О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 196

гр.Добрич, 22.06.2017г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година,

Председател: Атанас Каменски,

Членове: Калиптен Алид и Марина Георгиева,

Прокурор: Димитър Димитров,

Съдебен секретар: П. Петрова,

в.н.ч.д.№140/2017г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

Производството е образувано по реда на чл.436, ал.2 от НПК, по жалба на П.Ф.Я. срещу протоколно определение №59 от 05.04.2017г. по н.ч.д.№20/2016г. на РС-гр.Балчик, с което е оставена без разглеждане молбата лицето за допускане на съдебна реабилитация относно осъжданията по н.о.х.д.№65/2009г. на РС-гр.Балчик и н.о.х.д.№3234/2012г. на РС-гр.Варна.

Защитата оспорва законосъобразността на постановения акт. Пледира се за отмяна на определението и решаване на казуса по същество посредством допускане на претендираната реабилитация.

Представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище, че отказът на първоинстанционния съд да разгледа искането е незаконосъобразен, но оспорва основателността на искането за реабилитация.

След като обсъди и прецени становищата и доводите на страните, съдът взе предвид следното:

Процедурата по съдебна реабилитация/чл.433 и сл. от НПК/ е обособена в раздел II, глава XXXIV от част VII на кодекса, отграничаващ предвидените „Особени производства“, в рамките на които, ако това не е предвидено изрично, не се прилагат общите правила. Именно поради това първоинстанционният съд е бил длъжен да разгледа и реши казуса по същество като уважи или отхвърли молбата на жалбоподателката. Оставянето без разглеждане на депозираното искане съставлява отказ от правосъдие, подлежащ на безусловна отмяна. По силата на чл.436, ал.3 от НПК, това задължава въззивната инстанция да се произнесе и по основателността на преюдициалната молба.

Видно от приложената справка за съдимост, Я. е съдена, както следва:

По н.о.х.д.№65/2009г. на РС-гр.Балчик за две престъпления по чл.192а, ал.1 от НК, за които и на основание чл.23 от НК е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години. Към същото е присъединена глоба в размер на 1000лв. Определението е в сила от 26.02.2009г.

По н.о.х.д.№3234/2012г. на РС-гр.Варна за извършено на 21.12.2007г. Престъпление по чл.308 от НК, за което е наложено наказание пробация с мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК-за срок от по две години. Определението е в сила от 19.09.2012г. Санкцията е отчетена като изтърпяна към 28.12.2012г.

С определение №2492 от 12.12.2012г. по н.ч.д.№5316/2012г. РС-гр.Варна е определил на основание чл.25, във в-ка с чл.23 от НК обща санкция по горните осъждания, а именно-лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години, към което е присъединена глоба в размер на хиляда лева. Групирането е в сила от 28.12.2012г.

Срещу Я. е образувано ИД№8090001434/2009г. на НАП, офис-гр.Добрич. Изпълнителният лист от 27.02.2009г. по н.о.х.д.№65/2009г. на РС-гр.Балчик е присъединен титул към делото. Въпреки декларирано предприетите действия по ДОПК за принудително събиране, глобата в размер на 1000лв. не е била погасена към датата на удостоверяването-27.02.2017г.

За допускане на претендираната от жалбоподателката съдебна реабилитация, разпоредбата на чл.87 от НПК изисква от изпълнение на наказанието лишаване от свобода да са изтекли три години и присъединената глоба да бъде платена:

С оглед извършеното групиране по н.ч.д.№5316/2012г. на РС-гр.Варна, установеният три годишен изпитателен срок е започнал да тече от датата на влизане на определението в сила, при което срокът по чл.87 от НПК би приключил през 2018г. /н.д.№22/2011г. на ВКС, I н.о./ Дори да се приеме второто съществуващо в съдебната практика схващане /н.д.№556/2008г. на ВКС, III н.о./, относно началния момент на посочения законоустановен срок, настоящият състав констатира наличието на друго правопрепятстващо основание.

Втора пречка за уважаване на искането съставлява неплатената глоба, по повод на която на производство пред НАП е ИД№8090001434/2009г. по чл.163, ал.3 и ал.3 от ДОПК, във в-ка с чл.235 от ЗИНЗС. В тази връзка доводите на защитата се основават на няколко решения на ВКС /напр. н.д.№150/2016г. на II н.о./, отъждествяващи невъзможността за принудително събиране на глобата, чието последващо престиране не би довело до неоснователно обогатяване, с изискването по чл.87, ал.3, изр. последно-“плащане“. Въпреки изричното си несъгласие с тази фикция, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че и в този случай предприетите действия по принудителното събиране на публичното вземане препятства приложението на по-краткия давностен срок, поради което погасяване по давност може да настъпи след изтичането на 10-годишния срок по чл.171, ал.2 от ДОПК, т.е. през 2019г. Едва тогава, съгласно новата практика на ВКС санкцията би била „изпълнена“.

Що се касае до изтъкваното от първоинстанционния съд невъзстановяване на щетите, следва да се подчертае, че се касае за престъпления по чл.192а и чл.308 от НК, които са формални и евентуалните материални щети не са съставомерни, за да се изисква репарирането им.

Предвид изложените констатации и съображения и наличието на посочените материалноправни пречки, искането на П.Ф.Я. за допускане на съдебна реабилитация относно осъжданията по н.о.х.д.№65/2009г. на РС-гр.Балчик и н.о.х.д.№3234/2012г. на РС-гр.Варна е неоснователно, поради което и на основание чл.436, ал.3 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Отменя определение №59 от 05.04.2017г. по н.ч.д.№20/2016г. на РС-гр.Балчик, с което е оставена без разглеждане молбата на П.Ф.Я..

Оставя без уважение молбата на П.Ф.Я. за допускане на съдебна реабилитация относно осъжданията по н.о.х.д.№65/2009г. на РС-гр.Балчик и н.о.х.д.№3234/2012г. на РС-гр.Варна.

Решението е окончателно.

Председател: ……… Членове: ……..….. …………..