О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     720               , гр. Добрич, 05.07.2017 г.

 

        ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                                       ЕЛИЦА С.

 

Разгледа докладваното от съдия Елица С. в. ч. гр. д. № 271 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

         Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 92 а, вр. чл. 92 ал. 3 от ГПК, по частна жалба, вх. № 8785/ 26.05.2017 г., подадена от процесуалния представител на ответниците А.С.А. ***, с ЕГН **********, С.Б.С. ***, с ЕГН **********, Б.М. ***, с ЕГН ********** и Й.М.Ц. от гр. Д.вх. Б ет. 5 ап. 20, с ЕГН **********, против определение № 896/ 12.05.2017 г., постановено по гр. д. № 4744/ 2015 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е била оставена без уважение молбата им за отмяна на наложената на страните и на основание чл. 92 ал. 1 от ГПК глоба. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено тенденциозно и в разрез с императивите на Закона за защита от дискриминация. Нарушени били основни принципи на ГПК, тъй като първоинстанционният съд отказал да прекрати производството въпреки неизпълнението в срок на указанията, отправени до ищцовата страна и независимо от многократно даваните срокове за това, което сочело на неравно третиране на страните в процеса. От мотивите на съдебния акт не се установявало, че срокът по чл. 92 а от ГПК е преклузивен. Освен това причината за отлагане на делото не била на страните, а на съответната Община, която забавила издаването на удостоверение за наследници на общия наследодател, както и предвид грешката в неговия единен граждански номер. Указанията на съда били неясни, което се установявало от протокола от съдебно заседание, който съдът също неоснователно отказал да поправи. Настоява за се отмяна на наложената глоба от въззивния съд.

         Определението е било връчено на частните жалбоподатели чрез процесуалния им представител на 17.05.2017 г. Частната жалба, подадена на 25.05.2017 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена, попада в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

         По основателността и Окръжният съд намира следното:

         Производството по гр. д. № 4744/ 2015 г. по описа на РС гр. Добрич е образувано по предявена от Г.П.Т.против А. Б.А., С.Б.С., Б.М.С., Й.М.Ц., А.С.А. и м.й.с.претенция за делба на конкретно описани в исковата молба недвижими имоти, които страните са придобили по наследство от общия им наследодател С.П.. Ищцата е нейна дъщеря, ответникът А. Б.А. и С.Б.С. са нейни брат и сестра. Последните са се снабдили с нотариален акт за собственост върху делбените имоти и са ги прехвърлили на различни лица: А.С.А., Б.М.С. и Й.М.Ц.. м.й.с.е съпруг на С.Б.С.. Според допълнително изложените уточнения, претендираните до делба имоти са представлявали една нива с площ от 71. 867 дка, възстановена по земеделска реституция на Балчо Вълчев А., наследници на когото са С.П., А. Б.А. и С.Б.С..

         По реда на чл. 131 от ГПК ответниците С.Б.С., Б.М.С. и Й.М.Ц., последните – като наследници на починалия М.С., са депозирали писмен отговор. Такъв е депозиран и от ответниците А. Б.А. и А.С.А.. И в двата отговора процесуалният представител на ответниците е изложил сходни съображения за процесуална недопустимост на заявената претенция поради липса на правен интерес у ищцата от воденето на иск за делба. Евентуално е заявена неоснователност на претенцията поради изгубване на субективното право от страна на ищцата, тъй като се е дезинтересирала от упражняването на фактическа власт върху спорните имоти, правото на собственост върху които било придобито от ответниците по наследствено правоприемство, придобивна давност и прехвърлителни сделки.

         В първото по делото заседание, проведено на 05.12.2016 г., при изясняване фактическата страна на спора и на основание чл. 143 от ГПК, ответниците са оспорили представения от ищците н. а. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 24 т. VIII дело № 2621/ 1975 г. на ДРС, по силата на който В.С.е прехвърлил на С.А.един от делбените имоти. Според твърденията на ответниците, договорът не породил действие, тъй като С.А.не била изпълнила задължението си да гледа и издържа прехвърлителя. Освен това договорът бил абсолютно симулативен, тъй като от момента на сключването му било известно, че изпълнението му е невъзможно, тъй като приобретателката живеела в гр. София и не би могла да полага грижи и издръжка по отношение на прехвърлителя. Делбените имоти – дворни места се владеели от В.А.С., поч. на 09.12.1981 г., а след този момент – от неговите наследницисамите ответниците С. и А. и техните родители приживе.

         По направено от ищцовата страна възражение, че от твърденията на ответниците не може да се изведе наследодател на кои лица се явява В.А.С., последните са направили изявление да им бъде предоставена възможност да представят удостоверение за наследници на Вълчо Станков, по което доказателствено искане съдът се е произнесъл с определение, допускайкки го за представяне в следващото открито съдебно заседание.

         В проведеното на 06.02.2017 г. съдебно заседание не е бил даден ход на делото поради смъртта на ответника А. Б.А. и необходимостта да бъде конституирана като страна в процеса неговата наследница Светлана Атанасова Б..

Преди следващото съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния им представител, са представили доказателства, включително и удостоверение за наследници на В.А.С., № 16/ 16.03.1994 г. Същото е прието като доказателство в проведеното съдебно заседание на 16.03.2017 г., като съдът е указал на ответниците да представят актуално удостоверение за наследници на В.С.в едноседмичен срок от датата на заседанието.

В съдебно заседание на 04.05.2017 г. процесуалният представител на ответниците е направил изявление да му бъде дадена възможност да представи удостоверение за наследници на В.А.С., тъй като до този момент Кметство с. Бдинци не разполагало с друга информация, а единният му граждански номер бил сбъркан. С определение от същото заседание съдът и на основание чл. 92 а, вр.чл. 92 ал. 1 от ГПК наложил на ответниците С.Б.С., Б.М.С., Й.М.Ц. и А.С. Станков глоба поради това, че с непредставянето на удостоверение за наследници са станали причина за отлагане на делото. По реда на чл. 92  ал. 1 от ГПК, към който препраща чл. 92 а от ГПК, страната на ответниците е поискала отмяна на наложената глоба, по която молба Районният съд се е произнесъл с атакуваното определение № 896/ 12.05.2017 г.

Определението е постановено от законен съдебен състав, в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивният съд намира същото за валидно и допустимо.

Досежно правилността му намира следното:

Разпоредбата на чл. 92 а от ГПК предвижда, че страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл. 91 от ГПК.

В настоящото производство предмет на иска за делба е наследството на С.П.. Ответниците по иска, в първото по делото заседание, са въвели оспорване на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, както и възражение за придобиване собствеността върху спорните имоти по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, присъединявайки и владението на родителите си след смъртта на В.А.С., същият и прехвърлител по алеаторния договор. Страната на ответниците е поискала представяне на удостоверение за наследници на В.А.С., такава възможност и е била дадена, съответно е представила удостоверение за наследници, издадено на 16.03.1994 г. Съдът, с определение от съдебно заседание на 16.03.2017 г., е указал на страната да представи актуално удостоверение за наследници. Действително, в Наредбата за гражданското състояние /отм./, обн., ДВ, бр. 75 от 30.09.1975 г., не е предвиден срок на действие на удостоверението за наследници, но предвид факта, че се касае за делбен процес, в който като задължителни другари, под страх от нищожност на делбата, следва да участват всички съсобственици или сънаследници, то изискването за представянето на актуално удостоверение за наследници намира своето основание в определянето на правилния кръг лица, които трябва да участват в съдебното производство. Съдът е обвързал представянето на доказателството със срок, което е процесуално допустимо съгласно чл. 157 от ГПК. В настоящия случай не се касае за доказателство, събирането на  което е съмнително или представлява особена трудност по смисъла на чл. 158 от ГПК, за да се е налагало да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който делото се гледа без него, за което да предупреди страната и в която връзка оплакванията на частните жалбоподатели е неоснователно. Срокът за събирането на доказателството е започнал да тече от датата на съдебното заседание. Съгласно чл. 6 ал. 3 от Наредба № РД – 02 – 20 – 06/ 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверенията се издават в сроковете по АПК, в 5 – дневен срок съгласно чл. 42 изр. II от АПК. Тъй като все пак срокът за представяне на доказателството е регламентиран в ГПК, то страната, която е срещнала затруднение при снабдяването си с доказателства, е могла да поиска неговото продължаване по реда на чл. 63 ал. 1 от ГПК. Това не е сторено нито в рамките на определения от съда едноседмичен срок. Този срок не е преклузивен, както неправилно смятат частните жалбоподатели, но именно поради факта, че не е законовоопределен, се определя от съда по реда на чл. 59 от ГПК. Вече определен обаче той е задължителен за страната. В настоящия случай продължаване или възстановяване на срока не е било поискано от ответниците. В съдебно заседание, проведено на 04.05.2017 г., т. е. почти два месеца след провеждането на заседанието на 16.03.2017 г., когато е било дадено указание на страната да представи актуално удостоверение за наследници и е бил определен срок за това, процесуалният представител на ответниците е заявил, че е срещнал затруднение при снабдяването с доказателството, тъй като в съответното кметство не разполагали с доказателства и допълнителна информация, а ЕГН на лицето било сгрешено. Това от своя страна води до отлагане на съдебното заседание.

За да могат да бъдат възприети тези твърдения като сочещи на причина за забавянето при снабдяването с доказателство, лежаща вън от волята на страната, ерго основателно причина, е следвало да бъдат подкрепени с доказателства, че действително страната е отпочнала процедурата по чл. 6 от Наредба № РД – 02 – 20 – 06/ 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, като представи напр. копие от входираното с номер и дата искане за издаване на удостоверение /чл. 6 ал. 2 от Наредбата/. В случай, че в регистъра на населението, с който е разполагала общинската администрация на Община Добричка, а не само Кметство с. Бдинци, което е в нейния състав, не се съдържат всички необходими данни за издаването на исканото удостоверение, то по реда на чл. 8 ал. 1 от Наредбата, длъжностното лице служебно е изисквало тези данни от общинската администрация, отговорна за тяхното поддържане, които данни се предоставят в писмен вид в 3 – дневен срок от искането. Данни за провеждана процедура по чл. 8 от Наредбата липсва, липсва и отказ по ал. 2 на с. чл. Следователно, в съдебното заседание на 04.05.2017 г., когато ответниците, чрез процесуалния си представител, отново са поискали представянето на удостоверението за наследници на Вълчо Станков, не са представили доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че причината за отлагане на съдебното заседание не е неоснователна. Видно от самото съдебно заседание, същото е проведено именно с оглед събирането на това доказателство, доколкото с него би могла да се внесе промяна в кръга на страните в процеса, ерго извършването на други съдопроизводствени действия би било в разрез с правилата на процесуална икономия, ако тези действия има опасност да се налага да бъдат преповтаряни. Поради тази причина съдебното заседание е било отложено именно поради непредставянето в срок на удостоверението за наследници на Вълчо Станков, което от своя страна води до ангажиране отговорността на страната, чието поведение е станало повод за това. Тези съображения са развити от първоинстанционния съд при постановяването на определението, с което е отхвърлил молбата на ответниците за отмяна на наложената глоба по чл. 92 а от ГПК и се споделят и от настоящата съдебна инстанция. В този смисъл частната жалба, инициирала настоящото произнасяне, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 278, вр. чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 92 а от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 896/ 12.05.2017 г., постановено по гр. д. № 4744/ 2015 г. по описа на РС гр. Добрич.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                     2.