Р Е Ш Е Н И Е

№ 39

гр.***, 22.06.2017г.

***ки окръжен съд, наказателно отделение, публично съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година,

Председател: Флорентина Неделчева,

Членове: Атанас Каменски и Деница Петрова,

Съдебен секретар: Анжела Никова,

в.н.ч.х.д.№135/2017г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

 

С присъда №17/10.03.2017г. по н.ч.х.д.№957/2016г. РС-гр.*** е признал В.К. за невиновен в това, че на 07.07.2016г. В гр.*** причинил на С.С. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия и кръвотечение от носа, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като е оправдал подсъдимия по повдигнатото частно обвинение по чл.130, ал.1 от НК. Отхвърлен е предявения от С. граждански иск срещу К. за сумата от 2500лв, представляващ претендирано ведно със законната лихва обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Присъдата е обжалвана от тъжителя с претенции за незаконосъобразност и необоснованост, резултат от несъобразяване с всички доказателствени източници, повърхностно тълкуване на доказателствения материал и неправилно прилагане на материалния закон. Пледира се К. да бъдат признат за виновен и санкциониран по възведеното частно обвинение,  за уважаване на гражданскоправната претенция, както и за присъждане на деловодните разноски.

Защитата оспорва основателността на оплакванията и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт. Искане относно разноските не е направено.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, възраженията и доводите на страните, съдът  прие, че следва да кредитира изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка:

С.С. е собственик на апартамент във вх.Б на бл.44 по ул.“***“ в гр.***. Управител на етажната собственост е В.К.. Както подсъдимият, така и останалите съседи изпитвали особена неприязън към тъжителя заради негови прояви, датиращи още от основаването на кооперацията. Самият подсъдим няколкократно бил набеждаван от страна на С., което допълнително изострило отношенията им.

На 07.07.2016г. Около 16:30 часа, свидетелите С.и К.-служители на „ВиК“АД-гр.***, започнали проверка за отчитане показанията на водомерите на живущите във входа, като започнали от последния етаж и преминали през апартамента на тъжителя на ет.3. Установили липса на консумация и преминали към жилището на К. на долния етаж. След като разбрал, че няма разлика в показанията на водомера на съседа му, подсъдимият настоял за повторна проверка, която обаче дала същия резултат. Слизайки надолу двете служителки се разминали с К. който се изкачвал. Чули, че на висок тон търси сметка на С. за плащането на общата вода, след което тъжителят извикал: „Моля ти се, не ме бий“, но продължили работата си, след което си тръгнали.

Според показанията на св.Д.-служител на IРУП-гр.***, отговарящ за района, на неустановена дата през лятото на 2016г., около 16:00 часа бил посетен в участъка от С.С., който бил с окървавено лице. На зададените въпроси за това какво се е случило отговорил само-“К. пак...“, без други подробности. Полицейският служител го посъветвал да потърси медицинска помощ и ако желае да се върне, за да подаде жалба, след което тъжителят си тръгнал.

Съгласно приложения към тъжбата лист за преглед от МБАЛ-гр.***, С. посетил здравното заведение в 17:40 часа на 07.07.2016г. С оплакване за болки и световъртеж след нанесен му  „побой с ръка“ по главата. Обективно е констатирана оточност на лицето и кръвотечение от носа с давност от няколко часа. Назначената в съдебно заседание СМЕ по писмени данни приема, че към първоначалния преглед тъжителят е бил претърпял  контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия и кръвотечение от носа.  Травмите са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по начина, описван в тъжбата-при удари с юмрук.

Така  възприетата от районния съд фактическа обстановка изцяло се кредитира и от настоящия състав. В основата на изложеното са показанията на двете служителки на ВиК-С.и К., показанията на полицейския инспектор Д., обективните констатации по издадения лист за преглед на пациент, както и заключението по назначената СМЕ. От тази доказателствена съвкупност се установява, че между 16:30 часа, когато е извършвано засичането,  до посещението на полицейското управление и здравното заведение, тъжителят е претърпял увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Връзка между уврежданията и евентуални действия на подсъдимия може да се изведе единствено от фактите на възникналото пререкание и чутите от свидетелките викове на С.-„Моля ти се, не ме бий“, както и изречената пред Д.напълно неопределена фраза-“К. пак...“. Срещу тези улики, съставляващи косвени доказателства, противостоят обясненията на подсъдимия, които дори да са израз на защитна позиция съставляват годно доказателствено средство, както и факта, че тъжителят няколкократно преди това е набеждавал К. в упражнено насилие. В тази връзка, в пълно съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК първоинстанционният съд обстойно е прегледал и преценил източниците на доказателства, излагайки убедителни и логически издържани съображения досежно достоверността на всеки от тях, съотношението му с останалите такива и обективната невъзможност при наличната съвкупност да се преодолее констатираното противоречие. Така при липса на факти, годни да обусловят по категоричен и безспорен начин един единствен извод относно авторството на деянието, законосъобразно и обосновано първоинстанционният състав е оправдал подсъдимия в съответствие с разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК. Като последица от това гражданскоправните претенции срещу К. правилно са били отхвърлени като  недоказани.

Воден от изложените фактически констатации и правни съображения настоящият състав счете жалбата на С. за неоснователна. Атакуваният акт е законосъобразен, обоснован и правилен, не са налице основания за отмяна или изменение, защитата не е претендирала за разноски, поради което и на основание чл.338 от НПК, съдът

Р  Е  Ш  И:

Потвърждава изцяло  присъда №17/10.03.2017г. по н.ч.х.д.№957/2016г. на РС-гр.***

Решението е окончателно.

 

Председател: ………        Членове: ……..…..                 …………..