Решение по Гражданско дело 215/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 179

гр.Добрич 03.07.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На деветнадесети юни 2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

АЛБЕНА ПЕЕВА

Секретар:СТЕЛА ДИМОВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №215 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община-гр.*** срещу решение №14/09.02.2017 г. по гр.д.№188/2016 г. на Балчишкия районен съд,с което Общината е осъдена да заплати на М.Г.Д. с ЕГН ********** сума в размер на 3 920,04 лв,представляваща обезщетение за времето,през което е останала без работа,от 10.03.2016 г. до 10.09.2016 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-11.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата,респ. Общината е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС–Балчик сума в размер на 156,80 лв дължима държавна такса върху уважения иск.Предмет на производството е и частна жалба,подадена от М.Г.Д. с ЕГН ********** *** срещу определение №142/23.03.2017 г. по гр.д.№188/2016 г. на БРС,с което по реда на чл.248 от ГПК е допълнено решение №14/09.02.2017 г. по цитираното дело на БРС в частта за разноските,като Община-гр.*** е осъдена да заплати на частната жалбоподателка сторени съдебно-деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 90 лв.

Във въззивната жалба на Община-гр.*** срещу посоченото първоинстанционно решение се сочи,че същото е незаконосъобразно и се настоява за неговата отмяна.Изтъкват се основно процесуални нарушения,допуснати от районния съд.Навежда се,че в срока по чл.129 ал.2 от ГПК ищцата не е изпълнила задължението си,вменено й от съда с разпореждане от 13.06.2016 г.,да уточни цената на третия обективно съединен иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.С молба от 28.06.2016 г. ищцата по делото посочила само размера на последното получено от нея трудово възнаграждение,без да уточни общия размер на претендираното обезщетение.Това същата сторила извън указания срок с молба,депозирана едва на 22.07.2016 г.Изложените доводи са в насока на твърдяна неизправена нередовност на исковата молба по горния иск в законоустановения срок като основание за връщане на исковата молба в тази част и прекратяване на производството по делото по този иск,което районният съд не сторил в изпълнение на задълженията си по чл.129 ал.3 от ГПК,а вместо това разгледал иска по същество и постановил обжалваното решение.

Отговор на горната жалба е подаден от въззиваемата М.Г.Д. ***,в който същата изразява становище за допустимост,но за неоснователност на въззивната жалба.Настоява за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на сторените от нея разноски в настоящото производство.Горната позиция се поддържа и в хода на въззивното производство.

В частната жалба на М.Г.Д. са изложени доводи за неправилно определяне от районния съд на дължимото в полза на частната жалбоподателка и ищца по делото адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.Съдът не бил отчел факта на предявяване на три обективно съединени иска и дължимостта на адвокатско възнаграждение по всеки от тях.Настоява се за отмяна на атакуваното определение и за осъждане на Община-*** да заплати на М. Г.Д. разноски в размер на 504,40 лв адвокатско възнаграждение по третия обективно съединен иск.

Отговор на горната частна жалба не е подаден от Община-гр.***.В хода на въззивното производство Общината изразява становище за неоснователност на същата и настоява за оставянето й без уважение.

Като постави на разглеждане депозираните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивните срокове по чл.259 ал.1 от ГПК и чл.275 ал.1 от ГПК.Въззивникът Община-*** е уведомен за атакуваното решение на 20.02.2017 г.,а въззивната му жалба е подадена чрез куриерска служба на 28.02.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на първоинстанционното решение на 06.03.2017 г.Частната жалбоподателка М. Г.Д. е уведомена за атакуваното определение на 29.03.2017 г.,а жалбата срещу него е подадена по пощата на 05.04.2017 г. при изтекъл срок за обжалване на 05.04.2017 г.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица-страни в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодните за всяка от тях първоинстанционно решение и определение.Определението по чл.248 от ГПК е от категорията определения по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК,за които е предвиден от процесуалния закон самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,т.е. частната жалба е допустима като насочена срещу подлежащ на обжалване акт.Разгледани по същество,жалбите са неоснователни.

Гр.д.№188/2016 г. на БРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени от М.Г.Д. *** обективно съединени искове на основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед №34/10.03.2016 г. на кмета на Общината,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата,считано от 10.03.2016 г.,на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ,т.е. поради съкращаване на щата;за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението й длъжност „специалист” в отдел „Туризъм и икономическо развитие” при Община-гр.***;за осъждане на Общината да заплати на ищцата обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение в рамките на шестмесечен срок от датата на уволнението 10.03.2016 г.-10.09.2016 г.,ведно със законната лихва върху обезщетението,считано от датата на предявяване на исковете,до окончателното плащане.

С решение №108/30.09.2016 г. по гр.д.№188/2016 г. на БРС са разгледани първите два обективно съединени иска по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ за отмяна на уволнението и за възстановяване на предишната работа,като същите са уважени.Това решение не е обжалвано от страните по делото и е влязло в сила.С молба вх.№3773/07.10.2016 г. ищцата по делото М. Г.Д. е поискала допълване на първоначалното първоинстанционно решение по реда на чл.250 от ГПК с произнасяне и по третия обективно съединен иск,предявен на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.

По горната молба районният съд се е произнесъл с решение №139/29.11.2016 г.,с което е оставил молбата без уважение по съображения,че не дължи произнасяне по третия иск за присъждане на обезщетение,тъй като нередовността на исковата молба по този иск била несвоевременно отстранена от ищцата.Горното решение с характер на прекратително определение по молбата за допълване /по правило при становище на съда за пълно решение молбата за допълване се счита за недопустима,поради което се оставя без разглеждане с определение,а не се оставя без уважение с решение/ е обжалвано от ищцата по делото и с определение №70/26.01.2017 г. по в.гр.д.№21/2017 г. на ДОС е отменено,като делото е върнато на районния съд за произнасяне по същество на молбата за допълване.С атакуваното решение №14/09.02.2017 г. БРС допълва първоначалното си решение с произнасяне по същество и на третия иск,като го уважава в пълен размер.Последното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по допустима молба по чл.250 от ГПК,респ. по предявен допустим иск.

Действително първоначалната искова молба е била нередовна в частта по иска за присъждане на обезщетение,тъй като не е била посочена цена на този иск,респ. размер на претендираното обезщетение.С разпореждане №766/13.06.2016 г. районният съд е указал на ищцата по реда на чл.129 ал.2 от ГПК в едноседмичен срок да уточни размера на обезщетението с предупреждение,че при неизпълнение на задължението в указания срок ще прекрати производството по този иск.За горното разпореждане ищцата е уведомена на 22.06.2016 г. /виж съобщението на лист 84 от делото на БРС/ и в указания едноседмичен срок,изтекъл на 29.06.2016 г.,с молба вх.№2342/28.06.2016 г. е уточнила,че претендира обезщетение за максималния шестмесечен срок по чл.225 ал.1 от КТ /посочен в първоначалната искова молба като период 10.03.2016 г.-10.09.2016 г./ на база последното получено от нея пълно месечно възнаграждение в размер на 653,34 лв.С тази молба общ размер на обезщетението не е посочен,но при визирани период и размер на последното пълно брутно трудово възнаграждение на ищцата цената на иска е определяема и очевидно е в размер на 3 920,04 лв /653,34 лв х 6=3 920,04 лв/.Горният общ размер на обезщетението е посочен изрично извън срока по чл.129 ал.2 от ГПК с молбата на лист 98 от делото на БРС,приета в открито съдебно заседание на 22.07.2016 г.

Така от една страна може да се приеме,че още с молбата от 28.06.2016 г. нередовността на исковата молба в частта й по третия иск е била отстранена.Дори и да се приеме обаче,че това е сторено извън указания срок едва с молба от 22.07.2016 г.,следва да се има предвид,че до приключване на устните състезания по делото в първата инстанция районният съд не е предприел на основание чл.129 ал.3 от ГПК връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото по отношение на третия обективно съединен иск.Неотстраняването на нередовностите на исковата молба не обуславя автоматично преустановяване висящността на производството по нередовния иск.Необходимо е според изискванията на процесуалния закон изрично произнасяне на съда за връщане на исковата молба и прекратяване на производството,като при липса на такова произнасяне висящността на спора не се счита преустановена по право и съдът дължи разглеждане на иска по същество.

Предвид горното след като производството по иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ не е било прекратено от БРС с влязло в сила определение,то е останало висящо и районният съд е дължал произнасяне с решението си и по този иск,още повече че до приключване на устните състезания в първата инстанция нередовността на исковата молба в тази част вече е била отстранена.Неотстраняването на нередовност на искова молба в рамките на първоинстанционно производство не е фатално относно правата на ищеца.Произнасянето по нередовна искова молба би обусловило по правило недопустимост на съдебното решение на първата инстанция,но тази недопустимост е „висяща”,доколкото може да бъде отстранена и в рамките на въззивното производство чрез предприемане на процедурата по чл.129 ал.2 от ГПК от въззивния съд,за което същият е задължен съгласно чл.129 ал.4 от ГПК.При отстраняване нередовността в рамките на въззивно производство се приема,че исковата молба е редовна от деня на подаването й,което санира и порока на първоинстанционното решение.В този смисъл дори и да се приеме,че БРС се е произнесъл с атакуваното решение по нередовна искова молба в частта по третия обективно съединен иск,то в правомощията на въззивния ДОС е наново да даде указания на ищцата да отстрани констатираната нередовност и да процедира в зависимост от изпълнение или неизпълнение на тези указания в срок-при неизпълнение да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по този иск или при изпълнение да приеме атакуваното решение за допустимо и да се произнесе по същество на спора.В случая осъществяване на такава процедура от въззивния съд не се налага,защото нередовността на исковата молба е отстранена още в рамките на първоинстанционното производство.

От изложеното следва,че районният съд е дължал произнасяне по същество на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ.Като не се е произнесъл по третия иск,първоинстанционният съд е постановил непълно решение,което подлежи на допълване по реда на чл.250 от ГПК.

Молбата за допълване е подадена в срока по чл.250 ал.1 от ГПК-едномесечен от връчване на решението /първоначалното решение на БРС е връчено на ищцата на 10.10.2016 г.,а молбата за допълване е подадена по пощата дори преди горната дата на 05.10.2016 г./.Същата изхожда от активно легитимирано лице-от ищцата по делото,която има правен интерес да претендира от съда да се произнесе по цялото й искане.Молбата предвид горното и предвид факта,че първоначалното решение на БРС действително е непълно,е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Атакуваното решение на БРС е и правилно по същество,поради което следва да бъде потвърдено.С влязло в сила решение №108/30.09.2016 г. по цитираното дело на БРС уволнението на ищцата М. Г.Д. е признато за незаконно.При незаконно уволнение ищцата има право на обезщетение за оставането й без работа в рамките на максималния шестмесечен срок по чл.225 ал.1 от КТ,считано от датата на уволнението й,т.е. за периода 10.03.2016 г.-10.09.2016 г.Не е спорно по делото,че ищцата не е била заета по трудов договор с друг работодател в рамките на горния срок,което е видно от справка с трудовата й книжка,както и от служебна бележка изх.№10-03-07-276Н1/10.11.2016 г.,издадена от Дирекция „Бюро по труда”-гр.***,според която от 14.03.2016 г. нататък вкл. до датата на издаване на документа Д. е регистрирана като безработно лице,търсещо работа.Не е спорно по делото,че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата,получено през последния пълен работен месец преди уволнението-м.февруари 2016 г.,възлиза на сума от 653,34 лв /в тази насока и удостоверението на лист 167 от делото на БРС/.На тази база размерът на дължимото обезщетение възлиза на сума от 3 920,04 лв,колкото е присъдил и районният съд.Искът по чл.225 ал.1 от КТ следователно е основателен и доказан по размер и следва да се уважи изцяло.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД в полза на ищцата следва да се присъди и обезщетение за забавено плащане на горното главно парично задължение в размер на законната лихва върху него,начиная от датата на предявяване на исковете-11.04.2016 г.,до окончателното му изплащане.

Първоинстанционното допълнително решение следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответната Община-*** е осъдена да заплати държавна такса по уважения иск в размер на 156,80 лв по сметка на БРС /4% от 3 920,04 лв според чл.1 от ТДТКССГПК/.

Допълнителното решение на БРС е връчено на ищцата по делото М. Г.Д. на 20.02.2017 г.С молба вх.№781/27.02.2017 г.,подадена по пощата на 22.02.2017 г.,т.е. в срока за обжалване на решението,последната е поискала от съда на основание чл.248 ал.1 от ГПК допълване на това решение в частта за разноските,тъй като районният съд пропуснал да се произнесе по искането й за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Искане за присъждане на разноски в полза на ищцата се съдържа още в исковата молба.Такова е включено изрично и в молбата по чл.250 от ГПК за допълване на първоначалното решение по делото,като се настоява за присъждане на разноски,сторени по повод на третия обективно съединен иск.С атакуваното решение БРС действително е пропуснал да се произнесе по искането за разноски.Молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е подадена от активно легитимирано лице в срока по чл.248 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.При допълване в частта за разноските представянето на списък по чл.80 от ГПК не е условие за допустимост на молбата.

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е основателна и правилно е била уважена от районния съд.Ищцата обаче е останала недоволна от присъдения размер на адвокатското възнаграждение от 90 лв,като счита,че й се дължи такова в размер на 504,40 лв.

В представения договор за правна защита и съдействие на лист 99 от делото на БРС е посочено,че правната защита се предоставя от адв.Д.Д. при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,т.е. безплатно.В този случай съгласно чл.38 ал.2 от ЗА насрещната страна по спора по правилото на чл.78 ал.1 от ГПК при уважаване на исковете срещу нея дължи на упълномощения адвокат на ищцата по делото адвокатско възнаграждение,определено като не по-ниско от размерите по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая с първоначалното решение по делото районният съд е присъдил за уважените искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв съобразно разпоредбата на чл.7 ал.1 предл.1 от цитираната Наредба,което се равнява на минималната работна заплата за страната към момента на постановяване на решението.С атакуваното определение по чл.248 ал.3 от ГПК е прието,че при обективно съединяване на исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на предишната работа с иска за присъждане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ се следва адвокатско възнаграждение по последната хипотеза на чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата за всички искове,което се определя по чл.7 ал.2 от Наредбата съобразно размера на цената на третия иск.Така БРС е приел,че при общо дължимо за трите иска възнаграждение в размер на 510 лв,като се приспадне вече присъденото с основното решение такова от 420 лв,остава дължимо от 90 лв.

Според разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. при хипотеза на самостоятелно предявени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ /за отмяна на уволнение и възстановяване на предишната работа/ се дължи за една инстанция адвокатско възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие или към датата на служебното му определяне от съда,а според предл.последно на горната разпоредба при трудови дела с определен интерес възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 от Наредбата.В случая исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ не са предявени самостоятелно,а са обективно съединени с иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ,който е с определен материален интерес.По аргумент от предл.1 и последно на цитираната разпоредба следва,че ако исковете за отмяна на уволнение и за възстановяване на предишната работа не са предявени самостоятелно,а са съединени с иска за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ,то за трите обективно съединени иска дължимото адвокатско възнаграждение е едно общо и се определя на база материалния интерес по третия иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ.Така за трите иска се следва едно общо адвокатско възнаграждение.При цена на третия иск от 3 920,04 лв съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата се дължи възнаграждение за първата инстанция в размер на 504,40 лв.При вече присъдено такова от 420 лв с първото решение ответната Община-*** дължи разликата от 420 лв до 504,40 лв,т.е. в размер на 84,40 лв.С оглед принципа за невлошаване положението на жалбоподателя въззивният съд следва да потвърди атакуваното определение,с което в полза на ищцата е присъдено допълнително адвокатско възнаграждение от 90 лв.

При отхвърляне въззивната жалба на Община-***,респ. потвърждаване на решението на БРС за уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ,ищцата по делото М. Г.Д. има право на сторените от нея разноски във въззивната инстанция по повод на тази въззивна жалба,каквито изрично са претендирани.Съгласно договора за правна защита и съдействие от 19.06.2017 г. на лист 34 от делото на ДОС адв.Д. е осъществила процесуално представителство на ищцата във въззивното производство при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА,т.е. безплатно.Според разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА съдът следва да определи размера на дължимото възнаграждение съгласно Наредба №1/2004 г. или за настоящата инстанция за защитата по иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ в полза на адв.Д.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на минимума по чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата-504,40 лв,доколкото делото не се отличава с голяма правна и фактическа сложност.Ищцата не е доказала да е сторила други разноски в производството,поради което такива не следва да й се присъдят.Не се дължи отделно адвокатско възнаграждение за адв.Д. по повод на частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК,доколкото тази жалба е неоснователна и се оставя без уважение.По тези съображения в полза на частната жалбоподателка М. Г.Д. не следва да се присъждат и сторени разноски по повод на тази частна жалба в размер на 15 лв ДТ по обжалването.Община-гр.*** не е претендирала присъждане на разноски за въззивната инстанция,поради което и такива по повод оставената без уважение частна жалба на другата страна не следва да й се присъждат,а по повод на собствената й въззивна жалба,която е отхвърлена,разноски не й се и полагат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №14/09.02.2017 г. и определение №142/23.03.2017 г.,постановени по гр.д.№188/2016 г. на Балчишкия районен съд.

ОСЪЖДА Община-гр.*** да заплати на адв.Д.Д. *** адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 504,40 лв /петстотин и четири лева и 40 стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от датата на обявяването му 03.07.2017 г. пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в частта,с която е потвърдено първоинстанционното решение,а в частта с характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.