РЕШЕНИЕ

№184

гр.Добрич,04.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на дванадесети юни през 2017г. в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                       2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА при секретаря СТЕЛА Д. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.Маргенова в.гр.дело №196 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по В.гр.д.№ 701/2015г. е образувано по въззивна жалба вх.№6375/13.04.2017г., от И.М.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Ю.М.-ДАК, срещу решение №284:28.03.2017г. по гр.д.№3158/2016г.на ДРС, с което са отхвърлени предявените от нея  срещу М.Г.Д. ЕГН ********** ***, искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 13.06.2013г. на недвижим имот в село П., общ.Добричка, представляващ нива с площ 21,249 дка, имот N *****  по нотариален акт № *, том *, дело № */*****г. на нотариус с рег. № *на Нотариалната камара , вписан под № *, том */***г. на СВ Д. поради липса на основание и накърняване на добрите нрави.

Намира решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в разрез със задължението на съда по чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК при направено признание на иска от страна на ответницата. Вместо да постанови решение при признание на иска, с което да уважи изцяло ищцовата претенция, съдът се произнесъл по същество на спора като необосновано и неправилно отхвърлил същата. Претенцията и следвало да бъде уважена съобразно събраните доказателства. Заплащането на цената при договори за продажба се явявала основание за сключването им, поради това липсата на плащане водела до липса на основание по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Основание за нищожност било и сключването на договора при продажна цена , десетки пъти по-ниска от пазарната. Решението било неправилно и незаконосъобразно и поради факта, че въпреки изпълнението от страна на ищцата на указанията във връзка с доказването на релевантни факти, съдът се произнесъл в противоречие със собственото му определение за разпределяне на доказателствената тежест и поставил ищцата в състояние на процесуална изненада с крайния си акт. Иска отмяна на решението и уважаване на претенцията и.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден от насрещната страна.

          При данни, че постановеното неизгодно за И.М.Д. решение и е връчено на 30.03.2017г., въззивната жалба се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Гр.д.№3158/2016г.на ДРС е образувано по  искова молба на И.М.Д. с ЕГН ********** ***, с която  срещу И.М.Д. ЕГН ********** ***, са предявени
обективно съединени в условията на евентуалност искове за нищожност на договор от 13.06.2013г. за покупко-продажба на недвижим имот - нива с площ 21,249 дка, имот №*****  в землището на с.П., общ.Добричка, сключен между И.М.Д. като продавач и И.М.Д.  като купувач с нот.акт № *, том *, дело № */*****г. на нотариус с рег. № *на НК , вписан в СВ- Добрич под № *, том */***г., поради липса на основание и накърняване на добрите нрави.

Изложени са твърдения за права на собственост на ищеца върху  недвижим имот - нива с площ 21,249 дка, имот №*****  в землището на с.П., общ.Добричка, който продала на ответницата за сумата от 3 000лева, запазвайки за себе си правото на ползване. Счита договорът за нищожен защото не е получила продажната цена, защото договорената прадажна цена е пъти по-ниска от пазарната стойност на имота, и евеинтуално защото не била умедомена, че по отношение на имота могат да предявят претенции трети лица-кредитори на купувача, при знание за което не би извършила прехвърлителната сделка.

Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който най- общо заявява, че посоченото в исковата молба от майка и отговаря на истината, както и, че не е заплатила цената по сделката. С последваща молба вх.№1037/20.01.2017г./л.31 от делото на ДРС/ отгново заявява, че всичко изложено в исковата молба отговаря на истината, поради което прави признание на иска.

Съобразно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Признанието на иска е изявление, изхождащо от ответника, отнасящо се до иска, така както е предявен от ищеца, изразяващо съгласие, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение. С признанието на иска от ответника се достига до съвпадение на стоновищата на двете срещупоставени страни относно спорното право, но за да се породят предвидените от закона /чл.237 ГПК/последици, не е достатъчно ответника да признане иска. Необходимо е и искане от ищеца за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение съобразно признанието на ответника. В случая признанието на иска е направено с писмена молба преди първото по делото съдебно заседание, проведено на 24.01.2017г., молбата е докладвана от съда, но от името на ищеца не е заявено искане за произнасяне съобразно признанието. Нещо повече, процесуалния представител на ищеца е поискал събирането на доказателства чрез назначаване на съдебно-оценъчна експертиза за пазарната стойност на имота към датата на сключване на договора. Изявление от името на ищеца не е сторено и в следващото открито съдебно заседнаие, проведено на 28.02.2017г., когато е приключило съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. Следователно не са били налице предпоставките за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, защото ответникът признава иска, но ищеца не иска съдебното дирене да бъде прекратено и съдът да постанови решение съобразно признанието на иска, поради което правилно районния съд се е произнесъл с решение по общия ред. Оплакванията на въззивника в тази връзка са неоснователни.

Съвпадащи са /с оглед признанието от ответницата на изложените в исковата молба фасти/ твърденията на страните  относно легитимацията на ищцата като собственик на недвижимия имот, предмет на извършената от нея в полза на ответницата, нейна дъщеря, продажба срещу сумата от 3 000лева, относно липсата на извършено плащане на продажната цена от страна на ответницата, наличието на значително несъотвествие между уговорената цена и пазарната стойност на имота, наличието на кредитни задължения на ответницата към датата на сключване на договора и предприети понастоящем действия по осребряване на придобития с атакувания договор от 13.06.2013г. имот по реда на принудителното изпълнение. По отношение на последните обстоятелства са представени и писмени доказателства- договор за банков кредит по програма за микрокредитиране от 18.02.2013г. , сключен между Първа инвестиционна банка АД , кредитополучател Н. Р. К.и ответницата като съдлъжник, обезпечен с ипотеки върху недвижими имоти/процесния не е сред тях/ и особени залози върху земеделска техника и селскостопански животни; договор за банков кредит по програма за микрокредитиране със същите страни, сключен на 06.01.2014г., обезпечен с ипатека върху имот, различен от процесния, и особени залози; уведомление за насрочен опис, за насрочена публична продан  на процесния имот по изп.дело N 20157360400138  на ЧСИ В.Р., адресирани до ищцата като ползвател и пазач; обявление за провеждане на публична продан на процесния имот от 14.09.2016г.до 14.10.2016г.

Твърдението на ищцата за нищожност на договора поради липсата на плащане на продажната цена от страна на купувачката не може да се подведе под кое да е от основанията за нищожност по чл.26 от ЗЗД, вкл. по чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД/липса на основание/, защото задължението на купувача да плати цената е относимо към изпълнението на договора/така реш.206 от 17.03.2009г. на ВКС по гр.д.№6006/2007г., трето г.о./. Следователно договорът не е нищожен поради неплащане на цената.

Неправилно твърденията за нееквивалетност на престациите/наличието на значително несъотвествие между уговорената цена и пазарната стойност на имота/ са подведени под нормата на чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД/липса на основание/. Действителното правно основание на предявения иск по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД/накърняване добрите нрави/. Неправилната правна квалификация обаче не води до недопустимост на решението, тъй като е резултат от неправилно прилагане на материалния закон при обсъждане на релевантни за спора факти, респ. съставлява основание за неправилност на решението и разрешаване на спора по същество от въззивния съд.

По въпроса за пазарната стойност на имота е привлечено вещо лице К. Д., според заключението на което при пазарна цена от 1800лева/дка, пазарната цена на имота към датата на продажбата е 38 248.20лева. Вещото лице обаче е определило пазарната стойност на правото на собственост не отчитайки, че предмет на разпореждане е тъй наречената „гола собственост” върху земеделския имот, защото при отчуждаването му ищцата е запазила за себе си пожизнено вещното право на ползване. База за преценка за нееквивалентност в случая следва да бъде само стойността на отчужденото/голата собственост/, опредлена след приспадане стойността на вещното право на ползване. На следващо място нееквивалентността на престациите, предвид прокламираната с чл.9 от ЗЗД свобода на договоряне, може да обуслови нощожност на договора само в случай, че е толкова голяма, че е равнозначна на липса на престация.  В случая е постигнато съгласие за продажна цена от 3000лева при данъчна оценка на имота от 2498.90лева между лица, които са близки роднини/по неоспорено твърдение на ответницата ищцата е нейна майка/ при запазване правото на ползване  върху имота от продавачката, т.е. за продажна цена на голата собственост по-голяма от данъчната оценка на пълната собственост, призната от държавата като правно значима оценка на един имот. При тези обстоятелства, дори и да е налице известна нееквивалентност като математическа величина, очевидно не е в разрез с добрите нрави.

Правото на ползване е вещно право, което включва правомощието на носителя му да използва вещта/имота/лично или чрез другиго според предназначението и, както и да получава добивите от нея, в това число гражданските плодове/наеми, ренти и др./. Собственикът притежава т.нар.”гола собственост”, тъй като правото му на собственост е лишено от един от елементите си. Запазеното право на ползване изключва възможността собственика да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик, съгласил се да закупи имота при наличие на запазено право на ползване, включително на основание публична продан, да се съобрази с ползването, когато е съобразено със закона и добрите нрави. Погасяването на правото на ползване се осъществява при смърт на носителя му, погиване на вещта, неупражняване повече от пет години. Ползва се със защита както и правото на собственост/чл.111 ЗС/. Тази вещно правната характеристика на правото на ползване, обстоятелството, че договорът за продажба не се сключва с оглед личността на купувача, изключват липсата на уведомяване на продавача от купувача за съществуващи или евентуални претенции на негови кредитори, при реализиране на които независимо от волята му би могло да се стигне до отчуждаване на имота,  като основание за нищожност поради нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Предявените искове, основани на разпоредбите на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за нищожност на договора, обективиран в нот.акт № *, том *, дело № */*****г. на нотариус с рег. № *на НК , вписан в СВ- Добрич под № *, том */***г. следва да бъдат отхвърлени, респ. решението на районния съд потвърдено.

С оглед изхода от спора право на съдебно-деловодни разноски във въззивното производство имат  въззиваемата  М.Г.Д., но същата не е удостоверила реалното извършване на такива.

С оглед гореизложените съображения, съдът     

     РЕШИ:

          ПОТВЪРЖДАВА решение №284/28.03.2017г. по гр.д.№3158/2016г.на Добрички районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                     2.