Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

                                                     № 189

                                    гр.Добрич     06.07.2017 год.      

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На двадесет и девети май                                  2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                   ЕЛИЦА С.

Секретар:СТЕЛА ДИМОВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №307 по описа за 2016 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./.Подадени са четири въззивни жалби,с които се атакува изцяло решение №185/11.02.2016 г. по гр.д.№940/2015 г. на Добричкия районен съд,с което са уважени предявени от В.И.Г. и Х.И.Н.,***,срещу „А.” ООД-гр.В.отрицателни установителни искове за установяване,че ответното дружество не е собственик на недвижим имот с кадастрален идентификатор №************** с площ от 2 592 кв.м,попадащ в границите на съществуващия до изменението на к.к. имот с кадастрален идентификатор №*************,ситуиращ се в границите на имот с пл.№**** (по плана към 2005 г.),сега имот кадастрален идентификатор №*************-целият с площ от 5 068 кв.м,находящ се в гр. В.,район „Пр.”,землището на кв. „В.”,м. „А. м.”-предмет на договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №*,том *,рег. №*,дело №* от***** г. на нотариус с район на действие при В. р. с.,вписан в регистъра на Нотариалната камара под №***,сключен от ответника като купувач,респ. и в частта за разноските.Въззивни жалби вх.№4189/09.03.2016 г.,вх.№4273/10.03.2016 г. и вх.№5045/21.03.2016 г. са подадени от трети лица-помагачи по делото,подпомагащи ответното дружество,а именно Д.Н.Д.,Т.Н.Т.,К.Т.М.,Н.С.Н.,С.С.И.,В.Г.Н.,Н.С.И.,С.С.С.,Й.Т.У.,Д.С.М.,Т.Й.У.,Б.Г.В.,Я.Д.Г. и Г.Д.С.-***,при чието участие е постановено първоинстанционното решение.Въззивна жалба не е подадена само от третото лице-помагач П.А.П..Въззивна жалба вх.№4279/10.03.2016 г. е депозирана от ответника по делото „А.” ООД-гр.В..Изложено е в жалбите,че атакуваното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано и се настоява за отмяната му,респ. за отхвърляне на исковете.Сочи се превратно тълкуване на нормите на чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ,чл.79 от ЗС и чл.82 от ЗС относно изводите по възражението на ответното дружество за изтекла придобивна давност.Навежда се немотивираност на изводите на районния съд относно характера на актовете на бившата ПК.В жалбата на „А.” ООД се навежда на първо място недопустимост на атакуваното решение като постановено по недопустими искове,тъй като според този въззивник ищците не били активно легитимирани да предявят исковете за процесния терен.Настоява се за обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото,а при приемане на исковете за допустими-за отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на исковете.Сочат се и допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения-липса на изрично определение по чл.116 от ГПК/отм./ за допускане изменение на исковите претенции,но същевременно произнасянето по същество на спора било по изменените искове;ДРС не бил изготвил и съобщил на страните доклад по делото,а такъв бил изготвен от съдия при ВРС,който обаче впоследствие се отвел от разглеждане на спора;решението на ДРС било постановено въз основа на доказателства,събрани от състави на съдилища,отстранили се от разглеждане на спора;незаконосъобразно било отказано събиране на искани от страните доказателства.Решението било постановено в нарушение на материалния закон-неправилна преценка за активна легитимация на ищците,които не доказали съществуване на свои защитими права;неосъществяване на косвен контрол за законосъобразност на заповед от 02.11.2011 г. на началника на СГКК-В.за обособяване на процесния терен като самостоятелен поземлен имот по кадастралната карта;неправилно прилагане на института на придобивната давност.Изводите за идентичност на процесния терен с този по решение №1751/01.04.2011 г. на ОСЗ и по влязлото в сила решение по гр.д.№1227/2001 г. на ВРС по иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ били необосновани.Атакуваното решение било неправилно и в частта за разноските.Въззивникът „А.” ООД претендира разноските по делото.

В писмени възражения срещу жалбите ищците по делото и въззиваеми В.И.Г. и Х.И.Н. изразяват становище за неоснователност на същите и настояват за оставяне в сила на обжалваното решение,респ. за присъждане на сторените от същите разноски.Горната позиция те поддържат и в хода на въззивното производство.

Третото лице-помагач П.А.П. не изразява становище по жалбите.

Като постави на разглеждане депозираните въззивни жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.197 от ГПК /отм./.Същите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица-страни в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение.Разгледани по същество,жалбите са неоснователни.

Гр.д.№940/2015 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,поправена с молби от 06.02.2006 г. /лист 37 от гр.д.№5803/2005 г. на Варненския районен съд/,от 25.05.2011 г. /лист 102 от горното дело на ВРС/ и вх.№8320/11.05.2015 г. /лист 26 от гр.д.№940/2015 г. на Добричкия районен съд/,с която са предявени активно субективно съединени отрицателни установителни искове на основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ от В.И.Г. *** и Х.И.Н. *** срещу „А.” ООД-гр.В.за установяване,че ответното дружество не е собственик на поземлен имот с идентификатор ************** по кадастралната карта на гр.В. с площ от 2 592 кв.м,образуван вследствие изменение на кадастралната карта със заповед №КД-14-03-2583/02.11.2011 г. на началника на СГКК-В.досежно границите на поземлен имот с идентификатор ************* по к.к. на гр.В..Първоначално делото е образувано като гр.д.№5803/2005 г. на Варненски районен съд,като след отводи на всички съдии при този съд е изпратено последователно за разглеждане на Девненски районен съд /гр.д.№360/2012 г./ и Районен съд-гр.Провадия /гр.д.№479/2012 г./.След отводи на съдиите и при тези съдилища делото е изпратено за разглеждане на Добричкия районен съд.

С първоначалната искова молба са били предявени отрицателни установителни искове и срещу множество ответници-физически лица в качеството им на наследници на Н.М.И.,***,но производството по тези искове е прекратено с влязло в сила определение поради оттеглянето им от ищците /така определение №9072/21.06.2011 г. по гр.д.№5803/2005 г. на ВРС-лист 118 от делото,като преди това производството по тези искове е било прекратено по съображения за недопустимост на същите с определение от открито съдебно заседание на 12.06.2006 г. пред ВРС,потвърдено с определение №1749/14.08.2006 г. по в.ч.гр.д.№1282/2006 г. на ВОС,което обаче е отменено с определение №172/07 от 08.05.2007 г. по ч.гр.д.№87/2007 г. на ВКС на РБ/.Така предмет на делото са останали само исковете срещу „А.” ООД-гр.В..Физическите лица-наследници на Н.М.И. са конституирани по делото като трети лица-помагачи на ответника.

Първоначалните искови претенции са били за отричане правото на собственост на „А.” ООД върху 2 880 кв.м в идеални части от новообразуван поземлен имот с площ от 5 068 кв.м,находящ се в гр.В.,район „Пр.”,в землището на кв.”В.”,в урбанизирана територия-местност „А. м.”,селищно образувание с местно значение по §4 ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ,с пл.№*,кадастрален район *по плана на местността „А. м.”.С молба от 25.05.2011 г. /лист 102 от делото на ВРС/ е осъществено изменение на исковите претенции,като предметът на исковете е трансформиран от идеални части от поземлен имот в реална част с площ от 2 592 кв.м от ПИ с идентификатор ************* по к.к. на гр.В. при граници на тази част-останалата част от имот 3120,територия на МО,имот 3119 и път.С последната уточняваща молба вх.№8320/11.05.2015 г. /лист 26 от делото на ДРС/ е осъществена индивидуализация на процесния имот по действащата към момента кадастрална карта на гр.В. след изменението й със заповед от 02.11.2011 г. на началника на СГКК-В.,като процесната реална част вече е заснета и представлява самостоятелен поземлен имот по к.к. с идентификатор **************.Това уточнение не представлява изменение на исковете по реда на чл.116 от ГПК /отм./,както счита въззивникът „А.” ООД,защото имотът-предмет на исковете остава същият.Извършено е единствено индивидуализиране на същия по актуалното му положение/заснемане по кадастралната карта.В този смисъл и изрично определение на съда за допускане на „изменението” не е било необходимо.Съдът е длъжен и служебно,без отправено от ищеца искане,да зачете и включи в описанието на недвижим имот установени в хода на делото,вкл. чрез заключение по СТЕ,последни актуални данни за неговото заснемане по план/кад.карта.Също в отговор на доводи на въззивника „А.” ООД,съдържащи се във въззивната жалба,следва да се посочи,че не е имало процесуална пречка Добричкият районен съд да се позове на доказателствата,събрани в производствата по делата на Варненски районен съд и РС-Провадия.Такава пречка според въззивника е разглеждането на тези дела от съдии,които впоследствие са се отстранили от разглеждането им.Извършените до отводите процесуални действия запазват силата си,вкл. изготвянето на доклад и събирането на доказателства,доколкото не се твърди тези действия на съда да са били сериозно опорочени и незаконосъобразно осъществени под влияние на някаква заинтересованост и предубеждения на съдията,послужили като основание за отвод на същия.Освен това е по-важно как събраните доказателства ще бъдат интерпретирани от съда в решението му,а и в случая решението е постановено от законен състав на Добричкия районен съд.

В исковата молба е изложено,че третите лица-помагачи /първоначални ответници/ са продали на ответника „А.” ООД-гр.В.новообразуван поземлен имот с площ от 5 068 кв.м в гр.В.,м.”А. м.” с идентификационен номер 3120 по плана на посочената местност,кадастрален район 515.Продавачите се легитимирали при сключване на договора като собственици на имота по силата на констативен нотариален акт №57/2005 г. и №50/2005 г.,като правото им на собственост се основавало на заповед №1016/29.06.2004 г. на зам.кмета на Община-Варна,издадена на основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,и решение на ОСЗГ-Варна за признаване правото им на собственост върху продадения имот.Навежда се,че продавачите не били собственици на имота към момента на продажбата,тъй като липсвало решение на ОСЗГ-Варна за признаване правото им на възстановяване на продавания имот,посочено като основание за издаване заповедта на зам.кмета.Дори и да било постановено такова решение,същото щяло да бъде нищожно поради липса на компетентност на ОСЗГ да го постанови при висящ спор за материално право-предмет на гр.д.№1227/2001 г. на ВРС-досежно част от имота-предмет на продажбата.Заповедта на зам.кмета на Община-В.също била нищожна.Така при продажбата продавачите не били собственици на имота,поради което сделката нямала транслативен ефект в полза на купувача „А.” ООД и дружеството не било станало собственик на имота.Ищците мотивират правния си интерес от исковете с факта,че е започнала административна процедура по възстановяване в тяхна полза като наследници на Д. П. Н. на собствеността върху част от продадения на ответника имот-част от имот с пл.№**** по плана на новообразуваните имоти на м.”А. м.”,респ. част от имот 6937 по кадастрален план на местността от 1956 г.Тъй като имотът попадал в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,правото на собственост подлежало на възстановяване със заповед на кмета на Община-В.по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Пречка за издаване на последната заповед бил титулът за собственост на „А.” ООД,което обуславяло правния интерес на ищците да отрекат правата на дружеството.

Ответникът „А.” ООД-гр.В.на първо място излага доводи за недопустимост на предявените срещу него искове.Ищците нямали правен интерес от търсената защита,защото не разполагали с титул за собственост върху спорния имот.Същите основавали претенциите си на решение на ОСЗ-В.№1751/01.04.2011 г.,с което им се признавало право на възстановяване на собственост върху нива от 2 880 кв.м-западната част от имот пл.№****по кад.план от 1956 г.Ищците не разполагали с влязло в сила реституционно решение,с което да се финализира административната процедура по възстановяване на собствеността в тяхна полза върху конкретния имот-предмет на спора.Липсвали доказателства реституционното производство да е спряно именно до разрешаване на спора за собственост с „А.” ООД за процесния имот.Липсвали доказателства след приключване на спора за материално право между ищците и третите лица-помагачи по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ да е било издадено окончателно решение от ОСЗ по чл.18ж от ЗСПЗЗ или заповед на кмета по §4к ал.7 от ЗСПЗЗ,с които на ищците да е възстановено правото на собственост върху конкретния процесен имот.Решение №1751/01.04.2011 г. на ОСЗ било нищожно,тъй като ОСЗ нямала компетентност за определяне на граници по отношение на имоти като настоящия,попадащи в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Липсвали доказателства за идентичност между процесния имот и имота-предмет на цитираното решение на ОСЗ и на влязлото в сила решение по спора за материално право по гр.д.№1227/2001 г. на ВРС.По същество се изразява становище за неоснователност на исковете.Наведени са доводи за нищожност на цитираното решение на ОСЗ-В.№1751/01.04.2011 г.,както и за материална незаконосъобразност на същото,доколкото било постановено при липса на доказателства за точното местоположение на заявения и подлежащ на реституция имот на наследници на Д. П. Н..Нямало доказателства подлежащият на реституция в полза на ищците имот да е идентичен с процесния.Във връзка с индивидуализацията на процесния имот по сега действащата кадастрална карта са изтъкнати доводи за нищожност и материална незаконосъобразност на заповед №КД-14-03-2853/02.11.2011 г. на началника на СГКК-В.за изменение на кадастралната карта чрез заснемане на самостоятелен поземлен имот с идентификатор **************,тъй като при констатиране невалидност на заповедта съдът щял да се произнесе по спор за собственост върху несъществуващ имот с несъществуващ идентификатор.Ответното дружество е заявило правото си на собственост върху процесния имот на две евентуални основания-по силата на договора за покупко-продажба от 2005 г. и евентуално по силата на изтекла в негова полза придобивна давност при присъединяване владението на праводателите му.

В горната насока са и доводите на третите лица-помагачи по делото,които във въззивната инстанция се позоваха и на изтекла в тяхна полза придобивна давност върху процесния имот,чрез който придобивен способ твърдят,че са се легитимирали като собственици на имота и към датата на продажбата в полза на „А.” ООД.

Атакуваното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове,за което съдът ще изложи съображения по-долу в изложението.По същество обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Районният съд правилно е очертал фактическата обстановка по спора,която е следната:

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот №*,том *,рег. *,дело №*/**** г. на нотариус с район на действие при В. р. с.,вписан в регистъра на Нотариалната камара под №*, и с нотариален акт за собственост върху недвижим имот №*,том *,рег. *,дело №*/**** г. на нотариус с район на действие при В. р. с.,вписан в регистъра на Нотариалната камара под №*,М. Г. У.,В.Г.Н.,П.А.П.,Д. Н. П.,С.С.С.,Н.С.И.,С. Н.М.,Н.Д.Н.,Г.Д.С. и Я.Д.Г. са признати за собственици в различни идеални части на новообразуван поземлен имот с пл. №*по плана на местността „А. м.”,кад.район *,целият с площ от 5 068 кв.м,находящ се в гр.В.,район „Пр.”,землище на кв.„В.”,м. „А. м.”,селищно образувание с местно значение по §4 ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

На 02.09.2005 г. посочените лица в качеството им на продавачи са сключили с „А.” ООД-гр.В.в качеството на купувач договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №*,том *,рег. №*,дело №* от***** г. на нотариус с район на действие при В. р. с.,вписан в регистъра на Нотариалната камара под №***,с предмет недвижим имот:земя-място,представляващо новообразуван поземлен имот с пл.№*-целият с площ от 5 068 кв.м,находящ се в гр.В.,район „Пр.”,землище на кв.„В.”,м. „А. м.”,селищно образувание с местно значение по §4 ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Установено е по делото,че между ищците в качеството им на наследници на Д. П. Н.,***,и продавачите по договора за покупко-продажба от 02.09.2005 г. в качеството им на наследници на Н.М.И.,***,е бил налице спор за материално право по реда на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ,който е приключил с влязло в сила решение от 11.08.2005 г. на Варненския районен съд по гр.дело №1227/2001 г.,коригирано с решение от 11.01.2006 г. за поправка на очевидна фактическа грешка.С решението по посоченото дело ВРС е приел за установено по отношение на В. Н.С.,заместена в хода на производството от своята законна наследница М. Г. У.,В.Г.Н.,П.А.П.,Д. Н. П.,С.С.С.,Н.С.И.,С. Н.М.,Н.Д.Н.,Г.Д.С. и Я.Д.Г.,че имот с площ от 3,2 дка (4 дка по измерване),находящ се в местността „К. ч.” в землището на гр. Варна,представляващ част от имот с пл. №****по кадастралния план от 1956 г. при граници и съседи:М. И.,К. И.,М. Т. и път,към момента на внасянето му в ТКЗС е бил собственост на Д. П. Н. (майка на ищците В.И.Г. и Х.И.Н.).Така постановеното решение е оставено в сила от Варненския окръжен съд с решение №1221/21.08.2009 г. по в.гр.д. №1353/2006 г.,като подадената срещу това решение касационна жалба е била върната-в тази насока определение №399/15.10.2010 г. на ВКС,ІІ г.о. по ч.гр.д.№362/2010 г.

Основание за иницииране на спора по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е било производство по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ,образувано по жалба на В.И.Г. и Х.И.Н. срещу решение №615/07.06.1999 г. на ОПК-гр.В. по преписка с вх. №40061/26.11.1991 г.С обжалвания административен акт ПК е признала правото на наследници на Д. П. Н. на възстановяване собствеността върху нива с площ от 4 дка,находяща се в землището на гр.В.,кв.„В.”,местност „К. ч.”,представляваща имот с пл.№6998 по кадастралния план от 1956 г.С влязло в сила решение от 31.07.2000 г. по гр. дело №842/1999 г. /приложено към кориците на гр.д.№940/2015 г. на ДРС/ Варненският районен съд е прогласил нищожността на цитираното по-горе решение на ОПК-гр.В.,като е върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на наследниците на Д. П. Н. за възстановяване правото им на собственост върху останалата част от нива,цялата с площ от 4 дка,находяща се в землището на гр.В.,кв.„В.”,местност„К. ч.”,при стари граници и съседи:М. И.,К. И.,М. Т. и път,идентична със западната част с площ от 2,880 дка от имот с пл.№****при граници:на север-път,на юг-територия на Министерство на отбраната,на изток-останалата част от имот с пл. №****и на запад-имот с пл.№* по кадастралния план от 1956 г.,след разрешаване по съдебен ред на спора за материално право върху имот с пл.№****с наследниците на Н.М.И. /третите лица-помагачи по настоящото дело/.

Въз основа на цитираните по-горе съдебни решения на ВРС по гр.д.№842/1999 г. и гр.д.№1227/2001 г. Общинска служба „Земеделие”-гр.В. е разгледала образуваната по заявление с вх.№40061/26.11.1991 г. преписка,като е постановила решение №1751/01.04.2011 г. /на лист 97 от гр.д.№479/2012 г. на Районен съд-гр. Провадия/.С посоченото решение е признато правото на собственост на наследниците на Д. П. Н. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху недвижим имот,представляващ нива с площ от 2,880 дка,седма категория,находящ се в землището на гр.В.,кв.„В.”,местност „К. ч.”,представляващ западната част от имот №****по КП от 1956 г. при граници-север-път,юг-имот на МО,изток-останалата част от пл.№***,запад-пл.№***.

Със заповед №1016/29.06.2004 г. на зам. кмета на Община-гр.В.,издадена на основание § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,е наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Н.И.М. /М.И. по удостоверение за наследници/ върху имот №*** по ПНИ на м.”А. м.” в землището на гр.В.,кв.„В.” с площ от 5 068 кв.м.Заповедта е отменена по жалба на В.И.Г. и Х.И.Н. с решение №12/28.09.2012 г. по адм.д.№2124/2005 г. на ВОС,оставено в сила с решение №6501/15.05.2014 г. по адм.д. №1635/2013 г. на ВАС на РБ.Решаващите мотиви на горните съдилища за постановяване на посочения резултат са свързани с установените по делото две обстоятелства:липсата на решение на ОСЗ-гр.В. за признаване правото на възстановяване на собствеността върху имот 3120 в полза на наследниците на Н.М. и установената пълна идентичност между имота-предмет на заповедта и имота-предмет на спора по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ по гр.д.№1227/2001 г. на ВРС,по което с влязло в сила решение е установено право на възстановяване на собствеността върху част от горния имот в полза на наследници на Д. П.Н..

По допустимостта на исковете:

Според т.1 от Тълкувателно решение №8/2012 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице,когато 1./ищецът притежава самостоятелно право на собственост,което се оспорва;2./ищецът се позовава на фактическо състояние или 3./има възможност да придобие права,ако отрече правата на ответника.В случая безспорно е налице третата хипотеза.Ищците не твърдят да се легитимират понастоящем като собственици на процесния имот,защото реституционната процедура по възстановяване на правото им на собственост все още не е завършена.След проведените производства по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ и чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и въз основа на влезлите в сила съдебни решения по тях в полза на ищците като наследници на Д. П. Н. е издадено решение №1751/01.04.2011 г. от ОЗС-В.за признаване правото им на собственост върху западната част с площ от 2,880 дка от имот с пл.№****по КП от 1956 г.От заключението на вещите лица по допуснатата от въззивния съд съдебно-техническа експертиза /листи 417-427 от делото на ДОС/ е видно,че имот пл.№****по кадастралния план от 1956 г. е идентичен на имот пл.№2347 по ПКП /помощния кадастрален план/ на процесната местност,респ. на имот пл.№**** по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/-виж отговори на задачи 8 и 10 от заключението и приложените към същото скици.Предвид горното очевидно решение №1751/01.04.2011 г. от ОЗС-В.касае процесния имот със сегашен идентификатор ************** по кадастралната карта на гр.В.,който е реална част от продадения на ответника „А.” ООД през 2005 г. имот с площ от 5 068 кв.м-пл.№**** по ПНИ на процесната местност,идентичен на имот с пл.№****по кад.план от 1956 г..Безспорно титулът за собственост върху процесния имот,с който ответното дружество разполага /нотариален акт №*/****г./,е пречка да бъде довършена реституционната процедура в полза на наследници на Д. П.Н..Очевидно е налице спор между наследниците на Н.,които са с установено право на възстановяване на собствеността върху процесния имот,и „А.” ООД,който твърди да е собственик на подлежащия на реституция имот.Този спор следва да бъде разрешен и да се освободи възможността да бъде издаден заключителният административен акт по реституцията.По делото не е спорно,че процесният имот е разположен в територия по §4 ал.2 във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Реституцията върху имоти в такава територия е сложен фактически състав,регламентиран с разпоредбите на §4к ал.1 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.Според разпоредбата на §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост се възстановява окончателно със заповед на кмета на общината,в която се описват площ,местоположение,граници,съседи на реституирания имот.В настоящата хипотеза именно наличният спор между страните е пречка за финализиране на реституционната процедура в полза на ищците чрез издаване на горната заповед на кмета.Не е необходимо изрично спиране на административното производство до приключване на спора за материално право,за да се приеме наличие на правен интерес за ищците от предявяване на настоящите искове.Съществуващият спор е обективен факт,който реално се явява пречка за приключване на реституцията в полза на ищците.В този смисъл последните имат правен интерес от отрицателните установителни искове-предмет на делото.Като отрекат правото на собственост на ответника „А.” ООД върху процесния имот,ищците ще могат да придобият това право по реституция след приключване на настоящото дело с влязло в сила решение чрез снабдяването им със заповед на кмета по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,която има конститутивно действие.

Във връзка с оборване наличието на правен интерес за ищците ответникът „А.” ООД е навел доводи за нищожност и материална незаконосъобразност на решение №1751/01.04.2011 г. от ОЗС-В.за признаване правото на собственост на наследници на Д. П.Н. върху западната част с площ от 2,880 дка от имот с пл.№****по КП от 1956 г.От една страна е твърдял,че ОСЗ не е компетентна да издава такова решение за определяне на граници по отношение на имоти,попадащи в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,а от друга е оспорил идентичността между процесния имот и имота-предмет на цитираното решение на ОСЗ-В.и на влязлото в сила решение по спора за материално право по гр.д.№1227/2001 г. на ВРС.Чрез тези доводи ответникът цели да отрече възможността за по-нататъшно провеждане и довършване на реституционната процедура в полза на ищците именно върху процесния имот.Доводите са неоснователни.На първо място ОСЗ е компетентният орган да издаде горното решение в полза на наследници на Д. П. Н. и тези нейни правомощия са регламентирани с разпоредбата на чл.18ж ал.3 от ППЗСПЗЗ.Според цитираната разпоредба,когато правото на собственост се възстановява при условията на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ,общинската служба по земеделие издава решение за признаване правото на собственост,в което описва размера и местоположението на подлежащите на реституция земи,след което изпраща служебно на общината информация за влезлите в сила решения.На база на тези решения кметът на общината издава окончателния административен акт с конститутивно действие-заповедта по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.На следващо място доводите за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ с оглед липсата на идентичност между имота-предмет на това решение,имота-предмет на спора по гр.д.№1227/2001 г. на ВРС и процесния имот не следва да се разглеждат в настоящото производство.Въпросът за точното местоположение на подлежащия на реституция в полза на наследници на Д. П.Н. имот е решен с влязло в сила решение по спора за материално право по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ-предмет на гр.д.№1227/2001 г. на ВРС.С това решение е прието,че ищците като наследници на горното лице имат право на възстановяване на собствеността върху 3,2 дка-реална част от имот пл.№****по КП от 1956 г.,идентичен на имот пл.№**** по ПНИ на процесната местност-предмет на договора за продажба от 02.09.2005 г. с купувач „А.” ООД.Страни по спора за материално право са ищците и третите лица-помагачи по настоящото дело.Влязлото в сила решение по този спор има сила на пресъдено нещо по въпроса за местоположението на подлежащия на реституция в полза на наследници на Д. Н. имот на първо място между страните по този спор /между наследници на Д. Н. и наследници на Н.М./,а на следващо място и по отношение на правоприемника на ответниците по спора /наследници на Н.М./-„А.” ООД.Продажбата на подлежащия на реституция имот е извършена в полза на „А.” ООД  в хода на висящото гр.д.№1227/2001 г. на ВРС,поради което по смисъла на чл.121 ал.3 от ГПК /отм./ решението по спора за материално право има сила на пресъдено нещо и спрямо приобретателя „А.” ООД.В този смисъл въпросът относно точното местоположение на подлежащия на реституция в полза на ищците имот не може да бъде пререшаван в настоящото производство,поради което и не следва да се обсъждат констатациите в тази насока на вещите лица по допуснатите в първа и в настоящата инстанция СТЕ.С решението по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ със СПН и спрямо „А.” ООД като правоприемник на страна в процеса е признато за установено правото на наследници на Д. Н. на възстановяване на собствеността върху реална част от продадения на дружеството имот.Местоположението на тази реална част е идентифицирано от ОСЗ-В.не само въз основа на решенията по цитираните дела на ВРС,а и чрез друг допустим способ по §4к ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ-чрез анкетиране,каквото е било проведено за територията /в тази насока констатациите в т.7 от заключението по допуснатата от ДОС тройна СТЕ и копие от извършеното анкетиране на листи 359-360 от гр.д.№1227/2001 г. на ВРС/.Анкетирането в случая е било единственият възможен способ за установяване реалните граници на имотите,доколкото стари планове отпреди ТКЗС не са запазени за местността /единственият запазен е кадастралният план от 1956 г.,по който всички имоти се водят на ТКЗС/.Поради всичко гореизложено въпросът за местоположението на подлежащия на реституция в полза на ищците имот не може да бъде пререшаван-той е решен с влязло в сила решение,имащо сила на пресъдено нещо спрямо ответника по исковете и спрямо третите лица-помагачи.

Предвид изложеното съдът намира,че възможността ищците да проведат докрай процедурата по реституция на процесния имот е в зависимост именно от изхода по настоящия спор.В този смисъл за тях е налице правен интерес от исковете.Последните са допустими,респ. допустимо е и постановеното по тях първоинстанционно решение.

Следва да се отбележи,че възраженията на ответника „А.” ООД за нищожност и материална незаконосъобразност на заповедта на началника на СГКК-В.от 02.11.2011 г. за изменение на кадастралната карта чрез заснемане на процесната реална част от имот 3120 като самостоятелен поземлен имот по к.к. с идентификатор ************** са ирелевантни за спора и не следва да се обсъждат.Кадастралната карта няма конститутивно действие,а само удостоверително действие.Тя не създава,не изменя и не прекратява права на собственост.Съществува законова възможност същата да бъде изменяна и поправяна при грешно заснемане или липса на заснемане на имоти по реда на чл.54 от ЗКИР при несъблюдаване действителните права на собствениците.Дали изменението на кадастралната карта относно процесния имот е валидно и законосъобразно не е предмет на настоящия спор.Новият идентификатор на процесния имот се ползва от съда и страните единствено за идентификация на спорния терен,без да води директно по силата на к.к. до някаква промяна в правата върху имота и неговото местоположение върху земната повърхност.Дори и изменението да е незаконосъобразно,начинът,по който процесната реална част от имот е заснета понастоящем в рамките на очертаните кадастрални граници,ще бъде достатъчен ориентир за предмета на спора след влизане на решението по него в сила.

При отрицателния установителен иск ищецът доказва твърденията,с които обосновава правния си интерес,а ответникът носи тежестта да докаже съществуването в своя патримониум на отричаното от ищеца негово право на собственост върху процесния имот.В това производство ответникът следва да изчерпи всички възможни придобивни основания,по силата на които счита,че се легитимира като собственик.

Ответникът „А.” ООД не се легитимира като собственик на процесния имот на нито едно от двете посочени от него придобивни основания.Същият не е могъл да придобие правото на собственост по силата на договора за покупко-продажба от 02.09.2005 г.,сключен между дружеството като купувач и третите лица-помагачи по делото като продавачи.Продавачите-наследници на Н.М. не са били собственици на имота при сключване на договора.Същите са се легитимирали при сключване на договора като собственици с цитираните вече констативни нотариални актове,издадени въз основа на заповедта на зам.кмета на Община-В.по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ №1016/29.06.2004 г.,с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Н.И.М. /М.И. по удостоверение за наследници на лист 66 от приложеното гр.д.№1227/2001 г. на ВРС/ върху имот №*** по ПНИ на м.”А. м.” в землището на гр.В.,кв.„В.” с площ от 5 068 кв.м.Според разпоредбата на §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ тази заповед е окончателният административен акт в процедурата по реституция на терени в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,който има конститутивно действие и възстановява правото на собственост.Тази заповед,от която продавачите са черпили права към датата на продажбата,обаче е отменена с влязло в сила решение.Както вече бе посочено,заповедта е отменена по жалба на В.И.Г. и Х.И.Н. с решение №12/28.09.2012 г. по адм.д.№2124/2005 г. на ВОС,оставено в сила с решение №6501/15.05.2014 г. по адм.д. №1635/2013 г. на ВАС на РБ.В този смисъл реституционната процедура по отношение на наследници на Н.М. за процесния имот не е завършена и същите не могат да се легитимират като негови собственици по реституция.Същите не са били собственици на имота и по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност към датата на продажбата 02.09.2005 г.,защото до тази дата на първо място не е изтекъл нужният 10-годишен давностен срок за придобиване на имота.Процесният имот е предмет на реституционна процедура.Според разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ в редакция от ДВ,бр.107/18.11.1997 г. изтеклата придобивна давност за имоти,подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ,не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила.Ако се приеме,че горната разпоредба е влязла в сила три дни след обнародването,т.е. от 22.11.1997 г.,то именно от тази дата би започнала да тече давност спрямо процесния имот.Ирелевантно е дали третите лица-помагачи са установили владение върху имота още в началото на 90-те години на миналия век /през 1993 г. според твърденията им във въззивната инстанция/,в каквато насока са депозирали и гласни доказателства /показанията на свидетелите,посочени от наследници на Н.М.-П.А. Б. и М. Хр.Г./.Давност от 1993 г. до ноември 1997 г. не тече според цитираната разпоредба на ЗВСОНИ.От ноември 1997 г. до 02.09.2005 г.-датата на процесната продажба са изминали седем години и няколко месеца,които са недостатъчни за придобиване собствеността върху процесния имот по давност от наследници на Н.М..Така последните не са били собственици на имота към датата на продажбата,поради което и не са могли да прехвърлят на ответника-купувач по сделката „А.” ООД правото на собственост-сделката няма транслативен ефект.

Ответното дружество не е станало собственик на имота и по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.Ако се приеме,че дружеството е във владение на имота от датата на сключване на договора 02.09.2005 г.,то до датата на предявяване на настоящите установителни искове на 24.11.2005 г. са изтекли два месеца и 22 дни.С предявяване на исковете за отричане правото на собственост на дружеството следва да се приеме,че давността е прекъсната по смисъла на чл.116 б.”б” от ЗЗД,респ. по смисъла на чл.115 ал.1 б.”ж” от ЗЗД давност по време на съдебния процес не тече.Дори и да се присъедини към владението на правоприемника „А.” ООД владението на неговите праводатели-наследници на Н.М. през периода ноември 1997 г.-02.09.2005 г.,то общият срок от около 8 години не е достатъчен да се придобие собствеността по давност.Дори да се приеме,че дружеството е било добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС,доколкото е завладяло имота на правно основание,годно да го направи собственик/договор за продажба/,без да знае,че праводателите му не са собственици,то при присъединяване към добросъвестно владение на недобросъвестно владение,каквото е това на праводателите му,същото не може да се ползва от привилегията за придобиване правото на собственост по давност при изтичане на краткия 5-годишен давностен срок по чл.79 ал.2 от ЗС.Дружеството би могло да се ползва от тази привилегия при присъединяване на еднородни добросъвестни владения,напр. ако и владението на праводателите му е било добросъвестно.Наследници на Н.М. са недобросъвестни владелци,доколкото евентуалното завладяване от тях на имота през 1993 г. не е въз основа на правно основание,годно да ги направи собственици.До юни 2004 г. същите не са разполагали с годно правно основание за възникване на право на собственост в тяхно лице-заповедта по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на Община-В.е издадена едва на 29.06.2004 г.Ако се приеме,че след издаването й владението им през периода 30.06.2004 г.-02.09.2005 г. /около една година и 2 месеца/ е добросъвестно,доколкото не са знаели за пороците на заповедта,то присъединяването на този период на добросъвестно владение към добросъвестното владение на „А.” ООД от 2 месеца и 22 дни няма да доведе до придобиване на имота по давност от дружеството,защото не е налице общ период от 5 години на добросъвестно владение.Горните констатации са достатъчни да обосноват невъзможност да се придобие собствеността върху процесния имот по давност и от „А.” ООД.Поради това не се налага обсъждане показанията на разпитаните по делото свидетели относно това дали в действителност такова владение от дружеството и неговите праводатели е било осъществено.

На база изложеното следва да се приеме,че „А.” ООД не е собственик на процесния имот.Исковете са основателни и правилно са уважени от районния съд,чието решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на присъдените на основание чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ съдебно-деловодни разноски в полза на ищците по спора и на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения им адвокат.

При този изход от спора право на разноски за въззивното производство имат само въззиваемите и ищци по делото В.И.Г. и Х.И.Н.,които изрично са ги претендирали.Въззивниците нямат право на разноски нито за първата,нито за въззивната инстанция,и такива не следва да им се присъждат.В полза на всеки от въззиваемите следва да се присъдят разноски в размер на по 1000 лв /общо 2000 лв/ платено адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения им адвокат съгласно договорите за правна защита и съдействие на листи 497 и 498 от делото на ДОС.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

                                                    Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение №185/11.02.2016 г. по гр.д.№940/2015 г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА „А.” ООД-гр.В.да заплати на В.И.Г. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 1000 лв /хиляда лева/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „А.” ООД-гр.В.да заплати на Х.И.Н. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 1000 лв /хиляда лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответника по делото:Й.Т.У. с ЕГН **********,Т.Й.У. с ЕГН **********,Д.С.М. с ЕГН **********,В.Г.Н. с ЕГН **********,П.А.П. с ЕГН **********,Б.Г.В., роден на *** г.,С.С.С. с ЕГН **********, Н.С.И. с ЕГН **********,К.Т.М. с ЕГН **********,Н.С.Н. с ЕГН **********,С.С.И. с ЕГН **********,Т.Н.Т. с ЕГН **********,Д.Н.Д. с ЕГН **********,Г.Д.С. с ЕГН ********** и Я.Д.Г. с ЕГН **********,***.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.