О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 666

гр.Добрич 15.06.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На петнадесети юни 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №255 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е частна жалба от Р.С.А. от гр.Добрич срещу определение №964/25.05.2017 г. по гр.д.№2480/2016 г. на Добричкия районен съд,с което е допълнено постановеното по делото решение №415/05.05.2017 г. в частта за разноските и частният жалбоподател е осъден да заплати на другата страна по спора Л.Р.А. сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лв държавна такса и 300 лв адвокатско възнаграждение.Изразява се недоволство от горното определение,като се настоява за отмяната му като незаконосъобразно.Според частния жалбоподател в производство по спорна съдебна администрация,каквото е настоящото,разноски в полза на страните не се присъждат,тъй като за разлика от исковото производство по него не се решават със сила на пресъдено нещо въпроси относно съществуването или не на материални права,а се администрират граждански правоотношения чрез заместване липсващото общо съгласие на страните.Поради тази особеност на производството по спорна съдебна администрация общите правила на ГПК по разпределяне на отговорността за разноските не намирали приложение.

В писмен отговор ответницата по частната жалба Л.Р.А. *** изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на атакуваното определение.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е уведомен за атакуваното определение на 30.05.2017 г. /виж съобщението на лист 88 от делото на ДРС/,частна жалба вх.№8978/30.05.2017 г. е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и като изхождаща от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.248 ал.3 от ГПК,подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност,е процесуално допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Гр.д.№2480/2016 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която Л.Р.А. *** предявила срещу Р.С.А. от гр.Добрич иск на основание чл.127а от СК за разрешаване спора между страните относно пътуване в чужбина на общото родено от брака им непълнолетно дете С.Р.С. и за постановяване заместващо съгласието на ответника като баща на детето решение за неограничено пътуване на последното от България до Германия и обратно.С решение №415/05.05.2017 г. ДРС е уважил искането на ищцата като майка на детето и е разрешил на непълнолетния син на страните да пътува до Германия и обратно неограничено без съгласието на бащата.С обжалваното определение районният съд е уважил молбата на ищцата Л. Р.А.,подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК,за допълване на решението в частта за разноските,като е присъдил в нейна полза разноски в размер на 325 лв.Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Безспорно в случая се касае не за общо исково производство,а за особено производство по спорна съдебна администрация.Въпреки особения характер на производството като несъщинско исково производство в същото важат общите правила по чл.78 от ГПК за разпределяне на отговорността за разноски.Нормата на чл.78 от ГПК се намира в част първа „Общи правила” на процесуалния закон и се прилага за всички уредени в него производства,доколкото не са предвидени специални правила за някои от тях.Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията между родители и деца не са изрично уредени в процесуалния закон,като в последния няма и изрично регламентирани по-особени правила относно отговорността за разноски по този вид производства.Следователно по тях приложение намират общите правила по чл.78 от ГПК,които поставят в основата на отговорността за разноски поведението на страните в процеса и причинените от техни неоснователни действия вреди за другата страна.

При уважаване на такъв иск с предмет спорна съдебна администрация на ищеца следва да се присъдят на общо основание разноски.На ищеца не биха се дължали разноски само при хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК,в която ответникът не е дал повод с поведението си за завеждане на делото и ако изрично признае иска /в тази насока определение №252 от 25.09.2015 г. по гр.д.№3895/2015 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС/.Въпреки че по въпроса за дължимостта на разноски в производства по спорна съдебна администрация има противоречива практика /така в обратен смисъл определение №385/25.08.2015 г. по ч.гр.д.№3423/2015 г.,І г.о.,ГК на ВКС/,преобладаващата практика е в насока,че разноски се дължат и в това производство,като обстоятелствата следва да се преценяват при всеки конкретен случай,респ. за определящо се смята поведението на страните и в частност на ответника по делото /в тази насока и определение №332 от 02.06.2015 г. по ч.гр.д.№2518/2015 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.

Следователно от значение в случая е дали ответникът Р.С.А. е дал повод с поведението си за завеждане на делото и дали е признал или оспорил искането.Факт е,че бащата Р.А. не е дал исканото от майката Л.А. съгласие за пътуване на детето им в чужбина;при завръщането си от Германия в България през зимата на 2016 г. е взел със себе си и декларацията,подготвена от двамата родители,осигуряваща безпрепятственото пътуване на непълнолетното им дете,като отказал да я върне на майката.Горното му поведение попречило на детето да се върне в България през лятото на 2016 г.В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил горните твърдения на ищцата,потвърдени и от разпитани по делото свидетели.Заявил е,че не желае да даде съгласие за пътуване на детето,докато не се разреши по съдебен ред въпросът кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо детето и какъв да е режимът на лични контакти с другия родител.Факт е,че ответникът не е предоставил незабавно исканото от него съгласие за пътуване на детето,което не е сторил и в хода на производството по чл.127а от СК.С това си поведение той е дал повод за завеждане на делото.Освен това с отговора на исковата молба е оспорил искането като неоснователно,т.е. липсва признание на искането от негова страна.След влизане в сила на решението по родителските права ответникът А. в съдебно заседание на 24.04.2017 г. пред ДРС е заявил,че не оспорва правото на детето да се връща в България,но при приканването му от съда за сключване на спогодба е заявил,че такава не може да бъде постигната.Така той е поддържал позицията си по оспорване на искането до приключване на производството в първата инстанция.В този случай ответникът А. дължи на общо основание сторените от ищцата по делото съдебно-деловодни разноски.

Никоя от страните не е претендирала разноски за настоящото производство и такива не следва да се присъждат.

Настоящото определение е необжалваемо,тъй като определенията по чл.248 ал.3 от ГПК следват реда за обжалване на решението,което е изменено или допълнено в частта за разноските.Въззивно решение по спор по чл.127а от СК не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.2 т.2 от ГПК/,поради което и определението на въззивния съд по частна жалба срещу определение по чл.248 ал.3 от ГПК не подлежи на последващо обжалване пред ВКС.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №964/25.05.2017 г. по гр.д.№2480/2016 г. на Добричкия районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.