О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 278

Гр.ДОБРИЧ 05.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ПЕТИ ЮНИ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.т.д.№ 149/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,ал.1,във вр. с чл.419,ал.1 от ГПК.

Образувано е по подадена от С.Х.М.,ЕГН:**********,***,в качеството й на длъжник по ч.гр.д.№ 1356/2016г. по описа на ДРС,частна жалба,с която се обжалва като незаконосъобразно Разпореждането за незабавно изпълнение,инкорпорирано в издадената по делото Заповед № 654/16.05.2016г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,т.2 от ГПК,с искане за отмяната на разпореждането и обезсилване на изпълнителния лист,издаден въз основа на него.

Като се позовава на т.18 от ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС,М. твърди,че вземането по заповедта не е изискуемо,тъй като не е била редовно уведомена от заявителя-ЕАД „ ***“ за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.В представената към заявлението,връчена на длъжника нотариална покана,не са описани нито падежа и размера на вноските,които не са заплатени,нито възнаградителната лихва и заемните такси,които са предсрочно изискуеми,а вписаната в поканата сума не съответства на тази в заявлението и в извлечението от сметка.Нещо повече,в заявлението и в извлечението от сметка е вписаната датата 21.01.2016г. за обявяване на заема за предсрочно изискуем,докато поканата за предсрочната изискуемост е връчена на М. на 25.08.2015г.Съгласно съдебната практика,уведомяването за обявяването на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в същата степен,както и извлечението от сметка.Твърди се още,че към 25.08.2015г.не са били налице условията за обявяване на заема за предсрочно изискуем,защото М. е надплатила на заявителя възнаградителна лихва,която покрива неплатените вноски по заема.Надплащането на възнаградителна лихва е вследствие незаконното й едностранно завишаване от страна на кредитора и прилагането от същия на нищожни клаузи от Общите условия към договора за заем.Такива нищожни клаузи са тези на т.24.3 от ОУ към първоначалния договор и т.24.3.от ОУ към анекса.Тези клаузи са нищожни,тъй като са неравноправни,не са уговорени индивидуално,и в тях не е определена ясно методиката,която заявителят ползва за повишаване на възнаградителната лихва.

В срока по чл.276,ал.1 от ГПК ответната по частната жалба страна – „***“ЕАД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:град София,ул. „***“ № 19,чрез пълномощника си-юрисконсулт Б.В.,е депозирала писмен отговор,в който оспорва жалбата като неоснователна,с искане за оставянето й без уважение.Излага съображения,че в случая представеното извлечение от сметки е редовен от външна страна документ,удостоверяващ изискуемост и ликвидност на посочените в него суми.ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС не поставя конкретни изисквания към съдържанието на уведомлението за предсрочна изискуемост,като е достатъчно същото да е достигнало до знанието на кредитополучателя,за да е налице възможност за кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем.Наведените от жалбоподателя твърдения не са основание за отмяна на постановеното от съда разпореждане за незабавно изпълнение.

Добричкият окръжен съд,като се запозна с приложените по делото доказателства,намира за установено следното:

Частната жалба,въз основа на която е образувано настоящото дело,е процесуално допустима.

Съгласно чл.419,ал.1 от ГПК,срокът за обжалване на разпореждането,с което се уважава молбата за незабавно изпълнение,е двуседмичен и започва да тече от връчване на заповедта за изпълнение.

В случая,заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 1356/2016г.по описа на ДРС е връчена на жалбоподателя с поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20179010400052 по описа на ЧСИ Д.Илиева,рег.№ 910 при КЧСИ,с район на действие-ОС,Добрич,на 20.02.2017г.Жалбата,въз основа на която е образувано настоящото дело,е получена по пощата на 06.03.2017г.,т.е в законоустановения срок.Изпълнено е и кумулативното изискване по чл.419,ал.2 от ГПК частната жалба да е придружена с подадено в срока по чл.414,ал.2 от ГПК възражение,което е видно от доказателствата по ч.гр.д.№ 1356/2016г.на ДРС.

Разгледана по същество,частната жалба е основателна.

В случая по ч.гр.д.№ 1356/2016г.на ДРС е подадено заявление за издаване на заповед по чл.417,т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги,с които се установяват вземания на банката-заявител.

В обстоятелствената част на заявлението кредиторът се позовава на предсрочна изискуемост на кредита,договорена в т.20.2 от ОУ към договор за кредит от 17.05.2008г. и допълнително споразумение от 02.06.2011г.,във вр. с чл.60,ал.2 от ЗКИ.

Съгласно дадените с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС,ОСГТК разрешения,извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417,т.2 ГПК установява вземането,но не представлява документ,удостоверяващ,че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице,ако банката изрично е заявила,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,респ. надлежно е уведомила длъжника за обявената предсрочна изискуемост,което изявление следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател в предходен на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение момент.

В случая,видно от заявлението и приложеното към него извлечение от сметки,датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е 21.01.2016г.,към който момент длъжникът по договор за кредит от 17.05.2008г. и допълнително споразумение от 02.06.2011г. има непогасени 28 броя погасителни вноски,в общ размер 33 005.53 евро,в това число такива от 03.01.2015г. до 03.12.2015г.-12 месеца по 273.78 евро и от 03.01.2016г.-273.78 евро.Поради неплащането им,С.М. дължи за периода от 18.09.2013г.до 13.05.2016г. договорена лихва в размер на 7 701.99 евро,санкционираща лихва за периода 21.01.2016г.до 13.05.2016г. в размер на 1 067.46 евро,както и заемни такси,конкретизирани по вид и размер.

Не се установява с надлежно представени доказателства,че банката изрично е заявила,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,считано от 21.01.2016г.,което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател преди подаване на заявлението от 13.05.2016г.по ч.гр.д.№ 1356/2016г.по описа на ДРС.

За изпълнение на задължението си за уведомяване на М.,че кредита е обявен за предсрочно изискуем,заявителят се позовава на нотариална покана,изх.№ 01-20-05870/17.08.2015г.на Нотариус с рег.№ 160 на НК,връчена,видно от отбелязването на нотариуса върху документа,лично на 25.08.2015г.

Тази покана не удостоверява валидно уведомяване на длъжника за настъпила на 21.01.2016г. предсрочната изискуемост на кредита,защото:

Поканата предхожда обявената дата на предсрочната изискуемост.

Към м.08.2015г.не е настъпил падежа на погасителните вноски,дължими от 03.09.2015г.-03.12.2015г. и за 03.01.2016г.,посочени в заявлението и в извлечението от сметки,поради което същите не биха могли да бъдат просрочени,съответно да представляват основание за обявяване на предсрочна изискуемост по т.20.2 от ОУ към договора за кредит.Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.Ако фактите,относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили,вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание;

Изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост няма констативен,а по скоро конститутивен ефект спрямо обстоятелството дали и към кой момент настъпва предсрочната изискуемост на сумите по договора за кредит.Именно моментът на получаването му,както и ясното му и недвусмислено съдържание са характерните белези,които определят неговите правни последици.В този смисъл неоснователно е възражението на ЕАД „ ***“,че не са налице конкретни изисквания към съдържанието на уведомлението за предсрочна изискуемост.Доколкото представлява изискуема предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост следва да съдържа всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги,като следва да е налице идентичност относно тези реквизити,вкл. и досежно датата,на която кредита е обявен за предсрочно изискуем.

В представената нотариална покана,за която кредиторът твърди,че е изявление за обявяване на предсрочна изискуемост,дата 21.01.2016г.като такава,на която кредита е обявен за предсрочно изискуем,не само не е посочена,но и не би могла да се сочи,доколкото тя следва по време връчването на поканата.Видно от съдържанието на поканата,кредита се обявява за предсрочно изискуем,считано от връчването й.Също така,в поканата се сочи единствено размера на отпуснатия кредит,без да се съдържат никакви данни относно размера на непогасените задължения,конкретизирани по отделни пера.Липсва информация,която реално и обективно да отразява фактическото състояние на задължението.Така направеното в нотариалната покана изявление не възпроизвежда реално съществуващи записвания по счетоводната сметка,от които може да се проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило основанието за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем,т.е налице ли е неиздължаване и на кои конкретно месечни вноски от кредитополучателя,датите на техните падежи,както и действителния размер на вземането.Съгласно съдебната практика-Определение № 656/14.07.2016г.по т.д.№ 2609/2015г.на ВКС,I т.о,уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в същата степен,както и извлечението от сметка.Налице е постоянна практика на ВКС,съгласно която извлечението от счетоводните книги,въз основа на което кредиторът-банка претендира вземане от длъжника,следва да съдържа достатъчно информация за това вземане-данни за длъжника и кредитора,за договора за банков кредит,пораждащ вземането/размера на разрешения и усвоен кредит,крайния срок за погасяване/,за дължимия размер на кредита-главница и лихви,респ. за непогасения остатък от него,за датата на настъпилата предсрочна изискуемост,за причината за предсрочната изискуемост,като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени.Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценяват във връзка с твърдението кога са спрели плащанията,кои вноски не са платени и с представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.В този смисъл е и практиката на ВКС:Определение № 461/28.06.2010г. по ч.т.д.№ 272/2010г.,ТК,II т.о.;Определение № 697/19.11.2009г.по ч.т.д.№ 618/2009г. на ВКС,ТК, II т.о.;Определение № 264/07.05.2009г. по ч.т.д.№ 210/2009г.на ВКС,ТК,I т.о.;Определение № 231/23.02.2010г. по ч.т.д.№ 115/2010г. на ВКС,ТК, II т.о.;Определение № 693/16.11.2009г. по ч.т.д.№ 731/2009г.на ВКС,ТК, II т.о;Определение № 118/24.02.2009г. по ч.т.д.№ 25/2009г.на ВКС,ТК, II т.о,Определение № 364/26.04.2011г.по ч.т.д.№ 117/2011г.на ВКС, ТК, II т.о;Определение № 545/11.07.2011г.по ч.т.д.№ 373/2011г.на ВКС, ТК, II т.о.

Предметът на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл.419,ал.2 от ГПК.По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение,като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извлечени единствено и само от документа,въз основа на който е постановено разпореждането по чл.417 от ГПК.В този смисъл,възраженията в жалбата за нищожност на клаузите,прилагани от заявителя за едностранно увеличаване на възнаградителната лихва,не следва,като недопустими,да бъдат обсъждани в настоящото производство.

При горните констатации,въззивният съд намира,че следва да отмени като неправилно разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист,инкорпорирани в Заповед за незабавно изпълнение № 654/16.05.2016г.по ч.гр.д.№ 1356/2016г.по описа на ДРС,да остави без уважение искането на банката за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, а издаденият такъв да се обезсили.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист,инкорпорирани в издадената по ч.гр.д.№ 1356/2016г. по описа на Добрички районен съд Заповед № 654/16.05.2016г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя по ч.гр.д.№ 1356/2016г. по описа на Добрички районен съд ,за незабавно изпълнение на издадената по делото срещу С.Х.М.,ЕГН:**********,***,заповед за изпълнение на парично задължение и за издаване въз основа на нея на изпълнителен лист.

ОБЕЗСИЛВА издадения по ч.гр.д. № 1356/2016г. по описа на Добрички районен съд Каварна,в полза на "***" ЕАД, ЕИК ***,гр. София,срещу С.Х.М.,ЕГН:**********,***,изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.