РЕШЕНИЕ№ 168

гр.Добрич,21.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на двадесет и първи юни през 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

АЛБЕНА ПЕЕВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №256 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№2358/25.05.2017Г. на „***”ООД гр.Добрич, чрез адв.М.А., взискател по изп.д.№20179010400094 по описа на ЧСИ Д.И.-К.с рег.№901 и район на действие –района на ДОС, срещу постановление от 18.05.2017г. за спиране на изпълнителното производство на основание чл.432, т.7 от ГПК вр.чл.420, ал.1 от ГПК .

Настоява се за отмяна на спирането като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, че определение №821/03.05.2017г.по ч.гр.д.№706/2017г. на ДРС за спиране на изпълнението не е връчено на ЧСИ по указания в ГПК начин и процедура, че е представено във вид на фотокопие и без отметка за влизането му в сила. Не било доведено до знанието на ЧСИ по определения ред и определение №777/10.05.2017г., постановено по искане за издаване на обезпечителна заповед. Второто определение противоречало на първото, в което било посочено, че са налице предпоставките за спиране. Последното било обжалвано с мотиви, които си заслужавало да бъдат обсъдени. Не било преценено от районния съд, че искането за спиране било направено след срока , че не е направено по определения от закона начин и при спазване процедурата по ГПК и Наредбата за вписвания, че не е налице преценка дали обезпечението покрива вземането, преценка относно интересите на взискателя. Произнасянето по всички жалби на длъжника и по жалбата против определението за спиране било важно за правилното протичане на изпълнителния процес.

Длъжникът В.Г.К.-И. *** изразява становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №20179010400094 по описа на ЧСИ Д.И.-К.с рег.№901 и район на действие –района на ДОС, е образувано по молба на взискателя „***”ООД гр.Добрич и изпълнителен листа от 08.03.2017г., издаден по реда на чл.418 от ГПК въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №419/08.03.2017г. по ч.гр.д.№706/2017г.на ДРС, срещу В.Г.К.-И. за сумата 157 760.52лв., вземане за вреди, установено с акт за начет №11-04-25/01.12.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, сумата от 47 016лева обезщетение за забава от деня на причиняване на вредата до 01.12.2016г.

Извършено е проучване на имотното състояние на длъжника и са предприети действия по принудителното събиране на присъденото вземане на взискателя. Насрочен е от ЧСИ опис и оценка на недвижим имот и лек автомобил за дата 04.05.2017г.

С молба вх.№2008/03.05.2017г. процесуалния представител на длъжника е депозирал в деловодството на ЧСИ заверено от него копие от определение №821/03.05.2017г.по ч.гр.д.№706/2017г. на ДРС за спиране на изпълнението. Със същото е постановено от заповедния съд при условията на чл.420, ал.1 от ГПК спиране на изпълнителното производство. Въпреки това ЧСИ не е преустановил изпълнителните действия и на 04.05.2017г. е извършил описа на движимото и недвижимото имущество.

С молба вх.№2148/17.05.2017г. длъжникът повторно е поискал ЧСИ да преустанови изпълнителните действия предвид постановеното от заповедния съд спиране на изпълнението при условията на чл.420, ал.1 от ГПК, към която молба е приложил и определение на съда за оставяне без разглеждане на молбата му за издаване на обезпечителна заповед въз основа на определението за спиране, мотивирано и със съображенията на заповедния съд относно характера и последиците на постановеното определение от 03.05.2017г.

Изпълнителното производство е спряно от ЧСИ на основание постановеното по реда на чл.420 , ал.1 от ГПК от заповедния съд определението за спиране от 03.05.2017г., с постановление от 18.05.2017г., което е предмет на обжалване. Жалбата е допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице-взискател по изпълнението, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съобразно чл.435, ал.1 от ГПК акт на съдебния изпълнител, но неоснователна.

Касае се за спиране на изпълнението от заповедния съд при условията на чл.420, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената нормативна разпоредба, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т.1 - 8, сред които попада и настоящия, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД. В посочената хипотеза спирането на изпълнението настъпва по силата на закона, но за да бъде удостоверено пред съдебния изпълнител осъществяването на това предвидено от закона основание за спиране, трябва да му бъде представен акта на съда, който прогласява спирането. Длъжникът е този, който подава възражение и инициира спирането с представяне на обезпечение, той има интерес и да уведоми съдебния изпълнител за спирането, който е длъжен да го зачете. Заповедният съд , прогласил осъществяването на основанието по чл.420, ал.1 от ГПК няма задължение да доведе до знанието на съдебния изпълнител акта, с който прогласява спирането. Действително неговият акт подлежи на инстанционен контрол ( чл. 420, ал.3 ГПК), но ефекта на спиране настъпва след уведомяването на съдебния изпълнител доколкото частната жалбата срещу определението по чл.420 от ГПК не спира изпълнението му/чл.277 от ГПК/. След като бъде уведомен съдебният изпълнител следва да предприеме незабавни действия по проверка на достоверността на информацията /в случай на съмнение/ и установи ли я, да спре изпълнението в същия ден, в който е получил уведомлението. Спирането на принудителното изпълнение от страна на съда прегражда правото на съдебния изпълнител да осъществява каквито и да било изпълнителни действия във връзка с процесното вземане, освен предприемането на мерки по обезпечението му, като отнема на съдебния изпълнител преценката за обстоятелствата, наложили произнасянето на съда. След като е издаден съдебен акт за спиране на принудителното изпълнение той изцяло обвързва органа по принудително изпълнение. Налице е временна забрана за продължаване на изпълнителните действия до момента, до който отпадне основанието за спиране на изпълнението.

Що се касае до доводите на жалбоподателя, относими към законосъобразността на определението на заповедния съд за спиране, то те не подлежат на разглеждане в настоящото производство, а в производството по частната жалба срещу същото, каквото е проведено по ч.т.д.№154/2017г. на ДОС, приключило с определение №300/14.06.2017г./влязло в сила в деня на постановяването му като необжалваемо/, с което е потвърдено определението от 03.05.2017г. по ч.гр.д.№706/2017г.та ДРС за спиране на изпълнението по реда на чл.420, ал.1 от ГПК.ПГПК

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 18.05.2017г. на ЧСИ Д.И.-К.с рег.№901 и район на действие –района на ДОС за спиране на изпълнителното производство на основание чл.432, т.7 от ГПК вр.чл.420, ал.1 от ГПК .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.