Р Е Ш Е Н И Е

№ 107

гр. Добрич, 14.06.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ

МАРИНА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 116/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 116/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „Е. П. П.” АД гр. Варна против Решение № 278/24.03.2017 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 3234/2016 г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е приел за установено, че ЕТ „И. С.“ гр. Добрич, че не дължи на „Е. П. П.” АД гр. Варна сумата от 6 369.46 лв., представляваща допълнително начислена стойност на ел. енергия по ф - ра № **/27.10.2016 г. за периода 15.06.2015 г. – 14.06.2016 г. за обект, находящ се в гр. Добрич, ЖК „Д.“ № *, клиентски № **, абонатен № **, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

Въззивникът навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което да се отхвърли предявената искова претенция.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. ** и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски пред въззивната инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото, в размер на 200.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 278/24.03.2017 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 3234/2016 г.

ОСЪЖДА „Е. П. П.” АД гр. Варна, бул. „В.“ № **, да заплати на ЕТ „И. С.“ гр. Добрич, ул. „И. В.“ № *, сумата от 200.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.