Р Е Ш Е Н И Е №103

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 06.06.2017 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и шести май

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева

ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря НЕЛИ БАЧВАРОВА................. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева...........т.д.№283

от 2016 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от В.М. ,ЛНЧ ********** ,с адрес/***,със съдебен адрес-*** срещу „Д.“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление –гр.Добрич,ул.“Х. С.“№*,ет.*,представлявано от М. К.,А. Б. и Г. Л.,поотделно за сумата от 27 200 лв.,от които 13 600 лв.-неизплатено възнаграждение на ищеца за месец юли на 2015г.и сумата от 13 600 лв.-неизплатено възнаграждение на ищеца за месец август на 2015г.,ведно със законна лихва върху главниците,считано от датата на подаване на исковата молба,както и за дължима лихва за забава върху претендираните главници в общ размер на 1 972,16 лв.за периода от настъпване на изискуемността на главните задължения до подаване на исковата молба.Претенциите са с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.141 ал.7 от ТЗ.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

В периода от 01.12.2003г. до 27.08.2015 г.ищецът е бил управител на ответното дружество,по силата на договор за управление,сключен на 01.12.2003г.

На 27.07.2015г.В.М. е отправил до ответника искане да бъде освободен от заеманата от него длъжност,която е удовлетворена от общото събрание на дружеството.Решението е вписано в ТР при АВ на 27.08.2015г.,от която дата ищецът е заличен като управител.Продължил е да изпълнява задълженията си до 01.10.2015г.

На ищеца не е изплатено възнаграждение за месеците юли и август на 2015г. в размер на исковата сума.Отправена е нотариална покана за заплащане на възнаграждението,с която ответникът е изразил несъгласие.В отговора на нотариалната покана е направено изявление за прихвашане,което е лишено от правно основание.

Претендира се обезщетение за забава в размер на сумата от 1044,75 лв.,считано от падежа на задължението до завеждане на исковата молба-16.042016г.,както и сумата от 927,41 лв.-обезщетение за забава от падежа на задължението до завеждане на делото.

В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор,в който се излага следното:

Исковете са неоснователни.Договорът е прекратен с оставката на ищеца с незабавно действие.В представения от ищеца непълен договор е уговорено възнаграждение в размер на 5 000 лв.месечно.По 11 938,14 лв.е получил ищецът за месеците май и юни на 2015г.,което надвишава повече от два пъти уговорения в договора размер от 5000 лв.Разликата подлежи на връщане от ищеца.

Прави се искане за допускане на възражение за прихващане,с надплатеното възнаграждение на ищеца по делото за месец май и юни на 2015г.Прихващането е било възможно да стане на датите,на които е настъпила изискуемостта на вземането,а именно 12 –то число на за месец август и септември на 2015г.,поради което и лихви след тези дати не се дължат.

Действието на освобождаването на управителя е незабавно от вземане на решение на общото събрание на дружеството,а вписването в регистъра има действие по отношение на третите лица.Не е вярно,че ищецът е продължил да изпълнява задълженията си на пълно работно време до 01.10.2015г.Същият не е освободен от отговорност за действията си като управител.По-голяма част от август на 2015 г. е бил неработен за дружеството.Не се оспорва получаването на поканата за заплащане на възнаграждението,но то не е изплатено,поради това,че към момента не е бил в сила договора за управление между страните.Не е завършила проверката за нанесените от ищеца в качеството му на управител щети.Не се спори,че ищецът е бил управител на дружеството,нито че е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на сумата от 13 600лв.Не се спори,че за месец юли и август не му е заплащано такова.Освен представения от ищеца непълен договор ,дружеството не разполага с друг договор за управление.

Прави се евентуално възражения за прихващане на вземането на ищеца с изискуемо вземане на ответника ,произтичащо от управленски деликт спрямо румънското дружество „Л. Р. Е. Р.“, Р.,на което ищецът е бил управител и което е цедирало на ответника вземането си срещу ищеца по делото,което прехвърляне е съобщено на ищеца с нотариална покана от 22.03.2016г.,или прихващането е било възможно преди датата на завеждане на иска.В случай ,че претенцията се признае за основателна ,следва да се приеме,че прихващането е настъпило на 04.01.2016г.,поради което след тази дата лихви не се дължат.Съществуването на вземането е признато от ищеца на с писмо до цедента от 28.07.2015г.На 25.01.2007г. управителят на румънското дружество е сключил договор за поръчка с Л. П.,по силата на който П. е упълномощен да закупува земи в област К. , Р..Договорът се удължава изрично и имплицитно до 12.01.2015г..И М. и П. са признали писмено,че средства за били изтеглени от сметките и касиера на дружеството и не са били оправдани впоследствие с оправдателни документи.Ищецът издал на дружеството саморъчно написани декларации от 27.07.2015г.,с които потвърдил ,че сумата от 200 000 евро не е била оправдана и е предложил да компенсира дружеството със земя на стойност 130 000 евро.Според електронно писмо от 21.09.2015г. ищецът признава загубата на 185 000 евро.Ищецът допуснал следните нарушения –Не е контролирал изпълнението на поръчката на П.;Не е проверявал списъка на разходите,направени от П.;Самият той не се е уверявал,че от сметките на дружеството са излизали само средства за изпълнение на поръчката –за закупуване на земя;Не е поискал П. да връща използваните суми или да представи оправдателни документи за сумите;Не е управлявал подобаващо активите и дейността на румънското дружество;Не е уведомявал собствениците му за последиците ,увреждащи „Л. Р. Е. Р.“, Р.,възникващи от мандата и не е направил нищо ,за да предотврати щетите ,нанесени на дружеството,въпреки,че е имал средствата и възможността да го направи.Сам ищецът възложил проверката на „Е.“.Той не е изпълнил задължението си да поправи вредите,въпреки че сам си е поставил срокове за това.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва позоваването на ответника на неизпълнение на договорни задължения.Според ищеца недопустимо е позоваването на неизпълнение на договор с изтекъл срок.След 2005г. възнаграждението,което реално е получавано от ищеца е в размер на 13 000 лв.месечно.Става въпрос за постоянно действащо възнаграждение на управителя на дружеството,със заплащане на съответните осигуровки и дължими данъци.За неоснователни се намират и възраженията за незабавното действие на прекратяването на договора,за неизпълнение на задълженията на ищеца като управител до края на месец октомври.

Възразява се срещу допускане на евентуалното възражение за прихващане за разглеждане в процеса,по съображения,подробно изложени в исковата молба.Вземането,цедирано на ответника не е ликвидно и изискуемо,не е безспорно,липсват предпоставките за материално правно прихващане.Твърденията за признания на вземането са неверни.Представения доклад от румънско дружество одитор е без участието на ищеца.Отговорност за неотчетени суми би следвало да се търси от г-н П.,а изследването й би било възможно в Р..Това би било изключително сложно,с оглед на стотици други договори за закупуване на земя,плащане на такси и не би могло да се вмести в полето на това производство.

В отговор на допълнителна искова молба се навеждат следните твърдения и искания:

Поддържа се становището на ответника,изразено в първоначалния отговор.Заведените дела в Р. не съвпадат по страни и предмет на делото и са неотносими,поради което не следва да се приемат по делото.Дали собственикът на капитала на дружеството е знаел за упълномощителната сделка е неотносимо към отговорността на ищеца като управител.Отчет при прекратяването на договора за управление на българското дружество не е даван.Такъв не е даван и на румънското дружество.

Като се запозна със събраните писмени и гласни доказателства и становището на изслушаното по делото вещо лице икономист,съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор –пълномощно за управление на дружеството „Д.“СРЛ,сключен на 01.12.2003г.със срок на действие до 31.12.2005г. между А. С.и ищеца по делото.В чл. 5.1 от представения договор е уговорена сумата от 5 000 лв.за дванадесет месеца.Не се спори между страните ,а и от представеното заключение на вещото лице се установява,че през периода януари-юни на 2015г. на В.М. е заплащана сумата от 13 600 лв. брутно трудово възнаграждение.Ищецът е осигуряван като управител на дружеството за периода от 2006г.до 2015г.На 27.07.2015г.е депозирана оставката на ищеца като управител на дружеството.На 27.08.2015 г. ищецът е заличен в ТР като управител и представляващ дружеството.

С Нотариална покана от 22.12.2015г.ищецът кани ответното дружество да му заплати сумата от 27 200 лв.-възнаграждение за месеците юли и август на 2015г.Плащане не е последвало.Дружеството твърди,че оставката поражда незабавно действие между страните,поради което не се дължи възнаграждение.В такъв смисъл е отговорът на нотариална покана от 06.01.2016г.Управителят не е изпълнявал задълженията си за двата посочени месеца,а от друга страна липсва договор за управление между страните.С договор за цесия от 04.01.2016г.дружеството Л. Р. Е. Р. ЕООД ,със седалище в Р.,е прехвърлило на „Д. „ЕООД сумата от 27 200 лв.,вземане за вреди от неизпълнението на задълженията на ищеца като управител на прехвърлителя –управленски деликт.Вредите са установени с доклад на „Е.“,който е оспорен от страна на ищеца по делото.Дължимостта на цедираното вземане към румънското дружество се оспорва от страна на М.,предвид това че липсва твърдяното неизпълнение,в размерите цедирани на ответника по делото.

С електронно писмо,адресирано до г-н К. ищецът заявява желанието си да отстрани щетите,причинени от пълномощника му П. ,като осигури постъплението на сумата от 185 000 евро,от които 100 000 евро до края на септември 2015г. и 85 000 евро до края на март 2016г.Като гаранция за изпълнението на задълженията си ищецът предлага терен ,негова собственост.В писмото се съдържа признание на ищеца за причинените на дружеството в Р. вреди от действията на П.,на който е възложено от М. да закупува терени в Р.-така писмо от 27.07.2015г.На същата дата е депозирана и оставката на управителя в румънското дружество.На 12.01.2015г. се сключва споразумение с П.,по силата на което М. прекратява пълномощията му,дадени 25.01.2007г.Теренът,предложен като гаранция не е прехвърлен на дружеството. На 15.10.2015г. е взето решение за освобождаване на управителя М. в румънското дружество.Представени са и писмени доказателства,че между ищеца и румънското дружество се водят дела,свързани с липсите на средства от дружеството.

Молбата да бъде освободен като управител на българското дружество „Д.“ЕООД е депозирана на 26.07.2015г.На 27.07.2015г. собственика на капитала в ответното дружество е взел решение за освобождаването на ищеца като управител на дружеството.

По делото е разпитан свидетелят Г.,без родство,шофьор на ищеца , който показва,че през 2015г. го е водил до гр.Добрич,гр.Тервел и гр.Варна.В гр.Тервел ,където е фабриката на дружеството ищецът ходил всеки ден от 07.00-17.00ч.Там той работил.Свидетелят няма лични наблюдения с какво точно се е занимавал М.,тъй като не е бил непосредствено запознат с работата му.Това продължило до октомври на 2015г.

Св. П. показва, че е бил пълномощник на румънското дружество като закупувал земи за него.На срещата между ищеца и К. се говорило за липси,за част от изтеглените суми липсвали разходно оправдателни документи.М. нямал нищо общо с констатираните липси.Свидетелят контактувал директно със семейство К.,той поел отговорността за липсите.

Св.Д. К. узнал за липсите през месец юли на 2015г.,когато с брат си посетили румънското дружество и констатирали ,че дружеството е „блокирано“,а сметките му са нулеви.М. заявил,че от шест месеца знае ,че сметката е на нула и за това е отговорен П.. Ищецът не е давал отчет на собственика на дружеството за работата си,а свидетелят му е гласувал пълно доверие.

Св.Н. присъствал на срещата между М. и Д. К.,при което макар и да знаел от месец януари за липсите ищецът съобщил за това на едноличния собственик на капитала едва през юни на 2015г.

При така събраните доказателства съдът намира,че предявеният иск е недоказан по следните съображения:

В доказателствена тежест на ищеца по делото беше да докаже ,че през двата процесни месеца добросъвестно е изпълнявал задълженията си на управител на дружеството.

Липсва сключен между страните договор за управление,след изтичането на срока на представения по делото договор пълномощно за управление на дружеството от 01.12.2003г.,действието на който е изтекло през 2005 г.,в който е уговорено възнаграждение от 5000 лв.месечно.Дори да се приеме,че след изтичането на срока на договора ,той е бил продължен докато управителят е изпълнявал фактически своите функции,то договореното в него възнаграждение е в размер на пет хиляди лева,а с осъществените плащания от по 11 938,14 лв.,които е получил ищецът за месеците май и юни на 2015г.,той е получил заплащане,което надвишава повече от два пъти уговорения в договора размер от 5000 лв.,поради което заплащане за м.юли и август на 2015г.не му се дължи.

На следващо място ищецът не доказа изпълнение на задълженията си по договора за управление.Показанията на св.Г. не са достатъчни да установят добросъвестното изпълнение на задълженията му.Не се твърди и не се представиха доказателства за конкретните управленски действия,с които договорът е фактически е бил изпълняван-отчети до едноличния собственик на капитала на дружеството,организация и контрол над търговската му дейност и пр.

С приемането на оставката и решението на едноличния собственик на капитала за освобождаване на управителя като такъв между страните вече не са съществували мандатни правоотношения.Вписването на освобождаването на управителя в търговския регистър е с действие само по отношение на третите добросъвестни лица.

Договорът за управление е вид договор за поръчка по смисъла на чл.286 от ЗЗД,поради което отказа и последвалото оттегляне на мандата прекратяват действието му между страните по него-чл.287 от ЗЗД.

Като акцесорни на основния иск ,исковете за присъждане на лихва за забава върху главницата от момента на настъпване на изискуемостта им до момента на завеждане на делото са неоснователни и не следва да бъдат уважени.

Предвид отхвърлянето като неоснователна на претенцията на ищеца ,евентуалното възражение за прихващане с насрещното вземане на ответника срещу него не следва да се обсъжда.

В полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото съдебно –деловодни разноски в размер на 2229,40лв.адвокатско възнаграждение и сумата от 144 лв.платено възнаграждение на преводача по делото.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М. ,ЛНЧ **********,с адрес:г***,със съдебен адрес-*** срещу „Д.“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление –гр.Добрич,ул.“Х. С.“№*,ет.*,представлявано от М. К.,А. Б. и Г. Л.,поотделно , иск за сумата от 27 200 лв.,от които 13 600 лв.-неизплатено възнаграждение на ищеца за месец юли на 2015г.и сумата от 13 600 лв.-неизплатено възнаграждение на ищеца за месец август на 2015г.,ведно със законна лихва върху главниците,считано от датата на подаване на исковата молба,както и за дължима лихва за забава върху претендираните главници в общ размер на 1 972,16 лв.за периода от настъпване на изискуемността на главните задължения до подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА В.М. ,ЛНЧ **********,с адрес:г***,със съдебен адрес-*** да заплати на „Д.“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление –гр.Добрич,ул.“Х. С.“№*,ет.*,представлявано от М. К.,А. Б. и Г. Л.,поотделно , сумата от 2229,40 лв./две хиляди двеста двадесет и девет лева и четиридесет ст./-адвокатско възнаграждение и сумата от 144 лв./сто четиридесет и четири лева/-заплатено възнаграждение на преводач.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: