О   П   Р    Е    Д   Е   Л   Е   Н    И    Е

№ 268

Гр.Добрич, 01.06.2017 година

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                         търговско отделение

На първи юни                                                                 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ : ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                                                           Мл.с.МАРИНА ГЕОРГИЕВА                                                    

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.частно търговско дело № 137  по описа  за 2017 год.,

за да се произнесе съобрази следното:

        

Производството е реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. е чл.418, ал.4 от ГГТК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № 19 срещу разпореждане № 496 от 05.05.2017г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 209/2017г. по описа на РС - Генерал Тошево. В жалбата се твърди, че е обжалваното разпореждане районният съд неправилно е отхвърлил заявлението на „***“ ЕАД за солидарно осъждане на поръчителя Н.И.К.от с. Кардам, общ. Генерал Тошево, тъй като отговорността на поръчителството имала акцесорен характер и не било необходимо отправяне на изявление за предсрочна изискуемост на кредита до поръчителя. Настоява се поръчителят по банковия кредит да бъде осъден да заплати солидарно с кредитополучателя дължимите по договора за кредит суми.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещна страна по частната жалба е подала отговор. В него се излагат съображения, опровергаващи направените в жалбата оплаквания. Заявява, че частната жалба е неоснователна и развива аргументация в тази насока. От Добрички окръжен съд се иска да отхвърли жалбата.

Заповедта за изпълнение, както и препис от Разпореждане № 496 от 05.05.2017г. е била връчена на взискателя - жалбоподател в настоящото производство - „***“ ЕАД, на 12.05.2017г. Настоящата жалба е депозирана от процесуално легитимно лице в предоставения по чл. 419 от ГПК двуседмичен срок / на 16.05.2017г./ и като такава е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След като се запозна с приложените към делото документи Въззивната инстанция установи следното :

Производството пред първата инстанция е било образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, депозирано от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № 19 срещу Д.И.К., ЕГН-********** *** и Н.К., ЕГН -********** ***. С Разпореждане № 496 от 05.05.2017 г. Заповедният съд е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист спрямо длъжника Д.И.К., а е отхвърлил като неоснователно заявлението за издаване на заповед по отношение на втория длъжник - Н.И.К.— поръчител по отпуснатия банков кредит. Мотивите за това се заключават в обстоятелството, че Банката не е уведомила по надлежния ред поръчителя за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а е сторила това единствено по отношение на длъжника.

В частната жалба е твърди, че отговорността на поръчителя има акцесорен характер и това я отличава от солидарните задължения, поради което не било нужно да се осъществява уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост по отношение на поръчителя.

Въззивната инстанция намира изложените доводи за неоснователни поради следните съображения :

Наистина поръчителството притежава акцесорен характер, доколкото съществуването му е обвързано със съществуването на едно главно задължение. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение и е действително доколкото е действително обезпеченото задължение.

Съгласно разпоредбите на чл. 141 и чл.142 от ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник и може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника. Въз основа на сключения между него и кредитора договор за поръчителство, той отговаря по самостоятелно правоотношение с кредитора. Това прави поръчителя длъжник на общо основание.

           По силата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги.

          Съдебната практика се ориентира, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор, обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

           Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

   Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника е реално и предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

   Настоящият състав на Добрички окръжен  съд намира, че посочените по-горе изисквания следва да се прилагат и по отношение на поръчителя по договор за банков кредит. Последният поема задължение на самостоятелно и различно от главното задължение основание, което от своя страна предполага защита на правата му чрез задължително уведомяване за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение, по което той е поръчител.

   При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема, че „***“АД не е положила дължимата грижа на добър търговец и не удостоверява връчване на писмото-покана за доброволно изпълнение, с произтичащите при неизпълнението последици за поръчителя Х.Д.. Волята на финансовата институция да обяви кредита за предсрочно изискуем не е достигнала до поръчителя, а това означава, че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това от своя страна налага извод, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

  От една страна заповедта за изпълнение въз основа на документ и разпореждането за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК, като извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установяват вземане, но не представляват документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Това е втора – кумулативна предпоставка, която дава право на финансовата институция да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по облекчена процедура.

  От друга страна - грижата на добър търговец и принципът за добросъвестност при изпълнение на задълженията, предполагат банката да е изчерпала всички предвидени по закон възможности за уведомяване както на кредитополучателя, така и на неговите поръчители, за волята си да направи кредита предсрочно изискуем и едва след това да се позове и да се ползва от правата, които чл. 60, ал. 2 ЗКИ й дава в тази насока.

  От една страна разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, която има императивен характер и от друга т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год., задължават правораздавателния орган служебно да следи за спазването на закона, което налага извод, че и без да е направено възражение в тази насока, съдът е задължен да извърши вменената му нормативно проверка за наличие на предпоставките на чл. 417 ГПК.

             Именно поради тази причина по отношение на поръчителя намира приложение т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. / В този смисъл Определение № 641 от 16.11.2009г., постановено по ч.т.д. № 656 по описа за 2009г. на I т.о. на ВКС./

   Предвид изложените съображения Въззивният съд приема, че след като Банката не е уведомила поръчителя, че ползва своето право да обяви кредита за предсрочно изискуем, спрямо поръчителя вземането на Банката не може да се счита изискуемо, поради което правилно и законосъобразно районният съд е оставил без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист спрямо поръчителя Н.И.К.от с. Кардам, общ. Генерал Тошево.

   Подадената частна жалба се явява неоснователна. Следователно обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

   Настоящото определение, постановено по реда на чл. 419 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК.

   Водим от горното, Добрички окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 496 от 05.05.2017г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 209/2017г. по описа на РС - Генерал Тошево.

Определението е окончателно.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

   

                                                                                         2.