О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     673        , гр. Добрич, 19. 06. 2017 г.

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                                   ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 264 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

         Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, по частна жалба от процесуалния представител на С.З.Е., с ЕГН **********, и И.М.Е., с ЕГН **********,***, против определение № 991/ 30.05.2017 г., постановено по гр. д. № 2968/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е отказано конституирането им като страна в процеса.Съобразно изложените в частната жалба оплаквания, определението било неправилно, тъй като жалбоподателите разполагали с активна процесуална легитимация да участват в процеса. Детето било настанено в семейството им, като баба и дядо по бащина линия, по силата съдебно решение по гр. д. № 3137/ 2016 г. по описа на ДРС. Административната мярка била определена за срок от пет години. Ако претенцията на майката за упражняване на родителските права над детето била уважена, това щяло да противоречи на посоченото съдебно решение, а също така щяла да доведе до психически срив у детето, тъй като майката до този момент не била полагала грижи за него. Настоява се за отмяна на определението, като въззивният съд конституира частните жалбоподатели като страни в процеса.

         По реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответната по частната жалба страна е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на основателността и. Атакуваният съдебен акт бил правилен, тъй като бабата и дядото на детето не разполагали с правен интерес от конституирането им като страна. Същите не притежавали качеството на ответници, тъй като против тях не били насочени искови претенции. Не притежавали качеството и на трети лица – помагачи, поради което искането им било недопустимо, евентуално – неоснователно.

         Препис от определението е било връчено на процесуалния представител на 31.05.2017 г. Частната жалба, подадена на 06.06.2017 г., попада в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от лица, разполагащи с правен интерес да атакуват неизгоден за тях съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

         Първоинстанционното производство е образувано по предявени от К.В.И. против Б.И.М. претенции, както следва: да и бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете А.Б.И., роден на *** г., да бъде определено детето да живее при майката, като на бащата бъде определен подходящ режим на лични отношения и бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговата майка и законен представител в размер на 150 лв. Тъй като майката е трайно установена в Р Германия, се претендира и постановяването на съдебно решение, което да замества съгласието на бащата детето да пътува в чужбина и за издаване на международен паспорт.

         Ответникът е представляван от особен представител, който не е депозирал писмен отговор.

         На 19.05.2017 г. настоящите жалбоподатели депозирали молба, вх. № 8436, с която настоявали да бъдат конституирани като страни в процеса. Съобразно изложените в молбата твърдения, двамата били баба и дядо на детето по бащина линия и то било настанено за отглеждане при тях по силата на съдебно решение по гр. д. № 3137/ 2016 г. на ДРС. Детето страдало от здравословни проблеми и за да бъдат интересите му максимално защитени, те следвало да встъпят в процеса като страна.

         С поднадзорното определение Районният съд оставил без уважение молбата, тъй като С. и И.Е. са баба и дядо на детето. В производството по повод родителски права могат да участват родителите, докато бабата и дядото разполагат с процесуална възможност да искат определянето на мерки за лични отношения с детето.

         Мотивите на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.

         Страни в производството по определяне упражняването на родителските права са родителите. Останалите роднини по права или съребрена линия, дори детето да е настанено при тях по административен ред, както това е сторено в настоящото производство, не разполагат с никаква легитимация да участват в процеса, нито активна, нито пасивна. Освен, че не съществува процесуалната възможност да участват като главна страна в процеса, не биха могли да участват и като подпомагаща, тъй като нямат правен интерес да помагат на някоя от страните в личните им искове. При тези съображения правилно първоинстанционният съд е отказал участието им като страни в процеса. В този смисъл определението е правилно и подлежи на потвърждаване.

         Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 991/ 30.05.2017 г., постановено по гр. д. № 2968/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич.

         Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. варна в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Варна.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                      2.