Решение по Гражданско дело 220/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 186

гр.Добрич 05.07.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и първи юни 2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА ПЕЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело №220 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от А. „П. и.”-гр.С. срещу решение №296/04.04.2017 г. по гр.д.№14/2017 г. на Добричкия районен съд,с което е признато за незаконно уволнението на И. М. А. ***,извършено на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ,и е отменена като незаконосъобразна заповед №ЧР-ТП-61 от 03.11.2016 г. на Председателя на Управителния съвет на А. „П. и.";И. М. А. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „изпълнител“,длъжностно ниво:14,наименование на длъжностното ниво:ниво изпълнител,код по НКПД 4419-3009,в Обл. п. у.-Д.,отдел „Инв.-р. д.“,като Агенцията е осъдена да заплати на И. М. А. сумата от 460 лева-платено адвокатско възнаграждение,респ. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Добрич дължимата държавна такса в размер на 100 лева.Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Изразява се несъгласие с извода на районния съд,че не са налице предпоставките на чл.325 ал.1 т.12 от КТ за уволнение на ищеца по причина,че не е извършена единствено трансформация на заеманата от последния длъжност в такава по служебно правоотношение,а е извършена на практика промяна в длъжностното разписание и е създадена изцяло нова по съдържание длъжност.Подробно чрез анализ на представените доказателства въззивникът възразява срещу горния извод.Навежда необоснованост на атакувания съдебен акт поради несъбиране като доказателство по делото на длъжностната характеристика за трансформираната длъжност по служебно правоотношение,а изводите на съда били изведени единствено от основните характеристики на длъжностите по Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията.Сочи се,че районният съд не следвало да обсъжда дали при трансформиране на длъжността нейните основни функции са били запазени,дали част от тях са били премахнати или са били добавени нови,тъй като такива доводи не били наведени от ищеца по делото.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на исковете.Претендират се разноски и за двете инстанции до момента.

Отговор на жалбата не е подаден в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от въззиваемия И. М. А. ***.В писмено становище вх.№3969/19.06.2017 г. същият изразява позиция за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК /първоинстанционното решение е обявено на 04.04.2017 г.,а въззивната жалба е подадена чрез куриерска служба на 18.04.2017 г. при изтекъл за въззивника срок за въззивно обжалване на 18.04.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.Атакуваното решение е и правилно поради следните съображения:

Гр.д.№14/2017 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно съединени искове на основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ от И. М. А. *** срещу А. „П. и.”-гр.С. за отмяна като незаконосъобразна на заповед №ЧР-ТП-61/03.11.2016 г. на председателя на УС на АПИ за прекратяване,считано от 03.11.2016 г.,на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ,т.е. поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител,както и за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението му длъжност „изпълнител” в отдел „Инв.-р. д.” при Обл. п. у.-гр.Д..Сочи се в исковата молба,че уволнението на посоченото основание е незаконно,тъй като работодателят е решил да трансформира трудовата функция на ищеца в такава по служебно правоотношение в нарушение на Закона за държавния служител,който с разпоредбата на чл.2 ал.2 регламентирал,че заеманите от държавни служители длъжности се определят от Класификатора на длъжностите в администрацията,а според последния за заеманата от ищеца длъжност било предвидено да е по трудово,а не по служебно правоотношение.Освен това според чл.5 от ЗДС държавните служители били ръководни и експертни такива,а заеманата от ищеца длъжност не отговаряла на тези характеристики.

В писмен отговор АПИ-гр.С. изразява становище за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето им.Претендира,че са налице елементите от фактическия състав на чл.325 ал.1 т.12 от КТ за уволнението на ищеца на посоченото основание-имало валидно взето от компетентен орган решение за заемане на конкретната длъжност от държавен служител по служебно правоотношение,което било единственият изискуем елемент,за да се приложи цитираната разпоредба при прекратяване на трудово правоотношение.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

По силата на трудов договор №ДТ-4/14.12.2015 г.,сключен между ищеца и директора на Обл. п. у.-Д.,И. М. А. е заемал длъжността „изпълнител-пътен работник" с място на работа А. „П. и.",Обл. п. у.-Д.,отдел „Инв.-р. д.“,звено РПС-Д..С допълнително споразумение №66-Дб-343/14.06.2016 г. към трудовия договор е определено ново трудово възнаграждение на ищеца за заеманата от него длъжност „изпълнител“.Със заповед №ЧР-ТП-61/03.11.2016 г. на председателя на УС на АПИ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ във връзка с решение на УС на АПИ от заседание на 02.11.2016 г. по протокол №15066/16 г.С това решение е одобрен проект на заповед за определяне на 17 щатни бройки по трудово правоотношение за заемане по служебно правоотношение;одобрени са проекти на нови длъжностни и поименни щатни разписания на ОПУ,вкл. и Добрич;възложено е на председателя на УС на АПИ да подпише заповедите за определяне на щатните бройки за заемане по служебно правоотношение,за утвърждаване на нови поименни и щатни разписания в съответните ОПУ,както и заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл.325 ал.1 т.12 от КТ за длъжностите,определени за заемане по служебно правоотношение.В изпълнение на горното решение е издадена заповед №РД-11-999/03.11.2016 г. на председателя на УС на АПИ,с която 17 щатни бройки,заети по трудово правоотношение,са определени за заемане по служебно правоотношение на длъжност „младши експерт“,в това число и заеманата от ищеца И. М. А. длъжност „изпълнител“ в отдел „Инв.-р. д.“ на Обл. п. у.-Д.;отменени са всички длъжностни щатни разписания на ОПУ по приложена таблица,считано от 03.11.2016 г.Представеното ново длъжностно и поименно щатно разписание на ОПУ-Добрич е утвърдено от председателя на УС на АПИ,считано от 03.11.2016 г.

В длъжностното разписание на ОПУ-Добрич,в сила от 01.10.2015 г.,т.е. отпреди сключване на трудовия договор с ищеца,фигурират 9 щатни бройки за длъжността „изпълнител в РПС“ в отдел „Инв.-р. д.”.В поименното разписание на длъжностите,също в сила от 01.10.2015 г.,са налице две незаети и седем попълнени щатни бройки за тази длъжност.Свободните длъжности са заети по трудово правоотношение,считано от 14.12.2015 г.,от ищеца и от Р. Р..С последния трудовото правоотношение е прекратено,считано от 01.06.2016 г.В длъжностното разписание,в сила от 03.11.2016 г.,фигурират осем щатни бройки за длъжността „изпълнител“ по трудово правоотношение и една бройка за длъжността „младши експерт“ по служебно правоотношение.В поименното разписание са отразени като заети седем от осемте длъжности „изпълнител“ /предвид освобождаването на Р. Р. от 01.06.2016 г./ и една незаета бройка за длъжността „младши експерт“ по служебно правоотношение /трансформираната длъжност на ищеца/ при съобразяване прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца,считано от същата дата.В горния смисъл са обясненията на процесуалния представител на ответника,дадени в съдебно заседание на 21.03.2017 г. пред ДРС,и допълнително представените от него писмени доказателства /доклади,трудов договор с Р. Р.,заповед за уволнението на Р. Р. на листи 97-105 от делото на ДРС/.

На практика ищецът И. М.А. не е оспорвал наличието на взето от компетентен орган на работодателя решение за трансформиране на трудовата му функция в такава по служебно правоотношение.Доводите му са в смисъл,че това решение е взето в нарушение на закона,както и че създадената длъжност по служебно правоотношение на мястото на заеманата от него длъжност по трудово правоотношение е със съвсем нов характер-ръководна,аналитична при завишени изисквания за образование и опит,докато тази на ищеца била изпълнителска без изисквания за образование и професионален опит.Тези доводи,макар и непрецизно и детайлно изложени,навеждат на твърдение,че новата длъжност по служебно правоотношение е коренно различна от трансформираната по трудово правоотношение.В по-общ план целта на оспорването на законността на уволнението е да се отрече наличие на предпоставките на нормата на чл.325 ал.1 т.12 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,поради което съдът е длъжен да изследва дали са налице тези законови предпоставки.В задължителната практика по чл.290 от ГПК на ВКС на РБ се приема еднопосочно,че основанието по чл.325 ал.1 т.12 от КТ е налице,когато са запазени основните трудови функции,същностната характеристика на трансформираната длъжност по трудово правоотношение,като се допуска при трансформацията от трудово в служебно правоотношение промяна на наименованието на длъжността,премахване на някои и добавяне на нови функции,но така,че тези промени да не водят до съществена промяна в съдържанието на длъжността.Ако промяната в съдържанието на трудовата функция е толкова съществено,че длъжността по служебното правоотношение да е коренно различна от трансформираната длъжност,се приема,че е налице друго основание за уволнението,а именно съкращаване на щата по чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ /в тази насока решение №231 от 12.06.2013 г. по гр.д.№1353/2013 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №182 от 13.06.2014 г. по гр.д.№479/2014 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №88 от 22.04.2016 г. по гр.д.№4574/2015 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС и др./.В този смисъл горният въпрос дали трансформираната длъжност по трудово правоотношение и новата по служебно правоотношение са коренно различни или идентични,сходни е такъв по правилното приложение на материалния закон и съдът е длъжен да го обсъди в решението си,още повече че наведените от ищеца доводи в исковата молба,макар и схематични,са именно в тази насока.С оглед изложеното въззивният съд намира,че районният съд не се е произнесъл по ненаведено от ищеца основание за незаконосъобразност на уволнението,изследвайки именно горния въпрос,каквито оплаквания се съдържат във въззивната жалба.Този въпрос е основополагащ за спора и подлежи на обсъждане.

На вниманието на въззивния съд са и двете длъжностни характеристики за заеманата от ищеца длъжност и за трансформираната длъжност по служебно правоотношение /листи 10-11 от делото на ДРС и листи 9-10 от делото на ДОС/.Според тях трудовата функция на ищеца И. М.А. е изпълнителска по своя характер,приложна,пряко свързана и част от „производствената” дейност на АПИ-така „изпълнител-пътен работник” пряко участва в монтиране,демонтиране и ремонт на вертикалната пътна сигнализация,отстранява препятствия на пътя-дървета,клони,камъни,малки наноси,повредени пътни знаци и др.,участва при поставяне на временна сигнализация при аварийни ситуации при природни бедствия,срутища и пр.,подпомага замерванията по пътя и съоръженията му за установяване на състоянието и повредите,пряко участва в поддържането на крайпътното озеленяване,осигурява отводняване на пътното платно,запушвания на отводнители и пр. дейности по прякото поддържане на пътната мрежа,в които работникът участва с личния си труд и полагани от негова страна основно физически усилия.Единственото общо между горната трудова функция и тази по трансформираното служебно правоотношение е мястото на работа-ОПУ-Добрич,отдел „Инв.-р. д.”.Длъжността по служебно правоотношение „младши експерт” е очевидно далеч от изпълнителския характер на длъжността „изпълнител-пътен работник”.Държавният служител има задължение и основна цел според длъжностната характеристика да подпомага началник отдел „ИРД” и директора на ОПУ в реализиране на целите на ОПУ в сферата на инвестиционната политика за подобряване състоянието на пътната мрежа,като участва в провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки,за избор на изпълнител на проектантски и строителни работи,технически контрол и строителен надзор;участва в технически съвет;проучва и изготвя техническите условия при възлагане на проектантските и строителните дейности;съгласува проектната документация със съответните институции;подпомага контролирането на количеството и качеството на СМР и влаганите материали,упражнява контрол на строителните площадки,оказва съдействие при следене на отчитането и разплащането на извършеното строителство,отговаря за поддържането и правилното оформяне на документацията и пр. задачи с изцяло контролни и аналитични функции,които нямат нищо общо със съдържанието на трудовата функция на ищеца.На практика при трансформиране трудовата функция на ищеца е извършено нейното съкращаване,пълно премахване и на нейно място е създадена изцяло нова длъжност,заемана от държавен служител.В съдържанието на двете длъжности няма никакви общи задължения,същите са коренно различни.В този случай не е налице основанието по чл.325 ал.1 т.12 от КТ за уволнение на ищеца,а фактически това по чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ.Длъжността на ищеца е изцяло премахната,т.е. е съкратена една щатна бройка за длъжността „изпълнител-пътен работник”,а на нейно място е въведена изцяло нова длъжност.В случая е осъществено премахване на една от множество еднородни трудови функции-една от деветте щатни бройки за длъжността „изпълнител-пътен работник”.Работодателят не е трансформирал незаетата щатна бройка за тази длъжност /свободна след освобождаването на Р. Р./,а е прибегнал до прилагане на разпоредбата на чл.325 ал.1 т.12 от КТ конкретно по отношение на щатната бройка,заемана от ищеца,като мотивите за това му нелогично процедиране могат само да се гадаят.Вероятно е прибегнал до заобикаляне на закона,за да си спести редица усложнения като прилагане на закрилата по чл.333 от КТ и извършване на подбор.Установеното несъответствие между фактическото и посоченото в заповедта за уволнение правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца обуславя незаконност на уволнението.Искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и подлежи на уважаване.Основателен е и обусловеният от него иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението му длъжност.Първоинстанционното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът АПИ е осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в първата инстанция,респ. на основание чл.78 ал.6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК дължимата държавна такса по двата уважени иска.

При този изход от производството право на разноски за въззивната инстанция има ищецът по делото и въззиваем И. М.А.,но същият не е претендирал такива,респ. и не е представил доказателства да е сторил разноски,поради което не следва да му се присъждат.Въззивникът и ответник по делото АПИ-гр.С. няма право на разноски поради уважаване на исковете срещу Агенцията и такива не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №296/04.04.2017 г. по гр.д.№14/2017 г. на Добричкия районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от датата 05.07.2017 г.,на която е обявено,пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.