Р Е Ш Е Н И Е

№ 117

Гр.ДОБРИЧ 28.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ ЮНИ 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.АНГЕЛОВА

ЕВА И.

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.т.д.№ 155/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от адв.Г.М.,ДАК,в качеството му на процесуален представител на ответниците по гр.д.№ 1337/2016г.по описа на Добрички районен съд-Ц.И.М.,ЕГН:**********,М.В.М.,ЕГН:********** и Я.В.М.,ЕГН:**********,тримата с постоянен адрес:г***,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 302/05.04.2017г.,с искане за отмяната му изцяло като неправилно,поради нарушение на материалния закон и необоснованост,и присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В жалбата се навеждат следните доводи:

Процесният запис на заповед е издаден от наследодателя на ответниците-***,в полза на ищеца,във връзка с наличието на каузално правоотношение между тях,а именно сключен договор за заем,по силата на който *** е получил от Я.И.Н. заем в размер на 40 000 лв.Заемателят е погасил изцяло задължението си по договора за заем.Необоснован е извода на първоинстанционния съд,че представените банкови извлечения,поради липса на посочване в тях на основанията за плащане,не удостоверявали погасяване на задължението по процесния запис на заповед.По делото няма никакви данни,а и страните не твърдят наличието на други правоотношения помежду им,които да са основание за паричните преводи между тях.При това положение,единственият обоснован извод е,че длъжникът е върнал на кредитора предоставените му в заем парични средства,частично по банков път,частично в брой.

В депозиран по делото отговор въззиваемата страна,чрез пълномощника й-адв.М.П.,ДАК,оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли,като правилно,обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира присъждане и на сторените във въззивното производство разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Неоснователни са твърденията на въззивника,че заетата сума е върната на заемодателя в цялост.Получените от Я.Н. плащания по банков път не са такива по процесния запис на заповед,а по друг запис на заповед,чийто оригинал също е представен по гр.д.№ 1337/2016г.по описа на ДРС.Правилно първоинстанционният съд е приел,че представените банкови извлечения,поради липса на посочване в тях на основанията за плащане, не удостоверяват погасяване на задължения по процесния запис на заповед.По делото са представени два оригинала на два броя различни записи на заповед от дата 01.02.2013г.,подписани от ***и Я.Н.,и двата за сума от 41 500 лв.Поради това,твърденията на въззивника,че няма данни за наличие на други правоотношения между страните,освен по процесния запис на заповед,са неоснователни.В тежест на ответниците длъжници е да докажат погасяване на задължението по процесния запис на заповед.Подобно доказване не е осъществено,поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба,наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК,въззивният съд констатира,че атакуваното решение е валидно и допустимо.В тази насока няма и оплаквания на страните.

По въпроса за правилността на обжалваното решение,чл.269 от ГПК ограничава въззивната инстанция да се произнесе само по въпросите,поставени във въззивната жалба.

В процесния случай оплакванията във въззивната жалба се свеждат до това,че обжалваното решение е неправилно,тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Оплакванията са неоснователни.

На 01.02.2013г.***,ЕГН:**********,от гр.Добрич,наследодател на ответниците,починал на 07.02.2016г.,е издал в полза на Я.И.Н.,ЕГН:**********,***,запис на заповед,като се е задължил безпротестно,безусловно и неотменимо да му заплати сумата от 41 500 лв.с падеж на 01.07.2013г.

Ценната книга е валидна съгласно изискванията на чл.535 от ТЗ.В нея се съдържа изрично изявление на ***,че сумата му е предадена.Оспорването от ответниците на автентичността на документа в частта на подписа за издател е недоказано предвид приетите по гр.д.№ 1337/2016г.заключения на две съдебно-графически експертизи,според които подписите в приетия като доказателство по делото/стр.50/ запис на заповед от 01.02.2013г.са положени от ***.

Ищецът признава,че част от задължението по процесната ценна книга,в размер на 11 500 лв.е погасено,като непогасения остатък възлиза на 30 000 лв.

С отговора на исковата молба ответната страна навежда твърдение за наличие на каузално правоотношение,във връзка с което е издаден процесния запис на заповед,а именно-възникнало между страните заемно правоотношение,по силата на което ищецът е предоставил в полза на наследодателя на ответниците заем в размер на 40 000 лв.Твърди се,че задължението е изцяло погасено,като освен сумата от 11 500 лв.***е превел по банков път по сметка на ищеца в ЕАД „ ***“ сумата от 26 500 лв.,по дати и суми,както следва:на 06.08.2013г.- 5 500 лв.;на 05.09.2013г.- 5 600 лв.;на 16.10.2013г.-5 000 лв.;на 05.11.2013г.- 3 900 лв.;на 05.09.2014г.- 5 000 лв.;на 01.04.2015г.- 1 500 лв.За доказване на извършените плащания се представят и по делото са приети/стр.39-44/извлечения от сметка на *** в ЕАД „ ***“.

Ищецът не оспорва получаването на сумите по представените банкови извлечения,общо в размер на 26 500 лв.,но оспорва твърдението на ответната страна,че тези плащания са извършени във връзка с процесния запис на заповед.Според ищеца,плащанията са за погасяване на задължение по друг запис на заповед,издаден на 01.02.2013г. от *** в полза на Я.И.Н. за сумата от 41 500 лв.,с падеж 01.07.2013г.,оригиналът на който представя и е приложен на стр.51 от делото.

При това положение,не може да бъде споделено изразеното във въззивната жалба становище,че по делото нямало никакви данни,а и страните не твърдели наличието на други правоотношения помежду им,които да са основание за паричните преводи между тях.

При въведени от ответната страна твърдения или възражения,основани на конкретно каузално правоотношение,по повод или във връзка с което е издаден процесния запис на заповед,в нейна тежест е да докаже фактите,на които са основани твърденията и възраженията и които са обуславящи за отричаното право-несъществуването на вземането по записа на заповед.

В случая подобно доказване не е проведено.

В полза на ищеца е налице издаден от наследодателя на ответниците действителен менителничен документ за сумата от 41 500 лв. Според ответната страна,записът на заповед обезпечава вземане по заемен договор между страните в размер на 40 000 лв.След като за разликата от 1 500 лв.не се твърди наличие на каузално правоотношение,за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед,юридическият факт,от който произтича вземането в размер на 1 500 лв.,е процесната ценна книга.

Относно разликата от 40 000 лв.,събраните по делото доказателства не удостоверяват твърдението на ответната страна,че задължението е изцяло погасено.

На първо място,след приспадане на сумата от 11 500 лв.,която ищецът признава като погасена част от задължението,дължимият остатък възлиза на 28 500 лв.Ответната страна твърди пълно изпълнение,чрез плащане по банков път на паричната сума от 26 500 лв.,т.е с 2 000 лв. по-малко от пълния размер на остатъчното задължение.

На следващо място,в подкрепа на твърдението за плащане на сумата от 26 500 лв.ответната страна представя по делото приложени към писмения й отговор банкови извлечения.При липса на други доказателства,единствено тези документи не удостоверяват безспорно погасяване на задължения по процесния запис на заповед.В тях не е посочено конкретното основание за плащане на сумите,а е отразено единствено - връщане на средства.По делото е установено по несъмнен начин,че ищецът има вземания от ответниците по два записа на заповед.Частичното погасяване на тези задължения може да се установи чрез отбелязване върху менителничния ефект по чл.492,ал.3 от ТЗ,но това е само една възможност.При положение,че в случая същата не е използвана/ с изключение на извършеното върху процесния запис отбелязване за плащане на 10.05.2014г.на сумата от 1 000.00 лв. в брой/ и при възражение от страна на ищеца,че сумата от 26 500 лв. не е платена във връзка с процесния запис на заповед,а по втория,издаден на същата дата - 01.02.2013г. запис на заповед,в тежест на ответниците е да установят със всякакви други допустими доказателства,че са погасили задължението си именно по процесната ценна книга.Такива доказателства не са ангажирани,поради което въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

На основание чл.280,ал.2,предл.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване,тъй като цената на всеки от субективно и обективно съединените искове за ангажиране разделната отговорност на всеки от тримата ответници чрез заплащане на сумата от по 10 000 лв.от всеки от тях,е под 20 000 лв.При съединяване на искове меродавна е цената на всеки отделен иск,а не сбора от цената им.

Съобразно този изход на спора въззивниците дължат на основание чл.78,ал.1 от ГПК и следва да заплатят поравно на въззиваемата страна разноските по настоящото дело съобразно списък по чл.80 ГПК и приложен към него договор за правна защита и съдействие,в размер на 1 300.00 лв. –платено в брой адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 302/05.04.2017г. по гр.д.№ 1337/2016г.по описа на Добрички районен съд.

ОСЪЖДА Ц.И.М.,ЕГН:**********,М.В.М.,ЕГН:********** и Я.В.М.,ЕГН:**********,трите с постоянен адрес:г***,да заплатят ПОРАВНО на Я.И.Н.,ЕГН:**********,***,сторените по вз.т.д.№ 155/2017г.по описа на ДОС разноски,в размер на 1 300.00 лв./хиляда и триста лева/–платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.