкращаване има при трансформация на трудови функции в т.ч. в слу-чай на разпределяне на трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност между нови длъжности със съществено различаващи се от тези на съкращаваната длъжност трудови функции. Формалното уве-личаване броя на длъжностите няма значение, защото нито една от тях не остава само с част от трудовите функции на старата, а към тях работодате-лят (както за „ администратора компютърни системи ”) добавя нови длъж-ностни задължения ( а също и нови изисквания за образование ) , заради които комплексът от трудови функции на двете длъжности е съществено различен от този на старата длъжност. Въззивният съд намира, че не е осъ-ществена трансформация на заеманата от въззиваемия А. длъжност . Ра-ботодателят не е оборил твърдението, че е запазена част от трудовите фун-кции на „ техника” като съдържание на задълженията на длъжността „ кон-султант , поддръжка на информационна техника”, на която към дата 15.09.2016 г. е назначен трети служител ( Б. Г. Г.) в структурното звено „специалисти ” . При това положение фактичес-кият извод на районния съд за липса на реално съкращаване в щата е обос-нован и правилно е прието, че уволнението на въззиваемия на това осно-вание е незаконосъобразно и заповедта за него подлежи на отмяна. Зако-носъобразно е уважен искът по член 344, ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ техник информационни сис-теми ” .
С оглед изхода по иска по член 344,ал.1,т.1 от КТ въззиваемият има вземане от обезщетение по член 225,ал.1 от КТ . Районният съд го е опре-делил въз основа на уговореното основно месечно трудово възнагражде-ние от 450 лева ( по – ниско от брутното трудово възнаграждение по член 228,ал.1 от КТ ) и го е присъдил, макар да не е посочил, за максималния шестмесечен срок след уволнението ( 6 х 450 лева ) , през който въззивае-мият в действителност не е работил. Полученото за същия период обезще-тение за безработица се възстановява от уволнения при условията на член 54е от КСО ,но вземането за него е на държавата ,а не на работодателя. Прихващане с чуждо вземане той не може да извърши. Правилно районни-ят съд е присъдил пълния размер на обезщетението от 2 700 лева, ведно с поисканите законни лихви от предявяването на иска .
При уважаване на исковете по член 344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ и частич-но уважаване на иска по член 344,ал.1,т.3 от КТ ищецът има право на част от разноските за адвокатско възнаграждение . Щом не е уговорено друго, определеното в договора за правна защита и съдействие от 23.12.2016 г. възнаграждение в общ размер от 1 150 лева е разпределено между три иска в три равни части ( от по 383 лева ). Ищецът има право на основание член 78,ал.1 от ГПК на част от възнаграждението за третия иск съразмерна на уважената част, равняваща се на 266 лева или общо 1 032 лева . Това нала-га отмяна на първоинстанционното решение за присъдените на ищеца раз-носки над размера от 1 032 лева .
За
въззивното производство въззиваемият има право на разноски , които , доказано е
с договора от 2.05.2017 г. ( на л.33 ) ,са в размер от 1 150 лева . При
отчитане на горните съображения ,следва да се приеме, че съот-ветните
части (1/3) – възнаграждения по трите
иска не превишават мини-малните размери по член 7,ал.1,т.1 от Наредба № 1от
9.07.2004 г. за мини-малните размери на адвокатските възнаграждения ( в ред. от
изм., Дв,бр.28 от
Воден
от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 239 от дата 14.03.2017 г. на Добрич-кия районен съд по гр.д.№ 4160/2016 г. в частите на уважените искове по член 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ и на осъждането на С. О.„ Св. К. О.”, град Добрич ,бул. „ Р.” № * да заплати на Н. Р.А., ЕГН: ********** *** сумата в размер от 1 032 ( хиляда и тридесет и два лева ), сторени разноски за адвокатско въз-награждение .
ОТМЕНЯ решението само в частта на осъждането на СУ „ Св. К. О.”, град Добрич ,бул. „ Р.” № * да заплати на Н.Р.А., ЕГН: ********** *** сумата в размер на гор-ницата над 1 032 лева до 1 150 лева, сторени разноски за адвокатско въз-награждение.
ОСЪЖДА С. О.„ Св. К. О.”, град Д. ,бул. „ Р.” № * да заплати на Н.Р.А., ЕГН: ********** *** сумата в размер 1 150 ( хиляда сто и петдесет) лева, сторе-ни във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния каса-ционен съд на Република България в едномесечен срок от деня на обявява-нето му – 5.06.2017 година .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.