О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 773, гр. Добрич, 21.07.2017 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 332 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 15 ал. 2, вр. чл. 19 ал. 1 от ГПК и вр. чл. 121 от ГПК, по частна жалба, вх. № 11424/ 05.07.2017 г., подадена от ответника „Е. П. М.“ АД със седалище и адрес на управление гр. В. *****, бул. „В. В.“ № *, „В. Т. – *“, с ЕИК *********, чрез процесуалния им представител, против определение № 1114/ 14.06.2017 г., постановено по гр. д. № 796/ 2017 г. по описа на Районен съд гр. Добрич, с което са били оставено без уважение възражението за ответника за неподведомственост и за местна неподсъдност на производството по делото. В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и постановяване в нарушение на процесуалния и материалния закон на обжалвания съдебен акт. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че Общите условия не предвиждали разрешаване на съществуваш гражданскоправен спор от арбитражен съд. Страните по имуществен спор могат да сключат договор, по силата на който да посочат друг съд, а не онзи, на когото делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. В конретния случай дружеството – ищец е депозирало пред ответника искане, в което изрично е формулирана клауза, че всички спорове ще бъдат отнесени за решаване пред Арбитражен съд гр. В., при С. „***“. Договорът, сключен при общи условия, бил валидно сключен между страните договор и клаузите му го обвързвали. Неправилно първоинстанционният съд тълкувал разпоредбата на чл. 117 ал. 3 от ГПК, че спорът е възникнал след депозирането на искането, в което била обективирана арбитражната клауза. Освен това ищецът не бил физическо лице, поради което не можел да се ползва от изборната подсъдност по чл. 113 от ГПК. Самият ищец бил търговец, ползвал електроенергия за стопански, небитови нужди, т.е. за търговска и професионална дейност, които обстоятелства били несъвместими с разпоредбата на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. При тези съображения се настоява за отмяна на атакуваното определение.

Ответната по частната жалба страна „Б. А. Ф.“ ООД с. П., общ. Д., е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на основателността и с твърденията, че представлява потребител по ЗЕ, следователно ответникът не можел да се позовава на арбитражна клауза. Именно в качеството му на потребител, ищецът се ползвал от специалната изборна подсъдност по чл. 117 ал. 3 от ГПК. Настоява се за потвърждаване на определението.

Препис от определението е връчено на ответника „Е. П. М.“ АД чрез процесуалния му представител на 27.06.2017 г. Частната жалба е подадена на 04.07.2017 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Б. А. Ф.“ ООД с. П., общ. Д. против „Е. – П. М.“ АД гр. В. претенции, както следва: за осъждане на дружеството – ответник да заплати на ищеца сумата от 5 160. 12 лв., представляваща обезщетение за стойността на това, с което се е обогатило за сметка на ищеца без правно основание до размера на това, с което е намалено имуществото на дружеството – ищец, в която сума са включени следните суми: 4195. 14 лв. за пренос /ниско напрежение/ и 964. 98 лв. за достъп /ниско напрежение/, представляваща стойността на неизползвани и непредоставени услуги за пренос на ниско напрежение и достъп до средно/ ниско напрежение за периода от 19.05.2014 г. до 16.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до пълното и плащане, както и сумата от 1 479. 32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата на плащане до датата на подаване на исковата молба.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, дружеството – ищец притежава право на собственост върху трафопост – командна кабина с площ от 24 кв. м., присъединен към извод „Керамзит“, разположен в парцел * в кв. * – Стопански двор по плана на с. С., общ. Д.. Съоръжението било оборудвано със средства на дружеството и ползвано за неговите нужди. Освен това ищецът бил потребител на ел. енергия, присъединен към електропреносната мрежа, стопанисвана от ответника и ежемесечно му начислявал суми за достъп до средно и ниско напрежение и пренос до ниско напрежение. Тези парични суми, които дружеството – ищец платило по три фактури от 12.05., 23.05. и 09.06.2014 г., включващи достъп до средно и ниско напрежение и пренос на ниско напрежение, били платени недължимо. Те не следвало да бъдат събирани, тъй като всички технически съоръжения, с които се осъществявало преобразуването на енергията, били собственост на ищцовото дружество. Също и уредите, с които се измервала ел. енергията за краен потребител, били  монтирани в трафопоста, собственост на ищеца. Последният не следвало да заплаща цена за услуга и дейност, които не са му били предоставяни. При тези съображения се настоява недължимо платените суми, с които дружеството ответник се е обогатило, да бъдат осъдени да бъдат платени от него в полза на ищеца.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „Е. – П. М.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирало писмен отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на производството, тъй като ищецът бил входирал при ответника искане, в което е изразил съгласие при възникване на спор между страните същият да бъде разрешен от Арбитражен съд гр. В. при С. „***“. Предвид наличието на арбитражна клауза по смисъла на чл. 7 ал. 2 от ЗМТА спорът е неподведомствен на гражданския съд. Освен това е направено и възражение за местна неподсъдност, тъй като исковата претенция била заведена по седалището на ищеца, а не на ответника. Тъй като не се касаело за иск на потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК, то ищецът не разполагал с право на изборна подсъдност по този ред.

Към своя писмен отговор ответникът е приложил договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на „Е. - П. М.“ АД, видно от чл. 11.2 от който в случай, че не бъде постигнато съгласие между страните по спорове във връзка с изпълнението на договора за пренос и неговите приложения, спорът ще бъде отнесен за разрешаване от компетентния съд по реда на ГПК.

Приложено е и искане № 4084368/ 01.03.2016 г., подадено от „Б. А. Ф.“ ООД до „Е. – П. М.“ АД, със следното съдържание: „Във връзка с неправомерното прекъсване на електрозахранването на ТП /думата в кавички е нечетлива/ в с. С., чийто собственик е „Б. А. Ф.“ ОДД, въпреки издадената от ДРС обезпечителна заповед за забрана прекъсването на електрозахранването на „Б. А. Ф.“ ООД, Ви уведомяваме, че:

1. Причинявате ни материални и финансови загуби.

2. За точните им размери ще представил допълнително документи от компетентните органи в най – кратък срок!“.

В искането се съдържа съгласие всички спорове, възникнали в отношенията между страните да се отнасят за решаване пред Арбитражен съд гр. В. при С. „***“ съобразно неговия правилник.

С атакуваното определение № 1114/ 14.06.2017 г. първоинстанционният съд е приел, че арбитражната клауза е била въведена преди същинското възникване на правен спор между страните, освен това била неприложима, тъй като ищецът бил потребител на електроенергия, следователно арбитражната клауза била неприложима. Освен това, пак в качеството му на потребител, ищецът има право на изборна подсъдност по смисъла на чл. 113 от ГПК.

Определението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

Действително, ищецът не попада в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, но е такъв съгласно § 1 т. 41 Б от ДР на ЗЕ. Потребител на енергийни услуги може да бъде както физическо, така и юридическо лице, следователно дружеството – ищец притежава качеството „потребител“. Исковата претенция, която предявява, макар да съдържа противоречие между обстоятелствена част и петитум, дали претендираната парична сума се иска като платена без основание или се касае са субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД, все пак произтича от договорните му отношения с електропреносното дружество. Искът касае парични суми, платени от ищеца на ответника по силата на сключения между тях договор за доставка на енергийни услуги. Следователно искът е потребителски по своя характер, макар и в по – широк смисъл на понятието. След като се касае за иск, предявен от потребител, макар и не в тесния смисъл на § 13  1 от ЗЗП, то арбитражната клауза е неприложима по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ГПК. Именно това качество на ищеца му дава възможност да избере подсъдност по реда на чл. 117 ал. 3 от ГПК. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдебният акт, като валиден, допустими и правилен, следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1114/ 14.06.2017 г., постановено по гр. д. № 796/ 2017 г. по описа на Районен съд гр. Добрич.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. В..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                              2.