Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

гр. Добрич, 14.06.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 1151/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 115/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „ДКЦД“ ** гр. Добрич против Решение № 24/24.02.2017 г. на Балчишкия районен съд по гр. д. № 367/2016 г. в частта, в която първостепенният съд е отхвърлил иска на „ДКЦД“ ** гр. Добрич срещу „МБАЛБ“ ** гр. Балчик за плащане на сумата от 10 000.00 лв., представляваща неплатена цена за обслужване на гефрир на място в „МБАЛБ“ ** гр. Балчик, ведно със законната лихва върху всяка една неплатена ежемесечна вноска от момента на издаването на фактурата до предявяването на исковата молба в размер на 511.59 лв., както и законната лихва върху сумата от 10 000.00 лв. от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяната му и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да уважи исковата претенция.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за потвърждаването му от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски пред въззивната инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и инвокираното от въззивника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, в размер на 500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24/24.02.2017 г. на Балчишкия районен съд по гр. д. № 367/2016 г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА „ДКЦД“ ** гр. Добрич, бул. „**“ № *да заплати на „МБАЛБ“ ** гр. Балчик, ул. „ДЗ.П.“ № *, сумата от 500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.