Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                         № 192, 7.07.2017 година, град Добрич

         В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

                                       Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                             ЕЛИЦА СТОЯНОВА                

при секретаря Павлина Пенева    

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 214 по описа за 2017 година намира следното:

                   Производството е образувано по реда на член 257 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 6567/20.04.2017 г. ( по регистратурата на ДРС) , изпратена по пощата на 18.04.2017 г. на А.М.Т. *** срещу решение № 290 от 31.03.2017 г. на Добричкия районен съд по гр.д. № 3748/2016 г. в частите, с които са уважени исковете за : право на собственост на бившия съпруг Г.Ж.Г. върху 9 000/13 500 идеални части от апартамент в град Добрич въз основа на частична трансформация,  допускането на делбата на същия и на някои от движими вещи ( съдомиялна машина Б. * ****, бял цвят; микровълнова печка FINLUX, черен цвят, модел * *** *, сер.№* *-************; ютия ТЕФАЛ, REF №* * ** **-******; хлебопекарна ГОРЕНИЕ, модел ******, тип ******, apт.№******; хладилник - фризер ЗАНУСИ, бял, модел ******, сер. № ******, № на продукта ******; цветен телевизор  ШАРП, сив цвят, мо-дел ******, сер.№******), твърдяни като придобити по дарение лични на въззивницата и ( само телевизора ) на детето.

         В жалбата се съдържат оплакванията за нищожност ( поради неясна воля на съда ) на решението, недопустимост и неправилност на обжалвани-те части . Оспорват се като необосновани изводите на съда за влагането на лични на Г. средства от 9 000 лева в придобиването на апартамента и стойността на последния, защото не е зачетено правното им положение на средства от „ подобрения от личното участие на ответницата” в прода-дения „ негов собствен недвижим имот ” и не е извършено отграничаване на цената на имота, цената на движимите вещи , които са закупени заедно с него и разноските по прехвърлянето. Изводите по делбата на движимите вещи се оспорват като необосновани, изведени при превратно тълкуване на част от доказателствата и игнориране на друга част. Иска се от въззивния съд да постанови решение според порока на обжалвания съдебен акт и да присъди на въззивницата разноски .

         В отговор на Г.Ж.Г. *** жалбата се ос-порва като неоснователна. Решението по иска за трансформация съответства на признатите в отговора факти ; делът на въззивницата в апартамента е определен при отчитане фактите за дарени от родителя й средства и размера на вложеното от тях. Поддържа още, че решението по иска му за делба на движимите вещи , е основано на правилно обсъждане на доказателствата. Иска разноски също.

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите и доводите на противната страна и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо. Нищожността ,в случая на неясна, абсолютно неразбираема воля , е тежък порок на постанове-ния диспозитив ,а не на мотивите . Неправилност на изводите на първоинстанционния съд по фактите и по правата ( от която се „ извлича ” доводът за нищожност в писмената защита на въззивницата ) винаги обуславя по -лекия порок - неправилност на решението. Решението е процесуално до-пустимо, защото е постановено съобразно определения ( с основанието и с искането на претенциите ) предмет на делото съгласно член 6,ал.2 от ГПК. Решението е и правилно. 

         Вярно е, че съгласно твърденията на страните в исковата молба, в от-говора и в заседанието от 23.02.2017 г. ( съдебен протокол на л.96 от де-лото на ДРС ) ,са безспорни фактите за : придобивно основание по член 20, ал.1 от СК ( отм.) в полза на въззиваемия ( ищец ) относно ½ идеална част от поземлен имот и къща в град Д., ул. „ Х. Т.” ; получаването от продажбата им ( с нот. акт № */ ****г. ) на сумата от 9 000 лева ;  придобиването по продажба ( с нот. акт № */ *******г. ) на апартамента в град Д. – предмет на иска по член 21,ал.2 от СК ( отм.) и на иска за делба – на по - висока от посочената в нотариалния договор ( симулирана ) цена и за влагането на сумата от 9 000 лева ( от продажбата на личния дял от обектите по ул. „ Х. Т.” ) при закупуването на апартамента . Различни са твърдения на страните за придобивната му стойност – 13 500 лева , според въззиваемия – ищец или 11 500 лева ( защото 2 000 лева са цена на закупените движими вещи – мебели ) , според въззивницата – ответник . Всяка страна носи тежестта да установи размера й според твърдяното . Относими към действителната уговорка за цената по договора от 28.09.2004 г. са показанията на свидетеля Ж. Ж. ( баща на въззиваемия ) и на свидетелката М. М. ( майка на въззивницата ). Двамата са посочили, че закупеният апартамент бил с обзавеждане ( библиотека, канапе, легло ). Ж. установил, че цената на жилището е 13 500 лева, а М. установила, че тя била за апартамента „ с обзавеждането” .  

         Продажбата на движими вещи е неформален договор и ( дори да се сключва едновременно с нотариалния договор за имота ) съставлява са-мостоятелен договор - съгласие по съществените елементи относно предмета - отделните движими вещи и цената. Не е доказано по делото съпрузите да са договаряли и за закупуването на движимите вещи чрез определяне на обща цена в размер от  2 000 лева . Правилно първоинстанционният съд е приел, че 13 500 лева е действително уговорената цена само за апартамента. Разходите по нотариалната сделка ( местни данъци и такси, нотариални такси ) не са част от придобивната стойност на апартамента и размерът им е без правно значение за делото. Вложената в придобиването на апартамента сума от 9 000 лева съставлява лични средства на бившия съпруг – въззиваемия по член 20,ал.1 от СК (отм.) – получени от продаж-бата на личния му дял от къщата и поземления имот в град Д. Подобряването му преди да бъде отчужден със средства на съпругата няма никакви вещноправни последици . Подобрителят не придобива част от него срещу подобренията , а само вземане по член 59,ал.1 от ЗЗД от неоснователно обогатяване .

         В съгласие с разясненията в т. 4 от ТР № 5/2013 г. на ОСГТК при придобиване на имот по време на брака с договор за продажба, сключен от двамата съпрузи ( купувачи ), може да се установява трансформация ( пълна или частична ) на лично имущество. Страните са титуляри ( купувачи ) по нотариалния договор , но сумата от 9 000 лева съставлява лично на бившия съпруг – въззиваем -  имущество и срещу влагането й при закупуване-то на апартамента е придобил на основание член 21,ал.2 от СК ( отм.) в лична собственост 9 000/13 500 идеални части. Остатъкът от продажната цена от  4 500 лева е обезпечен съгласно събраните по делото доказателства по възражението на въззивницата по член 21,ал.2 от СК ( отм.) с по – го-лямата част от дарените от нейния родител средства от 5 000 лева. Няма как след влагането на 9 000 лева, признат в отговора на исковата молба факт, да се приеме, че цялото дарение на въззивницата от 5 000 лева е преобразувано. Частта от придобивната цена за горницата над 9  000 лева от 13 500 лева е пределът, до който се преценява размерът на вложението от дареното, а както вече се посочи разноските по прехвърлянето не са част от цената . Няма правно значение още как след придобивния акт бившите съпрузите са разпределяли помежду си разноските за поддържането и уп-равлението на общите части на сградата . Обемът на правата им се опре-деля според размера на вложените средства към осъществяване на придо-бивното основание – точка 1 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г.

Следователно изводите на съда по претендираните от страните вещ-ни права са изведени въз основа на правилно установените факти и при правилно приложение на материалноправната норма на член 21,ал.2 във връзка с ал.1 от СК ( в редакция от обн. Дв.бр. 41 от 1985 г. и отменена 1.10.2009 г. ), която е действала към закупуването на апартамента на дата  28.09.2004 г. Уважаването на иска за трансформация – за право на собст-веност на въззиваемия върху 9 000/13 500 идеални части и определянето на тази квота за него и на квота от 4 500/13 500 за въззивницата от допуснатия до делба недвижим имот е законосъобразно и въззивният съд потвърждава тези обжалвани части  от решението .

Движимите вещи : съдомиялна машина Б. * ****, бял цвят; микровълнова печка FINLUX, черен цвят, модел * *** *, сер.№* *-************; ютия ТЕФАЛ, REF №* * ** **-******; хлебопекар-на ГОРЕНИЕ, модел ******, тип ******, apт.№******; хладилник - фризер ЗАНУСИ, бял, модел ******, сер. № ******, № на продукта ****** са закупени по време на брака . Въззивницата е твърдяла, че всички тези вещи ( без хладилника с фризера ) съпругът й ги е дарил на нея. Правилно първоинстанционният съд е оценил свидетелствата на М. М. и М. Г. за казаното от Г. ,че купил „ на А. ” съдомиялна и хлебопекарна като неубедителни по факта за дарственото му намерение ,с оглед предназначението им ( за домакинството ) и съпоставката им с показанията на Ж. Ж. и С. Д. – Ж.,че не знаят Г. да е давал уреди като подаръци ,а двете вещи били закупени за задоволяване на нужди семейството . По – голям дял ( срещу 50 лева отстъпка от цената заради предаване на стария фризер ) от вещта- хладилник с фризер ЗАНУСИ - е изключен . Ползването на търговска от-стъпка означава спестен разход за част от цената ,а преобразуването пред-полага разход, влагане на лично имущество . Няма по делото доказателства, че детето на съпрузите е придобило вещта - цветен телевизор ШАРП. Следователно законосъобразно е допусната делба всички тези движими вещи като обекти от бившата имуществената общност на страните при равни дялове .

В производството по член 341 и сл. от ГПК след постановено реше-ние по допускане на делбата , разноските се присъждат със съдебния акт по втората фаза съобразно стойността на дяловете, в съгласие с член 355 от ГПК. Ето защо въззивният съд не присъжда на въззиваемия разноски. 

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

                                      Р    Е    Ш     И      :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 290 от 31.03.2017 г. на Добричкия районен съд по гр.д. № 3748/2016 г. в частите, с които по исковете на  Г. Ж.Г., ЕГН: ********** срещу А.М. Т.,  ЕГН: ********** е признато за установено правото на собственост на Г.Ж.Г. върху 9 000/13 500 идеални части от недвижим имот - апартамент №*, находящ се в гр.Д., ж.к.”Б.” бл.* вх.* ет.* с площ от 71,45 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения - обект с идентификатор ********.32 по КК на гр.Добрич от сграда с идентификатор ********, ведно с принадлежащо избено помещение №9 със застроена  площ от 4,17 кв.м., ведно с припадащите се 0,7327% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с  идентификатор ********, е допусната делбата на този имот при квоти от 9 000/13 500 идеални части за   Г.Ж.Г., ЕГН: ********** и 4 500/ 13 500 идеална части за  А.М.Т. , ЕГН: ********** и е допусната делбата на следните движими вещи : съдомиялна машина Б. * ****, бял цвят; микровълнова печка FINLUX, черен цвят, модел * *** *, сер.№* *-************; ютия ТЕФАЛ, REF №* * ** **-******; хлебопекар-на ГОРЕНИЕ, модел ******, тип ******, apт.№******; хладилник - фризер ЗАНУСИ, бял, модел ******, сер. № ******, № на продукта ******; цветен телевизор  ШАРП, сив цвят, модел ******, сер. № ****** между на  Г.Ж.Г., ЕГН: ********** и А.М.Т.,  ЕГН: ********** при дялове от по ½ за всеки.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                       2.