Р Е Ш Е Н И Е

№ 104

Гр.Добрич,07.06.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИ окръжен съд,Търговско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено на седми юни,две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Мл.с.МАРИНА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.т.дело № 298 по описа за 2016 година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 251 от ГПК.

Образувано е по молба на П.Г.Г. ЕГН **********, с искане да бъде допуснато тълкуване на постановеното по делото решение.

С постановеното решение/неподлежащо на обжалване/ Добрички окръжен съд е отменил , като неправилно и незаконосъобразно Решение № 57/18.02.2015 г. по гр.д. № 1989/2014 г. на Добрички районен съд,в частта ,с която е осъдил П.Г.Г., ЕГН ********** *** в качеството на поръчител по договор за банков кредит от 07.08.2009г. да заплати на „Р. Б.” ЕАД, ЕИК ****, следните суми: 12 338,02 лева – изискуема главница по договор за банков кредит от 07.08.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.07.2014г. до изплащане на вземането; 1 544,66 лева – изискуема редовна лихва за периода от 15.11.2012г. до 27.10.2013г.; 1 100,66 лева – наказателна лихва за забава за периода от 15.12.2012г. до 19.02.2014 г.

Вместо това,с постановеното решение ДОС е осъдил П.Г.Г., ЕГН ********** от гр.Добрич, в качеството на поръчител по договор за банков кредит от 07.08.2009 г. да заплати на „Р. Б.” ЕАД, следните суми: 2 381,57 лв. вноски за главници,с падежи от 15.12.2012 г. до 15.02.2014 г.;1 978,48 лв. сбор на възнаградителна лихва, с падежи от 15.12.2012 г. до 15.02.2014 г. и 334,14 лв. сбор на начислена санкционна лихва,изчислена върху всяка една просрочена главница по месечни вноски до 15.02.2014 г.

Така също ДОС е отменил като неправилно и незаконосъобразно Решение № 57/18.02.2015 г. по гр.д. № 1989/2014 г. на Добрички районен съд,в частта,с която е осъдил П.Г.Г., ЕГН ********** да заплати „Р. Б.” ЕАД за разноски над сумата от 206,55 лв. и е осъдил „Р. Б.” ЕАД, ЕИК ****,гр.София да заплати на П.Г.Г., ЕГН ********** сумата от 469,94 лв. разноски за въззивната инстанция.

Ответната страна не е взела становище по основателността на молбата.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Преписи от решението не са връчвани на страните,тъй като същото не подлежи на касационно обжалване.

Молбата за тълкуване на постановеното по вз.т.д. №298/2016 г. решение №49 от 20.03.2017 г.

Твърди се,че решението е неясно,недоизказано,противоречиво и огласено при явно противоречие между мотивите и диспозитива.

Излагат се съображения за допуснати от съда процесуални нарушения водещи до неправилност на решението като основал решението си приемайки само едното становище на вещото лице за дължимите суми към датата на подаване на заявлението.Имало противоречие между изложеното в мотивите и диспозитива,тъй като в мотивите се твърдяло,че „ с връчване на препис от исковата молба и приложенията по делото,на ответника е връчено и писмо,с което същият се уведомява за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за кредит,а в диспозитива,обаче, поръчителят бил осъден да заплати суми към 20.02.2014 г./датата на издаване заповедта за изпълнение, а не към датата на подаване на исковата молба/.Мотивите на съда не кореспондирали с осъдителния диспозитив.

Направено е искане за тълкуване на решението и даване на отговор на следните въпроси:

1.Налице ли е упражнено право за обявяване на предсрочна

изискуемост на вземане от кредиторът?

2.Кога се приема,че волеизявлението на банката, с което тя упражнява своята предсрочна изискуемост на вземането е достигнало до знанието на поръчителя и от кога е началната дата на течение на срока по чл.147,ал.1 от ЗЗД

3.Налице ли са доказателства,че волеизявлението на банката е достигнало до знанието на кредитополучателя и от кой момент се определя началния момент на срока по чл.147,ал.1 от ЗЗД.

4. Кога изтича срокът по чл.147,ал.1 от ЗЗД- след определен срок от последното плащане,с предявяване на заявление за незабавно изпълнение или с връчване на препис от исковата молба по образувано дело.

5.3ащо след като има изрично разпореждане експертизата да отговори на два въпроса,свързани със задлъжнялост към два различни моменти,ДОС приема,че дължимата сума е в размер на 4 694.19 лева, липсват мотиви защо съдът приема тази дата и тази сума, а отхвърля другата дата и другата сума.

Искането за тълкуване на решението на въззивния съд е с правно основание чл. 251 от ГПК и е допустимо, тъй като е предявено от легитимирана страна. Преценено по същество е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал.1 от ГПК"Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил".

Следователно тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат само влезлите в законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив.

В производството по тълкуване на влязлото в сила решение на съда по чл. 251 от ГПК, решението се нуждае от тълкуване, когато е неясно. То е такова, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

При тълкуването на съдебно решение следва да си изхожда от неговите мотиви, т.е. от вече възприетите от съда фактически констатации и правни изводи.

Поначало нуждата от тълкуване на влязло в сила решение по смисъла на чл. 251 ГПК възниква в случаите, когато е налице неяснота при изразяване волята на съда в постановеното решение, която неяснота би могла да породи спорове по изпълнението му. Недопустимо е да се поставят отново на преценка доказателствата по спора и да се правят нови правни изводи, различни от вече изложените в решението.  

В настоящия случай съдебното решение е ясно, тъй като има пълно съответствие между мотивите и диспозитива му. Въззивният съд с решението  си се е произнесъл  по целия петитум  на исковата молба както същия е заявен. Изложил е ясни и обстойни доводи защо е приел, че предявеният иск с правно основание   е основателен в уважените размери,а именно съгласно дадените задължителни указания от ВКС по тълкуването на материалния закон ,че отговорността на поръчителя в конкретния спор следва да се определи в размер на всички ликвидни и изскуеми вземания според погасителния план.По тази причина логично е възприето и заключението на вещото лице за дължимите размери на дълга към датата на подаване на заявлението,защото това е моментът към който банката е потърсила отговорността на поръчителя.Налице е пълно съответствие на изложените мотиви и осъдителния диспозитив.

От формулировката на въпросите, поставени за тълкуване, се налага извод, че се иска не тълкуване на решението,а анализ и интерпретация на доказателствата ,отговор на въпроси,на които съдът е отговорил и в мотивите и в диспозитива на решението,съобразно дадените задължителни указания от ВКС.

С оглед на гореизложените съображения   молбата на П.Г.Г. ЕГН ********** ,с която се иска тълкуване на решението следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде отказано тълкуване на решението.

Постъпила е молба от ответника по делото П.Г.Г. ЕГН ********** за изменение на решението в частта за разноските .Твърди се,че съдът не бил изложил мотиви и не бил се произнесъл по разноските в касационната инстанция.

С въззивното решението ДОС се е произнесъл по разноските в първата и във въззивната инстанция,но действително е пропуснал да се произнесе по разноските в касационната инстанция.Съобразно правилото на чл.78,ал.3 от ГПК,при положение,че не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,на ответника следва да се присъдят 460,72 лв. разноски за касационното производство,като същите се добявят в последния абзац на диспозитива.

По тези съображения молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена.

Воден от горното, Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ   молбата на П.Г.Г. ЕГН **********   и ОТКАЗВА   да тълкува влязлото в законна сила постановено по делото Решение № 49/20.03.2017 г. по вз.т.д. №298/2016 г. на Добрички окръжен съд.

Решението   е окончателно.

ИЗМЕНЯ Решение №49 от 20.03.2017 г. ,постановено по делото,в частта на присъдените разноски,като го допълва:

ОСЪЖДА „Р. Б.“ЕАД ,ЕИК-****,гр.София да заплати на П.Г.Г. ЕГН ********** разноски за касационната инстанция в размер на 460,72 лв. .

Решението в тази част имаща характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.