Р Е Ш Е Н И Е

№ 205

гр. Добрич, 27.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и седми юли година 2017

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ АНГЕЛОВА

АЛБЕНА ПЕЕВА

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 312 по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 ал.2 от ГПК и е образувано по жалба на „***“АД – гр.София срещу постановление от 31.05.2017г. за разноски по изп.д.№2017***0400276 на ЧСИ с рег.№*** и район на действие ДОС, с което съдебният изпълнител е присъдил на взискателя В.Н.В. адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 960 лева. В жалбата са изложени съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, както и за неговата незаконосъобразност. Единственото процесуално действие, извършено от адвоката на взискателя било подаването на молба за образуване на производството, при което размерът на възнаграждението следвало да се определи по правилото на чл.10 т.1 от НМРАВ – 200 лева. Липсвали доказателства за плащане на възнаграждението от взискателя на адвоката или такива за оказване на безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА. Иска постановлението за разноските да бъде изменено с намаляване на адвокатското възнаграждение за взискателя в размер на 200 лева.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмено отговор взискателят В.Н.В. ***, чрез пълномощника си оспорва жалбата като неоснователна. Изложени са подробни доводи за адекватност и съответност на договорения адвокатски хонорар и липса на основания за намаляването му.

В мотивите на съдебния изпълнител е застъпено, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че адвокатското възнаграждение за взискателя е присъдено в минималния размер по чл.10 от НМРАВ и намаляването му под него е недопустимо.

След като се запозна с делото, съдът намира за установено следното:

Изпълнително дело №2017***0400276 на ЧСИ с рег.№*** и район на действие ДОС е с взискател В.Н.В. и длъжник „***“АД, и има и има за предмет събирането на суми по изпълнителен лист от 15.05.2017г., издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№4717/2016г. на СГС. За взискателя молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от упълномощен адвокат. Изпълнителното производство е образувано на 18.05.2017г., поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника та 22.05.2017г. и на 06.06.2017г. събраните от длъжника суми по изпълнителния лист съдебният изпълнител изплатил на взискателя по посочените от него в молба вх.№5143/30.05.2017г. начини.

Спорът е за възнаграждението за адвокатска защита на взискателя, начислено от съдебния изпълнител с обжалваното постановление от 31.05.2017г. в размер на 960 лева.

Към молбата за образуване на изпълнението е приложен сключен между взискателя и адвоката договор за правна защита и съдействие. В него е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева, „определен съобразно чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата“. Така обективираната воля на взискателя и адвоката е твърде противоречива и не дава категорична яснота относно договорения начин на оказване на правната помощ – при заплащане от клиента на договорено с адвоката възнаграждение по чл.36 от ЗА или безплатно по чл.38 от ЗА.

В договора липсва изрично и несъмнено съгласие за това адвокатът да оказва безплатна правна помощ на взискателя в която и да било от хипотезите по чл.38 ал.1 от ЗА. Самият факт на договаряне на възнаграждение изключва правната помощ да е била безплатна. Това е така, защото при оказване на безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 от ЗА клиентът и адвокатът изобщо не договарят възнаграждение, а само посочват, че помощта е безплатна. В тези случаи, ако се касае за правна помощ в производство с насрещна страна и резултатът е изгоден за клиента, получил безплатна правна помощ, съобразно чл.38 ал.2 от ЗА съдът /съдебният изпълнител в изпълнителното производство/ е този, който определя възнаграждението на адвоката. Следва да се отчете и, че никъде в делото, вкл. и в отговора си по жалбата, съдържаща съображения по този въпрос, взискателят не е възразил и не е твърдял адвокатът да му е оказвал безплатна правна помощ.

Изложеното налага, че адвокатската помощ за взискателя не е била безплатна по чл.38 ал.1 от ЗА, а отношенията помежду им са уредени с договорено, дължимо от взискателя – клиент адвокатско възнаграждение от 960 лева.

По изпълнителното дело няма доказателства взискателят да е платил на адвоката си договореното възнаграждение. Напротив – от молбата за образуване на изпълнителното производство и следващата молба с вх.№5143/30.05.2017г. е ясно, че взискателят не е платил на адвоката си, а искал съдебният изпълнител да събере сумата за възнаграждение от длъжника и да я изплати на адвоката.

Последното е приложимо само в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА, която в случая не е налице. Извън нея отговорността на длъжника по чл.79 ал.1 от ГПК е само за реално извършените разноски по изпълнението, не и за тези, които са необходими и присъщи за изпълнението, но не са сторени. За тях длъжникът ще отговаря, ако и когато бъдат извършени. Щом като взискателят не е платил на адвоката си възнаграждение, той няма такива разноски, за които длъжникът да отговаря. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.79 ал.2 от ГПК е приложима само за таксите по изпълнението и не може да се тълкува и прилага разширително и за разноските, в частност тези на взискателя за възнаграждение на адвоката му.

Следователно длъжникът в случая не дължи по чл.79 ал.1 от ГПК разноски за възнаграждение на адвоката на взискателя. Той обаче не е обжалвал постановлението за разноски изцяло, а само в частта за горницата над 200 лева, в която част, с оглед изложените съображения, то е незаконосъобразно.

Този краен извод не би се променил дори и да се приеме, че оказаната на взискателя правна помощ е безплатна по чл.38 ал.1 от ЗА. Както се отбеляза вече, в съответствие с чл.38 ал.2 от ЗА при безплатна правна помощ възнаграждението на адвоката се определя не от договореното между него и клиента, а от съда /съдебния изпълнител/. Определянето се осъществява по правилата на НМРАВ при кумулативното отчитане на вида, материалния интерес, фактическата и правна сложност на спора, и реално оказаната от адвоката правна помощ.

Видно е от изпълнителното дело, че в случая единственото правно действие, което адвокатът на взискателя е извършил, е това да депозира молба за образуване на изпълнителното производство. Верно е, че взискателят и адвокатът са се договорили за процесуално представителство в цялото изпълнително производство и при вземане предвид материалния интерес адвокатското възнаграждение попада под нормата на чл.10 т.2 от НМРАВ. Но вземането на взискателя е удовлетворено в срока за доброволно изпълнение, като за настъпването на този резултат адвокатът не е съдействал на взискателя и не се е наложило да извършва никакви други действия за постигане на целта освен първоначалното подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство. Ето защо, независимо от уговореното задължение на адвоката за по-голямо съдействие на взискателя, за реално осъщественото такова възнаграждението му следва да се определи в размер на 200 лева по чл.10 т.1 от НМРАВ

Следователно постановлението за разноски в обжалваната част за определяне възнаграждението на адвоката на взискателя над размера от 200 лева е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 31.05.2017г. по изп.д.№2017***0400276 на ЧСИ с рег.№*** и район на действие ДОС, с което съдебният изпълнител е присъдил на взискателя В.Н.В. адвокатско възнаграждение в частта за горницата над 200 лева до пълния определен размер от 960 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.