Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     № 183

                                     04.07.2017г.гр.Добрич

                                    В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание    на двадесет и първи юни   през две хиляди и седемнадесета    година   в състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА                   

                                   ЧЛЕНОВЕ:          1.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА            

                                                                2.АЛБЕНА ПЕЕВА           

при секретаря Павлина Пенева     в присъствието на  прокурора …….............. като разгледа докладваното от   съдията  Албена Пеева в. гр.д.219 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба,  подадена от Ц.С.С. с ЕГН ********** чрез адв. Ж.А. против решение №213/07.03.2017г., постановено по гр.д. 1738/2016г. ДРС ,с което е признато за установено  на основание чл.422 ал.1 от ГПК ,че дължи по заповед за изпълнение на парично задължение с № 487  от 18.04.2016г. по ч. гр. д . 1051/2016г.ДРС в полза на кредитора „E.П.П.” АД със седалище и адрес на управление гр.В. бул. „Вл.В.“ №* В. Т. Г  с ЕИК *********** сумата от 1382.68лв. ,представляваща главница дължима сума  за доставка на ел. енергия за периода 13.06.2013г. до 14.04.2014г. на абонат с № ********** и клиентски № ********** с адрес гр.Добрич , жк“С. „*  вх.* ап.*,  ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -13.04.2016г.до окончателното плащане ,както и сумата от 280.37лв.  лихва върху главницата от датата на падежа на всяка една от издадените фактури  до 18.03.2016г.

Счита решението за неправилно и незаконосъобразно .

Въззиваемият не бил доказал ,че е доставил претендираната ел. енергия.Въззивникът не бил ползвал  имота ,за да му бъде начислена ел. енергия,за което алармирал дружеството .

Въззиваемият  в отговор чрез юрисконсулт Я.Н. оспорва жалбата .

Претендирано е юрисконсултско възнаграждение.

По повод жалбата  Добричкият окръжен съд  разгледа, съдържащите се в нея оплаквания  ,становищата на страните и с оглед тях и  събраните по делото доказателства  провери обжалваното решение  и основателността на иска  ,като приема за установено следното :

Въззивната   жалба е     подадена  в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на съда е валидно постановено ,процесуално допустимо и  правилно.

Въззивният съд като постави на самостоятелна преценка  събраните по делото доказателства  намира за установено следното :

Производството е започнато по предявен от„E.П.П.” АД срещу Ц.С.С. иск за признаване за установено на основание чл.422 ал.1 от ГПК ,че дължи по заповед за изпълнение на парично задължение с № 487  от 18.04.2016г. по ч. гр. д . 1051/2016г.ДРС в полза на кредитора  сумата от 1401.68лв. ,представляваща главница, дължима сума  за доставка на ел. енергия за периода 13.06.2013г. до 14.04.2014г. на абонат с № ********** и клиентски № ********** с адрес гр.Добрич , жк“С. „*  вх.* ап.* , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -13.04.2016г.до окончателното плащане ,както и сумата от 280.37лв.  лихва върху главницата от датата на падежа на всяка една от издадените фактури  до 18.03.2016г.

Ответникът не е представил отговор . В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Ж.А. оспорва иска. Отрича да е ползвал имота .

Не е спорно по делото ,че    обектът на посочения по-горе административен адрес  е присъединен към електрическата  мрежа  и  ищецът е потребител по смисъла на параграф1  т.42 от ЗЕ и чл.4 ал.1 и 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ   абонат с № ********** и клиентски № ********** с адрес гр.Добрич , жк“С. „*  вх.* ап.*   .

Считано от 19.07.2012г. е закупил процесния апартамент с нот.акт №61/12г. на нот. вписан с №160 в НК .

Видно от заявление от  20.05.2013г. е поискал промяна на партидата на негово име .

След тази дата  е подал жалби от 13.08.2013г. и 22.04.2014г. ,с които е поискал сваляне на електромера и прекъсване на ел. захранването .

От фактури № 99346456/12.07.2013г.  за 81.16лв. , №98633919/13.06.2013г. за 75.76лв. №100199328/13.08.2013г. –за 88.87лв.  ,№ 225727886/14.04.2014г. за 1136.89лв., №3300903154/29.07.2013г.за 19 лв.е видно ,че от ищеца  се претендират 1401.68лв.

От заключението на вещото лице се установява ,че дължимата сума по доставена ел. енергия за претендирания период е  1382.68лв. ,а мораторната лихва е 280.75лв.

От правна страна  настоящият състав намира следното :

Между страните са налице облигационни отношения  между доставчик на електроенергия и потребител .

Налице е правен интерес и  ищецът е легитимирана страна по предявения  установителен иск.

Съгласно  чл.17 ал.2 от ОУДПЕЕ потребителят е длъжен да заплати доставената му ел. енергия. Като не е сторил това  и не е представил доказателства ,че е дал съгласие  по чл.6ал.2 от ОУДПЕЕ същият дължи  процесните суми  по заключението на вещото лице .

Въззивната жалба   е  неоснователна.

Следователно решението на първата инстанция е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед резултата от спора на основание чл.78 ал.2 от ГПК въззивникът следва да заплати на  въззиваемия  съдебни разноски  в размер  на 347.67лв. юрисконсултско възнаграждение .

С оглед  изложеното  ,Добричкият окръжен съд

                                          Р Е Ш И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение №213/07.03.2017г., постановено по гр.д. 1738/2016г. ДРС .

ОСЪЖДА от Ц.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „E.П.П.” АД с ЕИК *******  с адрес гр.В. , Т.  бул.”Вл.В.” съдебни разноски -  347.67лв. юрисконсултско възнаграждение .

         Решението   е окончателно  и  не  подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ  :    1.

                                                                                           2.