Р Е Ш Е Н И Е

№___113____/ 21.06.2017 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На осми юни 2017 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Секретар:Нели Бъчварова

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 121 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т.С.К. ЕГН-********** срещу Решение № 44 от 23.03.2017 г.,постановено от Ген.Тошевски районен съд по гр.дело № 453/2015 г.,с което съдът е отхвърлил предявеният от въззиваемия като неоснователен поради преждевременното му предявяване, иска по чл. 14, ал.1 ЗК вр. чл. 29, ал.5 ЗК, против К. „ Д. „ гр. Г. Т., за осъждане на К.та да заплати на ищеца, в качеството му на бивш член-кооператор в същата К., сумата от 2600 лева, представляваща равностойността на внесени от него дялова вноска, допълнителни и целеви вноски, както и сумите, предоставени на К.та под формата на намаление на рентните приходи от земята, актуализирани по съответния ред, ведно с лихва за забава от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва и разноските по делото и го е осъдил да заплати на К. „ Д. „ гр. Г. Т.,сторени по делото съдебни разноски общо от 530 лева.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се отхвърли иска.

Излагат се съображения,че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, необосновано.

Сочи си,че въпреки събраните по делото доказателства, вкл. изслушана първоначална и повторна СИЕ, съда е изложил мотиви, аналогични на тези по постановено от същия състав определение № 79/18.03.2016 год. Излагане на други доводи,дори собствени доводи относно преждевременното заявяване на иска, според съда, не били изложени. Така визираните съображения на съда касателно въведеното основание по реда на чл. 29 ал.5 от ЗК, а именно че иска е преждевременно заявен, са изцяло неоснователни.

Счита, че изложените от решаващия съд съображения ,че иска е преждевременно заведен съгласно чл.29 ал.5 от ЗК,са в разрез с правилното тълкуване на правните норми на ЗК и общите разпоредби на ГПК.

Изцяло неправилно било приложена нормата на чл. 14 ал. 1 от ЗК, както и тази на чл. 29 ал. 5 от същия закон.Неправилно се преценявали изискуемо и изпълняемо право.

Правилният отговор на въпроса, от кой момент става изискуемо вземането на бившия член – кооператор бил решен от ВКС - ТК, в определение № 517 от 04.08.2010 по т.д. № 195/2010 год. на т.к. на II т.о. на ВКС,съгласно което отговорът се съдържал в разпоредбата на чл.14,ал.1 изр.2-ро ЗК,според която правопораждащият ЮФ е този на приемане на ГСО от ОС на член-кооператорите.

Мотивите на съда били в разрез и с нормата на чл. 29 ал. 5 от ЗК, съгласно която дяловите вноски се изплащат на напусналите кооператори в продължение на три години, но тази норма определяла срок на изплащане, а началният момент, от който това трябва да стане, бил определен в чл. 14 ал. 1 ЗК. Искът бил предявен своевременно - след приет ГФО на К.та на 27.04.2014 г.

Сочи,че постановеното решение е в противоречие с цитирани решения на други окръжни съдилища,по отношение приложимостта на нормата на чл. 14 ал. 1 и чл. 29 ал . 5 от ЗК .

Въззиваемата страна и ответник в първоинстанционното производство К. „ Д. „ гр. Г. Т. е подала отговор в законоустановения срок, с който намира жалбата за неоснователна.Оспорва изложените от въззивника в жалбата аргументи.Сочи,че съгласно чл.29, ал.5 ЗК дяловите вноски се изплащат на напусналите кооператори в продължение на три години.Приема, че този срок е такъв в полза на длъжника, който може да изпълни задължението си преди срока, но кредиторът не може да иска изпълнение преди срока. Счита,че началото на срока по чл.29, ал.5 ЗК не е определено, но следва да се приеме,в конкретния казус,че това е 27.04.2014 г., когато общото събрание на К.та е взело решениеза приемане на годишния финансов отчет на К.та за 2013 г. и че член-кооператорът може да иска принудителното му изпълнение след изтичането му, т.е. след 27.04.2017 г.

Липсвало каквото и да било правно и фактическо основание да се приемело, че срокът по чл.29,ал.5 от ЗК е препоръчителен.

Счита,че К.та не може да изпадне в забава преди изтичане на три години от момента, в който е приет годишния финансов отчет и е могло да започне изплащането на тези вноски.

Посочва,че в този смисъл е решение № 1290/20.10.2003г. на ВКС по гр.д.№ 219/2003г. , което напълно съвпада с твърденията, като в това решение било прието, че такъв иск е преждевременно предявен, ако не е изтекъл предвидения в чл.29 ал.5 от ЗК срок.

След постановяване на съдебното решение, били настъпили нови факти от значение за спорното право, които не променят становището му за неоснователност на претенцията.

С изпълнителен лист № 218/14.10.2016 г., издаден на основание влязло в сила определение № 297/14.07.2016 г. по в.ч.т.д. № 135/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд, настоящият ищец Т.С.К. бил осъден да заплати на К. „Д." сумата от 200,00 лв. представляваща разноски, сторени в производството по ч.т.д № 135/2016 г. по описа на Добрички окръжен съд.

С изявление за прихващане на дължими суми с изх.№ 17/25.04.2017 г., отправено от К. „Д." чрез законния и представител В. Н. В.до настоящия ищец Т.К., К.та, на основание чл. 103 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 14, изр.3 от Закона за кооперациите съобщила на ищеца за извършеното от нея прихващане на задълженията за връщане на дялова вноска на бившия член кооператор Т.К., в размер на 102,43 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 28.904.2014 г. до 14.10.2016 г. /датата, на която прихващането е могло да се извърши/, в размер на 25.69 лв., с вземането на К.та от 200.00 лв. на основание посочения изп.лист от 14.10.2016 г. След извършеното прихващане на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, за Т.С.К. оставало задължение към К.та в размер на 71.88 лв. Заедно с изявлението за прихващане, на настоящия въззивник Т.С.К. бил представен и заверен препис от изпълнителен лист 218/14.10.2016 г., и лихвен лист за начислена законна лихва върху сумата от 102.43 лв.

Следователно, дори да се приемело , че след 27.04.2017 г. исковата претенция не е преждевременно предявена, а е подлежаща на разглеждане, към настоящия момент у въззивника не съществувало вземане спрямо К.та, произтичащо от прекратеното му членствено правоотношение, тъй като К.та, по реда на чл. 103 от ЗЗД била извършила прихващане, поради което вземанията се считат за погасени до размера на по-малкото от тях от момента, в който прихващането е могло да бъде извършено - не по-късно от 14.10.2016 г.

Към процесния период липсвал нормативен акт, който да обосновава извършването по определен ред /методика/ на конкретна актуализация на дяловите вноски в К.та за изследвания период.

Нито една от назначените и приетите по делото съдебно- счетоводни експертизи не посочила възникването на конкретно /въз основа на точно определен нормативен акт/ задължение за К.та да извърши актуализация на посочените вноски.

Дяловата вноска, внесена от ищеца била в размер на 100 лв., а подлежащата на връщане дялова вноска била актуализирана единствено и само с размера на неразпределената печалба за 2013 г., поради което подлежащата на връщане сума била в размер на 102.43 лв..

По отношение на претенциите за допълнителни и целеви вноски, същите не били конкретизирани по основание и размер, в исковата молба липсват твърдения за извършването им, а и по делото липсвали каквито и да било доказателства такива да са правени.

Направеното в хода по същество от процесуалният представител на ищеца искане, предявената претенция в размер на 2600 лв. да се считала за частична такава,било недопустимо, доколкото изменение в размера на иска може да бъде извършвано до даване ход по същество.Претендира разноски за въззивната инстанция.

Добрички

окръжен съд като обсъди исканията, доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, като отговарящо на изискванията и реквизитите за обвързващ правораздавателен акт.

Предвид липсата на фактическите и доказателствени изводи на първоинстанционният съд, въззивният състав дължи собствено произнасяне по релевантните по делото факти.

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правна квалификация чл. 14, ал.1 ЗКООП в размер на 2 600 лв. за връщане на дялова вноска,както и сумите,предоставени на К.та под формата на намаление на рентните приходи от земята,актуализирани по съответния ред,ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на иска.

Ищецът е твърдял, че е бил член кооператор в ответната К. и е напуснал по решение на ОС на 20.04.2013 г. Направил дялова вноска, в размер на 200 лв.

Искал е осъждане на ответната К. да му заплати сумата от 2 600 лв. ,равностойност на като стойност на дялова вноска,както и сумите,предоставени на К.та под формата на намаление на рентните приходи от земята,актуализирани по съответния ред.

Ответникът е оспорвал предявеният иск ,като неоснователен,поради това че е преждевременно заведен .В писмената си защита пред първата инстанция евентуално поддържа,че искът е основателен за сумата от 102,43 лв.,съобразно заключението на вещото лице по първата експертиза.

По делото пред първата инстанция са били назначени две експертизи.

Вещото лице по първата експертиза установява,че ищецът не е внесъл дялова вноска,а такава в размер на 100 лв. и 15 лв. встъпителна вноска, му е удържана от рентата за 2000 г.Годишният финансов отчет за годината на напускането на ищеца 2013 г. бил приет на ОС на К.та на 27.04.2014 г.Съгласно заключението на вещото лице,чистата стойност на имуществото на К.та по баланса към 31.12.2013 г. е в размер на 16 706,14 лв.,а подлежащата на връщане вноска е в размер на 102,43 лв.Вещото лице също така установява,че към 2013 г.,когато ищецът е прекратил членството си няма решения на ОС на К.та за увеличаване на дяловите вноски за сметка на реализираната от К.та печалба.По баланса към 31.12.2013 г. К.та няма суми за непокрита загуба от минали години и суми за неразпределена печалба.

По делото е назначена и втора счетоводна експертиза,която е имала за задача ,на база чистата стойност на имуществото на К.та към датата на напускането на ищеца,да изчисли размера на дяловата му вноска,актуализирана по съответния нормативен ред,при вноска от 200 лв.,както и да изчисли размера на имуществената вноска ,подлежаща на връщане.

Вещото лице по втората експертиза ,приемайки,че фондовете на К.та са делими,дава заключение,че при „чиста стойност на имуществото“ на К.та от 1 761 264,85 лв. и дялова вноска от 200 лв.,на ищецът се дължи дялова вноска от 21 597,40 лв.При положение,че фондовете на К.та са неделими,на ищецът се дължи дялова вноска от 419,80 лв. при дялов капитал от 200 лв. Имуществената вноска,дължима на ищеца,при делими фондове,вещото лице изчислява на 21 597,40 лв.,а при неделими фондове-на 419,80 лв.

Настоящият състав намира,че следва да възприеме заключението на вещото лице по първата експертиза,по следните съображения:

Действащият / в т.ч. и към момента на прекратяване на членството в К.та на ищеца, което е станало през 2013 г./ Законът за кооперациите не използва понятието " имуществен дял " в нито един текст, в т.ч. и при уреждане на отношенията с прекратилия членството си кооператор.

В  чл. 14, ал.1 от ЗК много подробно и изчерпателно се изброява какви вземания възникват за кооператора, респ. за неговите наследници след прекратяване на членството му.Това са вземания за дялова, допълнителни, целеви вноски, припадащ се дивидент, както и за заемите предоставени на К.та по реда на чл. 31, ал. 6, вкл. припадащите се лихви .

Съгласно трайно установената съдебна практика приложимия материален закон, уреждащ съществуването или несъществуването на дадено право е този към момента на реализиране на юридическия факт пораждащ правото- в процесния случай-датата на прекратяване на членството на ищеца през 2013 г., към който момент в закона не е предвидена възможност бившите кооператори да получават дял от имуществото на К.та.Не се твърди,че такава възможност съществува и в устава на К.та.

Съгласно чл. 14, ал.1 ЗК стойността на дяловата вноска следва да бъде актуализирана по съответния нормативен ред,но към процесния период липсва нормативен акт, който да обосновава извършването по определен ред /методика/ на конкретна актуализация на дяловите вноски в К.та за изследвания период.Няма и решение на ОС на К.та за този период за актуализация на вноските.Доколкото е гласувано решение за последващ период,същото не може да се приложи в настоящият казус,тъй като дава права само на действителни кооператори.

От заключенията на вещите лица се установява,че по записванията на К.та се води,че на ищеца са удържани 100 лв. като дялова вноска.

Към момента на постановяване на настоящото решение,искът му не е преждевременно заведен,съгласно разпоредбата на чл.29 ,ал.5 от ЗК,тъй като тригодишният срок тече от 27.04.2017 г.,когато ОС на К.та е взело решение за приемане на ГФО за 2013 г.,което съдът следва да съобрази съгласно разпоредбата на ч.235,ал.3 от ГПК.

Съгласно заключението на вещото лице по първата експертиза, подлежащата на връщане дялова вноска е била актуализирана единствено и само с размера на неразпределената печалба за 2013 г., поради което подлежащата на връщане сума е в размер на 102.43 лв.

Въззивният състав намира, че следва да присъди на ищеца сумата от 102,43 лв.,съгласно заключението на вещото лице по първата експертиза,като искът му се отхвърли до предявения размер от 2 600 лв.

Съгласно чл.14 от ЗК на напусналия кооператор се дължат само вноски, дивиденти, заеми и лихви,но не и претендираното от ищеца намаление на рентните приходи от земята.По делото не и събрани доказателства за такива вземания.

Не са представени пред съда доказателства и за твърдяното от ответната К. извършено извънсъдебно прихващане със свое вземане към ищеца,дължимо й по изп.лист 218/14.10.2016 г. по вз.т.д. №135/2016 г. на ДОС в размер на 200 лв.,поради което и не може да се приеме,че е настъпил ефекта на прихващането.

Доколкото искът следва да бъде частично уважен на друго основание, решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски от ответника в размер на 27,87 лв.,съобразно уважената част от иска за първата инстанция и 2.05 лв. за въззивната инстанция.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 509,12 лв. за разноски,съобразно отхвърлената част от иска.Не са представени доказателства за направени от въззиваемата страна разноски за втората инстанция.

При компенсация на дължимите суми за разноски,ищецът следва да се осъди да заплати на ответната К. сумата от 482,28 лв. разноски за двете инстанции.

Така мотивиран, Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 44 от 23.03.2017 г.,постановено от Ген.Тошевски районен съд по гр.дело № 453/2015 г.,КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К. „ Д. „ЕИК-**** гр. Г. Т. да заплати на Т.С.К. ЕГН-********** сумата от 102,43 лв. дължима дялова като напускал кооператор ,ведно със законната лихва,начиная от датата на завеждане на иска,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до предявеният размер от 2 600 лв. ,като неоснователен и недоказан.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.