О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 662

гр.Добрич 15.06.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На петнадесети юни 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

АЛБЕНА ПЕЕВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №217 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК,респ. чл.402 ал.2 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от М.Е.С. *** срещу протоколно определение №681/11.04.2017 г. по гр.д.№2023/2016 г. на Добричкия районен съд,с което 1./производството по цитираното дело е прекратено поради недопустимост на предявените искове и 2./е отменено допуснатото с определение от 03.08.2016 г. на ДРС обезпечение на исковете чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д.№20169010400088 по описа на ЧСИ Д.И.-К..Настоява се за отмяна на горното определение като незаконосъобразно и за връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците по частната жалба „Банка ДСК” ЕАД-гр.София и С.П.С. *** не изразяват становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Атакуваното определение е постановено в открито съдебно заседание на 11.04.2017 г.,в което частната жалбоподателка е представлявана от упълномощен адвокат,респ. същата е уведомена за определението в деня на постановяването му чрез процесуалния си представител.Частната жалба е подадена на 18.04.2017 г.,т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Същата изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно определение.Предвид горното и като насочена срещу актове от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и чл.402 ал.2 от ГПК във връзка с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Гр.д.№2023/2016 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,поправена с молба вх.№12797/25.07.2016 г.,с която са предявени пасивно субективно съединени искове на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД от М.Е.С. *** срещу „Банка ДСК” ЕАД-гр.София и С.П.С. *** за обявяване недействителността на договор за учредяване на договорна ипотека в частта относно 1/2 ид.ч. от ипотекирания недвижим имот,обективиран в нотариален акт №6,т.ІІІ,рег.№2803,д.№272/2006 г. на нотариуса Ц.А.с район на действие ДРС,сключен между съпрузите С.П.С. и М. Е. С. /втората чрез пълномощник С.П.С./ от една страна и горната банка от друга страна,поради сключването му в посочената част чрез лице без надлежна представителна власт по отношение на ищцата М.С..

С обжалваното определение районният съд е квалифицирал исковете като такива по чл.24 ал.4 от СК и е приел,че същите са предявени извън регламентираните с тази разпоредба преклузивни срокове,поради което е счел,че са недопустими,и е прекратил производството по делото.Определението за прекратяване на производството по делото е незаконосъобразно.Районният съд неправилно е преквалифицирал исковете по чл.24 ал.4 от СК вместо по чл.42 ал.2 от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл.24 ал.4 от СК разпореждането с вещно право върху общ на съпрузите недвижим имот,извършено от единия съпруг,е оспоримо,като другият съпруг може да го оспори по исков ред в определени срокове.Разпоредбата има предвид и е приложима обаче само в хипотези на разпореждане с общ имот на съпрузите,когато само единият съпруг е бил страна по сделката и еднолично се е разпоредил единствено от свое име с имота,а другият изобщо не е участвал при сключването й дори и чрез пълномощник.Настоящата хипотеза не е такава.В случая и двамата съпрузи /ищцата и вторият ответник,които са в брак към момента на сключване на процесния договор,като бракът им е прекратен с решение по гр.д.№397/2012 г. на ДРС,т.е. след сключване на договора/ са участвали като страна по сделката-С. П.С. е участвал лично,а М. Е.С. чрез съпруга си като неин пълномощник.Хипотезата на чл.24 ал.4 от СК не е налице и не е приложима.Обстоятелствата,изложени от ищцата в исковата молба и тази за поправянето й,обосновават правна квалификация на исковете по чл.42 ал.2 от ЗЗД,а предявяването на тези искове не е ограничено с преклузивен законов срок.Предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.Атакуваното определение следва да бъде отменено в частта,с която производството по исковете е прекратено,като делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по тях.

В частта,с която е отменено допуснатото обезпечение на исковете,обжалваното определение е също неправилно и следва да бъде отменено.Според разпоредбата на чл.402 ал.1 от ГПК отмяна на обезпечение се постановява по молба на заинтересованата страна.Такава се съдържа в отговора на исковата молба на ответника „Банка ДСК” ЕАД-гр.София.Молбата е процесуално допустима.Същата изхожда от ответник в обезпечителното производство,респ. ответник по предявените обезпечени искове,който има правен интерес от отмяна на обезпечителната мярка,засягаща правната му сфера.Разгледана по същество,молбата е неоснователна и не следва да се уважава.

Според разпоредбата на чл.402 ал.2 изр.1 от ГПК предпоставка за отмяна на обезпечението е отпадане на причината,поради която то е било допуснато.По аргумент от разпоредбата на чл.403 ал.1 от ГПК такива хипотези са отхвърляне на обезпечения иск,прекратяване на производството по него или непредявяване на обезпечен бъдещ иск в дадения на ищеца срок.В случая не е налице нито една от горните хипотези.Производството по обезпечените искове е все още висящо-нито е прекратено,нито има произнасяне по същество на исковете,т.е. обезпечителната нужда все още не е отпаднала,респ.не е отпаднала причината,поради която обезпечението е било допуснато.Молбата за отмяна на последното е неоснователна и следва да се остави без уважение.Първоинстанционното определение следва като незаконосъобразно да бъде отменено и в частта,с която е отменено допуснатото обезпечение на исковете.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение №681/11.04.2017 г. по гр.д.№2023/2016 г. на Добричкия районен съд в частта,с която производството по цитираното дело е прекратено поради недопустимост на предявените искове,и

ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОТМЕНЯ протоколно определение №681/11.04.2017 г. по гр.д.№2023/2016 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е отменено допуснатото с определение №1342/03.08.2016 г. на ДРС обезпечение на исковете чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д.№20169010400088 по описа на ЧСИ Д.И.-К. с район на действие ДОС,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Банка ДСК” ЕАД-гр.София за отмяна на допуснатото с определение №1342/03.08.2016 г. по гр.д.№2023/2016 г. на Добричкия районен съд обезпечение на исковете по чл.42 ал.2 от ЗЗД,предявени от М.Е.С. *** срещу „Банка ДСК” ЕАД-гр.София и С.П.С. ***,за обявяване недействителността на договор за учредяване на договорна ипотека в частта относно 1/2 ид.ч. от ипотекирания недвижим имот,обективиран в нотариален акт №6,т.ІІІ,рег.№2803,д.№272/2006 г. на нотариуса Ц.А.с район на действие ДРС,сключен между съпрузите С.П.С. и М. Е. С. /втората чрез пълномощник С.П.С./ от една страна и горната банка от друга страна,поради сключването му в посочената част чрез лице без надлежна представителна власт по отношение на ищцата М.С.,чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д.№20169010400088 по описа на ЧСИ Д.И.-К. с район на действие ДОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.