Р Е Ш Е Н И Е

№ 193 10.07.2017 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На дванадесети юни 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Стела Димова

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело № 186 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№931/19.01.2017 год. ,подадена от “Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление С., ул. „Я.“ № * срещу решение № 1265/15.12.2016 год. по гр.д.№ 3790/2015 год. на Районен съд гр.Добрич ,с което са отхвърлени исковете против П.М.Л. , ЕГН ********** ***,че дължи на търговското дружество суми, за които е издадена заповед № 283 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.09.2015 год. по ч.гр.д.№ 3170 по описа на ДРС за 2015 год.,съответно за разликата над 4296.47 лв. и до претендираните 7122.24 лв. и за разликата над 578.94 лв. до претендираните 1253.67 лв.,представляващи цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в град С. , община К. ., ЖК “И.“ бл. * вх. * ап. *, аб.* за периода месец април 2012 год. – месец април 2014 год. и обезщетение за забава в плащането на главницата за периода 31.05.2012 год.-22.04.2015 год.

С доводи,че обжалвания първоинстанционен съдебен акт е незаконосъобразен е отправено искане за частичната му отмяна,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за цялостно уважаване на претенцията по чл.415 ал.1 от ГПК и такова за присъждане на сторените разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и съдебното производство на две инстанции .Съгласно разпоредбите на чл. 155 ал.1 т.2 от Закона за енергетиката и чл.31 ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от“Т.С.“ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С. ,сумите за топлинна енергия се начислявали от дружеството по прогнозни месечни вноски,като след края на отоплителния сезон се изготвяли изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.В чл.32 ал.1 от ОУ бил определен реда и срокът,в който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми,а в ал.3 на същата разпоредба - начина на уреждане на отношенията между страните в случай,че с изравнителната сметка се установи начислена сума на купувача,надвишаваща потребената от него енергия.В този случай с разликата се погасяват най –старите просрочени и незаплатени от клиента задължения.Именно по този начин било процедирало търговското дружество ,като валидно било сторнирало задължения на клиента за предходен период и искането за възстановяване на суми било абсурдно.При наличие на Общи условия ,хипотезата на чл.105 от ЗЗД не била приложима.Вън от горното дължимостта на сумите извън процесния период не била предмет на спора ,а при липса на данни за извършена рекламация в предвидения по чл. 70 ал.6 от Наредбата за топлоснабдяване, изискуемостта им била и безспорна.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 03.01.2017 год., жалба рег.№931/19.01.2017 год.,изпратена по пощата на дата 17.01.2017 год. еподадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.

Третото лице-помагач на въззивника “***“ ООД , ЕИК *******, град С., жк „***“, ул. „***“ № 32, вх. А не изразява становище по въззивната жалба.

Въззиваемата страна П.М.Л.,*** счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Решението е постановено по предявени искове по чл. 422 от ГПК ,във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,чл. 149 от ЗЕ , чл. 32, ал. 1 от ОУ за продажбата на топлоенергия за битови нужди от „Т.С."АД и чл. 86 от ЗЗД.

При служебната проверка на решението в обжалваната му част, съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт.

Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства. С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи на ДРС ,поради което въззивният съд следва да основе решението си на фактическата обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд,както следва:

Депозираното от ищеца на дата 19.05.2015 год. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3029603 срещу П.М.Л. за сумата 8375.91 лева, от които 7122.24 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 04.2012 год. - м. 04.2014год., и 1253.67 лева - законна лихва за забава от 31.05.2012 год. до 22.04.2015 год., както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение е било уважено в пълен размер от ДРС,издал съответно заповед № 283/04.09.2015 год. по ч.гр.д.№ 3170/2015 год. Ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия – топлоснабдително предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Преценката относно наличието на качеството „клиент/купувач на топлинна енергия“ по отношение на ответницата,ДРС е направил съобразно предвижданията на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, чл. 150 от ЗЕ ,чл. 156 от ЗЕ и съгласно нотариален акт № 164, том XXXXXXVI по н.д.№ 12741/91 год., удостоверение за наследници (л. 70 от делото),като е приел ,че по силата на чл. 9 ал. 1 от ЗН вр. чл. 21, ал. 1 на СК (отм.) и пар. 4 от ПЗР на СК (отм.) ответницата притежава 4/6 ид.части от топлоснабдения обект и в тези рамки на съсобствеността е пасивно легитимирана да отговаря пред топлопреносното предприятие само в рамките на своите права в съсобствеността . Съществуването на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответницата произтича от договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия ,одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 год. на ДКЕВР и публикувани във вестник „Дневник“ – брой, издаден на 14.01.2008 год. (представени по делото), по който ищецът е доставял топлинна енергия. Етажните собственици в сградата, в която се намира имотът на ответницата, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с помагача по делото - „***“ ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, след решение на общото събрание от 23.10.2008 год. В протокола от общото събрание ответницата е записана под № 25 с партиден номер 135892, като в същия е удостоверено с нейния подпис, че в имота има монтирани пет радиатора, пет топломера, два водомера за топла вода и жилището се обитава от три лица. Вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза е направило същите констатации ,както и такива за неосигурен достъп на двете обявени дати за отчитане. По тази причина топлинната енергия е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата, съгласно т.6.5 от приложението към чл. 61 ал. 1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 год., а топлата вода – на база брой потребители (три лица, съгласно данните по протокола от събранието на етажните собственици), съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 год. Заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. Дължимата сума по издадените от ответника за периода фактури възлиза на 6652.02 лева, а по изравнителните сметки за дялово разпределение – 6444.71 лева, или налице е сума за получаване в размер на 207,29 лева. Остойностяването на потребената топлинна енергия се е извършвало от ищеца на база прогнозни стойности по чл. 71 от Наредба 16-334 с годишно изравняване по реален отчет на монтираните в имота уреди от фирмата за дялово разпределение. Като е съобразило извършеното от ищеца отчитане и от третото лице – помагач дялово разпределение, вещото лице е дало заключение за тяхната съобразност с разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. и Общите условия от 2008 год. Експертизата е приета за обоснована от съда и според нея, дължимата от клиента сума въз основа извършеното дялово разпределение сума за процесния период възлиза на 6444.71 лева – с 207.29 лева по-малко от фактурираните от ищеца задължения в размер на 6652.02 лева. Съобразно заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, задължението за исковия период възлиза на по-голяма сума от тази, определена от техническата експертиза – 7122.24 лева, в т.ч. главница за топлинна енергия 7077.36 лева и такса за дялово разпределение 44.88 лева. Със заповедта за изпълнение била присъдена сума ,представляваща само стойност на неплатена топлинна енергия ,а с исковата молба ищецът е претендирал установяване на вземането си именно като неплатена цена на доставена топлинна енергия. Вземането за такса за дялово разпределение, която ищецът заплаща на фирмата за дялово за разпределение и събира от клиента, е различно от това за потребената топлинна енергия и след като не било присъдено със заповедта и не било заявено за установяване ,не можело да бъде установено под формата на друго вземане,поради което искът за сумата от 44.88 лева е счетен за неоснователен и отхвърлен,ведно с претенцията за обезщетение за вреди от забавено изпълнение. От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че издадените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки за периода април 2012год. – април 2014год. са въвеждани от ищеца, както следва: през месец юли 2012 год. – сума за доплащане от 690.94 лева за период май 2011 год. – април 2012 год. (от която според заключението по техническата експертиза – табл. 2, за месец април 2012 год. е относима сумата от 58.27 лева, а остатъкът касае предходен период, различен от процесния – от май 2011 год. до март 2012 год.); през месеците юли, септември и октомври 2013 год. – сума за възстановяване 345.15 лева, сума за доплащане 96.95 лева и сума за доплащане 124.75 лева за период май 2012 год. – април 2013 год. (общо сума за възстановяване за периода 123.46 лева, както е установено и от техническата експертиза – табл. 2); през месеците юли и октомври 2014 год. – сума за възстановяване 194.45 лева и сума за доплащане 52.36 лева за период май 2013 год. – април 2014 год. (общо сума за възстановяване от 142.10 лева по заключението на техническата експертиза – табл. 2). С въведените през месец юли 2013 год. изравнителни сметки за периода май 2012 год. – април 2013 год. (345.15 лева за възстановяване) ищецът е погасил задълженията по фактурите, издадени за май, юни и юли 2012 год. – 105.67 лева, 92.32 лева и 92.18 лева, но неправилно според съда е погасил сума за доплащане за предходен период в размер на 54.98 лева. Въведените през месец юли 2014 год. изравнителни сметки за периода май 2013 год. – април 2014 год. са на стойност 194.45 лева за връщане, с която сума се формира реално начислената топлинна енергия по издадена през юли 2014 год. обща фактура след нулиране на всички издадени през периода (всички фактури за периода са на стойност 3005.48 лева, след приспадане на сумата за връщане от 184.45 лева е получена дължимата сума от 2810.97 лева за периода). През месец октомври 2014 год. са въведени изравнителни сметки за същия период, които на стойност 52.36 лева за доплащане. От отразените в счетоводството на ищеца суми за доплащане относими за процесния период са само следните: 58.27 лева за месец април 2012 год.; 96.95 лева и 124.75 лева за периода май 2012 год. – април 2013 год.; 52.36 лева за периода май 2013 год. – април 2014 год. Начислените в повече суми за доплащане до 910.02 лева са недължими в този период, а касаят предходен такъв – от май 2011 год. до март 2012 год. От сумата 635.96 лева, начислена за доплащане през юли 2012г. само частта от 58.27 лева съставлява доплащане за април 2012 год., а остатъкът от 577.69 лева касае предходните месеци, които не са включени в заявения по делото период. Съответно сумите за връщане са 345.15 лева за периода май 2012 год. – април 2013 год. и 194.45 лева за периода май 2013 год. – април 2014 год. Въз основа заключенията на вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че реално доставената топлинна енергия в процесния период, чиято стойност е дължима на топлопреносното предприятие от клиента – собственика в етажната собственост, следва да бъде определена по заключението на техническата експертиза и възлиза на 6444.71 лева. Счетоводната експертиза установявала начисляването на дължими суми за доплащане през предходен период – вземания, които не са предмет на настоящото производство. Съответно на квотата й в съсобствеността,съдът приел че ответницата дължи да заплати на ищеца 4296.47 лева, а за разликата до претендираните 7122.24 лева (в т.ч. и 44.88 лева за такса за дялово разпределение) искът следва да бъде отхвърлен. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2008 год. е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение на задължението в срок те дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. От анализа на разпоредбите се налага извода, че независимо от прогнозния характер на месечните вноски, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи обезщетение, а в случай, че след изравняването се установи, че се дължи по-малко количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихви върху забавената месечна вноска. Съответно ответницата дължи законна лихва върху стойността на доставената топлоенергия за процесния период. Въз основа данните в заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и след приспадане на сумата от 635.96 лева по фактурата от юли 2012 год. (за които съдът е приел, че касаят изравнявания за различен от процесния период), както и приетата като сума за доплащане от изравнителни сметки 910.02 лева (тъй като не е посочен период, за който обезщетението е начислено), обезщетение за забава се дължало в размер на 868.41 лева, от която сума в тежест на ответницата е 2/3, или 578.94 лева. По изложените съображения, исковете били доказани по основание, а по размер – за сумата от 4296.47 лева главница и от 578.94 лева обезщетение за забава. За претендираните суми в повече – до 7122.24 лева главница и до 1253.67 лева обезщетение за забава, исковете подлежали на отхвърляне. Противопоставеното възражение за погасяване по давност на част от исковата претенция,съдът е счел за неоснователно.

Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на първоинстанционния съд за определяне размера на дължимата сума, като цена на доставена на ответника топлинна енергия за процесния период от време ,както и размера на обезщетението за забава в плащането. Ответникът ,като клиент дължи да заплати на ищеца - топлопреносното предприятие стойността на реално доставената топлинна енергия в процесния период, определена по заключението на техническата експертиза въз основа извършеното дялово разпределение и след приспадане на неприсъдената със заявлението такса за дялово разпределение,която не е предмет установяване по настоящото дело.Не следва да бъдат съобразени посочените от счетоводната експертиза начислявания на дължими суми за доплащане през предходен период – вземания, които също не са предмет на настоящото производство.Липсата на доказателства за наличието на тези задължения и останалите предпоставки по чл.103 ал.1 и чл.104 ал.1 от ЗЗД ,изключва приложението на клаузата на чл. 32 ал.3 от действащите в исковия период от време Общи условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008 год. По същество клаузата визира случаи на прихващане. Договорът, има силата на закон за страните, съгласно нормата на чл. 20"а" ал.1 от ЗЗД. За да настъпи обаче, действието на прихващането, регламентирано от цитираната по-горе клауза от Общите условия, следва да са налице и останалите законоустановени предпоставки, установени от нормата на чл. 103 ал.1 и чл. 104 ал.1 от ЗЗД,недоказани от ищеца по делото касателно вземанията му за периоди,различни от исковия .

С оглед на горното ,отхвърлянето на исковите претенции е законосъобразно постановено ,поради което и обжалваното решение в тази му част и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,следва да бъде потвърдено .

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1265/15.12.2016 год. по гр.д.№ 3790/2015 год. на Районен съд гр.Добрич в частта на отхвърляне на исковете по чл. 422 от ГПК ,във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,чл. 149 от ЗЕ , чл. 32, ал. 1 от ОУ за продажбата на топлоенергия за битови нужди от „Т.С."АД и чл. 86 от ЗЗД за разликата над 4296.47 лв. и до претендираните 7122.24 лв. и за разликата над 578.94 лв. и до претендираните 1253.67 лв.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.