О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 750

гр. Добрич, 12.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На дванадесети юли година 2017

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно частно гражданско дело номер 298 по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба на М.С.Д. от гр.Балчик, чрез упълномощения от нея адвокат, срещу определение №165/04.04.2017г. по гр.д.№445/2016г. на Балчишкия районен съд, с което производството по делото е прекратено.

В жалбата са изложени доводи срещу приетото от първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявените искове и тяхната недопустимост. Частната жалбоподателка и останалите ищци по делото притежавали 1/2 идеална част от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *** и имали правен интерес да го установят, както и да установят нищожността на заповедта и договора /индивидуализирани/ за покупко-продажба на 1/2 идеална част от поземления имот. Правният интерес произтичал от това, че при обявяване на заповедта и договора за нищожни, правото на владение, ползване и държане спрямо дворното място щяло да се възвърне в патримониума на суперфициарите, а установяването на тяхното право щяло да им даде възможност да го упражняват в пълен обем, като ползват дворното място, което сега им се отричало от ответниците Д.И.Н. ***- Балчик.

Жалбата е редовна, подадена в срок и е допустима.

В писмен отговор Община - Балчик е оспорила жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Д.И.Н., И.М.Н. и А.Т.Н. не са изразили становище по жалбата.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

В исковата молба, по която е образувано производството и допълнителната по чл.129 от ГПК ищците М.С.Д., Н.С.Д.и М.С.Д. са изложили, че:

Въз основа на заповед №1212/16.09.1986г. на ИК на ОбНС – Балчик И.М.Н. придобил право на строеж върху дворно място, съставляващо по действащата кадастрална карта на гр.Балчик поземлен имот с идентификатор *** /преди парц.ХХI кв.9/. Построил двуетажна вилна сграда, 1/2 идеална част от която, ведно с 1/2 идеална част от правото на строеж върху дворното място, заедно със съпругата си А.Т.Н. продал на ищцата М.С.Д. – договор по нотариален акт №30 т.1 н.д.№49/14.01.1993г. на БРС. При сключване на договора купувачката била в брак със С.Н.Д.; същият е починал и тримата ищци са негови законни наследници.

Със заповед №1241/09.11.2004г. на кмета на Община – Балчик И.М.Н. бил определен за купувач на правото на собственост на общинското дворно място, съставляващо парц.ХХI кв.9 /сега поземлен имот с идентификатор ***/. Въз основа на заповедта бил сключен договор от 06.12.2004г., с който Община – Балчик продала на И.М.Н. правото на собственост върху посочения поземлен имот.

Заповедта и договорът били нищожни, защото противоречали на пар.27 от ПЗРЗИДЗОС и пар.1 и 2 от ПМС №235/1996г., предвиждащи възможността притежателят на право на строеж върху общинско дворно място да придобие правото на собственост върху последното, но в обема на притежаваното право на строеж, което в случая за И.М.Н. било в размер на 1/2 идеална част.

С договор по нотариален акт №174 т.11 н.д.№3127 вх.рег.№7281/30.12.2004г. на СВп И.М.Н. и съпругата му А.Т.Н. продали на Д.И.Н. правото на собственост върху вилната сграда и върху дворното място парц.ХХI кв.9, поземлен имот с идентификатор ***. Поради горепосочената нищожност на заповедта и договора, въз основа на които праводателите на Д.И.Н. са придобивали 1/2 идеална част от правото на собственост върху поземления имот, те реално не били придобили тази идеална част от правото на собственост, респ. Д.И.Н. също не го придобила.

Независимо от последното Д.И.Н. оспорвала на ищците притежаваното от тях право на строеж върху 1/2 идеална част от поземления имот, отказвала ползването му да бъде разпределено помежду им и изобщо отказвала възможността на ищците да ползват дворното място.

По така изложените съображения ищците са предявили:

- срещу Община – Балчик иск да бъде обявена за нищожна заповед №1241/09.11.2004г. на кмета на Община – Балчик;

- срещу Община – Балчик, И.М.Н. и А.Т.Н. иск да бъде обявен за нищожен договорът от 06.12.2004г., с който Община – Балчик продала на И.М.Н. по време на брака му с А. правото на собственост върху поземления имот;

- срещу Д.И.Н. да бъде признато за установено по отношение на тази ответница, че ищците притежават 1/2 идеална част от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***.

Така предявените искове първоинстанционният съд приел за недопустими. Приел е, че, тъй като пар.27 от ПЗРЗИДЗОС и ПМС №235/1996г. са отменени, ищците не биха могли да упражнят права по този ред и, като притежатели на идеална част от правото на строеж, да придобият съответна идеална част от правото на собственост върху поземления имот. Поради това договорът за покупко-продажба между Община – Балчик и И.Н. на 1/2 идеална част от правото на собственост върху поземления имот не ги засягал и те нямали интерес да искат установяване нищожността му. Касателно иска за установяване притежаваното от ищците право на строеж върху 1/2 идеална част от поземления имот е прието, че то не е спорно, щом като не е спорно, че ищците притежават 1/2 идеална част от правото на собственост върху вилната сграда, което включва и правото на строеж върху съответната идеална част от поземления имот.

Макар и по други съображения, като краен резултат изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените искове е правилен.

От служебно извършената от въззивния съд справка се установява, че между М.С.Д., Н.С.Д.и М.С.Д., и Д.И.Н. е приключен съдебен спор за делба на недвижим имот - двуетажна масивна вилна сграда с идентификатор ***.1, ведно с правото на строеж върху дворното място, поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Балчик.

С влязло в сила решение №201/04.06.2014г. по в.гр.д.№196/2014г. на ДОС е допусната делба на описания имот – двуетажната вилна сграда и правото на строеж върху поземления имот - между съделители и при квоти, както следва: М.С.Д. 4/12ид.ч.; Н.С.Д.1/12 ид.ч.; М.С.Д. 1/12 ид.ч и и Д.И.Н. 6/12 ид.ч.

Така допуснатата делба е извършена с влязло в сила решение №145/06.06.2016г. по в.гр.д.№39/2016г. на ДОС, като в общ дял на М.С.Д., Н.С.Д.и М.С.Д. е поставен самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1, построена в поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ двуетажна източна вила /подробно описана/, ведно с 1/2 идеална част от правото на строеж върху поземления имот, а в дял на Д.И.Н. е поставен самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1, построена в поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ двуетажна западна вила /подробно описана/, ведно с 1/2 идеална част от правото на строеж върху поземления имот.

Или между М.С.Д., Н.С.Д.и М.С.Д. от една страна и Д.И.Н. от друга страна със сила на присъдено нещо е установено, че първите трима /ищци в настоящото производство/ притежават 1/2 идеална част от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***. Т.е. правата на ищците са вече установени в отношенията им с ответницата Д.И.Н. и повторното им установяване е /безпредметно и/ недопустимо.

Сходни са съображенията за недопустимост и на иска да бъде обявен за нищожен договорът от 06.12.2004г, с който Община – Балчик продала на И.М.Н. по време на брака му с А.Т.Н. правото на собственост върху поземления имот. Също със сила на присъдено нещо между ищците и ответницата Д.И.Н. е установено, че ответницата притежава 1/2 идеална част от правото на строеж върху поземления имот. Това не би се променило от едно евентуално обявяване за нищожен на по-рано сключения договор за покупко-продажба на правото на собственост върху имота от праводателите на ответницата. Дори и да се разгледа и удовлетвори този иск, то няма да промени правата на двете насрещни страни спрямо поземления имот в размер на по 1/2 идеална част от правото на строеж върху него, както и няма да осигури възможността на ищците да ги упражняват в пълен обем.

Изобщо спорът се свежда до такъв между суперфициарните съсобственици относно ползването по чл.64 от ЗС на поземления имот и за разрешаването му следва да се потърси друга форма за защита, различна от недопустимото поредно установяване правата на ищците и лишеното от правен интерес отричане валидността на договор, сключен от праводателите на ответницата преди завеждане на делото, с решението по което правата на страните са установени със сила на присъдено нещо.

В заключение – недопустим е и искът да бъде обявена за нищожна заповед №1241/09.11.2004г. на кмета на Община – Балчик. В съответствие с чл.17 ал.2 от ГПК по валидността на административните актове гражданският съд се произнася инцидентно – по повод на предявен пред него допустим иск, ако за съществуването/несъществуването на спорното право е от значение валидността на един административен акт, гражданският съд разглежда въпроса в мотивите си и съобразно формирания извод за валидността и правното действие на акта, постановява решението си за спорното право. Гражданският съд не в правомощие с решение да обявява административен акт за нищожен и въобще да разглежда такъв самостоятелно предявен пред него, с нарочна искова молба спор. Лицата, заинтересовани от обявяването на един административен акт за нищожен, могат да реализират правата си по реда на АПК.

С оглед изложеното обжалваното прекратително определение на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди.

Ответниците по частната жалба претендират разноски. На осн.чл.78 ал.8 от ГПК на Община – Балчик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Другите трима ответници Д.И.Н., И.М.Н. и А.Т.Н. искат разноските си за двете инстанции. Тези за първата инстанция е следвало да бъдат присъдени с обжалваното прекратително определение на първоинстанционния съд, а, като то е пропуснато, ответниците е следвало да поискат допълване в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК. Те не са сторили това и разноските за първата инстанция не могат да им се присъдят за първи път с въвзивния съдебен акт. Във въззивната инстанция посочените трима ответници нямат сторени разноски.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №165/04.04.2017г. по гр.д.№445/2016г. на Балчишкия районен съд.

ОСЪЖДА М.С.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на Община – Балчик юрисконсултско възнаграждение за производството по частната жалба в размер на 100 лева.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в седмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.